КИНО клуб 2

  • 29 317
  • 739
# 135
Ооо, дами! Изтървах ви поради сгъстили се служебни ангажименти!
Ще се опитам да понаваксам Simple Smile

  Много липсваш, да знаеш ! Съвсем сериозно. Hug


 Hug И на мен ми лисвахте!
Изобщо един смислен разговор за смислени неща ми липсва в цялата тая дандания наоколо - то скандали, кризи, нерви... брррр!
Ей са разглеждам графика, скачам в Замунда ТВ да се подготвя малко!
Виж целия пост
# 136
   Ето да не търсиш "Балада за войника", че го няма по българските торенти :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1743989


  Но той е за другата седмица, има време.
  Още сме на "Неуместния човек".  Simple Smile
Виж целия пост
# 137
  Ето да не търсиш "Балада за войника", че го няма по българските торенти :

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=1743989


  Но той е за другата седмица, има време.
  Още сме на "Неуместния човек".  Simple Smile

Болшое спасибо!  Simple Smile

"Баладата" я има в тубата, но - гледай какво нещо са случайностите! - издирвах "Русия, която изгубихме" по нашенските торенти, ама не и не!
Виж целия пост
# 138
Това си беше адът за мен. Искаш, искаш и все нещо не ти стига, искаш да умреш не умираш. Не случайно все стари хора се запоявяваха накрая, както и тези, които слизаха от автобуса също бяха стари, нямаше деца (те не отиват в ада). Отначало му беше странно, но сякаш му харесваше (да речем, че в истинския си живот е бил такъв и е желаел материалистични неща), но после започна да осъзнава, че всичко това не си заслужава и че истинските неща са в чувствата, връзките, миризмите. Опита се да се върне в истинския живот, но го прибраха обратно и го пратиха в Сибир Simple Smile.
Отново добър избор thumbsup
Виж целия пост
# 139
Повлияна от положителните коментари в другата тема за кино, реших да изгледам "Неуместният човек".
И аз като Biz мисля, че това си беше точно адът. Стената и дупката в нея( и на мен ми заприлича на женски полов орган) бяха всъщност мост към нашия свят. И затова беше забранен достъпът до там. Филмът не даде много отговори, а краят е прекалено отворен. Поне да бяхме видели къде го захвърлиха...

Не ми хареса.

Виж целия пост
# 140
момичета, не мога да намеря "Балада за войника". Соня е дала един руски сайт, но трябва да се регистрирам тепърва и това ме отказа. вие намерихте ли си филма?
Виж целия пост
# 141
https://DMCA-removal-from-Google/torrents/?ihq=Ballada+o+soldate+(1959)

  Аурора, от горния линк, а и тук го има целия :

http://www.youtube.com/watch?v=-3jMDFG-rVk&feature=related

Виж целия пост
# 142
Ballada o soldate (1959)/ Балада за войника  



"Това е пътят към града.
 И тези, които си тръгват от нашето село, и тези, които се зъвръщат после в родните места, заминават и пристигат по този път.
 Тя никого не чака. Този, когото тя очакваше, нейният син Альоша, не се завърна от войната.
 Той е погребан далеч от родната земя, в село с неруско име.
 В ранна пролет, непознати хора поднасят на гроба му цветя. Те го наричат "руски войник", "герой- освободител".  
 А за нея той беше просто син, момче, за което тя знаеше всичко, от самото му раждане, до този ден, в който той замина по този път на фронта".

  
   Още от първата сцена  буца  засяда в гърлото. Как се постига това- една уж съвсем простичка история за едно обикновено момче, а сълзите напират през цялото време. Уж всичко е толкова тривиално, наивно, а те жегва право в сърцето.
   Светът, животът, войната, през простосърдечния поглед на младостта, от висотата на наивните деветнадесет години...
   Сцените от фронта- израз на цялата същност на това ужасно зло- войната. Крехкият деветнадесет годишен юноша срещу  преследващите го танкове. Обикновеният човек - безпомощен, пионка, пушечно месо, пред смазващата военна машина.
   Въпросите за героизма, за храбростта и страха. "Една страхлива постъпка не те прави страхилвец, както и една храбра постъпка не те прави храбрец".
   И да, по време на война храбростта се награждава с ордени и почести, но по-скъпи ли са те за обикновения човек от няколко дена отпуск до родните места ? От възможността да прегърнеш близките си ? Военни почести- вятър, само позьорите се интересуват от тях. Нашето момче просто накъса вестника с обявлението за героизма си за цигарени хартийки...
   Майсторски заснет филм, много красиво. Темпото е нито много бавно, нито прекалено бързо, точно такова, позволяващо да го гледаш на един дъх.
   Силните сцени не са една и две, всички са такива.
   Сцената в която Альоша занесе сапуна на бащата на неговия другар от фронта- не може да се коментира. Това е нещо, което трудно можеш да опишеш с думи.
    Сцените между Альоша и Шура във влака, на отворения прозорец...
    Изобщо, силен и затрогващ филм, който блести най-вече със своята искреност и простота.
    Лентата е точно като балада. Тук простите, повтарящи се рими са кадрите с лицата на Альоша, Шура, а припевът е- прекършена младост, осиротяло майчино сърце, война...И разбира се, Русия.





  Ето и тук го има филма, който още не е успял да го гледа :

http://www.DMCA-removal-from-Google/index.php?page=torrent-detai … d448c1f3045a52c72
Виж целия пост
# 143
И аз да си кажа, преди за изгазя навън в снега.

Изключително красиво заснет филм. Светлините и сенките са използвани така, че ако се сетя за филма след няколко месеца, може и да съм забравила, че е черно-бял, предполагам спомена и въображението ще заработят. Почти "видях" златистите отблясъци по лицето на Шура във вагона, и после отново - по лицата на двамата, зеленинана и снежно-белите кори на брезите в кадрите към края.

Един приятел някога казваше, че руснаците от трагедията си правят поезия. Този филм го доказва - наред с много от киното, литературата и музиката им.

Пътят на Альоша към дома премина през знакови герои, очертаващи характерите в тила - съпругата, извършила предателство, бащата, живеещ само за завръщането на сина. И ако на фронта той е бил воден от страх, паника и действие на инстинктите, тук изпълни много по-труден дълг - да се спреш, да не затичаш мигновено към тези, които обичаш, за да спазиш дадената дума. Да знаеш, че часовете ти са преброени, но въпреки това - да не пренебрегнеш даденото обещание. Когато няма танкове, няма заплаха и опасност, това е може би най-трудния подвиг. А говорим за почти дете - само на 19...

Мислех си и друго - играта на камерата - смяната на гледните точки, горе и долу ниско при показване на лица, "обърнатия" кадър с танка в началото - та това е едва 1959!

Наистина "балада" Simple Smile
Виж целия пост
# 144
За филми на военна тема ми трябва настройка, за да изгледам. Ако е изпълнен със сцени от фронта, може и да не догледам.
  Колкото и филми да се направят, този абсурд войната, е винаги наоколо.
"Балада за войника" е един фокус върху частица от милионите нещастни съдби.
 Хареса ми филма, но не мога да кажа, че ме е впечатлил кой знае колко. Преекспонирана тема ми е войната. Каквато и история да се разкаже, все силна драма ще излезе, разбира се.
 Не ме разбирайте погрешно, не анатемосвам нито този, нито който и да е било филм, засягащ войната.
Аз си имам проблем с материала, както и с филмите за Холокоста.
Трудно ми е да опиша как подхождам към тях, без да изляза студена риба.
 Трогват ме, но ми стоят като "няма как да не се нацели, драма, война, умират млади хора, осиротяват деца...."

 Хареса ми сцената със сапуна, и изобщо отношението на Альоша към съпругата на случайният му познат, който заръча армагана.
Накрая, когато майката тичаше през полето, все си мислех че по нехоливудски, ще издокарат да се разминат...
  Небрежното му отношение към собствения му героизъм. Как сви цигари от страницата с неговата снимка.
Де да бяха повече хора такива, да правят добро, не заради оня момент след това, за признанието...

Виж целия пост
# 145
  

Един приятел някога казваше, че руснаците от трагедията си правят поезия. Този филм го доказва - наред с много от киното, литературата и музиката им.


  Колко вярна мисъл !

  И още, кажете ми за друг народ, който така нежно да обича земята си. Аз поне не се сещам. Няма по-горещо обичана Родина от Матушка Русь. Не става въпрос само за патриотизъм, още по-малко пък за шовинизъм. Не че и други народи не си обичат страната, но при руснаците е различно. Не знам защо е така.


  

  Небрежното му отношение към собствения му героизъм. Как сви цигари от страницата с неговата снимка.
Де да бяха повече хора такива, да правят добро, не заради оня момент след това, за признанието...


   Сещам се за два филма точно на тази тема, пак за храбростта и признанието и по време на война.
   Единият е този- Cross of Iron (1977)/ Железен кръст. Там един от офицерите през цялото време драпаше да получи железен кръст, а в същото време го беше страх да си покаже носа под куршумите....
   А в другия- They Came to Cordura (1959)/ Те вървяха към Кордура, единият от предложените за награда войници беше загубил ухото си по време на битката и каза, че не иска орден за храброст, иска си ухото...
  За това, колко относителни са военните почести за героизъм, и изобщо героизъм ли е това, да убиваш себе си и другите..
Виж целия пост
# 146
Понеже си затрих филма, който беше на руски, та се наложи да го гледам в you tube. Беше дублиран на английски. Ненавиждам дублирани фулми.
  Това ми отне много от усещането.
Спомних си и едно лафче, дето нямало руски филм без влак, или кон в него.  Laughing
  Много ме натъжават възрастните хора във филмите за война. Стоят още по- самотни, с набраздени лица. Клатят отчаяно глава...
Виж целия пост
# 147
За мен е много трудно да гледам съветски филм без да го пречупя през призмата на съветската военна пропаганда, на която бяхме подложени преди, а и през информацията, която имаме за войната и за СССР в днешни дни. За радост, Балада за войника го гледах преди време съвсем случайно, без всякакви очаквания и се запечата в съзнанието ми с простотата си и особено с главния герой. Даже честно да си призная, бях цинично настроена, и си мислех, "къде е този добрия човек, има ли ги такива изобщо, какви са тези, които искат да се върнат да орат на полето и да живеят на село". Но филмът ме спечели, завърших го с тъга и сълзи, убедена, че той е искрен и млад и наивен и добър и вярващ. Толкова мила и трогателна история, слънчев човек на фона на тази ужасна мизерия. Всички бяха мрачни, а той светеше. Може би това са искали да покажат - ето го нашето бъдеще (да се върнем на пропагандата Wink). Хубав филм, много хубав, особено ако се извади от контекста си и се гледа сам за себе си. Войната е ужасно нещо и лични истории само могат наистина да разкажат, какво е да я преживееш.

Съгласна съм с Тина - пропуснала си, гледайки го дублиран.
Виж целия пост
# 148
Спомних си и едно лафче, дето нямало руски филм без влак, или кон в него.  Laughing

Ей сега това като ме зачовърка, ще има да ровя в главата си за руски филми и да ги проверявам имат ли коне или влакове  Laughing
Виж целия пост
# 149
 
И още, кажете ми за друг народ, който така нежно да обича земята си. Аз поне не се сещам. Няма по-горещо обичана Родина от Матушка Русь. Не става въпрос само за патриотизъм, още по-малко пък за шовинизъм. Не че и други народи не си обичат страната, но при руснаците е различно. Не знам защо е така.


Нали? Върви, че превеждай това например:
http://vysotskiy.lit-info.ru/vysotskiy/stihi/299.htm

Както и да го преведеш - все ще е дървено, а ако някой го преведе и предаде емоцията, ще го призная за поетичен гений Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия