Манастирски ливади - 2

a.l.e.n.a, на мен ми е втора. И дано да е като първата - изкарах я като песен.

Благодаря ви милички за хубавите пожелания:) Да ви се връщат, на вас и на дечицата Аленка, понеже питаш за подаръка, ето го и него. Страшно се радва на кончета дребния Даже насън повтаря:"Дий конче"
Бебо, трудна работа се оказа ходенето на ясла. Първо тръгна на частна-страшен рев беше и не издържахме и го спряхме. Сега правим опити с държавна-взимаме го в 12:30 на обяд,. Малко по-добре е като че ли, но естествено е все с кашлица и сополи Сега пак почива малко, че бебето е още съвсем мъничко и чакаме да оздравее напълно и пак да го пращаме. Сега таткото е вкъщи, че нали му се полагат 15 дена от изписването на бебето, така че още не знам как ще е, но няма начин-ще се справвям Сигурно ще е малко зор в началото, но после пък ще си играяят двамата и ще е леко и приятно
Нада, супер, ще си имате лятно бебе, че моите и двамата са зимни и все ми се искаше едно лятно, но пък е хуабво за дрешките, че могат да ги носят и двамата
   

Много сте мили и гостоприемни, момичета. Благодаря  Честито за всички хубави поводи в темата. Много бебоци, много нещо 

Честит рожден ден на Преслав на патеричка! Да е здрав и да радва всички в семейството!
Моник защо смяташ, че детето плаче в частната ясла, а в държавната - не? Питам, защото Моничка ще трябва да тръгва на ясла скоро и до държавна едва ли ще се доберем, та много ме вълнува въпроса с частните ясли...

Благодаря за пожеланията
За яслата само мога да предполагам, защо е така. Азь бях много доволна от персонала там-мили, любезни, много се занимават с децата, по телефона мога да звъня винаги за всичко. Но тъй като Преслав не се беше отделял от мен нито за ден, за него това беше голям шок-дране до посиняване, кошмари нощем не искаше (и до ден днешен не иска) да влиза в затворено помещение, от страх, да не го оставим. Много се промени, което разбира се съвпадна и с пубертета. Там оставаше до 15:30, след като се наспи го взимахме. Нищо не ядеше по цял ден, само спеше, явно" за да му минава по-бързо времето. Но много ги занимаваха там-всяка седмица ми даваха едни рисунки, какво са правили-много забавни картинки Обаче въпреки всичко на него не му понесе. Истериите продължаваха, говорих с педиатърката и даже когато влязохме той се паказа в пълния си "блясък-не мога да го вкарам в кабинета-реве, тръшка се, крещи. Само като й обясних за какво става дума, каза, да го спирам, че очевидно не е готов още. После се консултирах с детски психолог-случката се повтори-и там отговорът беше категоричен-да го спираме! Но за късмет, се освободи място в държавната, а като се има предвид и появата на новия член, моето желание да ходи на ясла се засили. Бях против единствено, заради това, че след като в чатната видях какво се получи, си представях много по-ужасни неща (всички сме чували какви ли не ужасяващи истории за лелките в държавните ясли). Но все пак решихме да опитаме-не казвам, че не е ревал, но не беше по същия начин, спеше по-спокойно. Разликата е, че го взимаме в 12:30, т.е той не спи там.По-широко е помещението и никой не му обръща толкова специално внимание, което аз го имам за плюс.Знам си стоката, тръшка ли се много за нещо, просто трябва никой да не го закача и сам се оправя след няколко минутки. Пък и жените тук не са от най-милите и любезните, което също не му позволява да се глези много много. Та минусите на едната пред другата, в нашия случай се оказаха плюсове.Естествено се разболя, но това е го очаквах и сега след дългата почивка покрай празниците и болестта, не искам да си представям какво ще е отново Нооо, много силно се надявам рано или късно, да свикне , просто иначе не виждам как ще се оправям с двамата
Ами май е това, надявам се при вас да протече спокойно и кротко, но моят съвет е да заредиш с много търпение и железни нерви  Успех 

Моник, благодаря ти за отговора! Проблемът при мен е, че се връщам на работа, а там няма много възможности за отсъствие и болнични. Ако не потръгнат нещата с яслата ми остава възможността да взема жена да я гледа в къщи, а това не ми харесва много. Чувствам се някакси в безизходица от цялата ситуация, а още дори не съм се върнала на работа, само мисля за тези неща

олеееее, ужасно ...аз исках давам Калоянна 1г и 3 м......явно хич не е за това

под натиск на бабите - склоних на гледачка - до 2г възраст ... ох ...какво ни чака   

Спокойно, Алена, нещата с Калоян може да се наредят от самосебе си. Имаш още време до тогава, наслаждавай му се. Тази година на майчинството за мен беше една от най-хубавите в живота ми.
Сина ми тръгна на ясла на 1г и 2 месеца и въобще не е боледувал. Вярно, че тогава нямаше такива вируси като сега, но въпреки всичко си е до дете. Въпреки че, не боледува много, Моничка си е глезла от както се е родила, та ще видим как ще се получи.

ох ...малко ме ядосва идеята някаква чужда жена да е сама с него - в яслата поне ще се социализира - вдъхваш ми кураж така   

мислех да кандидатстваме в ОДЗ-то на ул.Белмекен - забравих номера - 38 май 

баткото в коя ясла беше?

На Свети Наум, до Руското училище. Не помня кой номер беше.

Ах, тези градини. При нас Алекс не плака, не се тръшка, влизаше си вътре безпроблемно.  До деца си е.
Но това, което забелязах е, че деца, които са гледани изцяло от майките си - по-трудно се адаптират към яслата. Алекс постоянно е оставян на баща ми, другата баба и дядо, леля ми, имам две прекрасни приятелки - на едната - вечер, когато излизаме някъде да ходим, другата я беше страх и само в присъствието на някой друг . Беше свикнал с различни хора. Но и тръгна на ясла на 1 година и 9-10 месеца.
И си мисля, че колкото са по-малки, толкова по-лесно става прехода от вкъщи към детско заведение.
И ние навремето доста се чудихме за гледачка, но аз съм против.

Напълно съм съгласна с всичко, което си написала:hug:
 

Честит имен ден на Калоян! Да е жив и здрав и да е голямата радост в къщи

ооо, благодарим много )))
ето една актуална снимка

Ако не бях прочела тук, нямаше да знам, че днес Калояновците празнуват 

Алена, прекрасник е малкия, нека бъде здрав и любознателен!