Германска нова медицина - 6 тема

тъй, тъй...и аз съм в тази категория...
 освен това, обезценяването има доста страни...не е единствено от типа "не мога да се справя" или "за нищо не ставам"...струва ми се, че едно пренебрегване на себе си в името на някой друг/той/тя е по-важен от теб/, също би могло да влезе в тази категория

а къде да го намерим този терапевт в бг?

В България няма терапевти, няма нищо - освен нас...
Ако знаеш езици, търсиш по другите сайтове или при сериозен проблем пишеш на Хамер.

Суза,
Хамер описва много сьстояния като тумор и рак,които не се поместват в традиционните ни понятия за това.
Ако има хиперфункция на жлезата,завишени хормони и тн,в момента има активен конфликт на >нещо ми се иьпльзва,искам да го хвана,но не мога>.Било то някаква бюрокрация,задраскан полет,неидваща баба да гледа децата,чакам да ме назначат на нова работа,но има конкурент и тн.Помисли!Когато проблемьт се реши след време,жлезата се нормализира за период,колкото е била активността на конфликта.Не става от днес за утре.

За липом и обезценяване ще дам мальк пример.Според характера и усещането на индивида може да се получи от безобиден обрив до "злокачествена" меланома.
Мьж и жена се карат за отпуската.
Жената е изгаряла по раменете миналата година от сльнце и мьжьт й е правил неуместни забележки,когато е носила рокля с презрамки и изгорялото се е виждало.Жената е гьлтала,но не е получила конфликт (на трите нива) защото знае,че все пак кожата ще се оправи.
Сегашният спор става за зимен или летен курорт.Мьжьт иска да кара ски,жената пак иска да се пече.
Мьжьт потупва иронично по рамената жена си сьс забележката:
"Пак ли искаш да си грозна и всеки да се обрьща да те гледа на това място"?

Една малка забележка може да ни докара конфликти,ако взимаме нещата навьтре.
Някои хора са много чувствителни.
Ако в моите очи едни изгоряли рамене не означават нищо,за една суетна жена може да са смисьла на живота й.
Затова трябва да вминаваме как се "нараняваме" един друг,за да не предизвикваме конфликти.
Особено се внимава с децата,които приемат всичко за даденост и реалност!

Приятели, здравейте!
От много, много време не съм писала тук, но сега идвам, с молба за съвет...
Объркана съм, нещо не мога да си изясня картинката. Започвам в хронологичен ред:

Миналият понеделник се прибрахме от дълъг престой при родителите ми. детето никога е нямало проблем с тези гостувания, с обстановката, напротив, винаги се е радвал като идем там, а и на ново място като цяло. Откако се прибрахме вкъщи обаче, детето изпитва ужас от къпането - като дойде време за баня, почва да се дърпа, а под водата директно заплаква, изпада дори в истерии. яробвахме най-различни варианти и забавления - не. Сега го къпем по-рядко..Четох че това е период при децата, страхуват се от водата, особено когато им се мокри косичката и личицето. Заедно с този страх от къпането, изпитва болезнена привързаност към мен - не се отделя за секунда, а ако излезна от стаята, започва да плаче истерично (това започна малко преди да си заминем от родителите ми - една вечер малкият се събудил и видял, че ме няма (баба му го гледаше), нещо, което не се е случвало никога - и плакал, плакал, много плакал...прибрах се по спешност, бях на рожден ден...)
Изкарахме седмицата след гостуването, вкъщи, в Пловдив и ето какво следва:

*петък - нощес, в 4 часа детето се убди с температура 38, охка и пъшка. Не дадох нищо, разсъблякох го малко. Поспа до сутринта. През деня имаше 37-37,5, беше жизнен, играеше, хранеше се, всичко си беше ок. Вечерта в петък (срещу събота) нямаше Т.

*събота - през деня вдигна пак 38-38.5, но пак си беше в нормално състояние.

*неделя - започна хрема. Тогава видях, че му никнат 3 зъбчета едновременно. По принцип, зъбките досега ги е вадил винаги придружени с температура, хрема, разстройство и т.н. екстри. Без температура. Усетих го обаче, че емоционално се е успокоил - не ме търсеше така притеснено, с плач, заиграваше се самичък, не плачеше когато липсвам от стаята и т.н.

* понеделник - страхотна хрема, буквално му текат реки от нослето, а най-ужасното е кашлицата - влажна, плашеща чак (кашля като "дърт пушач", както има един израз). вечерта почти не е спал, плака много защото се задушава. Пръсках физ. разтвор в нослето, слагам капки на едно парцалче, до него, за инхалации (смес от етерични масла), повдигам го с наклон, да не се дави.

*вторник, днес - кашлицата продължава, все така тежка и мъчителна, хремата също, очичките му са подути и зачервени.

Знам, че има няколко конфликта в случая, не зная обаче дали са решени, не знам какво да очаквам. На лекар не съм го водила, чудя се и за това (знам, че няма смисъл). Ще се радвам на разяснения за положението, и евентуално накъде още могат да се влошат нещата...
Благодаря!

Всичко, което описваш - температура, добър апетит, хрема, кашлица, зачервени очи - са симптоми на решени фази.
Температурата е характерна почти за всяка лечебна фаза, апетитът също.
Хремата най-вероятно е резултат от това, че не е могъл да те усети, да те "подуши". Ще мине за 7 дни.
Кашлицата е териториален конфликт - може би къпането...
Зачервените очи - не те е видял, когато се е събудил.

И моят син пищи всеки път като му мия косата и ми е много ядосан. Обожава водата, първи скача във ваната, но стане ли въпрос за коса - ужас. А не беше така.... но не успях да разбера от какво е този ужас.
Температурата може да се дължи и на зъбките - и ние бяхме така.

Не можеш да си представиш колко ти благодаря  Така като разсъждава и друг човек отстрани, особено някой, който е по-навътре - друго си е...Благодаря за помощта и разясненията!
Много гузно се чувствам, че съм виновна за състоянието на детето ми...заради едното ми ходене на гости сега се мъчи милото...ако знаех, че така ще реагира, нямаше да го направя
Проблемът с къпането ми е много сложен, трябва да измисля как да не го травмирам и да е в постоянен стрес заради него, и в същото време да успявам да го измивам що годе добре

Stef, напълни му ваната или някакво голямо корито, пусни черпаци, канчета, шишенца, лейки и го остави, обаче да не е вътре, отвън да бърка и да се кефи, колкото си иска. Прави му често такива забавления. Търпение, постепенно ще му мине.

Сакън, недей!
И ти си човек, и ти имаш нужда от живот, но и то трябва да се научи - тук вече от нас зависи по какъв начин ... 

или покани  някое по-голямо дете да спи у вас,и да се изкъпе -примерът и подражанието са много важни в тая възраст
моите ги къпех в леген до това лято  ,и легена -по средата на коридора    -дори самата баня ги изкарваше от релси /а се къпеха в басейна и далдисваха с часове  /,станеше ли дума за банята настъпваше трета световна   
но дойдоха на гости братовчедите им,които се къпят като нормални хора в банята  ,и моите маймуни решиха да пробват 

А къде да прочетем как да се научим да разрешаваме конфликти?

РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТА

Разбира се, няма готови отговори как да се разреши един конфликт. Това зависи единствено от индивидуалните обстоятелства. Ролята на терапевта е да обсъди с пациента възможните стратегии. Дали той ще избере нашият начин или друг, това е лично негово решение. Що се отнася до ГНМ, пациентът командва. Всяко решение, което той „открива” сам, е от най-голяма полза, защото е по-вероятно да застане напълно зад него.

Д-р Хамер: „В Германската нова медицина пациентът се превръща в активен участник в лечението на своята болест, защото само той може да разреши конфликта (конфликтите си), който стои в основата на симптомите. Едно практично решение обикновено е най-доброто и най-изпълнимото”.

Тъй като лечебните симптоми винаги са пропорционални на силата и продължителността на активната фаза, винаги трябва да се опитваме да разрешаваме конфликта възможно най-скоро.

Ако конфликтът не може да бъде разрешен в момента, по принуда или поради емоционалната му интензивност, омаловажаването му е най-важната стъпка. Силна конфликтна активност, която продължава дълго време изчерпва енергията на организма до степен, че той започва да линее и индивидът умира от какхексия. Като се намали силата на конфликта, например чрез намиране на частично решение, промяна на нагласата или разсейване, намаляват симптомите и размера на тумора. Затова омаловаженото конфликтно съдържание осигурява по-добри условия за навлизане в лечебната фаза.
 
Когато конфликтът на пациента бъде разрешен е много важно да се направи веднага мозъчна томография, тъй като предстоящата епилептоидна криза може да предизвика усложнения, които биха могли да се предотвратят чрез предварителна оценка. Например, при един конфликт на териториална загуба, вероятната предстояща сърдечна атака (инфаркт) може да се очаква с точност до около 14 дни, ако пациентът знае точното време на разрешението на конфликта, както и резултатите от скенера. Ако е необходимо, могат да се приложат съответни контрамерки. Но ако конфликтът на териториална загуба е продължил повече от девет месеца, то той не би трябвало да се разрешава!

д-р Хамер

Според мен в нашите условия /без специалисти/ един добър интелигентен запознат с медицината на д-р Хамер приятел, който ме познава, знае как реагирам е първия човек, който ми помага да разреша конфликтите си. На този приятел мога да споделя подробно и свободно и интимни неща.

Втори вариант, който според мен не е толкова добър е работа с психолог, който да ми помогне да осъзная конфликтите си и да ми предложи разни техники за решаването им.
Знам че е  лаишко, но така се спасявам аз.

Да,това е чудесно.
Психолог не може да ти предложи "техники" за решаване на конфликти,а само за намаляване на интензивността им.Конфликтите се решават реално.Нито един психолог не може да вьрне например починало  дете,изгорялата кьща или откраднатата кола.
Трябва да се роди ново дете,да се построи нова кьща и да се купи нова кола.Това са решенията.И не знам дали осьзнавате,но всеки човек инстинктвино се стреми да си реши конфликта по този начин.
И друго.Когато ТИ самата познаваш добре ГНМ,не ти трябва нито приятел,нито психолог.

Да, това имах предвид. Когато не мога да реша конфликта си, да постигна поне по-малка интензивност. Все още не познавам толкова добре и ГНМ. Нужно ми е повече медицинско образование. Самообучението, което провеждам от години все още не стига.  
 С всеобщи усилия обаче като че ли налучкваме вярния път.