Отиваме си в България 2- реалности ....

venus1, моя баща е лекар и като дойде време да раждам, ми каза, да не си луда да дойдеш тук да родиш. Имам достатъчно връзки и възможности да си позволя най-доброто. Аз останах тук, и двата пъти тук родих. Това, което виждам в аг отделенията изобщо не се вмества в представата ми за нормално и приятно раждане, за отношение да не говорим. Не бих заменила усещането, че отивам все едно на концерт, а не на операция и стаята като приказка от 1001 нощ за хлебарките в АГ Варна например. Факт е, че не съм занесла нищо в болницата, освен паспорта си и грим, представи си, докато например сега снаха ми тръгва за болницата с два сака багаж - това сигурно е голям плюс на раждането. Или пък информираното съгласие и удоволствието да ти пукнат мехура и да те оставят да се мъчиш като псе, защото не си си платил на доктора Това ли е прекрасното, дето видиш ли съм го изпуснала??? Защото тук едно раждане струва около 12000 евро, ако си частно застрахован /затова знам цената/, а ако си държавно - една кръгла нула!!! Нито съм платила за раждане, нито за лекар, който беше на смяна, той ми направи секциото, той се занимава с мен. Да не говорим, че при втората бременност спасиха дъщеря ми, защото излезе по-рано и лежа в кувьоз. Две седмици беше в кувьоз, после още две седмици в болницата. Здравната каса й изписа монитор за наблюдение, преди още да бе имала здравна карта. Докато на приятели бебето, родено също по-рано, след една седмица в кувьоз беше извадено, защото болницата няма кувьози!!! Това ли е прекрасното здравеопазване, дето трябва да му се радвам и да припадам по него???

Гея, съгласна съм с теб и аз не бих се лекувала в България. Но не забравяй че има хора които не са здравно осигурени в чужбина и които не могат да си позволят 1200 евро да речем.
А дори и да си здравно осигурен в някои случаи пак се налага да плащаш, а и не винаги лекарите в чужбина са чак толкова добри. Лично аз нямам конкретни впечатления, не ми се е налагало да ползвам бг здравната система. дадох го като пример тъй като както казах няколко потребителки във форума бяха споменали че се връщат в България с цел лечение.

Аз пък си живея в БГ и съм намусена.   И изобщо не се обиждам на приказките за страната, защото повечето от тях са верни. Ако момичетата не милееха за страната и не им беше болно в какво се е превърнала изобщо нямаше да четат тук, а още повече да пишат. Животът ми тук е добър (поне по моите разбирания и критерии), но все по-рядко се чувствам спокойна и се усмихвам просто така... Тази припряност и чувство на напрежение са ме завзели напълно. Абсолютно спокойна и щастлива се чувствам само, когато отидем семейно на почивка в някое планинско село. Защо ли? Защото там най-добре е запазена тази доброта, гостоприемност и топлота на българите, с която уж сме извесни. Там и аз се чувствам по-добра. Усмихвам се и не съм намусена. А детето ми е просто фурия. Обмисляме след години да се преместим някъде нататък, но докато детето ни не завърши средно образование (поне) това не е възможно. За съжаление там, където човек се чувства спокоен и щастлив няма как да се реализира и за децата му няма никакво бъдеще. Мисля, че нещо подобно изпитват момичетата, които живеят извън БГ-обичат я, липсва им, но засега животът им е успешен другаде. И двете спорещи тук страни са прави, моля ви не искам да затворят темата. Интересна и полезна е.

  Титина, Абсолютно !
Една  си  купила дете, друга прави инвитро, трета си купила диплома, четвьрта –дьржавни заменки,пета, шеста....И всички вкупом гнусливо стискат с два прьста носа си, защото им миришат кучешките изпражнения и се мрьщят на намрьщени  хора по улиците и се бият в гьрдите, че са много принципнии справедливи  и "не са от тях".
Добре, по дяволите, какво правите вие да се променят нещата?Имате депутати,общински сьветници, може да организирате/или да участвате в/ движения, комитети, да пишите до служби и  организации и да променяте това, което не ви харесва.
В дьржавите , в които живея нещата не са дошли отвьн, хората са се борили/се борят/ за промяна.И си опичат акьла /ако го имат/, защото знаят , че сиренето е безплатно само в капана за мишки.И нямат илюзии за добрия чичко дето ще дойде и понеже много ги  обича ще им  донесе Доброто и Справедливото.

мата, напълно споделям мнението ти
и аз не мога да съм спокойна в мизерията наоколо
но това не всеки го усеща по този начин като нас
много хора избират да се затворят като миди
може би така си спестяват псих. натоварване

кураж на всички завърнали се
 

Neroli. ако обичаш, мери си приказките. Не знаеш с думите си в какви рани бъркаш.

започва да става весело
и в мен се пробуждат едни усещания, дет хич не ги обичам. на агресивност и арогатност. именно от тях избягах. от моите чувства, които ме правят една от общата маса. на агресивните и арогантните.

и по тази причина ще въздъхна дълбоко и ще се усмихна. защото ако не го направя, значи решението ми е било грешно и където и да съм, все съм си леке. а аз вярвам, че не е така.

само последно за лекуването в българия. винаги съм казвала, че имаме страхотни лекари. тукашните са много, много след тях. обаче българската здравна система е головодна, за жалост.
ако ида в братски мозамбик, срещу плащане мога да ползвам каквото си искам. и братята мозамбикчани ще се радват, че съм си оставила парите в тяхната страна.
в българия това е различно.
и така, който плаща, той поръчва музиката, нали се сещате...така че, ще си слушам каквато музика искам

явно трябва да поседя повечко тук, докато се адаптирам и заразата мине. усещам все още симптоми на некомфортност, които се изразяват в лееееееееееееека арогантност. а не бива

гери, остави я да си плещи и да не ти пука...всеки трябва да се утеши някак, нали. е, някои го постигат чрез злоба и тъпотия. какво да се прави, целта оправдава средствата...

НЕ знам за скандинавската система, но тук стана въпрос за немската и холандската. Не ми се рови назад да цитирам, но специално за немската система беше писано че деца, които не се справят още от доста ранни класове биват отделяни в специални училища, в които доколкото разбрах нямат големи шансове да продължат в университет да речем. Съшо така стана въпрос за частните училища че са скъпи и че не всеки може да си го позволи. Подобни неща съм чувала за английската образователна система и за Щатите, че много хора предпочитат да пращат децата си в частни училища поради лошото ниво на държавните. За холандската система фата беше споменала колко е дискриминационна по отношение на чужденците, Палмира също се изказа положително за българската образователна система в сравнени с холандската. Тъй че изказаното ми мнение се базира на горепосочените неща които бяха писани във форума. За скандинавската система нямам впечатления, нито съм чела нещо конкретно.

Преди няколко дни с дъщеря ми се озовахме насред доста тегаво задръстване около НДК и веднага усетих как стомахът ми се свива при мисълта с колко ще закъснеем, как ще ни се обърка вечерта и как няма да успея да свърша едно-две спешни неща преди вечерята. Ужасно се изнервих. В този момент видях грейналото й личице в огледалото - "Мамо, виж! Слънцето оцветява облаците в розово!"

И докато четох тази тема (страшно ми е интересна, въпреки че не живея и не планирам в близките години да живея извън България) се сетих за този разговор. Всеки вижда това, което избере да вижда. Плюсове и минуси има навсякъде, въпросът е дали съзнателно искаш да се чувстваш добре или обратно. Моят свят е много различен от това, което описвате. И хората край мен не са тези намусени българи, за които чета. Имам усещането, че става въпрос за паралелни реалности...

Нормално е да не можеш да си намериш веднага мястото, когато се връщаш след дълго отсъствие - приятелите са се отчуждили, местата са различни, в чисто професионален план липсват контактите и информацията, които правят всичко по-лесно. Почти същото е като да тръгнеш от нулата на ново и непознато място. Защото след 15 години то наистина е ново и непознато, просто трябва да започнеш отначало и да се пригодиш към ситуацията, без да очакваш тя да се нагоди към очакванията ти.

Съгласна съм за здравната система - тя не гарантира нищо. Не гарантира нищо, защото това, което влиза в нея като здравни осигуровки е много, много по-малко от това, което трябва да излезе, за да се гарантира поне минимално покритие на нуждите. Но България, в резултат на ниската раждаемост и сравнително сериозната емиграция е страна със застаряващо население, отделно от това има широки прослойки от хора, които нямат желание и намерение да работят, а очакват "държавата" да им гарантира спокойно оцеляване. Няма как една такава система да остане стабилна - закономерно е ситуацията да е точно такава, каквато всички я виждат. Колкото и да ни е болно. Решение са допълнителни здравни осигуровки в частни фондове - срещу доста скромна сума подобна застраховка може да покрие разходите по едно раждане например и то да протече точно така, както беше описано няколко поста по-нагоре. Аз също родих дъщеря си при добри условия, без да нося два сака багаж и без неприятни емоции около престоя ми в болницата.

По подобен начин могат да бъдат разрешени и много други въпроси, свързани с ежедневието и качеството на живота като цяло. Знам, че има хора, които гладуват, които не могат да си позволят много неща и това ме подтиска (отивайки да живея в Англия няма да го променя всъщност). Още повече ме подтиска мисълта, че много от случаите това е и съзнателен избор на ролята на жертва - "никой не ме оценява", или "работа се намира само с връзки", или пък "никой не ми предлага работа". Наскоро нашумя случаят с ромите от Силистра, които отказали да купят общински жилища по 100 лв - не видях дали сте го коментирали. Според мен е много показателен...

Това, което исках да кажа, е че България може да е прекрасно място за хората, които искат да е такова за тях. Има много възможности за предприемчивите, ритъмът на живот е по-спокоен, включително и в София, има прекрасна природа (пак, включително край София), има стойностни хора, които се опитват да променят нещо, поне около себе си - а това е добро начало. И не знам къде видяхте тази ширеща се консуматорска нагласа. Оглеждам се край себе си пак - много от приятелите ми се занимават с йога, ходят на работа с колело, четат книги, отглеждат цветя, снимат залези, пътуват, пишат, майсторят красиви неща, смеят се с децата си... Никога не съм обсъждала молове, маникюри или спа центрове с приятелки.

Наистина, може би тиренцето в темата трябва да отиде след "България".

Отиваме си в България - 2 реалности ....

Гери, извинявяй, не знам в какви рани бьркам, сьжалявам?Имам познати точно от примерите, които сьм посочила.И други подобни.Знам за хора/не ги познавам лично,познавам техни роднини/,които са дошли в Канада, като бегьлци по етнически причини- уж  цигани преди 10-15 години, наговорили ужасни неща пред властите, само да останат тук.И после са се хвалили с приказките си. Как са преметнали системите  в Канада едните, другите-в Бьлгария

За щастие в темата не всички са черногледи .
Има и обективни и реалистични постове на хора , които са се реализирали успешно извън БГ , но въпреки това виждат положителните промени , колкото и бавни да са те.

Vjara , Milla Elaine , Titina    



Моята майка също е пенсионерка и никога не са й отказали направление .
Скоро й оперираха катаракта и понеже е с глаукома , лекарката от Очната болница й предложила да се прехвърли към тях за контролните прегледи като диспансеризирана , за  да може да ползва безплатно изследване на периметър ( касата не го поема).
Нито я познава , нито подкупи сме давали .

Geia ,

Моето дете е родено в 28 седмица .
Стоя 50 дни в неонатологията , 42 в кувьоз .
Една стотинка не са ми поискали , да не говорим за отношението на лекарите и сестрите .
Невероятен екип , цял живот ще им бъда благодарна ! 

Имам чувството , че някои хора с черногледството си привличат лошите ситуации .
Аз как да си изкривя душата и да кажа на бялото черно ?

geri,

цитирам твоите приказки и се чувствам лично и персонално засегната и обидена!
ти каква си и какви са българките??? майка ти, баба ти, свекърва ти какви са?

настойчиво моля да ми отговориш. за трети път. приемам , че сме нещо лошо, противно, недостойно и трябва да сме заклеймени, я с алена буква, я жигосани .  така ли е?

happy mama, нито съм черногледа, нито виждам всичко в черно. Живота не е само черно и бяло, има едни специфични нюанси на сивото, които в България стават все по-сиви и по-сиви. Повярвай ми, за да го напиша, имам причина, не е защото съм си го измислила или чула, а съм го видяла или изстрадала. Виждам пишеш, че си от Пловдив - предполагам аватара ми се вижда - преди около 40 дни в Университетска болница Пловдив убиха детето на съфорумка. Това да не би да е хубаво? Лекарски грешки стават, но дете с проблемна анамнеза, хоспитализирано няколко пъти в същата тази болница, да бъде оставено на система 2 часа без да го погледне никой и след това да кажат, че майката е виновна - това не е моята България Съжалявам, познавам прекрасни лекари, никой от тях не е оставил пациент да умре, да не говорим, че децата винаги са били третирани с огромно внимание.
По-горе казаха - какво сте направили вие? Ами аз правя, всеки път правя, като се прибера и всеки път виждам как около мен хората стават все по-овчедушни и без желание за нищо. Даже и младите. Брат ми и снаха ми живеят в България. Всеки ден брат ми ми се оплаква от това, че дори и след чистене от блока върху терасата ни се изсипва ежечасно боклук. Ти как би приела, ако от остъклената ти тераса виси дамска превръзка??? На мен не ми е приятно изобщо. И ми писна да чистя мизериите на невъзпитани и прости хора. Яд ме е за това, че аз възпитавам децата си да пазят, да си събират боклука и само след две седмици моето прибрано дете започва да се държи като мизерник и да ръси боклук по улицата.   Писна ми като пътувам, да слизам от колата с торбичката боклук, а по магистралите ония със скъпите джипове да ме замерят с фасове, кутии от цигари, хартийки и кенове Писна ми всеки път да ходя до екоконтрол, защото някой е осякъл дърветата до нас, а тия да ми се подиграват и да ми приказват простотии от сорта на - абе какво ни занимавате, вие сте си ги осякли Писна ми озеленяване да идва до нас и вместо да насади пет китки, да изтръгне това, дето аз съм посяла със собствените си ръце и да ми окастри люляка на 20 години Писна ми тъпата нотариуска да спира в нарушение на закона, а полицая да ми казва - мен това не ме засяга! Аз как да го променя това???? Айде обяснете ми??? Какви депутати и общински съветници, като всичките гледат колко пари да вземат и от какво да ги вземат??? Как, като няма закони или дори и тези, които има не се спазват?
В момента тече инициатива за създаване на Обществени съвети на българите в чужбина, защото и ние имаме права, и ние имаме задължения и нас ни дразни това, което се случва. Надявам се наистина да заработят и да има някаква промяна.

П.С. Това с привличането на лошите неща много ми напомня на случай в моя живот. Загубихме бебе в 14та седмица. Обажда се позната, за да ме пита защо съм скрила, че съм бременна. След като стана ясно, че сме загубили бебето, репликата й била - еми така е, като крие, че е бременна, ето как го е загубила Това с привличането е най-голямата тъпотия, която мога да чуя в живота си... Аз не съм искала бебето ми да умира, но и не държах да знае цял Мюнхен, че съм бременна. Как съм си предизвикала миседа???

Гея, не се хаби
няма смисъл
няма да те разберат

 

W'A'S'P', за съжаление си права