Не си длъжен да осигуриш дом смятам аз. Да му осигуриш и дом е страхотен бонус.
абсолютно
Ще приемете ли децата си във вашата къща , когато вече са семейни ?
- Публикувана: 16 ноем. 2010, 19:31 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2010, 14:34 ч.
# 32
17 ноем. 2010, 07:47 ч.
Не, не искам да живеем заедно. Друг е въпросът дали ще успея да ги възпитам така, че да ме питат "може или не може". Но бих им помогнала да се устроят, ако първоначално не е по силите им...
Виж целия пост
# 33
17 ноем. 2010, 08:06 ч.
мисля, че твоята позиция е правилна
Виж целия пост
Повлияна от множеството теми тук , за възникнали проблеми между поколенията , а и заради разговора , който проведох с мъжа ми тази вечер , реших да пусна тази тема 
Значи ... имате голяма къща / или не толкова голяма / и изведнъж довчерашното дете заявява - "Ще се женя / омъжвам / ... и ще живея у вас ...
Шок и ужас ...
Мъжът ми каза - ОК , какво да правим ... много ясно че ще ги приемем
Аз обаче не смятам така . Аз съм особен чешит , обичам реда и си ценя спокойствието особено много . Смятам , че щом имаш дупе да се жениш , трябва да можеш да се справяш с разходите си . Отделно - аз съм добра домакиня , но не бих била слугиня ... / пример свеки , която обгрижва на 100% , вече 7 г. девер и етърва , тотални лежляци и мързели
/
И никак си не се виждам аз да стана ... да искам да си направя кафе и да не смея да си влезя в кухнята примерно ... Нито пък си представям да живеем сто човека в една къща ... въпреки , че е голяма .
Кое е правилното ?
Мъжа ми казва - е , какво ... на улицата ли ще ги оставиш ?
Не , ама не искам да живеят при мен , просто не искам . Може би е честно да си кажа , че имам наследствен двустаен апартамент , който смятам да предоставя безвъзмездно на младото семейство и оттам на сетне - всеки да се оправя
Какво мислите вие ?
Че всеки трябва да се оправя сам ... или "щом аз съм се гърчил , нека поне децата не се мъчат ... "
Значи ... имате голяма къща / или не толкова голяма / и изведнъж довчерашното дете заявява - "Ще се женя / омъжвам / ... и ще живея у вас ...
Шок и ужас ... Мъжът ми каза - ОК , какво да правим ... много ясно че ще ги приемем
Аз обаче не смятам така . Аз съм особен чешит , обичам реда и си ценя спокойствието особено много . Смятам , че щом имаш дупе да се жениш , трябва да можеш да се справяш с разходите си . Отделно - аз съм добра домакиня , но не бих била слугиня ... / пример свеки , която обгрижва на 100% , вече 7 г. девер и етърва , тотални лежляци и мързели
/ И никак си не се виждам аз да стана ... да искам да си направя кафе и да не смея да си влезя в кухнята примерно ...
Нито пък си представям да живеем сто човека в една къща ... въпреки , че е голяма . Кое е правилното ?
Мъжа ми казва - е , какво ... на улицата ли ще ги оставиш ?
Не , ама не искам да живеят при мен , просто не искам . Може би е честно да си кажа , че имам наследствен двустаен апартамент , който смятам да предоставя безвъзмездно на младото семейство и оттам на сетне - всеки да се оправя
Какво мислите вие ?
Че всеки трябва да се оправя сам ... или "щом аз съм се гърчил , нека поне децата не се мъчат ... "
# 34
17 ноем. 2010, 08:21 ч.
Мисля, че повечето от вас приемат нещата някак си еднотипно. Без да приемат, че има варианти и без да се замислят, че понякога се случват промени.
Виж целия пост
# 35
17 ноем. 2010, 08:36 ч.
Ама как така няма да питат ? 
Въобще не си представям един ден синът ми да заяви , че просто идва девойката и така
Няма начин да стане
По повод помагането - не става въпрос за това . Много ясно , че ще помагаме по всякакъв начин , но когато наистина има нужда . Аз не мога да съм от тези жени , които просто нямат никакъв собствен живот и целодневно гледат внучета Като ги гледам как тичат сутрин и си тръгват вечер грохнали ... че и проснали прането , сготвили на снахата и напазарували 
Може да не съм в ред , но подобно нещо е немислимо за мен .
Както казах - ще му помогнем за образованието . Ако трябва и за първата кола примерно ... има апартамент за него ... Но оттам насетне - сметки , организация и гледане на деца - тц
След като ние сме успели дотук / а както се очертава и за в бъдеще / да го гледаме сами , така трябва и той и жена му да могат .
Виж целия пост
Не, не искам да живеем заедно. Друг е въпросът дали ще успея да ги възпитам така, че да ме питат "може или не може". Но бих им помогнала да се устроят, ако първоначално не е по силите им...
Въобще не си представям един ден синът ми да заяви , че просто идва девойката и така
Няма начин да стане
По повод помагането - не става въпрос за това . Много ясно , че ще помагаме по всякакъв начин , но когато наистина има нужда . Аз не мога да съм от тези жени , които просто нямат никакъв собствен живот и целодневно гледат внучета
Като ги гледам как тичат сутрин и си тръгват вечер грохнали ... че и проснали прането , сготвили на снахата и напазарували Може да не съм в ред , но подобно нещо е немислимо за мен .
Както казах - ще му помогнем за образованието . Ако трябва и за първата кола примерно ... има апартамент за него ... Но оттам насетне - сметки , организация и гледане на деца - тц
След като ние сме успели дотук / а както се очертава и за в бъдеще / да го гледаме сами , така трябва и той и жена му да могат .
# 36
17 ноем. 2010, 08:45 ч.
Бих ги приела временно, ако са много на зор, докато се установят и излезнат на квартира
Ние живяхме при свеки няколко месеца, не беше удобно, всеки трябва да си има местенце, пък и две домакини на едно място
Виж целия пост
Ние живяхме при свеки няколко месеца, не беше удобно, всеки трябва да си има местенце, пък и две домакини на едно място
# 37
17 ноем. 2010, 09:05 ч.
Ако са затруднени финансово и наистина няма къде да живеят - разбира се, че ще ги приема вкъщи. За детето си бих направила всичко. Всъщност дори вариантът ние да се изнесем някъде, а те да останат в апартамента ни също е опция.
Аз съм от лудите, които смятат, че трябва да осигурят дом на детето си - задължително! Така е било с майка ми, така е било с мен, така и ще бъде занапред, да сме живи и здрави.
Виж целия пост
Аз съм от лудите, които смятат, че трябва да осигурят дом на детето си - задължително! Така е било с майка ми, така е било с мен, така и ще бъде занапред, да сме живи и здрави.
# 38
17 ноем. 2010, 09:11 ч.
Който иска семейство, да си го обгрижва сам. Мога да ги приема за 1-2 месеца, докато си пооправят бъдещото жилище, но не и за постоянно. Ако са много на зор, ще им предостъпя да ползват някое от семейните жилища, но после сами да се погрижат да си създадат свое.
Може да дадем рамо за някои неща, но не и да ги издържаме. Внуците също няма да ги гледам.
Виж целия пост
Може да дадем рамо за някои неща, но не и да ги издържаме. Внуците също няма да ги гледам.
# 39
17 ноем. 2010, 09:21 ч.
azaf, ти не би подарила някое от семейните жилища на децата си? Знам какво ще ми отговориш, наистина Но... просто не те разбирам. То и не е необходимо де 
Но стремежът да трупаш, трупаш и да не дадеш на собствените си деца ми е малко неприемлив, да не кажа по-силна дума.
Виж целия пост
Но... просто не те разбирам. То и не е необходимо де Но стремежът да трупаш, трупаш и да не дадеш на собствените си деца ми е малко неприемлив, да не кажа по-силна дума.
# 40
17 ноем. 2010, 09:24 ч.
Не, няма да ги приема в къщи (у нас или у вас 
), защото не мисля че е редно млади и възрастни да живеят поед един покрив. Винаги възникват проблеми от това. Освен това, толкова трудно свикнах с мъжът ми преди години и неговите навици, а с зет, направо не ми се вярва. И аз съм си малко чешит в това отношение.
За момента (дано всичко да е наред и по план за в бъдеще), сме осигурили жилища и на двете си деца. Така че мисля че ще им дам добър старт, но дотам.
Разбира се, че ако нещо се случи, имат нужда от нашата помощ, ще ги приберем, но не за постоянно. Предпочитам да дръпна кредит и да им го изплащам, от колкото да рискувм да се изпокарам с децата си и да не си виждам внуците.
Виж целия пост
), защото не мисля че е редно млади и възрастни да живеят поед един покрив. Винаги възникват проблеми от това. Освен това, толкова трудно свикнах с мъжът ми преди години и неговите навици, а с зет, направо не ми се вярва. И аз съм си малко чешит в това отношение.За момента (дано всичко да е наред и по план за в бъдеще), сме осигурили жилища и на двете си деца. Така че мисля че ще им дам добър старт, но дотам.
Разбира се, че ако нещо се случи, имат нужда от нашата помощ, ще ги приберем, но не за постоянно. Предпочитам да дръпна кредит и да им го изплащам, от колкото да рискувм да се изпокарам с децата си и да не си виждам внуците.
# 41
17 ноем. 2010, 09:24 ч.
Явно аз съм много назадничава, но когато синът ми реши някога да създава семейство, няма да му посоча вратата. Ще живее вкъщи докато иска - това е и негов дом все пак. Изхождам от собствената си позиция - вкъщи е хубаво, но самостоятелността е още по-хубава. Да доживеем да видим .
Виж целия пост
.
# 42
17 ноем. 2010, 09:29 ч.
Лесно е да кажеш, че няма да ги приемеш при положение, че имат отсега осигурени жилища
Ами ако нямаха и са крайно нуждаещи се? Временно, разбира се.
Иначе спор няма, че млади и стари на едно място не виреят
Виж целия пост
Не, няма да ги приема в къщи (у нас или у вас ), защото не мисля че е редно млади и възрастни да живеят поед един покрив.
За момента (дано всичко да е наред и по план за в бъдеще), сме осигурили жилища и на двете си деца. Така че мисля че ще им дам добър старт, но дотам.
), защото не мисля че е редно млади и възрастни да живеят поед един покрив. За момента (дано всичко да е наред и по план за в бъдеще), сме осигурили жилища и на двете си деца. Така че мисля че ще им дам добър старт, но дотам.
Ами ако нямаха и са крайно нуждаещи се? Временно, разбира се.
Иначе спор няма, че млади и стари на едно място не виреят
# 43
17 ноем. 2010, 09:33 ч.
Аз мисля,че за бъдещето никой не може да се изказва категорично днес.Нямам представа,какво ще направя.
Виж целия пост
Препоръчани теми