Отиваме си в България 2- реалности ....

 
извинявай, но написаното от теб ми напомня малко разни лозунги от близкото минало

Трябва да дадеш нещо, за да искаш всичко.
само че доста от нас са дали, и то по много
и нищо не са получили в замяна
затова имат право да търсят по-добро място сега, а не след 20год напр


Човек трябва да е щастлив в настоящето, каквото и да е то, и да прави всичко възможно да го подобри.Все пак живота е толкова кратък.
именно
и след като не вижда перспектива на определено място, то търси друго
иначе в случая голият патриотизъм проваля само неговия собствен живот


Ще останат хора, българи, които искат да живеят в България, правят всичко възможно в страната да се живее добре и не гледат на запад.
ето това е малко невъзможно
защото ако беше възможно, нямаше напр реките да са пълни с отпадъци и нямаше 99% от шофьорите да карат като изтребители
защото останалият 1% нормални хора нямат шанс да подобрят такова поведение

аз отдавна не вярвам, че 1% ДонКихотовци могат да направят нещо, колкото и идеали и надежди да имат
просто след 10-15-20год осъзнават, че това е време, изгубено в борба с вятърните мелници
лошото е, че ртогава за повечето се оказва много късно за тотална промяна и ново начало

Doret -така е,малко са инакомислещите май.доскоро бяхме в Бг-3 години. Но колкото и неща да ме дразниха ,тука МАЙ ме дразнят повечето-трафика,стреса,блъсканицата,некомпетентността на лекарите,образователната им система,поведенческите модели при децата,начина им на държане спрямо деца,възрастни и прочие.Просто не бих искал да расте в такава среда ,въпреки че има доста плюсове в сравнение с Бг. Но в Бг се чувствах по спокойна отколкото тук ,че детето  и няма да бъде застреляно по улиците,да попадне в банда,да бъде булиед в у-ще,че ще е отдиференцирано или дискриминирано заради външност,националност,имена или каквото и да е там,че няма да ми отговаря като английският модел на възпитание и маниериъм,че ще може да ходи в селектирано у-ще (защото в Ук трудно бихме си го позволили да я пратим в такова), и още че като отидеш  лекар/зъболекар и си платиш 30-40 лева ще получиш качествена грижа,а тука 230 паунда за пломба на частно и т.н вече съм го писала това за сравненията.Малко черногледка ,но е истина.
Но пък като си бяхме в Бг все нещо и там не ми харесваше-как не ти спират на улицата с количката на пешеходна пътека,как на прибежки бременна в 9 месец пак пресичам като ми надуват клаксоните на зебра,колко са измъчени възрастните и намусени хората,как цените са като в Ук ,а заплатите на космическа разлика ,как масово хората си возят децата без седалки в колите,как таксито с количка не те приема защото имал газова уредба в багажника,как в Метро не те пускат с количката и само без деца можеше да пазаруваш,как на преглед по касата чакаш в общо помещение с всички болни дошли на преглед в съседните кабинети на един етаж с децата и бебетата,как се пуши масово от бременни,по площадки,как ако искаш да обядваш с детето си навзн няма ресторант с детски седалки освен Макдоналдс ,как площадките не са оградени и са все минирани от кучета и т.н. и т.н.....

unadaptable, още като се разбра, че ББ е на власт и покрай мен всичко живо почна с плановете за навън. Не е нужно дори да дава интервюта този човек, въобще да си отваря устата 
tanyatais, избери друга държава. В БГ не бих оставила децата да растат в тази агресивна среда. Темите в "Нашите деца" са показател. Аз зарязах хубав живот /не в гето, хубавата ни павирана уличка с кестени,  нови детски площадки и зеленина никога не бих нарекла гето/ и бизнес заради децата, но не бих и отишла и в Лондон примерно. Въобще големите градове и емигрантски общности ми идват в повече.
Не знам за какъв потенциал и справяне в бизнес сферата говорите в Бг?! Не искам да си спомням през какво сме минали.

Това не се сещам в тази тема ли го намерих....?!

Лозунг или не, ама е истина. Най-лесно е да си вземеш куфарчето и да духнеш навън, а след това да плюеш хората останали в България.

Точно така! За мен това е най- голямото падение за БГ, което накара много хора да избягат или да не искат да се връщат ( включително и мен).
Но народа сам си го избра, което показва, че грешката си е в нас. Това е нещото, което най ме дразни- мисълта, че някой ала Бойко трябва да дойде и да ни оправи. И само да се появи някой такъв всички му вЕрват. А вяра в собствените възможности за промяна няма.

Кой е този, който ще жертва благополучието на семейството си и ще влезе в ролята на дон Кихот да се бори с вятърни мелници? Хората отдавна не вярват на обещания и всеки се спасява както може.

ми хайде дай пример тогава, отивай и почвай да сечеш великаните

защото някои от нас тук са се опитвали, и то не веднъж, а няколко пъти
но въпреки това не плюем
но за теб не знам, щом така твърдиш

Дорет, че кой от нас иска ей така да зареже корени, семейство, възможности някакви и да хукне ей така? Никой от нас не го е направил за спорта. Всеки има някаква причина. А като се опиташ да промениш нещо там, от където си тръгнал, започват да те обиждат, да ти говорят, че си се взел много на сериозно и видиш ли вече си станал баровец щото живееш навън... Ами честно, прибирам се за по два-три месеца, всеки път боря нещо, ми писна ми. Защото на съседите им е кеф да живеят сред боклуците, кеф им е да им построят блок пред терасите и да им съборят улицата, кеф им е да нямат вода, да нямат ток, да ги тормозят... Защо аз да си развалям почивката за някой, на който не му пука??? Обясни ми? Аз не виждам причина. От улица, на която има 10 къщи, с поне по две семейства с тях, зависеше да се спре строеж на 6 етажен блок и развалянето на детска градина с огромна площадка. Е, извинявай, две семейства подадохме жалба. Останалите само се оплакваха... Ми мерси съм на такава промяна и битка Не съм на 20, за да хвърлям вече сили в обречени начинания...

 

tanyatais  напълно съм съгласна с теб. Проблема на нас емигрантите е, че не сме напълно доволни нито тук, нито там.

W'A'S'P' в България има много качествени хора, който се опитват да направят нещата. Точно това коментирах с родителите ми вчера. Те са хора живеещи в България, останаха напълно разочаровани от чути изказвания : ще се върнем в България когато нещата се оправят. Коментара на майка ми беше - защо хората в България трябва да изнесат прехода, а тези от чужбина да се правят на велики. Ами ако искаш промяна направи я. И нещата в Бъ;лгария не са толкова черни колкото ги описвате. Ще рече човек че живота в чужбина тече по мед и масло

Titina, явно не става ясно, че пиша от собствен опит
на хора, дали шанс на Родината си точно 2 пъти, преживели от прехода точно най-тежките години и останали без илюзии
и 2та пъти жестоко разочаровани от вятърните мелници, с които са кръстосали шпаги


а за останалото: моля да не ми слагаш думите ти в моята клавиатура, защото не съм ги казала и нямам намерение да ги казвам


не знам за твоята чужбина как е
аз съм доволна от моята

Oф айде стига с тия мелници , като пусне някой един тъп лаф и после се повтаря десет хиляди пъти.
Не мога да разбера щастливо забегналите и уредили живота си в "уредената чужбина" защо проявяват непрекъснато нездрав интерес към писанията за голямата мизерия и ужасия в БГ, цъкат драматично с език и припяват колко наистина е ужасно всичко там. Малко нещо на лешоядство ми прилича. Нали са си уредили живота и не си и помислят за връщане назад 

Да и аз тогава мисля да се върна, като се прочисти още малко

Писах и трих, не съм живяла извън България и очаквам това да е аргумент срещу поста ми. Но не можах да се сдържа и ще се изкажа, съвсем добронамерено  

Прави ми впечатление, че за хора, живели известно време навън, България става някаква абстракция, на която "дават шанс", без да получат обратно каквото и да е признание за усилията. Струва ми се, че излишно усложнявате и драматизирате ситуацията. Ако реша да поживея известно време в Австрия например, не бих опаковала куфарите с идеята да дам шанс на Виена да се докаже пред мен.

България е място, чисто географски. Също и хора - близки или непознати. И някаква държава и политика, които няма да коментирам. Всяко от тези неща си има плюсове и минуси, теглиш чертата и виждаш дали балансът е положителен или отрицателен. Ако е положителен обаче и има някакъв смисъл да останеш или (според случая) да се върнеш, според мен няма място за емоции като огорчение или обида. Както и на всяко друго място, мобилизираш сили и се стараеш да извлечеш максимума от наличното. Непрекъснатото сравняване как е "тук" и как е "там" според мен до нищо хубаво не води, независимо къде са "тук" и "там" в дадения момент.

А, споко, чешат се клавиатури просто:) Я цъкни в темата за Япония в Клюкарника да видиш там с какъв плам оплюват страна, която даже не са я помирисали, само защото са гледали репортаж и не им харесал. Та и по зле има.

Аз съм тотално разочарована от Виена  Дадох й шанс, а тя ми разби сърцето. В неделя има 3 дежурни магазина в целия град, а рафтовете с памперси и тоалетна хартия са заключени. Не можеш да си купиш нищо освен хранителни продукти. Аз може да съм селянка, ама поне тоалетна хартия потребявам, защо така ме връщат в Средновековието тея западняци....

С чувство за хумор да се приема!

Рокси, ти си на далавера, тук и дежурен магазин няма в неделя