Отиваме си в България 2- реалности ....

Добре де, Гери, а ти какво очакваше да  е в България? Все пак не си била десетилетия в чужбина, връщала си се вероятно поне няколко пъти.
Въпроса ми е съвсем добронамерен. Изброи какво си искала да видиш преди да се завърнеш и какво си видяла.

happy mama - права си, но не знам защо за мен е много депресиращо като видя деца да работят като възрастни, да са мръстни, с изпокъсани дрехи, бъркащи в кофите с боклук, с или без възрастни около тях, и със сигурност гладни   без значение на раса или националност. А е нещо много често срещано сред Българските Роми. Много ме натъжава. Тези деца още от утробата на майките си нямат равен старт. Начина по който ще израстнат ще ги вкара в едни релси, може би не на 100%, но болшинството. И това са хора, както написа Гери - които не биват забелязани от други живеещи в 'престижни' квартали. Не по малко ми е мъчно и за бабите и дядовците които минават и ровят из кофите. И ще кажете, че на всякъде ги има, във всички държави. И сте прави, но аз не израстнах с такива гледки, и без значение в коя държава живея, такива гледки много ме натъжават. Докато в някой държави съм могла да ги избегна в Бг. не може. Ако не се лъжа, това е едно от нещата които Гери имаше в предвид.

Когато гледах филма "Слам Дог Милионер" плаках и през цялото време буца в гърлото ми беше заседнала. Ще кажете, че е филм. Но не е само филм. Истина е голяма част от него за това как живеят някой хора в 2011, да не само в Индия, на много места.

Ами знаеш ли, като си дойдеш в България за 2-3 седмици лятото някак си не ги забелязваш много неща, съвсем сериозно говоря. И на мен първите седмици ми се виждаше всичко много прекрасно, както беше споменал някой по-назад, дори намръщените продавачки ме радваха  



Момичета, аз вече писах веднъж, не само циганите, а и БЪЛГАРИТЕ ровят по кофите и събират. Хората предават консервени кутии, бутилки и топят жици всякакви, за да изкарат някой лев за хляб...   Може би в в големите градове не ги забелязвате толкова (въпреки, че аз неведнъж и там съм виждала българи да ровят из кофите), но тук на село определено име семейства, които си изкарват прехраната така.  
Трагично е, че след 35 години тук просто си изхвърлен от пазара на труда, колко хора са оставени да оцеляват без надежда нито за работа, нито за пенсия просто не ви го побира ума!


Позволявам си да ти отоворя и аз. Не съм била десетилетия навън, само около 15 години и то с няколко периода от поне половин година в България. Не си правех никакви илюзии за България (тук е редно да спомена, че и съпругът ми познава страната ни от толкова време и забелязва абсолютно същите неща). Какво "съм искала да видя" и не "намирам" или се е променило.

1. Хората. Хората са станали още по-озлобени, бездушни, безмилостни. Опитвам се да ги оправдая с кризата. Понякога си мисля, че де що е имало читав човек се е спасил нанякъде и тук са останали само най-отчаяните. Съвсем сериозно. (сега знам, че ще ми кажете, че в София - центъра на просветата е пълно със страхотни хора, но София не е България и лично за мен се е превърнала в един ужасно прашен, мръсен и пренаселен град).

2. Цените.   Мда, цените са европейски, особено на храните. За имотите да не говорим, някои панелки, надминават по цени имотите в къде-къде по-цивилизовани столици   Ама нали тук хората си ги харесват. И си ги купуват. Наскоро четох, че Луанда (Ангола), където съм живяла като малка е с най-скъпи наеми в света. Нещо такова  

3. Качеството на храните е под всякаква критика. В началото водени от свеж патриотизъм купувахме само български стоки   След като ядохме масло, което е маргарин, сирене и кашкавал, направени с хидрогенирани мазнини, мляко, което прилича на вода,  кайма, от която бяхме зле цялото семейство в продължение на седмици ( ) сега ходим в Кауфланд и гледаме да купуваме техните продукти (тези, произведени в Германия!).

4. Пътищата. Като изключим историческата магистрала, която от няколко десетилетия още не е стигнала от София до морето, пътищата са по-зле от тези в Япония след земетресението. Но просто никой не ги оправя сигурно от 20 години вече...

5. Мизерията . Трябваше да е по-напред в класацията. Мизерията е страшна. На хората им свършиха спестяванията и останалите прилични дрехи от едното време. Просто е унизително и за теб като гражданин да видиш в какво състояние са изоставени възрастните хора.   Крайните (и не чак толкова крайни) жилищни квартали са станали нещо като гето. Панелките си се рушат откакто ги помня, променил се е само фасонът им през последните години, хората наслагаха изолация и сега са покрити с "кръпки" в различни цветове, а прозорците зеят и греят с нова дограма...   На мястото на градинките построиха нови кооперации с "футуристична" архитектура.

6. Старите къщи. В центъра на Бургас изчезнаха малките улички със стари "морски" къщи и на тяхно място се мъдрят нови сгради в крещящи цветове или офиси с лъскави стъкла. За някакъв архитектурен стил или градоустройствен план явно не е помислено, всеки кой както е докопал е издигнал нещо си  

7.Чалгата! Чалгата е взела застрашителни размери, които вие дори не си представяте. Само това се слуша. Наскоро даваха по телевизията интервю с един собственик на джаз клуб в София, който посочи натъжен как е осъзнал размерите на чалга-културата, когато абсолвентите от Музикалното училище в София засвирили за завършването си....чалга.

8. Кебапчетата.   Колкото и да ви е смешно, отскоро вече няма скара-бира, опушвали били европейския ни фасон.   Та ако сте от ония носталгични като мен дето ви се иска да си похапнете кебапче, пъхнато в четвъртинка мекичък хляб и още цвъркащо от скарата, да знаете, че вече ги няма.  

9. Здравеопазването. Ясно е, че не съм очаквала кой знае какво. Но откакто съм тук чух толкова потресаващи истории (да не говорим колко дечица си отидоха!!!), че живеем в тих ужас. А лекарите само в ръцете те гледат   Нещо интересно по темата: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=822745

10. Расизмът. На всеки българин са му виновни циганите и турците. Горят някакви националистически и леко фашистки страсти с пълна сила. не помнех българите такива.



Айде, докарах ги до 10...  

Сега с това не се оплаквам, просто споделям. Не съжалявам и за миг, че напуснахме Холандия, много се радвам, че децата имат възможност да са тук и научават все повече български с всеки изминал ден. Просто отбелязвам, това, което намирам за променено и не съм очаквала.

Фата  Цитирам целият ти пост защото е събрал мойте няколко поста разхвърляни из форума тук  Нищо, че си ходех само за ваканции от по 3 седмици до 2 месеца.  Пак го видях всичко това, точно както си го описала, с много малки изключения.

Гери, извинявам се отначало за това което ще напиша. Щом там където сте живели ви е харесвало толкова много, защо се прибрахте в България. Извинявам се още веднъж ако въпроса е мн личен

Fata благодаря за написаното. И аз виждам подобни неща тук и там, по някои точки може да поразсъждаваме, но пък напълно не съм съгласна с т.10, явно търпението на българите съвсем се е изчерпало.
Но въпроса ми беше не какво е в България, това е във всеки пост, какво не съм очаквала, а какво съм очаквала да бъде Все пак когато отиваш или се връщаш някъде имаш някакви представи и очаквания, ако не стой си там където ти е добре. Но да казваш, че навсякъде прилича на гето, като че ли досега всичко е било скрито покрито, е доста обиждащо за всички които живеят там. Има плюсове и минуси, може би минусите са повече, но има и хубави неща. Въпроса е искаш ли да ги видиш.

Фата, усещанията ми, като си остана лятото за около три месеца, са почти същите
Дорет, всички ние напускайки България общо взето имаме едни и същи представи - любимо място, любими хора, някакъв живот - бил той добър или лош /наш си е, харесваме си го/, отношение към хората, стандарт, дори и храна ако щеш - например в моите мисли са винаги доматите на баба ми. Връщаме се и си мислим, че не се променят нещата и стоят на същия етап - елегично-носталгичен, на който сме ги оставили. И понякога шока е голям. Аз съдя по себе си, след всяко прибиране как светоусещането ми за България се променя. И как с всеки изминал ден се чувствам буквално като дърво без корен

Ох, Гея, аз отдавна се чувствам дърво без корен. Дълго време висях и във въздуха, не знаех къде съм, коя съм. Сега вече "паднах" в къщи. Но това го приемам за нормално. Все пак съм прекарала може би половината си живот в България. Сега, и тук е другата половина, доста по-различната. Но не мога да зачеркна и забравя първата, затова се и връщам, свързана съм онзи предишният ми живот. Тогава също бях щастлива, но по друг начин. И сега като си ходя опитвам се да виждам новото и положителното, все пак го има. Аз съм оптимист и вярвам, че след години когато се пенсионираме ще се върнем ( е, мъжа ми този път ще трябва да ме последва) и ще живеем в една много добра за живеене държава. Има още много да се желае, но пък и не е това гето, което непрекъснато се описва.

Хм, аз не бих използвала гето, но определено от прибиране на прибиране е все по-мръсно и по-мръсно И това ме дразни. Не се изхвърлят строителни отпадъци, не се залесява, не се чисти, боклуците не се изхвърлят и отлежават... Някога, преди време Чирков имаше една инициатива да чисти торбичките около магистралата... Така и умря...инициативата... Ядосвам се от това, че например органите, които трябва да следят за това, не го правят. Срещу малко пари може да им замажеш очите и да пропуснат да те проверят...
До нас има офис Нотариус. Наскоро майка ми събира документи от кофата за боклук - нотариални актове, договори... Всичко с егн-та и лични данни. И тази дама ще е ненаказана, а утре някой ще изгори... Иначе наперена, паркира по средата на улицата, все едно е нейна, като я помолиш да не го прави, напук на другия ден е още по-извъртяно... Изобщо толкова неща се правят напук и за спорта, че ми е трудно да приема, че това се върши от нормални възрастни, зрели хора Не разбирам и това - насадил някой нещо, направил го хубаво, друг минава и ... няма го вече...

Doret, според мен тук дискусията се води много цивилизовано и когато казваш че това което Фата е писала, ще обиди сънародниците ни, веднага се сещам как сьщите сънародници плюят по страната, справка темите в Клюкарника. Моите  впечатления са че повечето от пишещите тук, хранят много топли чувства кьм България, но всеки от нас е поставен в различна ситуация и за това мненията са толкова шарени.
За мен е тьжно, че двама човека, които се връщат в България започват да изпитват разочарование, не зависимо поради какви причини са се вьрнали.

Chrisimommy нещо не си ме разбрала.
Това имах предвид, не казаното от Фата. Грозно ми звучи.
Разочарования аз очаквах, но чак пък толкова. 

fata, благодаря за дългия пост. Пишеш, че си доволна, че децата научават български.  И се сетих да попитам - струва ли ти се, че българския е на ниво в България или вече и разговорния български се е "разкапал"?

Doret, без да се заяждам, интересна ми е твоята гледна точка, затова ще попитам: Ако се върнеш сега в България и започнеш да живееш, работиш и гледаш децата си там, колко време мислиш, че ще останеш да живееш там?

Всеки приема нещата различно, но едва когато човек е там за постоянно и когато се сблъска с проблемите, тогава осъзнава с пълна сила какво са искали да кажат другите и че негативно споделеното не е само празни приказки или просто, "да оплюем родината".

Ай, ай, ай - как боли истината!

 fata ® ,абсолютно си права за всичко,което си написала. България наистина не става за живеене,става само да дойде човек за десетина дена да си види близките,и пак да замине. Който е млад,и има възможност да замине да не се колебае,а да го прави.