очакващи бебе на 40+

  • 30 677
  • 398
# 210
Пивет момичета, аз съм на 39, но се надявам да ме приемете, все пак скоро ще съм на 40 Simple Smile
Яна, не е сташно ако мъжът дотеб те приема и обича каквато си, всичко  ще е наред Simple Smile
Аз до преди няколко години бях сама с три и никога не съм си и помисляла за още деца, но сега чакам четвърто и съм най-щастливия човек на света Grinning не съм видяла разлика между това да съм майка на 20 и на30, мисля, че и на40 ще е същото. Пък ако се и подмладя и ми се опънат бръчките Mr. Green
Виж целия пост
# 211
Хайде честоти marti - желая ти лека бременност и успех!
Виж целия пост
# 212
Яна, щом чувстваш, че искаш още едно дете - не се притеснявай, а и нали мъжът до теб го иска. От един човек до друг има разлика, така че може това да е мъжът, с когото да остарееш и да отгледаш щастливо децата си. Искрено ти желая успех!  Hug
Марти, добре дошла!  Hug Лека бременност и здраво и хубаво бебе на финала! Ако искаш сподели повече за това как протича сегашната ти бременност. Simple Smile
Виж целия пост
# 213
Благодаря ви момичета, за подкрепата и позитивизма...много ви се радвам на всички, като ви чета Simple Smile Сигурно ще почнем със бебесъздаването , защото много ми се иска да имам поне още едно бебче...преди си мечтаех за 4, аз самата съм от многодетно семейство и знам колко е готино да сме повечко,  но времето няма да ми стигне вече:)) притесненията ми по-скоро са свързани с това дали ще се справя...защото, както споменах, първата бременност ми беше доста тежичка, а сега имам малко хлапенце, което хич няма да се интересува дали ми и е лошо или не...и , често казано много ме е страх дали ще се справя физически и психически, даже, ако щете...защото ме подрусват нервичките здраво в последно време нещо, а ми се иска бебок...мдааа...но май везните клонят към това да опитам, все пак...може пък наистина това да е мъжът, с който ще остарея и да имам неговата пълна подкрепа и да изкарам този път една спокойна и щастлива бременност, каквато нямах първия път...как се самонавивам обаче:)))
а иначе Ви се възхищавам на всички, страхотни сте... а марти ти си направо невероятна четвърто детенце да очакваш...много стискам палци да сте живи и здрави всичките и да те радва още един мъник, когато му дойде времето Simple Smile
Виж целия пост
# 214
Славче, забравих да ти напиша, че много ще стискам палци и на теб да мине всичко леко и безпроблемно и да имаш още едно малко, прекрасно слънчице:)  Hug
Виж целия пост
# 215
Здравейте,момичета! На 39 съм,чакам трето дете,14г.с.много съм объркана и изплашена.
Виж целия пост
# 216
Здравейте,момичета! На 39 съм,чакам трето дете,14г.с.много съм объркана и изплашена.

Ще ти мине. В първите месеци си бях откровено нещастна, макар че го чакахме това човече 16 години. Сега го боготворя! Давам му всичко, което съм давала и на баткото, но с двойно по-силна страст. Като свикнеш с мисълта и си пренаредиш приоритетите, всичко ще е наред.  Peace




Виж целия пост
# 217
Да,мисля че е точно това-да свикна с мисълта, приоритетите-живота ни вече е поел една посока,всеки си гони задачите,работата ми е такава че не мога да си взема болничен или отпуска(сама съм си шеф),мъжа ми е адски ангажиран, не мога да очаквам помощ,а и децата сега са в период, в който се нуждаят от подкрепа (16 и 13 год.),пубертетски страсти.Сама съм изгледала двамата си сина,никога не съм одобрявала присъствието на баби или гледачки,а сега може би ще имам нужда от такава, а и съм станала толкова нервна,експанзивна...
Извинете ме ,мили момичета за оплакванията, едва ли имате нужда да четете такива постове!Аз все още не съм казала на никой за бременноста си,дори на децата(убедена съм че няма да го приемат),знаем само аз и мъжо  и така ми се щеше да поговоря с някой и да се оплаквам, оплаквам(пуста човешка психика)
Виж целия пост
# 218
Здравейте,момичета!

Яна,благодаря за пожеланията.Чакам всеки момент и се задушавам от всякакви чувства.Не мога да опиша вълнението си.Миналата седмица простирах дрешките и се скъсах от рев.На 41г имам чувството,че животът ми започва отначало.Дай боже да е жива и здрава малсата беба и семейството ми.

Крис72,тук си на точното място!Всички сме професионално ангажирани,някои с по-големи деца.Моите са на 18 и 12г.Изобщо не се извинявай,споделяй всичко което ти е на душа.На нашата възраст сме по-нервни,премисляме по 1000 пъти нещата,но ти сама си налучкала верния път-започни с нареждане на приоритетите.Не се притеснявай от мнението на другите,това беше моята грешка,що сълзи пролях,просто не си струва.Гледай си децата и бременността.Дано тя да е лека,че да свършиш и служебната си работа.За помощничка е рано да мислиш,по-късно решението само ще ти узрее.Успокой се и решавай нещата в движение.Бременността на нашата възраст е прекрасно нещо.Подписвам се за това с две ръце,въпреки че моята не беше от леките.По .късно ще се отчета за майчинството,но като чета Бенисима,Лотхен,Боби68 и гледам моята кумица,знам че е прекрасно!
За децата първо наистина е като шок,но бързо свикват.Те сега са друго поколение,не като нас преди дето си мислехем,че родителите са правили секс само когато нас са ни правили.Даже имам наблюдение,че момченцата по-спокойно го приемат.
Хайде успех!Пиши за всичко ,което те притеснява.Аз получих голяма подкрепа във форума,но попаднах на страхотни дами.Като кажеш на децата ще се поуспокоиш.Знам какво е.Те го приеха по.добре например от родителите ми.Гледай си бебока и смело напред!
Виж целия пост
# 219
Крис72 децата ще приемат всичко, което прави майка им щастлива. Е на тяхната възраст ще им дадеш малко време, но ще се справите Simple Smile За помощта също ако имаш желание, ще намериш най-доброто решение. Аз лично предпочитам бавачки пред баби, но аз съм си такава. Бабите дават много съвети. За работата ти е най-малкия проблем, вече техниката е на такова ниво,че офисите могат да бъдат навсякъде. Ако с таткото го искате всичко ще се подреди Hug
Виж целия пост
# 220
Benisima,  и аз бях, като теб...толкова го чаках това детенце, години наред...даже се бях примирила,че не мога да имам деца, а то взе, че стана и, като стана изпаднах в ступор и като се роди бебончо ме обзе такава яка следродилна депресия, че мани, мани Simple Smile и си викам, край, аз съм безчувствено същество...не го усещах бебока, като мой, знаех, че трябва да се грижа за него, но не се чувствах щастлива..целият ми живот се обърна на 180 градуса и много плачех,  не е лесно на 40 да започваш почти всичко отначало, но постепенно, както казваш ти, нещата си дойдоха на мястото и сега, като го гушна малкото мишленце и направо прималявам:)
Така че, Крис, смело напред и, ако знаеш, че има кой да ти помага морално и физически, значи всичко пък съвсем ще е наред...ще се пошашкаш, ще се пошашкаш, пък после, ако знаеш каква е Убавина Simple Smile) Аз абсолютно сама си гледам бебончо (намя татко, няма баби и дядовци)и пак се справям, макар че на моменти ми се вие, ама, като се усмихне мъника и си заслужават лишенията:)
Даже бях писала тук, че се замислям за второ, но тази тема е малко по-друга Simple Smile
Виж целия пост
# 221
Славче, всичко ще е наред Hug И да намираш време после да влизаш тук да ни разказваш как е минало всичко и как сте? Ще стискаме палци и щете чакаме с нетърпение Simple Smile
Виж целия пост
# 222
Добро утро,момичета. Мен ме е налегнала ужасна депресия,чак вчера си мислех,че само една стъпка ме дели от това живота да продължи по старому и да нямам никакви ангажименти и притеснения…сещате ли се за какво говоря,защото изпитвам ужас ако го напиша…Не зная какво ми става,не съм аз…Не ме укорявайте,днес вече не мисля така!
Вие сте страхотни,какъв позитивизъм и положителна енергия лъха от вас!Аз не съм казала на никого за бременноста си,точно заради отрицателната енергия и неодобрението,което ще срещна,мисля че ще ми дойдат в повече.
Трябва да  кажем и на децата ,но няма да е скоро, т.к. ми трябва време да обмисля тактика,някакси не ми идва спонтанно и това е лошото-колкото по-планираш и обмисляш нещата,толкова по-трудно става. А иначе сме говорили преди време какво ще бъде ако си имаме още едно бебе,големия ми син беше категоричен, че ще стане за смях пред приятелите си и че достатъчно е изтърпял малкия си брат,така че стига вече, а малкия каза, че в никакъв случай няма да допусне някакъв олигофрен да му се мотка в къщи и да се съобразява с него. Такива са мойте деца-много хубави и умни,много ги обичам,но са егоисти големи, понякога абсолютно безцеремонни,но за това сме си виновни ние, аз съм привърженик на по-свободното възпитание,като малки ги оставях да щуреят до полуда, шамарите в нашия дом са абсолютно забранени(за сметка на това те между тях си се убиват от бой).
Хубав ден на всички  bouquet
Виж целия пост
# 223
Ами може би сега е момента да им дадеш един урок и да се научат да не са такива егоисти !
Това което казваш за децата си мен направо ме ужаси ...Не мога да повярвам как ще те накарат да махнеш детето си , заради техния ''срам'' от приятели или там каквото и било тъпо оправдание !
Сега е момента да покажеш кой командва в къщи и кой взема решенията !
Дано един ден не правят така с приятелките си защото тогава наистина ще си се провалила като родител !
И последно само искам да ти кажа да не се отказваш от това дете и ти желая много кураж!
Виж целия пост
# 224

Аз не съм казала на никого за бременноста си,точно заради отрицателната енергия и неодобрението,което ще срещна,мисля че ще ми дойдат в повече.


Грешиш, Крис! Всички, абсолютно всички се радваха, освен мен ( сега ми е много виновно!). Колеги, шефове, приятели, роднини.... И се чудех каква е тази всеобща радост, а само на мен ми е преобърнат света ( и на таткото, де). Големият ми син се зарадва, беше му интересно и забавно, нито за миг не се е срамувал, даже редовно качва снимки на братчето си във фейса и се кефят с младежите и девойките. Даже печели точки сред мацките на гръбчето на брат си... Laughing  Не показва много чувства, но знам, че силно го обича, просто такава му е зодията.
Давай смело, не го крий, само по-дълго ще ти тежи тайната, която не е нито срамна, нито страшна, а най-благата вест на света!

 Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия