Ще приемете ли децата си във вашата къща , когато вече са семейни ?

Ако живея в голям имот бих ги приела да живеят в част от него. Все пак това не е при нас а у нас - и за детето ми. Ако за нас със скъпия има отделна стая с кухненско помещение и ВЦ, нямам нищо напротив. Някак си 2 жени в 1 кухня май не е много хубаво за добрите взаимоотношения.  А младите в техните помещения да се оправят както могат - да си пазаруват, готвят, почистват. За гледане на внуци - бих помагала, стига да не им стане навик и да ме превърнат в безплатна гледачка.
От друга страна никога не бих живяла в къща. Обичам си апартаментите на висок етаж.
Погрижила съм се и за дъщерята да има отделен, близо до нас. Като реши да живее там с някого.

разбира се, че няма да ги оставя на улицата! За да опре човек да живее при родителите си, значи много я е закъсал.

Сега прочетох какво е писано назад и честно да си кажа, и грам, ама грам не вярвам на тези приказки! Не само ще приеменет сина и снахата или зетя, че и песен ще пеете!  Голямо биене в гърдите, ама като опре яйцето до д-то, работата става друга!

Това е основното. И ние сега живеем в къщата на свекърите ми, но тя е огромна и в момента ние сме на единия етаж, който е приспособен като отделен апартамент. Преди да решим да живеем тук, имаше 1 кухня за цялата къща, но сега имаме отделна на етажа. Иначе е немислимо просто, аз поне не бих живяла с друго семейство, делейки една кухня и една баня, независимо дали е семейството на детето ми или на родители.
Е, разбира се, ако положението е бедствено, няма да ги оставя на улицата.

Прилича на рекламата на кренвирши Леки.

Принципно бих, но не вярвам да ми се наложи. По-вероятно е те да ме приберат някой ден.

Щели да ги изгонят да се оправят сами?! Сигурно щото това са думи на майки на 4, 5 - 8 годишни деца. Като настареете само ще се молите да им се иска да живеят с вас, ама надали ще стане.   И аз ще съм същата сигурно.  

Да ви кажа ние живеем в къща, имаме си отделен етаж, моите родители идват на своя си етаж само летните месеци и пак през тези месеци се случват търкания  
Повечето от нас осъзнават колко е тежко съжителството на две поколения и затова не искат да го причиняват на себе си и децата си.

Но ако сте осигурили самостоятелен дом на наследниците си, замисляли ли сте се дали няма да ви е кофти ако те се отнасят немърливо (според вас) към наследството. Ако решат да го продадат (с някаква цел),  ако има риск построения с много лишения от вас апартамент за сина, да остане в ръцете на неблагодарната съпруга с която се разделя (не дай Боже). В такъв смисъл не упражняваме ли пак психически тормоз върху младите с дудненето си.

Ако пък не сте осигурили, дали няма да се почуствате зле слушайки "по-назадничави" колежки или съседки обясняващи как са построили на  децата имоти и те сега със заплатите си само по екскурзии ходят. А на вас ви се къса сърцето, че собсвената ви кръв и плът бъхти от сутрин до вечер и плаща огромен наем и...ами може да се разболее от преумора... и защо не дойдат при вас само докато съберат пари за собствено жилище

Горните два абзаца са нещо като сбирка от имотните радости и тревоги на майки с израснали вече деца, с които съм заобиколена. И наблюдавайки как се променят хората с възрастта и колко изненади поднася живота вече не смея да се заричам.

Най-добре би било те самите да печелят достатъчно добре, че да нямат нужда от мен в ролята на хазяйка, готвачка, перачка, детегледачка и тогава едва ли биха се задържали при дъртата си досадна майка. Но ако големите надежди не се изпълнят ще помагаме и ще стискаме зъби (вероятно).

И според мен е най-добре,всяко поколение да си живее отделно. Въпреки това,бих ги приела в НАШАТА къща. А за гледането на внуците....нямам нищо против,обожавам децата и ще го правя с голяма любов. Какво значи 'да не съм безплатна детегледачка'? Тук става въпрос за моите внуци,а не на комшийката.

Категорично бих ги приела!

И то не защото няма да са пречим заедно - напротив - живяла съм със свекърва и въпреки че жената е страхотна просто две жени нямат място в една кухня.
Ще ги приема защото са ми деца и защото имат нужда от помощ. Особено ако решат да заживеят заедно или да се заженят по-млади/например студенти или току-що завършили/ едва ли ще могат да си намерят достатъчно добра работа че да плащат наем, сметки и да живеят нормално. Разбира се най-добрият вариант е да заживеят и да се заженят като са се устроили, обаче в живота не винаги става така.
Аз съм живяла по квартири с мъжа ми и при положение че имахме сравнително високи доходи пак ни беше трудно. Така че бих помагала докато и с каквото мога.

Ами как да кажа...Принципно - бих искала да вярвам, 4е ще съм ги възпитала да са достатъ4но умни, образовани и отговорни, за да си вземат хляба в ръцете/ а желателно е и маслото, нали /, пък тогава да се задомяват. Но, както оби4ам да казвам, животът е шарен и обикновено ни натрива носовете то4но с това, с което най-малко сме си мислили, 4е е възможно Така 4е в нищо не се зари4ам - ако се наложи, ако виждам, 4е друг изход няма - вси4ко се слу4ва - болест, травма, безработица или просто каръшки ход, който ти преобръща живота - много ясно, 4е няма да си оставя децата на улицата. Но за доброто на собствените им бъдещи семейства, да са ми живи и здрави, се моля да не се налага да живея под един покрив със снахи

Ако мама и тате   не са подсигурили дом   обикновенно младото и старото семейство живеят заедно  
Слава Богу има вече млади семейства които  не следват тази "традиция"    живеят под наем , справят се сами  

То това си е и до манталитет   имам скромни наблюдения  че навън не така  
Единици са големите семейства където младо и стро живеят заедно и то  в големи фамилни къщи  


За себе си знам че няма да допусна това   бих помогнала еднократно примерно с пари за наем , гледане на дете или нещо от сорта.
Така са ме възпитали   така бих направила и аз 

Къде ще ида да не я приема?
Но дано не се случва. Доколкото познавам мъжа си, на втория ден зетът и щерката ще са си събрали багажа 

Аз съм сериозна. Излязла съм на 18, но това не означава, че не ми помагат нашите. Ще гледам да не ми опира яйцето о дъто...Както ние със съпруга ми сме успяли без помощ да си вземем жилище на 24 години (и не е малко никак, с минимална помощ), значи и моите деца ще могат...Дисциплина му е майката. Аз само ще помагам.

Бих ги приела ако много мрънкат, много ясно. Но като се познавам зетя или снахата ще избягат, така че е по-добре за всички да не са при нас някой ден. 

И аз мисля по същия начин 

Искрено се моля, да не се налага да вземам такова решение.
Знам си характера, никоя снаха няма да ме изтърпи, а пък аз нея, още по - малко