Германска нова медицина - 6 тема

Ей това най-много ми хареса!!!

Кристиан, благодаря за съветите
Мисля да си принтирам твоя пост и да си го залепя на видно място в къщата:) Така всеки път като се чудя къде бъркам, ще намирам отговора - точен, кратък и ясен - почни да мислиш за себе си.

Всичко, което си писал много ми допада. Много често съм се заканвала на мъжа си, че от утре и аз ставам егоист, още повече, че си имам идеалния пример за съвършения такъв в негово лице. Обаче защо не ми се получава не знам, все се грижа другите да са добре. От както съм майка вече забравих и какви интереси съм имала - само и единствено децата да са щастливи (и мъжът, ама при него има проблем и вече осъзнах, че той никога няма да е доволен  каквото и да направя, възпитание ли е това, характер ли не знам, ама такова чудо не бях виждала). Подсъзнателно, още преди да видя темата за ГНМ, усещах че нещата може да приключат зле за мен, защото в моменти на изнемогване се виждам прикована на легло в бъдеще .  А след като и ти го написа вече наистина ме убеди, че трябва да обърна малко внимание и на себе си. Благодаря ти  


Това определено ми подейства успокояващо!

Това състояние на духа, ако успея да го постигна ще бъде голям напредък за мен. Всеки път като се окажа без децата около мен и не знам какво да правя Не зависимо къде съм тръгнала  или какво правя непрекъснато бързам и си мисля как лишавам децата си от моето присъствие. Лудост е и аз го знам и всеки път се боря със себе си. Работя в тази насока:)

Мислила съм и за оставянето на двете деца на мъжа ми, защото той наистина си мисли, че да се гледат деца е все едно да си на почивка. Не е лоша идея да му покажа на практика, че не е точно така. Представям си какво ще е у дома като се върна:) Той така   , а аз така

Класическата музика ще я пробвам със сигурност, ако можеш да ме насочиш към нещо конкретно ще съм благодарна още повече
 А наказанията,ох, тези наказания, нещо не мога да ги измисля. Каквото и да му взема на него не му пречи, че съм го взела, а самият акт , че съм си позволила да му го взема и пак изпада в истерия и обещава, че няма повече да прави така, извинява се. Аз знам, че точно след 5 сек. вече ще е забравил какво е обещал и въобще за какво точно съм го наказала.

Да, определено, много ми помогнахте да си изясня ситуацията вкъщи, а и това, което става с мен. Всъщност си мисля, че съм много недоволна от факта, че се пренебрегвам и от яд, че не мога да направя нещо, което искам се гневя и на децата.  Та аз дори на тоалетна не ходя без бебето.

И на мен това много ми хареса, защото откакто знам за ГНМ, непрекъснато се притеснявам какви конфликти причинява на децата това или онова, съответно често се чувствам виновна и депресирана, което пък ми пречи да реагирам нормално и води до още повече притеснения и укори. Като омагьосан кръг.

Целият пост на Christian е въобще много хубав

Smile, от личен опит мога да потвърдя, че една от най-видимите позитивни промени при моите деца дойде, когато баща им започна по-активно да навлиза в живота им (което по ред причини не се беше случило в най-ранната им възраст).

Крис - това се вика "мъж на място" 
Свалям ти шапка за поста!!!
Всички се концентрирахме в това да дадем съвет как децата да са добре, но не и как мама да е добре...А това е много важно, осъзнавам го и от моя гледна точка, вярвам, всеки родител се е убедил, че понякога е трудно да съхрани себе си покрай гледането на децата

Ами то от там тръгна разговора - допълнителните щрихи се появиха един по един в последствие.

Настроенията на майката и децата са свързани... Аз съм много припряна, винаги бързам, върша и мисля за 100 неща, все нямам време и всичко правя в последния момент... Малкия пък не му дреме, той никога не бърза и точно, когато трябва да се облечем и излезем примерно за 15 мин., все му изниква нещо за правене, неотложно и без да го направи няма да тръгне... Това естествено мен ме вбесява, защото нямам време да се мотая или да се оправям за излизане без да търча наоколо... Моето напрежение винаги се отразява на детето, той става нервен, започва да се мотае още повече, да си измисля още неща за вършене, само и само да го чакам и винаги преди да излезем настава една лудница с караници, виканици, рев и заплахи от моя страна, че никъде няма да го водя... Осъзнавам много добре факта, че моето настроение се отразява на него и се опитвам възможно най-малко да показвам, когато ме вади извън релси, защото иначе се въртим в омагьосан кръг - той мене, аз него... Когато не се впечатлявам от факторите дразнители, сме най-добре... Знам, че единствено аз мога да контролирам ситуацията, като запазвам спокойствие или поне се преструвам, че всичко е наред, защото малкия надушва напрежението и всичко излиза извън контрол...

Привет на всички!
Аз не съм от най- често пишещите , но чета редовно тази тема. Радваме насоката , в която тръгна да се развива темата. Така ще си бъдем още по -  полезни и по - малко "конфликтни"
Имам една молба към Christian и nenaatoa като най - вещи в материята нека да изкоментираме различните етапи на лечебната фаза и как да ги разпознаваме ?

Smile1, Music for Mom & Babies  (без регистрация е; DOWNLOAD THIS TORRENT)

защо не се поинтересуваш от есенциите на д-р Бах - ще помогнат както на теб, така и на дечицата, биха могли и на половинката ти да помогнат, но само ако пожелае да се попромени. Но дори и само ти да опиташ, това ще се отрази и на другите около теб ...

Чета си и аз тука, макар да не се включвам.
Аз също си имам две деца с разлика 2 1/2 години. Малкият е на 8 месеца в момента. И двете си ги гледам аз, без баби, помощници и подобни... 
И при мен в началото имаше моменти на безпомощност. Но аз открих, че разходките ми действат много успокояващо. И така и до сега. Като се усетя леко нервна или недоволна от нещо, зарязвам къщата, бебето в слинга, малката за ръката или на колело и бродим из полето по някой и друг час. Така после и тя е уморена и бебето е по-спокойно, хапваме по нещо леко, най-често някакъв нарязан суров зеленчук или плод (хем полезно, хем бързо) и полягваме да почиваме. Понякога не спим, само четем книжки.
Иначе аз съм я приобщила да прави всичко с мен за малкия. Къде помага, къде ми пречи, но тя се чувства важна, че и се възлага такава отговорна задача. Пее му, показва му дори вече книжки...
Иначе до тоалетна и аз не ходя отдавна сама, винаги си имам две опашки... Вече не ми прави впечатление обаче.
Друго което правим заедно е домакинската работа. Когато времето е много лошо и не може дори в градината да се излезе, дори и да не е мръсно пускаме задружно прахосмукачка. Тя с нейната, аз с мойта, а бебето на гръб. Бършем прах. Мием разни неща и тя подсушава. Сгъваме задружно прането или забърсваме шкафовете... На нея и доставя удоволствие и се чувства полезна. После разказва на баща си или на бабите какво е свършила. 
Според мен не е необходимо да се опитваме да измисляме всевъзможни игри и забавления за едно дете. По лесно и приятно пък и полезно за бъдещото му семейство в един късен момент е да се опитаме да го приобщим към ежедневието.
Иначе у дома когато вечер приспивам бебето, татко и се занимава с нея и спалнята е табу.

Благодаря ви момичета 

Всьщност жена ми ме научи да оценявам домашната работа и отглеждането на деца.
Мьжьт рядко разбира,че домакинството и "слугуването" (така го нарича жена ми) на децата по 24 часа е тежка,но неплатена работа.

Имали сме скандали кой по колко и защо трябва да свьрши определена работа.
Дали бих отишьл на работа без да имам заплащане?

Майката пита ли я някой след тежьк работен ден в чистене,пазаруване,готвене и "слугуване" дали има право на заплащане?
Не!
От нея се изисква да го прави безкористно без да мрьнка и да се оплаква,без да иска свободно време,без да има свои хобита и интереси.След раждането на дете,жената се очаква да се промени 100% като забрави за всички свои нужди и да започне 24 часов работен ден/нощ без да получава пари.
Ако майката получаваше заплата за домашна работа и отглеждане на деца,тогава нещата и отношението на бащата щяха да са различни.
Тогава нямаше тя да е слабата и безпомощна половинка,която зависи от мьжката подкрепа,а може би обратното.

В поривите си винаги да помагам на жена си ,тя винаги ме апострофираше.
Когато й кажа,че ще й помогна с готвене или чистене,тя ми казва "Не,аз ще ти помогна на теб".

Трябваше ми време да осьзная,че не ТЯ е главният вьршител на работата,а аз само помагам,а че и двамата сме главни извьршители и си помагаме взаимно.

Много мьже  не го осьзнават и по този начин преврьщат сььпругите си в робини.
Направете така,че половинките ви да разберат,че ВИЕ не сте дльжни на никого на този свят и че всяко нещо си има свой лимит и край.

Соско, поне според мен от общи приказки няма много полза. Всяка лечебна фаза си зависи от конфликта.
Най-общите белези са описани добре във Втори биологичен закон (има го в сайта).
Ако нещо конкретно те интересува - питай!

Това за общите приказки и е така и не е така. Виж случая със smile1 - всички знаем , че не трябва да се обезличаваме след като родим , но повечето от нас са попадали в такава ситуация...

Втори биологичен закон съм го чела , но исках и някакви по - практически обяснения. Знаеш , че в моето семейство има сериозен проблем и ми се струва , че вече е настъпила втората част на лечебната фаза...Като че ли ми трябват разяснения на "човешки език". И в тази връзка ме интересуват много неща! Също така и за нощното потене - мисля ,че ти беше споделила някакво инфо , че така се разрушават ракови клетки?

 Amitola , благодаря за линка с музика    Що се касае за есенциите на Бах, чувала съм за тях, но не ми остава време да се информирам по-добре. Сама ли мога да преценя, коя есенция да взимам или си има специалисти в тази област? За да не оспамваме темата, ако искаш пиши на лични

Lolita007, радвам се, че си намерила своя начин да се справиш с трудното положение. Но децата се раждат с темперамент и от дете до дете разликата е огромна И аз съм чела метода на Мария Монтесори и бях много запалена по него, но ентусиазмът ми бързо се изпари след като синът ми почна да плиска вода навсякъде и да хвърля и чупи съдовете и то нарочно. Прането се хвърляше на пода и с това много се забавляваше. Да лежат  и двамата и аз да чета книжки - е това просто не може  да се случи и в най-смелите ми мечти. И при двамата няма средно положение или спят или дивеят. Като знам около мен какви кротки деца има, понякога се питам защо и моите не са такива. Но за щастие всички не може да сме еднакви. Аз си ги обичам такива каквито са. За мен остава да се надявам като порасне още някой друг месец малкия, да почнат малко от малко да се заиграват и занимават сами. Докато дойде този момент ще гледам да се съхраня да не се побъркам и да не си докарам някое сериозно заболяване

Christian, евала ти правя, че си разбрал, че  задачата на майката хич не е лека. Около мен няма жена, която да се похвали, че мъжът й е осъзнал това. Много жалко,но факт.

"такава ситуация" не означава непременно конфликт!


За съжаление не се сещам какъв е проблемът ви... Ако искаш сподели!
Втората част настъпва след епи-кризата, която обикновено е разпознаваема, а самата втора част почти не се забелязва. Може да кажеш какви симптоми е имало и какви има в момента, за да ти дадем разяснения, ако можем.

Аз само съм преразказала законите - след решението на определени конфликти, при наличие на съответните микроби, туморът започва да се разрушава от тези микроби и един от симптомите за това е обилното нощно изпотяване. Ако няма нужните микроби, туморът ще се капсулова и няма да има изпотяване.

Мм, да! Даже напротив - в моето обкръжение например дори има моменти,в които ме питат примигвайки на парцали "Ама мъжа ти няма ли си друга работа,та ви готви днес!?Защото техният е "тооолкова изморен вечер като се прибере!"  

Стана ми мъчно за моето мъжле,което се старае, а имам чувството,че и той изнемогва вече!
 
Christian, може и да ти се стори глупаво,ама все пак ще питам...нямаш ли някой съвет и за изтощени татковци, как да намерят себе си,докато дават почивка на майката и работят?