Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са първите и положителни впечатления на автора при завръщането си в България?
Какви са коментарите на другите форумни участници относно впечатленията на автора и положителните аспекти?
Какви са впечатленията на автора относно сигурността в училищата в България?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са първите и положителни впечатления на автора при завръщането си в България?
-
Какви са коментарите на другите форумни участници относно впечатленията на автора и положителните аспекти?
Участниците изразяват разбиране и подкрепа към автора, споделяйки лични впечатления и наблюдения. Някои от тях предлагат оптимистични гледни точки и предлагат адаптация, докато други споделят негативни възгледи и изразяват загриженост за състоянието на държавата. Участниците също така проявяват съпричастност и подкрепа към автора, споделяйки положителни впечатления и наблюдения. Някои се радват на положителните промени и изразяват надежда за бъдещето.
-
Какви са впечатленията на автора относно сигурността в училищата в България?
-
Какви са коментарите на другите форумни участници относно впечатленията на автора от сигурността в училищата?
-
Какви са впечатленията на хората за живота в България в сравнение с други страни?
. Е, като дойдохме в Испания , изведнъж и се наложи да бъде самостоятелна, включително и да се грижи , когато се налагаше, за двегодишната си сестричка.
Кои сте вие да казвате какво да правят тези хора. Модно било, нямам думи.
В България двойките с репродуктивни проблеми са много, защото те се лекуват ефективно от скоро.На запад подобни клиники има от десетилетия.Освен това стреса е много голям, качеството на живот - ниско. Явно нямте представа какво представлява инвитро - това не е бебе по каталог с оите на еди кой си и тялото на незнам кой си
. А имам достатъчно приятели с малки и по-големи деца, не е да нямам. Не са и социално слаби, да речеш...
. Количката на нашето летище ми я носят в момента, в който стъпя извън самолета (в Рим сме я чакали 3 часа веднъж, преспокойно и любезно ми обясняваха, че е загубена и толкова, докато мъжът ми не хвана един за ушите и не го принуди да отиде да провери и о чудо! намери се
).
.
. Нещо, което винаги ме потриса в чужбина, жал ми е за тия деца, обездвижени и със запушена уста - на "разходка" в МОЛ, щото така е по-лесно на родителите им