КИНО клуб 2

Публикувана: 21 ноем. 2010, 01:23 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2011, 16:04 ч.

29 317
739

tinahris - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението за филма "Мария Антоанета" на София Копола?
Какви са мненията за филма "Бялата панделка" на Михаел Ханеке?
Какви са мненията за другите филми на Михаел Ханеке?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението за филма "Мария Антоанета" на София Копола?
  
  Филмът "Мария Антоанета" на София Кополa предизвика различни мнения сред зрителите. Някои го смятат за розов и захаросан, със силна музика, докато други го намират за лек и забавен. Режисурата на Кополa е похвалена за това, че не се страхува да прави филми, които се отклоняват от съвременното динамично кино. Кадрите са внимателно изработени, а героите са млади и изгубени в своето време. Въпреки разногласията, филмът провокира интерес и дискусии сред зрителите.
- Какви са мненията за филма "Бялата панделка" на Михаел Ханеке?
  
  Филмът "Бялата панделка" на Михаел Ханеке предизвиква различни реакции във форума. Някои от участниците смятат, че филмът е тежък, със сложни послания и символика, което ги оставя объркани. Други отбелязват, че Ханеке се опитва да покаже насилието и болката, които носи, като провокира съпротивителните сили на зрителите и поставя въпроси без отговор. Също така се споменава, че филмът е актуален и предизвикателен, като навлиза в дълбините на човешкото съществуване. Въпреки тежестта си, филмът се оценява като майсторски изработен и предизвикващ диалог.
- Какви са мненията за другите филми на Михаел Ханеке?
  
  В дискусиите се споменава интерес към други филми на Михаел Ханеке, като "Funny Games" и "Antichrist". Желанието да ги гледате и обсъждате е очевидно. Някои хора смятат, че той е майстор в представянето на трудни теми, въпреки че може да бъде противоречив. Освен това се споменават интервюта с Ханеке, където той обяснява своите филми, което помага за по-доброто разбиране на работата му.
- Какво е впечатлението от филма "Забавни игри" на режисьора Михаел Ханеке?
- Кои са препоръчителните филми на Михаел Ханеке?

# 120 5 дек. 2010, 16:19 ч.

Да се запиша и аз - най-после съм в час с темата и най-после изгледах Майка Wink

Ще си призная, че не си падам особено по азиатско кино или поне така си мислех преди да гледам точно този филм. По-скоро бях малко предубедена към азиатското кино, определено е било грешка Blush

Иначе вие сте написали почти всичко, което ми се искаше и аз да напиша като впечатления - филмът наистина е великолепен, чисто визуално е изпипан до съвършенство по мое скромно мнение (много ме впечатлиха няколко картини - малко странно, но една от тях беше сцената с майката и сина на автобусната спирка - много силен контраст на стената с техните фигури, трудно е да го опиша Wink

, а другите две бяха тази с приятеля на сина - сцената с разлятата вода и след това картината, на която майката върви обратно към къщи след като опожари къщата на вехтошаря), актьорската игра е много повече от убедителна, историята е интересна, а филмът поставя интересни въпроси. Едипов е, да, съвсем класически и съвсем не е отдалечен от реалността - определено малко майки биха стигнали до точно такива крайности, затова пък подобни обсебващи майки всички ние познаваме. В точно този филм обаче поведението на майката ми се струваше по-оправдано, от гледна точка на болестта на сина й. Тук даже изпитвам известни съмнения дали филмът показва класическа едипова ситуация - майката и синът действително бяха твърде свързани, но предвид болестта му и факта, че те живееха сами и разчитаха само един на друг, това е разбираемо. По-интересно за психолозите остава подобно обсебващо и подчиняващо поведение от страна на майките при здрави деца и функциониращи семейни отношения...
Апропо, по отношение на умствената изостаналост на сина и синдрома на Даун на обвиненото в убийство момче - поне научните данни говорят за по-чести агресивни прояви на хора с умствена изостаналост, отколкото на такива с Даун. Та донякъде полицаите си измиха ръцете с обвинението на даунчето за убийството - в реалния живот обаче хората с Даун рядко извършват подобни престъпления, просто защото носителите на тризомия 21 (синдром на Даун) са обикновено слабо агресивни и това се отчита при разследвания...

И така Wink

Засилвам се към "Неуместния човек", много го хвалите този филм Heart Eyes

Виж целия пост

tinahris

Редовен потребител

# 121 6 дек. 2010, 05:22 ч.

Неуместния човек, филм-шамар. Така ме изплющя, че има да ми държи доста. Шоуто на Труман среща Матрицата, без ефекти и шлифери.
Както се изрази Аурора в темата Гледах.. филм-метафора.
Аз го възприех като послание: "Нека не се превръщаме в това!" Представеното стерилно общесво е нашето бъдеще.
Прожекция на общество.
Хора без емоции. Андреас си отряза пръста, а сякаш никой не виждаше кръвта. Гледаха дебилно и питаха монотонно "добре ли си?".
Свят, в който всички са мили, няма деца, сиво-каки-умито на цвят, без миризма и вкус... безцветна ИКЕА. Laughing

Пукнатината в стената на Хюговото мазенце не ви ли приличаше на женски полов орган? (ейййц, по-даскалско не можах да го кажа Grinning

). Добър ефект, сякаш искаха да се роди от там оня подсъзнателно запомнен, миришещ на хубаво свят.
Ако се опиташ да избягаш сам-не можеш. Трябва да станеш неудобен, за да те изхвърлят.
Отворен за интерпретации край. Сигурно след такова преживяване, снежната пустош, в която можеш да усетиш премръзналите си крайници, е за предпочитане...

Колко уютно изглеждаше всичко в онази стаичка, от която Андреас си открадна хляб, мммм... И как само стигна до нея, раждаше се "наобратно"...

Виж целия пост

Aurora

Потребител

# 122 6 дек. 2010, 07:34 ч.

Неуместният човек

или есе по темата как е възможно чак сега и точно от там един филм да влезе в личната ми топ класация, да се намърда така неочаквано и безапелационно. честно казано го препоръчах почти на сляпо, дори в момента не помня как подпаднах на него.
каква изпипана режисура, всичко така прецизно сътворено, до най-малкия детайл. влизаш в този адски ред, където студенината се разгръщаше до без край. атмосферата, хората, дрехите, интериора, кабинетите, усмивките...всичко излъчваше смразяваща студенина.

много болезнен филм. на моменти с иронична усмивка, друг път направо комичен (например секса между Андреас и приятелката му в къщата) или сцената в бара (дори и питиетата са фалшиви тук, пия и не ме хваща цяла нощ! Simple Smile

)

сцената в метрото е просто уникална. толкова много емоции, и визия, и картина, и звук...и...и да сложиш от всичко по много на масата, че просто "няматакъвфилм!"
ето това е да си неуместен. в перфектният свят, където имаш перфектната работа (ама че кабинет, бездушен, а? и как Андрас си донесе онази саксия, за да сложи нещо живо и истинско, много ми хареса тази сцена!), с перфектната кола, с перфектната жена (ей, тая беше егати скумрията!)...всичко ти е "по конец", колегите ти се усмихват неискрено, но учтиво и те канят на вечеря, за да си говорите за всичко друго, но не и за нещо персонално. колко хубаво! като костюм, направен от собствената ти кожа. как е възможно да не си щастлив?

хареса ми един коментар в имдб, където чужденец, който живее там казва - след като Норвегия е страната с най-висок стандарт в света и там виждаме това нещо, бъдете сигурни, че след 10-20 години ни чака същото.
не знам дали. аз съм се чувствала така и тук понякога, но е епизодично. все още имам приятели, и срещам топли хора, все още го има оня баланс. но някак май бавно, неусетно натам вървим...

Тина, прекрасен коментар. и така хубаво си писала за сцената с дупката и уютната стая накрая на тунела, че просто нямам какво да добавя!

Виж целия пост

maraidara

# 123 6 дек. 2010, 08:57 ч.

Добрутро !

Мнго хубави коментари, то какво да каже човек повече, че да не звучи неуместно...

Филмът е супер, ще се помни. Още един режисьор, който ще дебнем за нови творби...

Метафора, метафора, ама си е реалност донякъде. Успокояващо е да си мислим, че това е само фантазия и не се случва с нас, колко уместно. Антиутопиите не са ли всъщност това, от което най-много се боим, но което уви, вече е факт. Laughing

Филмът не е за бъдещето, за настоящето е.
Спомнете си, колко пъти сте изпадали в ситуации, в които сте се чувствали неуместно- заради правилата, заради това, какво ще кажат другите, заради това- а дали е уместно ?....
Е, неуместно е....Неуместно е да разкриваш чувствата си, неуместно е да имаш чувства, неуместно е да си изпускаш нервите, неуместно е да имаш нерви....Неуместно е да се смееш на глас, да плачеш, да крещиш, да падаш, да се влюбваш, да се напиваш, да се дрогираш дори...О, абсурд ! Това ще те погуби и е повече от неуместно ...Нека да живеем спокойно, здравословно, без проблеми, без излишни главоболия, просто да бъдем в час, винаги уместни ! Simple Smile

Хайде поздрав, дано не е неуместно ...

The Sex Pistols - My Way

Хм, неуместно, казвате...Ами нека.... Simple Smile

Ето какво е да се чувстваш неуместно в собствената си кожа :

  Да не забравя да ви питам, един съвсем уместен въпрос, тази година откъде ще пазарувате за Коледа ? Откриха при нас нова верига, но май ще отскоча и до ИКЕА.... Laughing

Виж целия пост

malina_m

Ентусиаст

# 124 6 дек. 2010, 11:02 ч.

Не съм спец, извинете, че нахлувам, но ме провокира темата за Неуместният човек. Филм, много в синхрон с ежедневието ни. Може би не го виждаме сега, но много неща ни тласкат натам. Хареса ми как егоизмът е пресъздаден във филма. Колко познато... Да спазваме дебели граници около личните си пространства, за да не се налага да влагаме труд в нечии чужди проблеми. А нашите - о, чудо! купили сме си безсмъртие, кажи-речи. Физическо само... Желязна организация, обаче, всичко върви по часовник, удоволствията също. Игра, цветове, харесаха ми изразните средства във филма. Все си спомням кексчетата и детския смях... Точно като раждане назад си беше!
Този филм донякъде го свързвам с Изкуствен интелект. И със социализма (поради изкуствено наложения таван отдолу и отгоре, на живота на човек)...

Виж целия пост

Aurora

Потребител

# 125 6 дек. 2010, 11:10 ч.

Незабравими сцени от филма: когато през нощта Андреас се събуди и приятелката му дойде в хола. Той се опита да й каже за съня, да разкаже какво го е уплашило, но тя го изряза категорично, че не иска да слуша такива неща.
Или толкова романтичния жест да събуди Ингеборг (нали така се казваше другата девойка) и да я заведе на ресторант, само за тях. А тази жена - един събирателен образ на толкова много жени, които сме виждали. Със същото отношение към живота, към мъжете, към любовта, толкова празна, куха и бездушна.
Ами самоубиеца, до офиса на Андреас, чиито черва така висяха от оградата. И как набързо го събраха от тротоара. Ужасно потискащ лик на тази част от земното кълбо, където самоубийствата са на всеки час. И когато отиваш на бар майка ти те съветва „само не повръщай легнал”, защото знаете ли, че в тази част на Европа всъщност това е най-често срещания начин да умреш, пиян до смърт, повръщайки легнал.

Дали сме далече от този модел? Как го преценявате от мястото, където живеете сега?
Чувствали ли сте се толкова неуместен някога и някъде?

Между другото страхотно уместно заглавие. Simple Smile

Соня, това ми е любима песен, тенкс за поздрава Hug

Малина, добре дошла! хубаво включване Wink

наистина детския смях и уюта от другата страна на процепа, много силен контраст Simple Smile

Виж целия пост

maraidara

# 126 6 дек. 2010, 11:22 ч.

   malina_m, хареса ми постът ти, много точно.

   Аурора, да, много хубави тези сцени. И музиката, колко оригинално хрумване.

Обаче, колко непривлекателни жените в този филм, защо така... Според мен режисьорът се е скарал с жена си или приятелката си , че така ги представя. Laughing

То верно, че въпросът какъв диван да избереш за хола и къде точно да се постави ваната не е толкова важен, но кой все пак ще го реши, а, ако не жената ? Точно в ресторанта, когато Ингеборг каза , че би заживяла с Андреас, защото сегашното и жилище е малко и има само душ...Хихи.... В крайна сметка ваната си е удобство, какво пък толкова значи... Laughing

  Още един поздрав тогава :

Sex Pistols Jingle Bells

  Любимата ми сцена е, когато се изправи в тунела, на фона на свелината в дъното...и после тръгна бавно.
  Музиката на Григ, дълбока, прочувствена, романтична. И когато вървеше в пустия град, около него небостъргачите, всичко сиво, а той кървав...Красиво, страховито и величествено ми се стори.
И после отиде при приятелката си, "скумрията" Simple Smile

, която го погледна с леко недоумение и толкоз...Каза му, че са поканени да се забавляват на картинг, следващия ден. Хахаха, картинг ! Него току що го беше газил влак, а ще иде да търси адреналин в някакъв си картинг... Laughing

Ето я сцената, много ми харесва :

Den brysomme mannen Metro scene

Картинг ? А, може...

Виж целия пост

malina_m

Ентусиаст

# 127 6 дек. 2010, 12:06 ч.

С О Н Я, според мен жените не са ти харесали, защото няма разлика между тях и мъжете около тях: и за двата пола важно е личното удобство, сексът е само част от него (по-скоро мъжки поглед към живота), връзките са като трудовите договори - колкото искаш, където искаш...
-"Ще те напусна..."
-"Преди събота ли? Ще имаме гости"
Видях и пълнички жени, явно моделските форми не бяха идея фикс в този град Simple Smile

нали няма конкуренция...

Виж целия пост

maraidara

# 128 6 дек. 2010, 12:11 ч.

Да, така е. В този свят жени в истинската им същност нямаше- нежни, грижовни, както сме свикнали да ги виждаме в повечето ленти.
"Скумрията", както я нарече Аурора, беше уникална наистина. Все масички сглобяваше, местеше разни мебели, вази... Laughing

Виж целия пост

tinahris

Редовен потребител

# 129 6 дек. 2010, 14:30 ч.

Както се стелеше някакво безвремие и бам!, кадър с набучен на желязна ограда. И ти подскачаш целия, заедно с Андреас, останалите във филма- нищо. Обикалят си наоколо, даже се чу смях в далечината, някой си водеше разговор без да впечатли. Няма струпана тълпа-нищо. Минаха, зачистиха и т'ва беше...
Всички кървави сцени ми хареса как ни бяха натресени във филма. Много истински, показващи ти всичко, за да контрастират още повече. Жителите на "Плезънтвил" не се трогваха. Laughing

Да, Соня, като се замисля, сме си точно дебили. Но все още не сме заличили напълно някои емоции. Работим по въпроса, оабче. За съжаление... Къде с умисъл, къде неусетно, направо си ставаме като онея ученици без лица, които смилаха на кайма...
Ами шефът му, абсолютно обратното на това, което би трябвало да е шеф. Хильоти се, посотянно те пита "липсва ли ти нещо?", посрещна го с пари.

С колко филма го сравнихме като идея, и да, не е като да не сме я виждали филмирана тази идея. Но този филм, от всички изброени до тук, ме шамароса най-добре....
А в началото как започна само. Остави го автобуса, разбрахме усилията с банера за какво бяха. Приятно посрещане и в компанията, и как лееека-поолеака се усещаш измамен...нещо не е наред. Постепенно се разгъна фарса...абе много хубав филм!
Не се споменава от къде пристига Анреас. Беше ми като отговор на всички нас, дето мрънкаме от ежедневието си, "искам да се ма'на от тоя живот". Та и Андреас ми беше така, един брадясал, изсмукан пристигна... Кой знае какво си е пожелал...

Виж целия пост

Alica

Потребител

# 130 6 дек. 2010, 19:20 ч.

Аз да си призная подходих към филма с недоверие .
Хареса ми, но ми дойде малко абстрактен на моменти (началото и края). Т.ест всеки да си избере сам къде е този град, на основа на личното си въображение или опит, което не е лошо, но аз поне мога да измисля няколко варианти и не мога да избера кой е най - подходящ и това ме изнервя Simple Smile

- всичко това е само сън?
- това е мястото в което отиват самоубийците, които са недоволни от живота? (Той всъщност самоуби ли се в началото на филма?)
- такъв или почти такъв е живота в съвременна Норвегия/Исландия ?
- това е Ада или Рая в зависимост от човека/зрителя?
- това е бъдещето за всички нас?
- или има ли всъщност значение къде е този град, ако това се случва или ще се случи някъде на някои хора ?

Музиката ми хареса много и малките детайли, липсата на цветове. На мен жените не ми изглеждаха грозни, просто изкуствени и лишени от емоции, както и мъжете. Всички приличаха на автоматизирани роботи.
Няма деца, защото те нарушават комфорта, създават много проблеми и пораждат много емоции.

Виж целия пост

malina_m

Ентусиаст

# 131 6 дек. 2010, 20:57 ч.

Цитат на: Alica в пн, 06 дек 2010, 19:20

Няма деца, защото те нарушават комфорта, създават много проблеми и пораждат много емоции.

и имат склонност към безусловна радост и развитие, което би провалило този свят.
Но не е ли това част от посланието на филма, че този свят, прекрасно-перфектен, не може да се самовъзпроизвежда и следователно е обречен?

Виж целия пост

maraidara

# 132 8 дек. 2010, 09:21 ч.

   Това, което му липсваше на Андреас, според мен, е повечко хъс за живот.
   Щеше да е много по-симпатичен, ако не просто беше представен като жертва, а като аутсайдер, който се бори. Не се примирява толкова лесно. Ако беше забил един юмрук в лицето на вечно любезния си шеф, например, да видим онзи как би реагирал. Или да изпотроши новите мебели на приятелката си, да плисне чаша вино в лицето на Ингеборг, която на обясненията му в любов отговоряше с брътвежи за по-голямо жилище с вана...Такива неща.
   Но явно съпротивителните сили на съвременния аутсайдер са се изчерпали дотолкова, че му стига куража единствено да се хвърли под влака. Е, това не е малко, но може и по друг начин. Laughing

  Що за нелеп свят, в който е нужна доза авантюризъм дори за да кажеш, че маслено зеленото си е маслено зелено, а не небесно синьо. Посредствеността е толкова агресивна, че нарича зеленото- синьо, и тропа с крак, ако не се съгласиш с нея, и даже сама си вярва...Спомняте си тази сцена, много ми хареса.
  Той прекалено много избягваше конфликтите, и това го погуби. В този смисъл, и той беше донякъде заразен от вируса на всеобщото лицемерие, превърнало се в начин на живот. Днешните аутсайдери са такива, уморени и почти без никакъв имунитет.
Точно затова в началото на филма той изглеждаше така съсипан, блед, брадясал. Може би преди да се качи на онзи мистериозен рейс, той се е борил...И накрая, съкрушен, се е предал и си е казал, каквото и да е, предавам се. Ще бъда като всички. Ще се опитам поне. Е, опита се. И пак го върнаха там, откъдето идваше. Беше неподходящ за всяко едно място, не се вписваше никъде...Егати неуместния човек.

  Поздрав :

Beatles- I'm a Loser

Norwegian Wood

Виж целия пост