АПРИЛските деца станаха на ПЕТ лета!

Абе идеята е не да отгледаш детето с цената на собственото си здраве, а да го отгледаш и да не ти се съсипят нерви и тяло. С доход 3000-4000 лв на месец щях да ги гледам и да си пея и сама! Ама в БГ е малко трудна задачка, не сме учили толквоа или да кажем не сме били достатъчно пробивни и умници Като ми дойде вповече - айде, детегледачката да идва.Или като се скапеш от работа и проблемации - няколко дни на планина...мммм, добре звучи! Но това да не води след себе си съсипване на сметките и липса на храна, все пак!
Лично аз не виждам каква е рецептата да отглеждаш 2 деца, със свит бюджет, да ги възпитаваш, после да учат както трябва и където трябва, и ти да работиш, и да се чувстваш добре в по-голямата част от времето. Наистина, не знам как става.
Сега какво наблюдавам - някои от децата ги водят сутрин в 8 на градина, и ги взимат в 18.00 най-рано, ако ги питаш родителите, може и в 19.00 да дойдат, само където не работим до толкова, колко жалко!!! И аз се чудя - като ги вземат в 6 вечерта, докато се приберат, преди това може би пазаруват в няои дни...то стане 7,30 поне. И после кога готвят, кога ги хранят, къпят, приспиват с приказка или там каквото искат..това са само битовизми някакви, ами кога играят, рисуват с тях, кога общуват и възпитават? Или какво, в два почивни дни се наваксва всичко пропуснато през изминалите 5? говоря за родители, кото имат въможност и в 5 да си вземат детето, или майката не работи, но и те си гледат от собствената камбанария - плащат до 6 и толквоа ги оставят. Истината е, мили дами, жената да е майка и домакиня, и то с парички  И след като поотраснат децата да прави кариера. Мечти, а?
Майка взе децата в събота срещу неделя...седим в тишината и не шукваме със Саш - наслаждавахме се!Ходихме късно вечерта на пазар, после иядохме по една пица, а сутринта в 11 си отворих едното око и не можах да повярвам какво показва часовника. Спане до 11 часа сутринта, вярвайте ми, в живота ми е може би втори случай! 
И сега приключвам с писанията, защото утре ставаме дружно и отиваме на градина - двамката и аз с тях, но на работа , което по мои сметки прави отново 6.00 да съм скокнала.

Честита Баба Марта на всички!
Живи и здрави!!


Зарка  

Много се чудих дали да се включа в последните обсъждани неща. Аз също смятам, че като решите да имате деца сте с ясното съзнание, че те са твоите и на бащата. След месец кажи-речи, Альо ще стане на 5 г, за тези 5 години сме го оставяли за една единствена вечер при майка ми заради концерт. Винаги е бил с нас - по заведения, по гости, по пътувания, по концерти и никога не ми е тежало. Никога даже не съм си казвала - да можеше да има на кого да го оставим. Бих казала, че ми е с добър имунитет, последният грип го минахме със сополи, които бяха 2 седмици де, но това да му е, АБ досега не е пил, ходи гол сега, без потници, ходи бос по студената земя, пие вода от хладилника и яде сладолед навън преди 2 дни. Аз теории нямам, това ми е практиката, която за мен е добра.
Вени, както се научват мъжете да не разчиташ, така се научват и да гледат наравоно с теб  
Аги, ние го водим в 8.00, защото сме от 8.30 и го вземаме към 18.00, защото сме до 17.30 ч на работа - съвсем нормално работно време. Винаги намираме време за общи занимания, вечер, докато хапваме, може нещо да се готви за следващата вечер, така, че не обръщам внимание много на яденето, отделно, че те са големи и може и на нещо сухо да се кара, а лятото на салати. В градината хапват достатъчно готвени неща, така че не обръщам вечер кой знае какво внимание на яденето. Ако баща му не е нощна смяна той си играе основно с него, ако е - аз. Но в цялото домакинство е включен и той, няма начин, едно семейство сме. Отделно си 'експлоатирам' и детето - слага масата, вдига, простираме заедно, събираме пране заедно, хем е общо занимание, хем се опитвам да го науча и него, че той е част от всичко това и трябва да се включва (един ден снахата дще ми бъде благодарна). А тази сума дето си я написала - имай предвид, че не всичко е пари, разбира се, че са нужни стабилни доходи, но си мислех да ти пиша по едно време зимата, като искаше да имаш пари за фрешове - ами по 1 лв са морковите и по 1 лв са портокалите, за 5 лв можеш да докараш 2 литра фреш съвсем спокойно, не са нужни хиляди левове  

Та така, хубав ден, момичета!  

Зарка, сигурно е било много трудно решение, но наистина е важно, да имаш опора и спокойствие за Мими и себе си. Ще ви чакаме на родна земя-пък може и есенна среща да измислим!!!

Относно коментираното -
убедих се, че всеки си има своята истина по въпроса,
както и своя си начин за справяне с ежедневието,
които са си най-точните за всеки поотделно.
Всеки поглед отстрани е субективен,
а и големи хора сме - всеки отстоява неговата си истина!
 

Честита Баба Марта на всички априлки, апричета и априлковци!
Бъдете здрави, засмени и всички болести да ви заобикалят отдалеч.

Зарка, , подкрепата на близките е изключително важна, успешно завръщане на българска земя и дано тук с Мимата сте по-спокойнички

За отглеждането на децата - всеки сам си намира неговия начин, естествено според цялата съвкупност от обстоятелства - наличие или липса на баби, ниски или високи доходи, с работа или без работа. Само си мисля, че когато на човек му липсва някое от тези неща или пък когато го има, но то не е с нужното качество/надявам се ме разбирате/, някак си започва да си мисли, че ако имахме баби нещата щяха да са по-добре, ако печелехме повече, по-лесно щяхме да си гледаме децата, ако ходех/не ходех на работа толкова по-спокойно щяхме да се справяме с детеотглеждането. не знам дали схванахте обърканата ми мисъл, но идеята ми е, че за мен лично най-добрия вариант за отглеждане на децата е като сме доволни и на това, което имаме, без да се тормозим за останалото. Да, понякога не ни стига времето, което прекарваме с тях, да, понякога нямаме пари, за да купим "най-желаната" играчка", важното е да използваме времето с тях качествено и пълноценно!!!

Приятен остатък от деня на всички пожелавам!

Само да добавя, че към тази съвкупност от обстоятелства
се числят и особеностите на всеки от нас-
характер, възпитание, житейски опит, темперамент...
От там - склонността
да се примиряваш или да търсиш още и още,
да приемаш чуждото мнение или до край да отстояваш своето,
да се променяш или не.


Разфилософствах се на този хубав ден - ще ме прощавате!

Честита Баба Марта! Бели и червени, радостни засмени!

На мен много ми допадат разсъжденията ви, особено на Бабълката и нената мисъл за очакванията, както и на Енви мъдростта! Точно тази сутрин четох нещо по въпроса, ако ви се чете и имате време ето : http://artdnes.blog.bg/izkustvo/2010/11/17/quot-trite-vyprosa-qu … ukai-otkys.636235

И мъдростта на английската/ или е американска/ поговорка ми допада. Четох в една книга / мисля, че съм писала за нея - Как се възпитават момчета/, че в едно племе си има длъжности по възпитание на момчета и от едни момент нататък / след 6 и 13-14 години/тези хора започват да общуват с момчето, за да изградят харакера му. Истината е, че само ние не сме достатъчни на едно дете да се изгради като личност. Просто всеки отделен индивид, с когото общува му дава по нещо от себе си.

Разбира се, никой не твърди обратното. Нали за това децата имат двама родители, в най-добрия случай и 2 комплекта баба и дядо, нали за това ходи на ДГ и на училище - учителите също се взимат за пример.

Честита Баба Марта!

 Честита Баба Марта! 

Зарка, ще се радвам да се видим. 

Съгласна на 100% с Енви и Бабъл.

Иначе се чувствах по същия начин като Аги, когато се върнах на работа след майчинството със Соня. Возех се в трамвая, гледах жените и се чудех какъв супермен трябва да си, за да можеш да ходиш на работа, да гледаш дете и домакинство. Естествено с времето свикнах.
Сега съм по-бойно настроена, не ми се разсъждава, ще се справяме в движение.

Едва ли някой няма да се съгласи с това. Както Татянка е казала - заради това ходят на ясли, градини, училища, имат приятелчета, излизат по площадки и т.н. Контактуват и с други хора.
Енви, както винаги мъдро и умерено  

Рени, как е Соничка?

Зарка,    Чакаме ви!

А тази поговорка е африканска и по-скоро означава, че цялото общество е отговорно за възпитанието на децата, а не, че буквално можеш да си тупнеш детето на съседите да ти го отглеждат. Мисля, че всичко, което можеше да се каже по темата Бабълчето и Енви го обобщиха!  

Момичета, препоръчайте ми някакъв детски атлас, подходящ за тази възраст! Като четем за местата, които е обиколил Феликс и на него му е много интересно да се ровим в интернет, да му показвам снимки и да му говоря за тези държави. Само че информацията ми е много суха, иска ми се да му взема готина книжка с илюстрации и снимки, която да е по-разказвателна.

Честита Баба Марта!

Зарка,  радвам се, че сте се спрели на този вариант. Ти имаш нужда от подкрепа и някой теб да те гледа известно време, дано се установите добре сред близките си, и да сте спокойни и обичани. 

И аз съм съгласна с Бабъл и Енви, никога нито парите, нито времето ще ни е достатъчно - трудно е да се излезе от мисловният кръг, като взема по-висока заплата, като завърша училище, като дойде лятото. Хубаво е да се живее тук и сега, в днешния момент, и да благодарим, че сме здрави. Хубаво, но е трудно. 

Рени, ние имаме атлас на Нашънъл Джиографик Кидс, интересен е.

Да, съгласна съм с вас. Особено с частта, че това как виждаме нещата зависи и от нас самите - характер, възпитание и все пак обстоятелства. Общо взето има няколко варианта, но се налага принципа да си пишем телеграфично кой как е, къде е градината, после у-щето, ще си хвалим гарджетата първо с килограми и ръст, после с оценки...и така.
Като гледам поне имаше какво да пишем в последните страници  и имаше повод този-онзи да се похвали както винаги, супер!

Относно решението дали да имаш едно или две деца - когато си израснал сам и си поел цялото бреме на всички надежди на родителите си, но си спал сам в стая и си желаел да има някой, с който да делите един килим, един гардероб...едно детство, но този някой да не е само приятел, а брат или сестра, тогава може би си на мнение, че не жаелаеш така да се чувства и твоето дете. Винаги съм казвала, че да си сам не е добре. е, някои мои познати казват, че си е супер, щото всичко е само за теб, но това мен не ме влече. Наблюдавам ги около нас приятелите - всички с по едно дете, добре им е, много по-лесно. Но пък в крайна смека не е лесно да го направиш, да го износиш, пък и да го родиш и после да го гледаш, още едно, така че всеки си преценява колко сили има и какво може да постигне. И това не пречи да се пооплачеш

Да не забравя,
Честит 1 Март! Пожелвам ви толкова здраве, колкото е нужно, за да сте в отлична форма!

Ами аз съм едно дете и имам едно - и си мисля, че в това няма нищо лошо. Мъжът ми има 2 сестри - с едната, истинската му сестра, дори не си говорят, а с другата която е от друг баща, говорят само ако се виждат случайно веднъж годишно. Та, какво от това че има 2 сестри, като пак е сам?    Разбирам доводите ти и ги уважавам, Аги, но не всичко е така черно/бяло. Разбира се всеки родител си представя и се надява неговите деца да са много близки, но не винаги се получава. Има деца които страдат от това че са "изместени" от по-малкото дете.

Да, да и тук спор няма - хора много, примери много. Но все пак създаваш нещо с добра мисъл, а дали ще стане...надежди! Нали и аз съм едно дете - виждам минусите, виждам предимствата. Но все съм си казвала "три момчета", да, ама на второто капитулирах или сега ако стане някакъв катаклизъм ще се моля поне да е момиче 

Ренка, страхотна мартеница - браво!
И ние тази година правехме с децата - не ми се беше случвало... да не казвам от колко десетилетия.

Децата са ми болни - Вили май се пооправя вече, но брат й от днес е зле. Грип е според мен.

Хубави 4 почивни дни ви желая!