неуспешни опити след аботрт

  • 1 586
  • 16
здравейте за първи път се престрашавам да споделя че имам проблем с неуспеха ни да си направим бебче
четох доста от вашите проблеми и все пак няма нищо конкретно сякаш за моя случай.
преди 4години направих аборт тъй като бях 1-ва година студентка и не беше наи- удачния момент за деца след 9-месеца пак бях бременн а ситуацята не се беше променила съществено и  отново прекратих бременноста а сега 4 години по късно съм със същия партниор женени сме от 2- години плануваме бебче от една но сега не ни се получаава при втория аборт се наложи да ми бият antiD gama globulin понеже съм 0- . ходя редовно на прегледи казват да не се притеснявам била съм идеална но...... незнам ако някои се е сблъсквал с подобна история нега ми даде съвет!
Виж целия пост
# 1
Първо поздравления, че признаваш проблема си! Това е по-трудното.
Второ успокой се, не си втълпявай глупости и бебето ще дойде. Доказано е, че в повечето от случаите когато родителите са физически здрави, то психиката им играе решаваща роля.
Ти знаеш, че мъжа ти е здрав, вече е успявал преди, от тук следва, че сте съвместими(и това е важно), също така на теб лекарите ти казват, че след абортите ти всичко е наред. Сега просто се храни здравословно, ако трябва попитай лекаря ти за специална диета.  Peace
Успех!
Виж целия пост
# 2
Доказано е, че в повечето от случаите когато родителите са физически здрави, то психиката им играе решаваща роля.
Много ми се иска да разбера как по точно е доказано това.
ivmi, аз съм от 12 години със съпруга ми, преди 8 забременях и прекъснах бременността по желание, по същите причини, по които и ти. Опитваме от 3 години безуспешно, имаме направени множество изследвания, досега не е установен проблем, но ни предстоят още изследвания, за съжаление доста скъпи. Една година безуспешни опити за мен е достатъчно, за да потърсиш консултация с репродуктивен специалист, но това си е ваше решение, можете и да продължите да чакате.
Виж целия пост
# 3
Успях да го намеря на Български! Може да е полезно.
http://www.ekipnews.com/news/nauka/novosti/problemyt_sys_zabreme … a_psihika_/88104/


Успех и на двете!!  bouquet Peace
Виж целия пост
# 4
Благодаря Hug

За съжаление обективни доказателства в подкрепа на такова твърдение аз не намирам. Ако някой успее да ми обясни по какъв начин психиката влияе на репродуктивните функции, бих го приела. Но досега не съм срещала логично обяснение, само твърдения в тази посока и случайни примери за жени, забременели след като "спрели да го мислят", каквото и да означава това Crazy Знам, че силен стрес може да повлияе върху нивата на пролактина и по този начин да потисне овулацията, но това е по-скоро инцидентно. А психиката по принцип как точно влияе, нямам обяснение newsm78
Виж целия пост
# 5
Аз също съм на мнение,че е до психиката.
Около година и половина правихме опити за бебе,но то така и не идваше.В момент,когато вече се бях отчаяла,че няма да стане и спрях да го мисля толкова много,чудото стана. Heart Eyes
Виж целия пост
# 6
А Кристал, чела съм че си правила лапаро и на третият месец си забременяла.
Не е само до психика.
Виж целия пост
# 7
А Кристал, чела съм че си правила лапаро и на третият месец си забременяла.
Не е само до психика.

Ама като почнете да издребнявате!!! И то за такива неща!! Грозно е!
Малко ли са 3 месеца? Жената може още на първия да е спряла да го мисли и два месеза по-късно да е станало бебето.
Виж целия пост
# 8
Да,вярно е за лапароскопията,4 месеца след нея забременях,но тотално се бях отчаяла в един момент и точно тогава бебето стана.
Виж целия пост
# 9
А Кристал, чела съм че си правила лапаро и на третият месец си забременяла.
Не е само до психика.

Ама като почнете да издребнявате!!! И то за такива неща!! Грозно е!
Малко ли са 3 месеца? Жената може още на първия да е спряла да го мисли и два месеза по-късно да е станало бебето.
Хей,хей,по-полека молим Simple Smile 3 месеца са малко-да и лекар ще ти каже,че 3 месеца са малко,не случайно се търсят проблеми след поне година несполучливи опити. А колко е до психика,много е индивидуално,постоянното  мислене за бебе НЕ пречи за зачеването/стига да няма проблем от друго естество,но не с психиката/:
" Не се притеснявайте от стреса! Обичайните тревоги относно забременяването и дали някога ще имате деца са съвършено нормални и НЕ оказват въздействие върху способността за зачеване. Игнорирайте хората, които ви казват да се успокоите и да спрете да мислите за това. Това не е техен проблем! Единственото, което би могло да ви повлияе е сериозен стрес, например пренасяне в ново жилище, загубата на работа, смърт в семейството и други подобни неща, които ви карат да се чувствате физически болни и депресирани. Това може да забави овулацията, понеже се отделя стрес-хормона пролактин. Но той няма да ви засегне за продължителен период и следващият месец би трябвало отново всичко да е нормално. "

Как не успяха хората да се научат на изречението което съм болднала,не знам...
аз имам приятелки,които имат проблеми със зачеването и никога не им хвърлям прах в очите- не го мислете и бебето ще стане...дрън-дрън,напротив, опитвам се да им помогна всячески и да ги насоча към правилните лекари,защото аз знам- знам как се забременява и с наличието на проблеми,как следват нежелани аборти след това и видиш ли през целия този ад не съм спирала да се тревожа и мисля ще стане или не..спокойна психика в днешно време няма как да се получи,след целия стрес който се случва ежесекундно навсякъде....

За да се стигне до проблем с психиката и да се получи така наречения едва ли не психологически стерилитет, двойката  според мен дъъъълги години трябва да се води с неизяснен стерилитет и да са пробвали какво ли не... и пак не е сигурно, че психиката ще е виновна.

Не е мит,че след лапароскопия, "обелване на яйчниците- ако се налага",цветна снимка и пр.   при наличие на даден проблем,успеваемостта за зачеване се увеличава.

Желая на всички,които искат - много бебета Hug
Виж целия пост
# 10
Ауууу Магнитке, мерси че го разясни.  Heart Eyes
Психиката може и наистина да влияе, но както казва Стаменов - нима през войните не са се раждали деца .
Виж целия пост
# 11
здравейте за първи път се престрашавам да споделя че имам проблем с неуспеха ни да си направим бебче
четох доста от вашите проблеми и все пак няма нищо конкретно сякаш за моя случай.

незнам ако някои се е сблъсквал с подобна история нега ми даде съвет!

ivmi, не е нужно да си самопоставяш диагноза и да слушаш кой каква ще ти постави тук, най-много наистина да се психясаш, особено като гледам и колко "компетентни" и "грамотни" мнения се постват понякога от разни девойки чули-недочули. Запиши си час в клиника, а не при кварталния доктор, който е спрял развитието си преди 20 години и ако имаш проблем ще се открие своевременно.
Успех!
  
Виж целия пост
# 12
ivmi, не и нужно да си самопоставяш диагноза
 

Това ми хареса . Ще се възползвам  Hug.
Виж целия пост
# 13




ivmi,  Запиши си час в клиника, а не при кварталния доктор, който е спрял развитието си преди 20 години и ако имаш проблем ще се открие своевременно.
Успех!
 
Една година безуспешни опити за мен е достатъчно, за да потърсиш консултация с репродуктивен специалист, но това си е ваше решение, можете и да продължите да чакате.
Подкрепям гореизказаните мнения,които съм потъмнила! Успех и късмет! Hug
Виж целия пост
# 14
За мен психиката е от огромно значение,колкото и много хора да я отричат,от личния си опит и наблюдения знам,че тя има водеща роля.Това,че някой не вярва в нещо,не значи,че то не съществува.
Вторият път,когато забременях,само аз си вярвах,че нещата ще се получат-за секунда не съм допускала,че този месец ще претърпя провал.Бях толкова убедена,че само аз виждах втората едва забележима чертичка на теста.Близките ми ме молеха да не си внушавам.Когато и гинекологът потвърди,всички бяха смаяни.
За съжаление-два месеца по-късно загубих детето.Тогава нямаше как да знам,че имам проблем и вторият аборт ме съсипа.
От тогава -вече почти 2 години опитвам да забременея за трети път.Истината е,че дори при тестовете за овулация,ръцете ми треперят от напрежение.При двама здрави родители,без причини за стерилитет и  след многобройните изследвания-не вярвам,че има друга причина,освен собствената ми психика.
Вярвам,че в голяма степен държим живота си в собствените си ръце и сами ковем съдбата си!
Може би не е вярно,че не трябва да го мислиш,а по-скоро трябва да го мислиш,но с убеденост и вяра,че нещата ще се получат!Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия