Не мога да се примиря!!!

Здравей Малка Дидка. Най-напред моите съболезнования за майка ти. Много трудна и тежка е ситуацията, която описваш. Няма лесно някой да ти даде правилният съвет или рецепта с която да излекуваш болката. Мисля си че като начало трябва да започнеш от самата себе си. Защо го пиша? Защото ти самата твърдиш, че все още не можеш да преживееш загубата на майка ти. Това по някакъв начин неминуемо се отразява на околните, и естествено и на баща ти. Не искам да го оправдавам за действията или постъпките му. Не, в никакъв случай. Но той никога вече няма да бъде човекът, който е бил. Загубил е една от опорите, които са го крепели в този живот. И точно тук идва момента в който трябва да сте по-сплотени отвсякога. Не всеки да се затваря в черупката си. Не да се озлобява към другият.Ти имаш семейство и съпруг. Имаш с кого да споделяш. Той няма вече точно този човек и това му липсва много. Опитай се по някакъв начин да не показваш болката си и да го предразположиш с доверие към себе си. Да знае, че винаги, когато го боли нещо в душата ще има пристан, където да отседне и дори да поплаче... Това ще стане бавно, но не се отказвай. Когато успееш ще си доволна от себе си. Успех!!!

ПП. Сега прочетох отново и разбрах, че си правила опити да му помогнеш, но безрезултатно. В такъв случай потърси помощта и на специалисти...

Знам,че е много трудно за него.Той е живял с мама 40 години и я загуби,но загубата е ужасна и за мен,тежко ми е защото когато тя почина моето дете беше на 9 месеца ,мъжът ми пътува аз сама,татко го разбирам но обидата не оправдавам.Обичам го но има и нещо друго съмнявам се,че сега е на друг акъл,защото съм осиновена .Не са могли да имат деца и са ме взели на 40 дни,по какъв начин сме били толкова сплотени с майка не знам ,като нея нямаше втора.Дали татко иска да ме изгони? :о:страхувам се,защото нямаме къде да отидем!

Моите съболезнования за майчицата ти, Malka DIDKA 
За съжаление, смъртта е част от живота ... Знам, че всички думи ти звучат кухи и изпразнени от съдържание, но не е така ... Думите могат да дадат на човека криле, а могат и да го убият.
Преди 4 години аз загубих баща си - ракът ни го отнесе толкова бързо, че не можахме да осъзнаем какво се случва ... Издъхна в ръцете ми, без да мога да му помогна! Случи се 1 седмица след рождения ден на моя съпруг и 1 седмица преди моя рожден ден - не можем да избираме нито кога да се родим, нито кога да умрем ... След това аз вече не бях същата и никога няма да бъда.
При нас също се получи конфликт в семейството - аз, майка ми и сестра ми буквално се наострихме една срещу друга, всяка обвиняваше другите, защото не можеше да се примири със собственото си безсилие. Нещата ескалираха, когато 3 месеца след смъртта на татко сестра ми забременя, но направи спонтанен аборт. Майка ми тогава беше при нея и след скандал аз я взех обратно при мен - въпреки че за всички ни беше адски трудно тя да живее в стаята, където почина татко.
С времето нещата поутихнаха, може би когато всяка си даде сметка по един или друг начин, че както тя вече не е същата, така се е случило с другите.
Сигурна съм, че нито ти, нито баща ти вече сте същите хора, същите личности - просто трябва да си дадете време да го разберете. Още не сте преодолели чувството на безсилие - самата ти казваш, че не можеш да се примириш. Знай, че на баща ти му е най-трудно да намери нещо, което да даде смисъл на по-нататъшния му живот - ти имаш съпруг и дете, а неговото друго аз вече го няма. Намерете сили и седнете да си поговорите - но не за взаимоотношенията помежду си, поговорете си за майка ти - спомнете си хубавите моменти, ако имате сили - извадете албумите със снимки ... Спомнете си за нея, за това, колко много ви е обичала и двамата и как не би искала да се карате и да се държите лошо един с друг.
Кураж, мила! Наистина времето не лекува, но ни помага да съберем пареченцата от изпепелените си души и да започнем да приемаме нещата.

Много ви благодаря за топлите думи,но аз като чели нямам сила повече да издържа ,ако беше позволена ЕВТАНАЗИЯТА  щях да искам да ,ме приспят,не ми се живее ,имам съпруг но все едно нямам ,много ми е мъчно пиша и плача ,в този момент изживявам нещо мен тежко , просто живота ми е АД. [smilie=smile3518.gif]akseltwo -съжелявам и за твоята загуба тежко е ,много е тежко!

Malka DIDKA до колкото разбрах имаш и дете,трябва да си силна заради тях двамата и не искам да давам акъл както се казва,но ако е възможно излезте на квартира.Приеми моите съболезнования за майка  

Непосилно е да излезем на квартира.Само мъжът ми работи а, заплатата му е мн малка няма да стигне за нищо!Явно трябва да се примирявам с всичко ,така ми е писано .Благодаря ви мили момичета.

много съжалявам за случилото се ,наистина е много тежко да загубиш родител ,но не се отчайвай винаги има надежда за всяко нещо не се отказвай така трябва да се бориш имаш детенце ще видиш че един ден всичко ще бъде наред .

Незнам какво да кажа.. Съчувствам ти, но положението е наистина сериозно.