Споменах за легендата за свети Мартин, който по немските земи се чества на 11 ноември. Ден в който хората се замислят за стойности като благодеяния и дарения, чиято идея се доразвива през целия ноември и декември за да стигне пика си по Коледа.
Та да се върна малко за свети Мартин. Той освен че извършил първото благодеяние записано в летописите на католическата църква (а защо не и в всяка друга) като си разделил мантията с един беден мръзнещ човек. Той бил толкова скромен, че години по късно когато в града Тур където живял когато поискали да го изберат за епископ, той се скрил в една плевня. Хората го дирили цял ден и по късни доби с фенери успели да го открият.
Та затова и до ден днешен се правят тия шествия с фенери и се пали голям огън - да си спомним и да не забравим, че това е най чистата човешка добродетел. Да дариш и да сториш добро!
Предлагам ви кратък репортаж от мястото на престъплението или как отрано да вкараме в главите на отрочетата ни кое е добро и кое се помни от хората хилядолетия.
Моя малък разбойник който умира за кончета на картинки или играчки, като видя кон на живо, толкова се уплаши, че страха надделя над желанието му да докосне коня и беше сърдит цяла вечер на сестра си че тя успя да погали коня и не я беше страх, та ни спретна един резил за финал на приятното празненство.
Жалко беше че тази идея се споделя само от родители на малки деца - най големите които бяха на шествието, бяха на 10 г.