Отиваме си в България 2- реалности ....

Мата, ама при вас е много тежко с образованието бе...
Аз си признавам, че само подочути неща знам, но там децата се оценяват и разпределят от доста рано. Да добуташ до университет не е лесно като в БГ, а и почти на всякъде.
Ако не те мързи разясни малко немската система, на мен ще ми е интересно, макар че надали някога ще ме засяга пряко  .

На нас точно това бе решаващият фактор да заминем навън - детето да успее да влезе в системата на 5 г. /Много майки си пускат децата не на 4 г, а на 5 г/. В БГ със започването на 1 клас започват тепърва да се учат да четат и пишат и много от тях изостават. Но т.к. по закон няма право дете да повтаря още една година от 1 до 4 клас, в 5 клас вече е много късно. Ако започне от 5 г има 2 г да създаде навици за писане и четене, подкрепено с многоооо упражнения и социализация и в 1 клас не му е толкова трудно. Дано скоро тази система с приемането на задължителната ПГУ стане реалност и в БГ.

За началното образование в България - тук изостават много деца, защото началното образование е натоварено откъм материал и доста трудно, но пък започват по - късно в замяна на това. Тук началното образование е направено за деца, които се справят, а те са все по-малко, причините се знаят. Изобщо не е помислено за тези, които изостават, те просто са обречени да си останат неграмотни, защото няма механизми чрез които да успеят да наваксат. Не знам какво разбирате под израза "влизане в системата" и каква е причината да се бяга от нея ...По мое мнение не е лошо за едно будно дете тук да изкара началното образование, по-нататък трябва добре да се помисли , висшето обаче - в никакъв случай

Не съм съгласна с вас за началното образование- за мен в БГ то е по- добро, особено при добър учител.

Гуги, немската система е - начално училище от 1 до 4 клас. След това следва разпределение - гимназия (подобни на българските природоматематически или езикови гимназии), реалшуле (нещо подобно на нашите ЕСПУ) и гезамтшуле (нормална реална гимназия)
Още от първи клас те вкарват в рамка - сива кротка маса, шарени птички и бавни охлюви. Сивата кротка маса е най-удобна за даскалите - лесно се оформят точно както на тях им е удобно. От тях излизат средна класа - работници, занавтчиия и тн. Шарените птички или остават такива или биват смазани до сива маса - от тях може да излязат свестни хора, да се издигнат, да учат висше и тн.
Бавните охлюви ги пиши бегали - бъдещи получатели на социални помощи, просто, защото няма да стигнат ниво да получат образование и да имат работа.
Само завършилите гимназия с матура имат право да кандидатстват за висше образование. Междувременно разрешиха да се взема матура и в реалшуле и в гезамтшуле. Но с по-занижени изисквания и от обикновено с не много обичани професии.
Гимназистите държат матура по немски, математика, английски и избран предмет, който се избира в 8 клас. Според провинцията може да завършиш след 12 или след 13 г. общо образование, т.е. гимназията е или 8 или 9 г. В гимназиите, ако имаш 3 (българска оценка) по два от основните предмети за края на годината, нямаш право да продължиш в следващата година в това училище, защото преценяват, че няма да можеш да се справиш с изискванията им по-нагоре. След което заминаваш в реалшуле или гезамтшуле.
Реалшуле имат ниво до 9 клас. Все едно си завършил основно образование в България. Според успеха ти, можеш да продължиш нагоре, да кандидатстваш за СПТУ за 3 г, където можеш да си вземеш занаят, но трябва задължително да си намериш и работно място по специалността, която искаш да учиш. Защото при тях ходиш на училище сутрин, а следобед си на стаж задължително всеки ден по 4 ч. Е, пада по някой лев, но тарифите за обучаващи са на половина от тарифите за нормални работници, а вършиш работа наравно с тях. Малко на принципа на нашите едновремешни социалистически бригади за прибиране на реколтата или по консервните фабрики. 
Ако имаш пари и късмет, можеш да си пратиш детето от 1 клас в Монтесори или във Валдорф. Там системата е от 1 до 12 клас. Можеш да изкараш допълнително матура, ако искаш да учиш нагоре.

Вечерница, много е интересен постът ти.  Извинявам се, че ще разводня темата, обаче съм учителка и много искам да разбера как точно стоят нещата с образованието в Германия, затова ще задам няколко въпроса:
* Как се определя кой да отиде в гимназия, реалшуле или гезамтшуле още след 4 клас, изпити ли има, какви?
* Ако си в гимназия, подобна на езиковите тук или в математическа каква е разликата в изучаваните предмети - набляга се на математика или езици ли или пък дават добра обща подготовка + мат. или езици?
* Основите им предмети  в гимназиите припокриват ли се в голяма степен или са напълно различни? Тук ме интересува ако едно дете примерно е добре по езиците и хуманитарните предмети и е в гимназия, но е пълна дупка по математика, какво се случва с него?
*Изобщо възможно ли е дете, което разбира математиката и техническите науки да речем, но с езиците се справя много зле да е в гимназия?, Питам, защото тук в езикова е невъзможно, тъй като изпитите са по БЕЛ и математика, а в Германия може ли да стане?
* От гимназия можеш да попаднеш в реалшуле, но обратното възможно ли е и при какви условия евентуално?
*Монтесори и Валдорф са частни училища по определена система, само с пари ли става записването или има и някакви изисквания към нивото на децата?
Извинявам се, че питам в тази тема

според мен малко очерняте немската училищната система. Вярно е, че нямам деца в училищна възраст, но пък съм завършила добър университет (не FH) тук, и то специалност нумерус клаузус (с ограничен брой прием). Не съм забелязала състудентите ми да са сива маса. Напротив бяха много шарени- от много будни и умни- до такива, на които им се чудех, как изобщо са ги приели да следват. И в унито така са организирани нещата, че неспособните да отпадат- (ако те скъсат 3x по един и същ предмет- нямаш право да продължиш да учиш същата специалност нито в тоя уни нито в някой друг в цяла германия )

Доколкото знам и в училище (както в университета) изпитванията са писмени, така че максимално да отпадне субективната оценка на учителя. Колкото и да не им се иска на някои майки- не всички деца са умни, и някои колкото и да ги ръчкате, в каквото и училище да ги запишете, пак ще си останат посредствени.
Но системата е направена така, че и те добре да живеят. Не е рядкост един монтажист да печели по-добре от един информатик.

Съгласна съм с Азалее 

Да разбирам ли , че само завършилите най - висок клас гимназия имат право да кандидатстват за висше образование ?

Само тези, които имат матура могат да кандидатстват в университети. Кандидатства се с оценката от матурата. Матура има само в гимназиите 

Бях си за една седмица в България.

Ще започна с това, което най-много ме възмути - всеки селски полицай в БГ е ЗАКОНЪТ.
За него не важи, какво действително пише в законите,
не важи, какво е постановило Народното събание и Правителството, всеки си решава сам.
В резултат, безкрайни разправии и много, много нерви.
Няма да ви отекчавам с конкретните случки, но чувството на нищожност и безсилие е ужасно.

Имам много приятелки учители, сестра ми също е такава. С по над 10 години стаж са.
Една от тях вече е и директорка. Честно и почтено си спечели мястото.
Каза ми - След 20 години стаж като такава, намразих учителите. Мързеливи и долни хора са.
Проучвала е и се оказва, че в България, няма уволнен учител, който е обжалвал и съдът да не го е възстановил.
Сестра ми добави-Ами да, нашия Костов с белязаните пари за подкуп го хванаха,
осъдиха го, има присъда, но другия съд го върна и му наплатиха сума пари.
Директорката ми сподели-Имам една група, която не искат да работят,
карат си по течението и само реват за пари и колко лоши са децата.
Не мога да ги бутна. Трябва да чакам да се пенсионират и това е.
А междувременно пускат донос след донос..
Друга приятелка, от град на другия край на България, потвърждава-
Ооо, при нас е същата история, какво те учудва.. Някой имат толкова силен гръб в Инспектората,
че колкото и да се оплакват децата и родителите, колкото и да не си изпълняват задълженията,
няма сила, която да ги махне от училище..
А, най-отвратителното е, че тези не само не си вършат работата,
но и пречат на малкото, които искат да направят нещо..

За моралът на лекарите има достатъчно изписано и в тази тема и във форумът като цяло.

Не коментирам коя система била по-добра, коя по-лоша.
Няма перфектна система нито в Англия, нито в Германия, нито никъде по света.
За мен бедата е, че трите професионални съсловия, които трябва да са примера
и лицето на Обществото-Полиция, Учители и Лекари
са се напълнили с неграмотни, дребни, корумпирани, поставени лица,
които единствено съсипват и опорочават. И това е страшно с последствията си..

Приятелите ми са добре. Работят и печелят добри пари. Имат или планират второ дете.
Всички са си закупили жилища на изплащане, ходят на почивки по света.
Носят хубави дрехи и карат скъпи коли. Усмихват се и изглеждат щастливи.
Живеят добре, въпреки системата и безкрайно много ме радват.
Носим еднаква ценностна система и отношение към хората, труда, света като цяло.
Аз, обаче, не се оправих и не издържах да живея в Родината.
Не знам, дали е защото опитах навън, а веднъж сторил го, е трудно да се адаптираш пак..
Не знам, не търся и толкова дълбоко. Радвам се, че те са си все същите усмихнати и позитивни,
че се обичаме, оценяваме един друг и си помагаме с каквото можем. Защото никъде не е лесно..

всички, които имат матура, могат да се запишат в университет или FH (нещо като уни, но малко по- практически ориентирано). Като за да влезеш нумерус клаузус специалност (право, медицина, стоматология, икономика) трябва да имаш високи оценки, във всички останали специалности приемът е неограничен.
с матура се завършва в гимназията. Но ученици и от други училища имат право да правят матура, само при какви уловия- не ми е ясно.
Доколкото знам няма езикови и математически гимназии, няма художествени и спортни училища както в БГ. Май във всяко училище се изучават едни и същи предмети, само се различават по сложност на материала.

Гимназиите са тясно профилирани - едните са повече с езикова насоченост, природоматематически, тази която пък е близо до нас е тясно профилирана -  езици сас соЦциални или икономически науки, има тясно специализирана гимназия по музика а има и още много други в нашият град. Влиза се в гимназията с препоръка от училището или пък се държи изпит на общо основане и ако изкара оценка 2 (българска 5) или повече влизаш, в противен случаЙ  отпадаш. Тази година гиманзиите си въведоха собствени критерии и независимо от препоръките кандидат гимназистите се явяват на допълнителни тестове, разработени от самите гимназии. след допълнително събеседване с родителите и децата, гимназиите си подбират кандидатите. Особена роля играе и оценката за поведение.

Забравих да спомена, че всяка провинция в Германия има собствена образователна система, която определя правилата за прием в гимназиите. Написаното по-горе се отнася за Саксония.

Аз следя темата от ден първи, много дълго време живях с проблема и ми е интересно...

Някои казаха, че споделянето на личен опит им е полезно, затова днес реших, че мога да споделя моят...

Моето детство и тийн години минаха в БГ по времето на комунизма, казвам го, за да е ясно защо си мисля, че знам много за живота, от тази и от онази страна или 2 и 200 казано иначе... Никога не съм искала да се махам от БГ, напротив, била съм патриот и съм защитавала позицията си, когато се е налагало. След години борба и упорита работа в БГ, си имах всичко, за което бих мечтала, от към кариера и материално състояние, много добър социален статус, превъзходна работа, която ми позволяваше освен отлични доходи ...поне 2-3 дена в седмицата да пътувам някъде извън БГ... Като личност не съм се чувствала никога на мястото си, успях да постигна каквото исках въпреки ситуацията в БГ, а не благодарение на нея...

Няма да навлизам в подробности, но след 4 години живот в чужбина решихме да се върнем в БГ поне за раждането на детето ни и за периода на майчинството...с идеята, че ако намерим подходяща работа за двама ни, ще останем. Защо - ами заради идеята да живеем в собствените, изплатени, жилища, бабите да ни помагат с детето, и ние да живеем малко по-така Самото раждане държах да е там, поради дългосрочното ми и безкомпромисно отхвърляне на Английската здравна система.

Та какво стана, в края на 8 месец се приземихме в БГ, майчинството ми тук вече течеше, за миг не си помислих да си отрежа пътя за връщане назад ... Детето ни се роди, еуфорията и заетостта през първите месеци не ми дадоха време да мисля за обстановката, 6 месеца по-късно обаче започнах да си задавам въпроси. Ако ставаше дума само за мен, тръгвах си обратно на момента, но трябваше да мисля за още 2 души... Чувствах се зле въпреки многото хубави неща, които ми се случваха, лошотията на хората е това, за което винаги се сещам на първо място, примери много, случки също, не искам да пише роман тук. Търпеливо и безкрайно толерантно същество като приятелят ми се промени след около 4 месеца, спря да поздравява на улицата, да се усмихва на непознати, прагматизмът му започна да отстъпва място на по-емоционални чувства и въпроси като "това ли искаме за детето ни" започнаха да се задават все по-често...
Отне ни 4-5 месеца докато дойдем до крайно единодушно решение. През това време аз ходих на 14 интервюта за работа, не е като да не опитах. Накрая реших, че не мога да зарежа всичко, което съм постигнала сама след толкова упорство, да го зарежа и да се свра някъде си. Както казва приятелят ми, БГ ми е като "черно-бяла телевизия", не знам дали ставам ясна с това?!

Та след точно 1 година престой ние си взехме детето, заключихме собствените си къщи, подарихме колата, опаковахме всичко наново и се донесохме обратно... Живеем според очакванията, много е трудно понякога, няма как да излезем двамата някъде, разходите са огромни, най-вече около детето, но сме щастливи и нито за миг не съм съжалила за решението ни. Чувството, че правя точно каквото искам е страхотно.

Сега ще идваме в БГ за 2 седмици, и както някои са го казали преди мен - много ми е неспокойно, не мога да определя защо, но така се чувствам

Извинявам се за дългия разказ, но нямаше как да кажа всичко това на кратко