Германска нова медицина - 6 тема

Здравей и от мен!
Сякаш ми четеш някои от мислите!
При нас каката, 2 г. и 9 м. по-голяма,много страдаше първите десетина месеца,особено за приспиването с мамини цицки и гушкане.
Сега сякаш се успокоява-аз не викам толкова,бебето започна да се заиграва с нея,тя го гушка и ми го носи - нали е кака,даже го храни с трошички.    
И при вас ще се успокоят нещата някой ден! 
Всичко отминава,само търпение имай!
Просто си избрала по-трудния начин - да си ги гледаш ти!

И моят мъж се чуди защо всяка вечер у нас е лудница и дали сме нормални - всеки има нещо да разкаже,а като стане дума за сън сме по-бодри от всякога.Но щом го попитам иска ли да боднем на бебето една биберона,на каката да купим ди ви ди,а ние с него да си вземем телевизор-та всички да се зомбираме и да изглеждаме спокойни...мълчи,не е съгласен,иска си нашия начин на отглеждане.

Съгласна съм с nenaatoa,че разликата между децата трябва да е поне 4 години. 

Stef, благодаря за линка, ще прегледам темата при някой следващ сън на бебето
 

nenaatoa, много добре звучи, но баткото кипи от енергия, той иска да тича, да рита топка, да вика, да подскача, да "буфка" (както сам казва) колички   Пробвала съм да къпем бебето, но ако сме само тримата аз, баткото и бебето, положението хич не е розово - не може да разбере защо да не полива главата на бебето, бързо му омръзва и почва да плиска вода навсякъде и става страшно. Ако сменяме памперс, ще се качи на леглото уж да гледа, ама след 2 секунди почва да скача, да изхвърля всичко от леглото, да стиска бебето, да се опитва да легне върху него и резултата е пак кавга или ако успея да се сдържа само го свалям от леглото, но и това е последвано от яко пищене, което може да продължи мноооого дълго - все пак има цял ден, защо да не си попищи да прегракне накрая. Сега като го разказвам това ми е смешно, но в момента който ми се случва направо побеснявам  

Разликата между моите момчета е точно толкова 2 год и 7 мес.  В началото усетих малко намалена търпимост от моя страна към баткото, но това го отдавам на това, че бях много уморена, още нямах никаква  идея как ще се справям с двамата. Исках да се отдам изцяло на бебето, но баткото само викаше и вдигаше шум и това ме дразнеше, даже и когато се смееше силно. Непрекъснато му се карах да говори по-тихо, да прави всичко по-тихо и му се ядосвах. Дразнех се даже като ми кажеше "Пика ми се" и трябваше да го водя до тоалетна, но в същия момент осъзнавах, че детето не го прави нарочно, за да ме ядоства... Макар че имаше един момент, в който само и само да му обърна на него внимание, а не на бебето, ме караше да му давам нещо за ядене или пиене. След като го получеше измисляше нещо ново, което иска и така докато не се скараме. Да определено искаше да си докаже, че мама го слуша и го обича  Но постепенно нещата си дойдоха на мястото. Сега пак си е моето слънчице и пак мога да му се радвам като преди. Вече не се карам като говори високо и вдига шум, дори не се гневя както преди.


Бебето беше много желано от моя страна. По въпроса за шума, да имаше силен шум - и работата и в кооперацията, където живеем течаха ремонти. Но аз си мисля, дали  не е оказало и нещо друго влияние - като бях бременна в 5 месец с бебето ме блъсна кола и след 1 месец ми правиха артроскопия на коляното. През цялото време на операция мислено му говорих и го успокоявах, да не се страхува, че скоро всичко ще свърши и пак ще си бременеем спокойно, но това си е стрес все пак и за него и за мен.

Бяло Цвете, да не би да практикувате педагогическо захранване Защото и ние сме така. Мислила съм да позволя на баткото да даде някой път трошичка на бебето, обаче после ме хваща страх да не му набута в устата нещо дето не трябва ,докато не го гледам.
Иначе си права, че всичко отминава и нещата ще се оправят, но сърцето ми се къса като гледам как детенцето ми заеква и се мъчи да каже нещо. Иска ми се да намеря начин да му помогна. И така като ме накарахте да мисля, за което ви благодаря, струва ми се, че при мен има и един друг проблем. Когато съм с едното дете винаги мисля за другото - всичко наред ли е с него, щастлив ли е и т.н. Вместо да си отделя вниманието, дори за 10 мин за детето, с което съм аз се чувствам виновна и гузна за това, че другото дете не е с мен. Може да звучи абсурдно, но е така. Дори сега като пиша това и бебето е до мен, аз си мисля за баткото, който е на детска градина и се обвинявам, че не е при мен.

Smile1, така като те чета, единственото ти спасение ми се струва, че е да им разминеш малко режимите. Знам, че не е лесно, но ако го измислиш, ще се 'родиш'. Все трябва да има някакъв начин да ги надхитриш, дори да не е най-приятното решение. Например някое интересно филмче за голямото, докато приспиваш малкото. Или докато играеш с голямото, малкото да не е в слинг, а на пода до вас (в кошничката си например) - да те вижда и чува, без да е в теб, като постепенно може да го отдалечиш малко. Ако усетиш, че нещо е важно за баткото, опитай се да го вместиш някак. Къпането може да бъде докато бебето спи например. Или и бебето с вас в банята, в кошничката. Трудно ми е така от разстояние да го мисля, но съм сигурна, че с малко 'гимнастика', нещата могат да станат поносими. Не е много оптимистична тази дума "поносими", но друга би била подвеждаща предвид опита ми в две породени
Другото, което ми хрумва, е да опиташ да потърсиш помощ от хомеопат. Аз почнах да водя по-голямото си дете при хомеопат точно покрай разни емоционални проблеми - ревност, трудна адаптация в градина и т.н. Малкото така или иначе бях водила поради здравословен проблем. Не мога да кажа, че имаше коренна и внезапна промяна, но вярвам, че с нещичко е допринесло да се нагодят едно към друго децата ми.

Що се касае до идеалната разлика, не мисля, че има такава. При малка разлика нещата много зависят от характера на двете деца. Ако си паснат (още повече ако са еднополови), стават близки приятели за цял живот, а какво по-хубаво от това? При по-голяма разлика е трудно да се постигне такава близост. Ревност, в по-голяма или по-малка степен, има винаги, независимо от разликата.

Nenaatoa, много ми стана интересно това, което сподели за привързаността и ревността. Имаш ли спомени къде си чела тези неща? И евентуално препоръки за облекчаване на ситуацията, веднъж възникнала?


пп Smile, сега обърнах внимание, че си пратила баткото на градина. Малко ми се губи момента кога е станало това, но да не би там нещо да влошава заекването? Харесва ли му да ходи?

Или Бах...

Разбира се, че преди всичко си зависи от децата и от характера им, ама няма как да знаеш това преди да се родят... Иначе "идеалната разлика" я мисля от моя гледна точка - за мен би било по-пълноценно да се грижа за едно попораснало дете, което може да се обслужва самО и за едно бебе, което изисква непрекъснато внимание. Така ще бъда по-спокойна, по-отпочинала, по-креативна и т.н.


За ревността не съм писала нищо... Кое точно имаш предвид?
Иначе за привързаността на бебето към майката, причинена от силни шумове (ако не се бъркам) има някъде в материалите за гените, но не можах да открия... А за връзката между мислите на майката и на поведението на бебето мисля, че никой не се съмнява.

Момичета, много съм ви благодарна, че се опитвате да ми помогнете 
 Дано не ви звуча обезкуражаващо, но повярвайте ми много неща съм опита преди да пиша тук. Големият ми син е на хомеопатия от почти една година - когато ме бутна колата, на следващия ден вдигна температура и понеже той винаги я вдига рязко  и я поддържа с дни висока температура, аз викнах хомеопат. Като му откри конституционалното и му го даде веднага я свали. Непрекъснато поддържам връзка с хомеопата, но и за заекването и за ревността нищо друго не ми е казвал да давам. За филмчета, какво да ви кажа,той не обича да гледа. Както казах кипи от енергия и трябва да я изразходи някак. Проблемът ми е, че и бебето не обича да седи и да гледа - иска всичко да пипне и понеже не може само да се движи трябва някой да го разнася и този някой съм аз.  Ако таткото имаше малко повече желание да се занимава с бебето, нещата щяха да са по-добре. Но той си мисли, че аз по цял ден си почивам като гледам малкия и той като се върне от работа иска да седне и да гледа телевизия. И понеже бебокът и без това си реве като не е в мен и той се оправдава с това, че не го иска. А баткото ходеше на детска градина още преди да се роди бебето, ходи около 6 месеца, после го спрях като ме блъсна колата и си останах вкъщи. И пак го пуснах на градина 4 месеца след като се роди бебето. И аз бях много притеснена как ще му се отрази  и бях в готовност, ако нещата не потръгнат веднага да го спра. Казва, че не иска да ходи на детска, но там си играе и се чувства добре. Той е много чувствителен и много неща му се отразяват. Но според мен детската градина не му се отразява на заекването, причината за заекването е във вкъщи

Напълно споделям мнението на ненаатоа

smile1, мила, през големи трудности минаваш. Аз бях в подобно положение с две бебета с разлика 2 г и 3 мес. Малкия постоянно трябваше да е в мен иначе реве. Големия луда ревност и бебешки нужди все още /шише, памперс, специално приспиване/. С мъжа ми направихме рискова крачка и се преместихме 4 месеца след раждането  при родителите ми в друг град и смяна на работата, за да ни помагат. Ако бяхме продължило без преместване, щяхме да луднем всички. Не харесвам отглеждането в ДГ и не съм го пробвала /сега баткото ходи от няколко дена само до обяд на ДГ/ Сега обмисляме изнасянето в друга къща, но минахме вече бебешкия период.
Късно ми дойде акъла, но и аз мисля, че разлика от 4-5 години м/у децата е минимума за родители, които не искат да живеят с баби или не могат да си позволят бавачка.
 
Според мен имаш нужда от помощ - бавачка, баба или съпруга ти ако може да си върши работата от къщи.

smile1, ами всъщност ти наистина си най-навътре в нещата.. сигурно си опиталала много неща и тук едва ли ще ти кажем нещо ново.. след това, което пишеш, единствено бих те посъветвала да не приемаш 100% на доверие това, което ти казват от ДГ - че е спокоен там, играе си и прочее (освен ако нямаш наистина добра причина да го правиш). И да притиснеш таткото - или да се включи, или да се съгласи да си намериш друг помощник за вечерните часове и лека-полека да свикнете бебето, че това е времето на баткото, когото през деня го е нямало.

Разлика от 4-5 години, от гледна точка на майката, във вс случаи е по-добре от по-малко от 2. Но от гледна точка на децата, не е ясно..

Момичета, идея си нямате колко сте полезни с вашия опит и изписването на подробностите. 

Добро утро от мен:)


Помощници могат да се намерят, само че те предпочитат да се грижат за баткото, а не за мъника. Щом и майка ми вече иска да готви, да чисти и всичко друго, само и само да не гледа бебето положението наистина е тежко. Да ми е жив и здрав, но наистина се гледа трудно - той е на 7 месеца, а на размери и тегло е колкото беше батко му на една годинка. Т.е. на помагачите им е тежък и не искат да го разнасят. А пък той и много мърда, иска като го носиш да гледа напред и всичко, което види да го пипне. Протяга ръце напред и чак почва да трепери в опита си да достигне целта. В останалото време непрекъснато рита и маха с ръчички - страничните наблюдатели се забавляват, защото това движение отстрани изглежда все едно плува на сухо:) И така едно тежко и мърдащо бебе никой не иска да го държи, защото го е страх да не го изпусне. Понеже аз съм си свикнала да го нося, всички предпочитат това да си остане така и те да помагат с друго,каквото могат. А на мен ми трябва време само за баткото и пак не се получава.
 
До идеята за детска градина стигнах, когато баткото стана на 2  и аз трябваше да се върна на работа. Почна на частна детска, бяха по-малко деца и бях сигурна, че се грижат добре за него. Той е от децата, които се обучават по-добре в група. Първо с говоренето, непрекъснато говорех и т.н., но той не проговори докато не тръгна на детска. Там проговори още първата седмица и то с изречения. Много неща запомня, но аз не мога да му привлека внимание, а като е с повече деца той гледа от тях и стои по-мирен и слуша. Ходи 6 мес. на градина, после го спрях за 6 мес. и като видях, че положението вкъщи с двете деца не е хич розово прецених, че за всички е по-добре пак да тръгне.Само, че в  моите изчисления  не бях предвидила, това че бебето няма да ме остави дори за секунда да обърна внимание единствено на баткото след като се прибере от градина. Само като го оставя в столчето за хранене и почна да преобличам баткото и се започва с квичането. От три дни поне успявам да приспя бебето към 19.00 часа и то да успее да спи само и аз да обърна внимание на баткото. Но не смея да се похваля, защото не знам колко дълго ще продължи това.

Тази нощ, докато кърмех през един час, пак се  замислих за това, което написа Кристиян "Конфликтьт на заекването е териториален,гняв и яд,навлизане в територията ми,обьркан сьм". Откакто се появи бебето, баткото започна да изпада в някакви истерии, когато не му се даде нещо или пък примерно прави нещо с конструктора и не се получава както той иска. Снощи бяха с татко му при съседите и се прибраха с истерични писъци от страна на баткото, защото искал да остане още. Нищо не можеше да го успокои, той дори не искаше да чуе какво му се говори, а пищеше още по-силно. Аз накарах мъжа ми да отидем в другата стая и да го оставим  да се нареве, но той вървеше по нас и пищеше с пълен глас. Накрая започна да кашля, според мен насила, като кашлицата звучеше като магарешка и завърши със спазъм на хранопровода, само дето не можа да повърне. Този сценарий на истерия се разиграва за трети път вече. Аз знам как мога да го предотвратя - ако му дам бонбонка веднага ще забрави за какво крещи, обаче пък има вероятност всеки път като му се прииска нещо сладко да се докарва до истерия. Та си мислех дали това, че не винаги нещата се получават така, както той иска и не винаги получава това, което иска, го приема толкова болезнено  и му създава въпросният конфликт на навлизане в територията му.  Ако и това играе някаква роля за прогресиращото му заекване, не виждам как ще го предотвратя този конфликт без да го разлигавя. Просто трябва да го израсне. Не крия че нямам никакво въображение и фантазия, но полагам усилия в такива ситуации да го разсейвам, но много рядко успявам. Той въобще не желае да ме чуе, което пък от друга страна му помага да не си създава други конфликти като му се карам (той и тогава не чува какво му говоря).
Вашите деца изпадат ли в такива истерии и как се справяте с тях?

smile1, според скромните ми познания по психология, ми става ясно едно - баткото има нужда от АКТИВНО внимание и любов. Неговият емоционален резервоар е празен.

Препоръчвам ти да намериш време и да прочетеш книгата на
д-р Рос Кембъл " Детето - как да го обичаме истински" - невероятна книга, която може да ти бъде от голяма полза.

Ненаатоа, благодаря за книгата  Обичам този вид книги и съм сигурна, че ще ми е много интересна Даже почнах да я чета:) И мисля, че още веднага мога да направя нещо по въпроса детето ми да не се чувства объркано - да накарам (не знам точно как, но този път трябва да успея) и таткото да я прочете тази книга и да си уеднаквим изискванията към детето  и той да поеме своята отговорност в отглеждането му. Защото не мога да кажа, че синът ми не се чувства обичан - непрекъснато го гушкаме и целуваме, радваме му се и мисля, че е щастлив, защото е много усмихнат и лъчезарен. Но има нещо, което го отчитам като грешка и това е, че мъжът ми ме ползва за звероукротител. Ако трябва да направи забележка на сина ни, то почва да нервничи и накрая се стига до - " Кажи му! Виж какво прави!". Даже като приспивам бебето не го интересува, че ще го събути, а нахълтва в стаята и ме кара да идвам да укротявам баткото. Като го накарам да прочете някоя книга за възпитанието на децата, отговорът е " Не ме занимавай с глупости.Това е твоя грижа." Това е и причината, поради която аз не срещнах никакъв отпор при взимане на решението да неваксинирам децата. "Това е твоя отговорност! Прави каквото знаеш. Лекувай ги както знаеш и не ме занимавай. Имам ти пълно доверие". Истината е , че не му се занимава да чете, за него има по-важни неща. Но най-лошото е , че не му се и слуша. Не мога да проведа нито един пълноценен разговор с него на тази тема
За вниманието, да има нужда от активно внимание. Той е от децата, които искат да си играеш с тях по цял ден и нито за секунда да не поглеждаш встрани Това и правех докато не се появи бебето
Благодаря на всички, които се включиха, за да ми помогнат  . Мисля, че вече имам някакъв план за действие. Надявам се да имам успех. Като има развитие ще пиша. Благодаря ви отново

Здравей отново, smile1!

Първо да се поправя-при нас разликата е даже 2 г и 10 м.
Да, опитваме се да практикуваме педагогическо захранване, доколкото ни е възможно.

Ще ти разкажа как беше с каката и бебето,когато се роди.
Бях в болницата една единствена нощ и съжалявам, че и толкова останах при раждането!
През нея каката се е чувствала ужасно,място не е могла да си намери.
Щом се прибрах започна да тъжи просто така,с повод и без повод й течаха сълзи от очите,без звук дори.
Будеше се през един час,като малко бебе и искаше постоянно да суче.
Аз се изнервях и повтарях ли,повтарях да чака,да мълчи, да не тропа,(тогава живеехме все още в 1 стая и четиримата).
Постепенно започнах да викам,да се карам,да я пляскам дори по ръцете,когато го будеше.
Напрежението толкова се беше покачило,че и тя започна да изпада в някакви депресивни състояния и ревове.
В продължение на 1 година се случи да си реши конфликта с нашето отношение към нея като повръщаше и вдигаше Т,за по 24 часа,3 пъти в годината.Явно доста й се е гадело от нас.
Искаше да я гушкам,да й чета приказки,да я кърмя,да спя обърната към нея,да съм все около нея и т.н.,все неща,които просто в някои моменти не можех заедно с бебето да правя.
Това,което успявах бе да й повтарям,че много я обичам,и че тати и бебето също я обичат,че просто трябва да изчака то да порасне и да го научи на нейните игри.А освен това мен пък неволята ме научи да стана спациалист по кърмене в тандем!
И така пикът май беше ,когато бебето стана на около 9-10 месеца. Тогава реших,че колкото и безнадеждно да изглежда от гл.т.на умората-психич. и физич. всичко, и че даже таткото взе да оклюмва на моменти...просто ТРЯБВА да намерим начин да има внимание и за двете деца!Спрях да викам,да се карам,да пляскам.Започнах да спя в някакви йога-пози,та всички да прегръщам поне нощем-я с ръка,я с крак,я брада.
Наскоро имаше период,в който каката не чуваше добре с ушичките,пак във връзка с това,че й се карах.
Постепенно спря да плаче толкова,не се ядосва.Бебето,(то май не е бебе вече) мрънка да го нося на ръце по-малко,защото му е интересно тя какво прави и я преследва из къщата.
Сега вече аз сядам на земята и играя и с двамата.На който не му харесва се сгушва в мен и има моменти в които просто изглеждам като квачка-хей така си седим тримата и се гушкаме,мълчейки.А таткото съм му казала след 2 г. да ми се обади.  
Вярно,нямам минутка за себе си,ядем редовно боб с домашни хлебчета,но пък си подреждаме играчките по 100 пъти на ден и децата са все по-спокойни и усмихнати!

Та така.Може и да съм ви досадила,но може и да съм пропуснала нещо.
Дано поне да съм била полезна на някой който тайничко чете и е пред нервна криза,че надежда има!    

П.П.Успех!Дано и таткото да се активира за изпълнение на плана ви!

Това вече е напълно нов елемент от цялостната картинка на положението ти!!!

Проблемът ти е преди всичко с мъжа ти. Ако той си стои на мястото като баща, детето също ще се държи по-различно...
Не знам обаче какво може да направиш в случая.

Усмивка,
Доколкото разбирам ситуацията ти,мисля,че е вьзможно нещата да ескалират в лоша насока при ТЕБ,а не при децата.
Децата,колкото и териториални конфликти да преживяват,те са ограничени и не толкова силни.
Докато при теб това напрежение и несправяне с тази почти невьзможна и изкл.трудна ситуация може да те доведе да гледаш тавана с месеци.
Мога да ти предложа нещо,не казвам,че трябва да го изпьлняваш

За да има щастливи и спокойни деца,майката трябва да е отпочинала,спокойна и щастлива.
Затова трябва да започнеш от теб!
Можеш да накараш мьжа си да помага като просто станеш "здравословен егоист" за известно време докато стьпиш психически и физически на крака и се оттьрвеш от настроенията на децата.
Няма значение,че едното се дере,другото се трьшка.Това не са конфликти,а фаза,която повечето деца карат и е биологично нормална за тях.

Научи се да игнорираш без да изпитваш чувство на вина и на чувство,че си лоша майка.
Без майка по добре ли би било?

Уговори се с мьжа ти поне два пьти в седмицата да излизаш без нито едно от децата за поне половин час.В този час не се пазарува и вьрши работа,а се срещаш с приятелки или отиваш на маникюр или на козметик.Нещо само за теб,което да има резултат!!
Деца лесно се правят,но отговорността за тях носят и двамата родители.Ако мьжьт ти това още не го е осьзнал,покажи му го насила.Просто му остави двете деца и излез!
Ако следващия пьт не иска да помогне,пак го направи.

Опитай да пускаш класическа музика в кьщи.Малките деца се успокояват,за големите е храна за душата.Не пускайте телевизия,особено новини пред баткото!
Храната сьщо може би има нужда от повече плодове и зеленчуци,ядки и нищо сладко!

При всяко трьшкане има наказание.Но не с бой!А с лишение от нещо!
Мога още да пиша,но мисля,че ти ще се справиш и с това.Преминал сьм много тежки фази в живота си,имам ги три в кьщи,все нежни и своенравни момичета.Колко безсьнни нощи с години и нерви сьм изхабил докато накрая осьзнах,че всеки родител,колкото и да се жертва за децата си,трябва да намира храна и за своята душа.В противен случай рискуваме да остваим децата си сираци.

Christian, като чета съветите ти се сетих,че самата аз сякаш открих решението (спасението) за себе си, щом се върнах към мое старо хоби - шиене на гоблени! Нямам все още време за дълбока концентрация,ноооо разглеждам сайтове,поръчвам си схеми,даже си шия през нощта по 1 час разни лесни неща! 
Мъжа ми ми се смее,че когато се заобиколя отвсякъде с гоблени и ще се успокоя! Май е прав!