КИНО клуб 2

Вчера е починал Марио Моничели  http://en.wikipedia.org/wiki/Mario_Monicelli . Да почива в мир!
Ако искате да го почетем с една негова комедия, като я добавим в списька:  http://www.imdb.com/title/tt0072637/
 

аз съм съгласна. тези дни много тъжни вести, на 28-ми почина Лесли Нилсън, а вчера Андрей Баташов...лека им пръст!

 

Аз съм за, поради технически причини - гръмна ми компа с филмите, не мога да участвам за последните два

Момичета темата се позагуби напоследък. За понеделник оства The Bothersome Man, нали?

Да кажа, че гледах "Laurel Canyon" на Лиза Чолоденко и ми хареса много повече от "Децата..". Благодаря на Biz, че го спомена:)

  
 Да.
 Музиката към филма е  хубава.

Edvard Grieg's Solveig's Song

Grieg Lyric Suite for orchestra, (from Op 54): Notturno

Стилът е същия нали? Калифорния дриймин' )). А саундтракът хареса ли ти? Още си го слушам от време на време, любим ми е.

надявам се да ме извините, че в "гледах, харесва ми" изтипосах някои впечатления от "Неуместният човек", но този филм ми отнесе главата и не можах да се въздържа просто.
не ме четете там, ако искате, макар че в мнението ми няма нищо конкретно

Гледах Майка и се зачудих, защо не правят повече такива филми... Ама то история, трилър, кинематография, режисура, актьорска игра, музика - всичко е великолепно. Разтърсващ филм с много различни емоции. Не помня, кой го препоръча, но съм много благодарна.

Нямаше правилно в тази история, нямаше един напълно невинен човек, дори и вехтошарят и той не беше, защото не отиде да каже на полицията какво е видял, а и явно е бил един от клиентите на убитото момиче. Изобщо, това е филм за вината в нас и вината на другите.

А за мен нейната история беше следната - млада с дете, изоставена вероятно от мъж в една силно консервативна култура, отчаяна, че е сама (или сама с дете с проблеми), опитала се да се самоубие и да убие детето и не се е получило. След това, той е продължил да изостава (дали от отровата или е бил такъв, не е ясно), но тя е била пълна с вина и е започнала да компенсира със свръх-грижовност.

В началото тя наистина вярваше, че той не е убиеца, а накрая вече нямаше избор - ако признаеше, че знае, щеше да се разбере и за нейното престъпление и затова така и се разрида в затвора пред другото момче, защото изпращаше невинен човек в затвора и напълно осъзна, че синът и е станал убиец, въпреки всичкото предпазване. А искаше да го види, защото си мислеше, че ще и помогне с вината, ако случайно се окажеше много неприятен. А той беше просто момче със синдром на даун, в същност едни от най-милите същества. 

За мен всичките ѝ действия бяха от вина, дотолкова, че вече се е сляла с характера ѝ, с ежедневието ѝ, това е станало нормалното ѝ поведение. Изобщо, сякаш тя не беше толкова нормална, беше обсебена от сина си. Тя живееше заради сина си и заради вината си. Със сигурност не е типичната майка. Коментарите и колко бил красив, въпросите и за момичета..., може би в съзнанието и той е бил перфектен. И накрая, когато видя, че едно момче с даун и без майка, в същност е имал приятелка, може би за момент осъзна, че тя е допринесла синът и да стане убиец (не се оставяй да те обиждат, удряй, ако те удрят).

И краят въобще не предполагаше, че всичко ще забрави с една игла, тя силно искаше да вярва, че ще забрави, но само добави към тежестта на вината си.

А другите герои нямаха значение толкова, нали все пак е една история, не може всички да бъдат разказани.
За мен, кръвосмешение нямаше, той не знаеше какво говори.

Дълъг пост, извинявам се, ама е комплексен филма. Едипов.

Biz, наистина ли главния герой беше със Синдром на Даун? понеже те изглеждат по друг начин еднакви и той се отличаваше. но аз съм далече от тази материя и вероятно греша. просто мислех, че е по-скоро вид олигофрения. Шехина може би ще помогне


много хубаво казано за филма

  Biz, много ми хареса коментара ти. Четейки те, изпитах наново някои от емоциите във филма.
  
   "Едиповите" филми са много подтискащи. Но хубавото на този филм е, че някак успява  да разреди  горчилката, поне малко.

  Момичето, убитото момиче беше напълно невинно в тази история. И момчето със Синдром на Даун, дето обвиниха несправедливо.
За тях  повече ми беше жал.  Майката ми беше симпатична, съчувствах и, но явно не толкова, че да я оправдая във всичките и действия. Това, че не беше като останалите, беше различна, е всъщност хубавото в нея. Живееше си в своя свят на любов и себеотдаване към сина си. Но се беше  отдалечила прекалено много от реалността.

Той имаше предвид буквално "спя с мама", спеше до/с нея. Умствено изостаналите хора приемат нещата буквално. Той си нямаше и идея какво влагаха другите момчета във въпроса.
 Аурора, синдром на Даун имаше момчето, което вкараха в затвора на края. Не главният герой.

ааа, мерси, Тина. аз какво съм чела пак

аз с нетърпение чакам понеделника, че този Неуместен човек ми е влязъл сериозно в главата и още се връщам към разни моменти от филма

Питаш ли ме, аз не се удържах и като теб, писах 2 изр. в Гледах..то и там само колкото да препоръчам, де. Нали за това е темата. 
  Но баси шамара ми зашлеви тоя филм. Хайде, в понеделник. Чакайте настървени. 

Аз не съм го гледала още Неуместен човек, ако мога, довечера ще го гледам. Но ще гледам да съм по-навреме тази седмица .

Соня, да, наистина само убитото момиче и момчето с даун бяха единствените невинни и те пострадаха най-много. Мислех си го това, преди да заспя.

Както често става в живота, за съжаление.... Дори и не буквално, за убийство да речем, а за момента "направи добро, изяж лайно".