Страх от изхождане....

беше на две и седе-осем месеца, тогава принципно махна памперса, с пишкането нямаше проблем, стана за броени дни , супер лесно и с желание, но за акането  стана такъв проблем...
Та тогава като разбрах каква е работата, просто му го слагах като си го поискаше, свършваше бързо работата, махах и миех д-то... и проблема изчезна.
чак на три години и четири месеца една нощ се събуди (още беше с нощен памперс) и каза - мама махни ми памперса искам да се изакам на гърнето.... и от тогава повече не е искал памперс...

Кофтито на свещичките е обаче, че се привиква, почват да стават лениви червата и т.н... на 2 дни си е направо супер често сопред мен...
Виж онази тема, там има точно какво да яде , да не яде, разни трикове, на някои им помагат разни хомеопатични неща и т.н. дори да не я изчетеш съвсем цялата.

 М-да, често си е свещичка през ден, така е...
Иначе ние сме на гърне от 11-месечни....А памерса го махнахме още на 6 месеца - сменях гащи като луда, но имахме проблем с едното бъбрече, та просто се наложи....

Правя включване с цел да помогна и на други родители, които са се сблъскали с този проблем - страх от акане при бебе. Изпробвах всичко -нито фибрена диета, нито сиропи, пробиотици, свещички, мелилакс, нищо не подейства. Бебето вече навърши годинка и от месеци имахме този проблем - да се престраши да ака. Изпада в паника и повтаря: "Не, не, не, не", когато има порив да ака. И ето как успяхме да преборим почти изцяло този страх. Отне ни 2-3 месеца - най-важното - не му давах запичащи храни. Поддържах, и все още поддържам, разнообразна фибрена диета. Спрях да го подканвам да се изходи. Оставих го сам да се изходи, когато той се почувства готов. Най-комфортно му е в проходилката и в памперс, това установих. И трикът, с който преборихме страха е, че го взимам с мене в тоалетната, за да започне да възприема, че и другите също се изхождаме. Държа го в скута си, много често не го свърта, но го оставям да се изправи - важно е да присъства при почти всеки път, ежедневно, за да си изгражда навик и да се приспособи. И другият трик - когато се изходи си създадохме нов ритуал - радости, повтарям много пъти "Браво", радваме се, настава празник. Пипаме акото. Първите пъти той извърташе глава и не искаше да го погледне и пипа, но след няколко пъти, като видя, че аз му се радвам и го пипам, се престраши и той най-накрая. Започна полека лека да го пипа и да осъзнава, че получава похвали за смелостта си. И вече си знае режима - като си свърши работата в проходилката - настава голям радост вкъщи. До голяма степен преборихме страха от изхождане по голяма нужда. Надявам се този споделен опит да е от полза на някой, защото изчетох много по темата и не открих точната стратегия за справяне с проблема при бебе. Надявам се все пак да не се налага на никого да стига до този момент.