АПРИЛските деца станаха на ПЕТ лета!

Юле. просълзих се с вашите зелеви изкушения. Опитвах я тази гадост, но на Веселинка и се отрази зле и я отложих за дълго време. Поне да спра да кърмя.
Янче, успех с начинанието! Имаш моята виртуална подкрепа! 

Рени, Емо ходи януари на ски и доколкото знам за март пак ги гласят. Много е доволен, много го хвалиха, че се справял. И най-вероятно пак ще го пратя. А цената пак при нас е завишена 290лв. 
Аги, хич не ти е лесно.  Поне баба на разположение да имаше, а твоите са работещи...

 

Раче, на всеки му е трудно в едно и лесно в друго. Далеч съм от мисълта да се оплаквам, то който има деца - да си ги гледа. Макар че д-р Найденова няколко пъти ми е казвала, че това не е редно, което правя - за близо 5г е виждала само мен по лекари, по болници, по лечения и т.н./първо с едно, после с две деца/, и колкото пъти ми е казвала нещо е разбирала, че сама си върша нещата, дори веднъж седнахме и говорихме, че това е голяма греша един да се нагърби с отглеждането , а другите само да повтарят, че не могат, понеже работят. Ако има и такава зависимост, забелязвам, че по-здрави и будни деца са тези, които ги гледат няколко човека. Ако майката не види, че е босо, то бабата ще види, ако бащата се къпе майката ще го нахрани, едно е както племенницата ми сега е с варицела - майка й и свеки я мажат, мерят Т, хранят, свекър ми и той все пак е там, изобщо трима отглеждат едно дете. Пък ние тук в по-голямата част от денонощията сме аз и двамката. Пъпки, температури, готвенето, чистенето и всичко си е мое. И накрая и за изкарването на пари и колко са те, и това го мисля. Но не сме единствените в това положение, повечето от вас нямат май на разположение баби и дядовци, нали!
Абе да не си майка и то на повечко деца в БГ, ей това е...няма какво да се лъжем. Моята шефка само дава за пример САЩ и Европа - как майчинството било 3 седмици, 3 месеца, все някакви кратки периоди и как ние , бългаските майки сме егати мързелите , щото видиш ли сме си гледали децата до 2г.
Една съученичка замина преди 2г за щатите, със Зелена карта, и още не е започнала работа поради някакви причини. Но ми пише, че дори и така, само мъжът й да работи, пак си плащат наем/ипотека/, храна, сметки....и дори и дете да имаш пак можеш да живееш нормално. Е, по техните стандарти може би зле, но по нашите, дето събирам пари за поредната сметка и гледам дали ще имам пари за 5!!!памперса на бройка купени...едва ли така живеят.
А шефката нека си говори.
Саш ми казва да мисля не може ли да работя за себе си, т.е. да направя някакъв бизнес, малък естествено....и като го питам какво мисли да правя, той...."Ами твоите погачи са много вкусни и хубави"....освен една пекарна да завъртя 

Здравейте, мацки!

Аги, хич не съм съгласна, че колкото повече хора гледат едно дете, толкова е по-здраво, умно и т.н. глупости. То и народна поговорка си има по тоя повод: "Много баби, хилаво дете!" Децата трябва да си се гледат от майката и бащата. Бабо-дядовците са, за да им се радват и най-много да ги пазят, ако някоя вечер решите да се позабавлявате, ама не и да ги отглеждат те. За мен е абсурдно да си помисля дори, че мога да поверя болното си дете на някой, различен от мен и Пепи, даже и за Пепи не съм съвсем сигурна.
Жалко е само, че Саш не може да ти помага и че шошковците боледуват толкова много, иначе нямаше да са чак толкова черни нещата при теб. Знам, че е лесно да се каже на чужд гръб, ама стискай сега зъби и се надявай, че скоро ще дойдат по-добри времена! Е мойта свеки 10 г. си е гледала съвсем сама децата, че мъжът й е бил все по гурбети и не се е прибирал по няколко години и редовно е ходила да моли за пари познати, като забавят преводите. А ето сега е бизнес-дама, отгледала си е децата и прави кариера, ходи си по екскурзии в чужбина, строи си вила, издържа и мъжа си в момента, пък той се занимава с внуците. Нещата понякога се обръщат, да се надяваме, че и за нас има надежда.
И въобще не обвинявай себе си за това, че децата боледуват - не е нито от това, че ходят боси и разгащени, нито пък ако постоянно имат някой над главата ще са по-здрави, това просто си е съвсем нормален етап от развитието им, който, за съжаление, се отразява доста зле на нервната ни с-ма.

Юлче, нещо весело пак да кажеш?!

Ние другата седмица заминаваме за Банско да скиорстваме, или пък ако Вальо откаже да се качи на ски, двамата с него ще шейносваме само. Единствено се моля Баба Шарка да не ни застигне в най-неподходящия момент, че в групата им има ошарено детенце.

Прекрасна първомартенска седмица ви желая и да става вече по-пролетно!  

Ренка, мисля, че Аги имаше предвид да има кой да те отмени, когато имаш нужда са се наспиш или да поизлезеш. Ако децата са болни и неможеш да отсъстваш от работа, да има на кого да разчиташ. Аз, например, изкарах почти 1 месечния престой на Матей на работа благодарение на факта, че свекар ми се пенсионира декември. Просто да има на кго да ги дадеш и да се почувстваш човек, а не да неможеш да мръднеш. Нещо като "затворник" на собствените си деца.
Не ви ли е кофти понякога, че неможете да мръднете, неможете да отидете никъде след работа, тичате веднага в къщи?

Аз малко като адвокат на Аги се изявявам - извинете!

Съгласна съм с Рени - никой не ни е длъжен да ни гледа децата, достатъчно големи сме за да си правим сметката как ще е преди да имаме деца, нали?   

Съмнявам се, че някой си дава сметка как е преди да стане. А да ходиш на работа по 9 часа и след това втора смяна в къщи - това имах предвид, Танче, с това изречение.

Но когато човек се реши на 2ро, знае, нали?

Хич и не си дава сметка. Моята снаха искаше три, но като се роди второто и видя какво е, запя нова песен. Вече и дума не дава да се издума. Разликата е огромна, особено ако имаш две момчета с разлика от 2,7 години! И двете от луд по луд! С брат ми са изкрейзили. На всичко отгоре ги дават на градина до обяд и останалото време плътно са с тях. Наистина много си зависи от децата. И времето, което имаш свободно.

Много си е готино да имаш баби/дядовци, които да помагат с децата. Аз редовно се възползвам.

Иначе обявявам моите деца и тези на Аги за най-боледуващите.
Соня пак е с ангина и възпалено ухо.

Сега се ядосвам със системата за прием в градините. Целта е Влади да влезе при Соня.
Като за първи ден организацията в ИСОДГ е отново на ново "срив". Много грешки и липса на информация.
Отивам за аналгин, че ме заболя главата.

Време е и вие да споделите за вашите диети 

Ние довечера ще правим мартенички. След като доста седмици се каних да намеря магазин за прежда някъде в София, вчера напазарувах един тон готови мартеници от центъра. Качих се на метрото, слезнах на нашата спирка, повървях 20 метра и що да видя - ми магазин за прежда, естествено  Колко пъти съм минавала покрай него, без да го забележа. Довечера ще пазаруваме прежда и после ще си припомня всичко, което съм научила по труд и творчество.


Подкрепям напълно. Даже и с неболедуващи деца друго си е да знаеш, че като завъртиш един телефон и до 6 часа получаваш баба за 1 седмица. На мен големият ми кошмар, като родих Даниел, беше да не се разболея, щото болна и сама с две бебета вкъщи не е работа. А като идем на гости на бабите, сме като отвързани с моя мъж, тогава почти не си виждаме децата, уреждаме по 3-4 срещи на ден.

Рени, стискам палци за Влади.

И аз съм съгласна, още повече, че ежедневно виждам как хора гледат по 2 и 3 деца сами, без никакви баби, и най-вече без много оплаквания. Това, докато работят на пълен работен ден. Вече, ако имат повече от 3, няма смисъл, единият родител седи вкъщи.

Може да не лъскат пода всеки ден, но децата са нахранени, малко повече са боси и голи, но от това не се тръшват. Да не говорим, че има един куп сами родители, поради много разводи.

Хубаво е да имаш баби наблизо, но за мен е същото, като да имаш бейбиситър, да можеш да имаш време за себе си, да не се сбъркаш от детски проблеми. Но да очакваш някой да ги гледа наравно с теб (извън партньора ти), безплатно, е наивно.

Просто ме убива как очаквате баби и дядовци да помагат всячески, а мъжете си ги изключвате от уравнението. Нали са и техни децата?

Според мен ходенето с гол кръст или боси не само не ги разболява, но и ги калява - както и нелъснатия под 

Не, Бубка, не говорим за наравно, а от време на време, точно като бейбиситър! А за мъжете - много си права - те се научават, че на тях не се разчита и някой ден като решат, че на друго място е по-интересно, няма какво да ги задържи. Нямат навика, нито мисълта за децата си. Затова и по-лесно кръшват. Това е моя теория - незнам дали е така на 100 %. Но се убедих, че да не ангажираш мъжа си, защото той изкарва парите, е голяма грешка.

И аз да се разпиша, да допринеса за изписването на темата, а и да си кажа за това, което обсъждате...
След почти една година от смъртта на съпруга ми и след като дълго време мислех, че ще се справя сама, най-накрая преди 3 седмици се сринах психически (до степен, че тръгнах по доктори). Реших, че и за двете ни с Мимата е по-добре да се приберем в България на този етап (вероятно лятото).
Тук съм чувала поговорка противоположна на нашата за бабите и хилавото дете. Тя е: "It takes a village to raise a child" ("Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете"). Много, много е важно да имаш близки около себе си, както за родителите, така и за децата. Не казвам, че не може без тях, но за добро, или за лошо е по-добре да са наоколо. На бейбиситър не можеш да се обадиш в 10 ч. вечерта и да кажеш "Ела да спиш у нас, защото имам чувството, че полудявам". Приятелите ще помогнат 1-2 пъти, но не можеш постоянно да разчиташ на тях, те си имат свои проблеми. Та, мили приятелки, нещо хубаво, което си мисля е, че ако не на този пленум, то на следващия може да сме заедно  .

Зарка