КИНО клуб 2

Гледах It's a wonderful life и ви благодаря за препоръката. Няма как да ми се случи да го гледам, иначе. Две неща ми направиха особено впечатление: колко лесно е човек да предпочете примамливото бъдеще за сметка на другите - все пак, днес личният просперитет е издигнат в култ, особено в по-задоволените общества. И второто нещо, когато гледах Потърсвил, не можах да не го сравня със собствения си град, където на всяка крачка свети някаква реклама на бар, казино, пийп шоу или нещо такова. Краят на филма беше изключителен... Желая на всички ви светли празници!

Изгледах It's a wonderful life, благодаря за помощта да го намеря .

Ами какво да пиша за Коледа е подходящ, филм за надеждата, за добрия и идеалистичен човек, такъв какъвто рядко се среща в наши дни.Може би и затова не се правят повече такива филми, липсват образи прототипи в реалния живот.
Да си призная не споделям всеобщото възхищение от филма, малко по приказен и нереалистичен ми дойде. Може би вината е в мен, гледах го на 2 части и някак ми се разкъса идеята.

Alica, и аз съм на същото мнение за филма, но си мълча . Аз съм коледен циник и коледни филми трудно ме трогват, още повече от т. нар. златни години на Холивуд. Гледала съм го 2 пъти даже, но не мога да се трогна и това е. Подозирам, че ако не живеех в САЩ щях да го видя с други очи, но тук го въртят по коледно време от както е направен и колкото и да опитвах, не можах да го харесам. Филмът е с доста соц елементи и се чудя, как не сме го гледали повече преди години. Не че е лошо, просто се зачудих.
Ще го гледам със сина да дам един морален урок след някоя друга година, може би през очите на дете, ще го видя по друг начин.

Да, аз съм съгласна, филмът си е едно коледно клише. То няма какво много по-различно да се покаже по темата.
  Но е направен отдавна, обхваща всичко от "коледния дух", един вид е като "който пръв се е сетил", от него насетне, само вариации на клишето...
  Когато реших да го изгледам, исках да видя какво е това чудо, дето не спират да въртят тук по коледа, и винаги, ама абсолютно винаги се споменава в теми за кино. Та седнах с нагласата да го спра на 15тата минута. Очаквах да пеят и т.н. Не е направен досадно, главният актьор е много подходящ за ролята си, има забавни, по оня мюзикълен начин моменти... и оттам ми пасна много добре.
  Перфектната коледна приказка си е. Ако и клише.

ТинаХрис, не е досаден поне на първо гледане, ама много захаросан ми дойде.  Едва ли ще го гледам следващата Коледа пак де.
Въобще много комерсиализирана ми  идва Коледата напоследък:) Имам чувството, че хората се побъркват между Деня на Благодарността и Коледа та и филма ми изглежда нереалистичен и много далечен.

Може и в мен да е проблема напоследък никой филм не ми харесва:)

голямо куку съм, пуснах си поста в другата тема и чак сега видях

Фани и Александър - http://www.imdb.com/title/tt0083922/

Награди и номинации:

Венеция '83 – Наградата на ФИПРЕССИ

4 награди “Оскар” '83 – за чуждоезичен филм, операторско майсторство, сценография и костюми

“Златен глобус” '83, “Сезар” '84 и Награда на Френската критика за чуждоезичен филм

3 награди “Давид на Донатело” '84 – за чуждоезичен филм, режисура и сценарий на чуждоезичен филм

3 награди “Златен бръмбар” '83 – за най-добър филм, режисура и актьор на Ярл Куле

Награда на Британската академия за операторско майсторство

2 награди на Нюйоркската критика – за чуждоезичен филм и режисура

2 награди на Лосанжелиската критика – за чуждоезичен филм и операторско майсторство

Награда на Италианските киножурналисти за режисура на чуждоезичен филм

2 номинации от Британската академия – за чуждоезичен филм и костюми

2 номинации за “Оскар” - за режисура и оригинален сценарийНоминация за “Златен глобус” за режисура

Номинация от Режисьорската гилдия на Америка

много ми е трудно да го напиша. този филм ми поднесе един от онези моменти, когато търся вината у мен, че нещо не ми е наред. защото това е филмът на Бергман, който най-малко ме докосна. не знам защо така се получи, ще ми се да видя и вашите коментари.
филмът е перфектно поднесен, работата и на Бергман и Никвист за пореден път е безукорна, ненадмината. всички детали, костюмите, светлината, декорите, целия дизайн е уникален.
обаче историята на това семейство не ме разчувства, не ме трогна, не ме разтърси, нищо от емоциите, които са ми донесли останалите филми на Бергман не почувствах. много ми е странно.
и да ви кажа честно, не разбрах Александър. не разбрах и Исмаил.
а Фани почти липсваше?!

Абе зачудих се аз, гледам само там си писала... викам Аурора нещо ни загърби.. 
  Аз го гледам в момента, после ще вадим шпагите...

Цветен Бергман бе наслада за окото, пир направо!
  Подобаваща лебедова песен, филмът бе изпълнен с много свежи образи, които да размиват измъчените души. Сякаш си беше разделил героите на два лагера, цветните и свежи души в къщата на Екдал, сивите при пастора. Иронично, но точно семейството на пастора, беше от бездушните.
  Направо ми се догажда от "божиите служители" след филм на бергман. Мишън ъкомлишт, Маестро!
Отново младо момче, ръка на прозореца. По-късно, в къщата на пастора, безброй сцени на децата до прозореца, оня копнеж за бягство....
   Много ми хареса как се беше поотплеснал с вкарването на евреите като герои, езотерика, магии, ала-бала.. браво!
Безполовият Исмаил.. ангел хранител? Защо не...
  Александър, който виждаше духове. Много добре заснета сцена със сладките и пастора зад него!
Началото на филма, дълго и подробно гостуване у Екдал-ови, да попием от шарената им, изпълнена с любов къща, за да ни стане студено от аскетската на пастора.
 Фани беше там, Аурора, на 100% до брат си. Мълчалива, но там.
Бабата Елена, стожер та дрънка! Жените, отново им бе отдаден почит. Уж уязвими и наранени, а ръкководеха парада. Както си е отколе....
    Поостарял, поомекнал Бергман. Огромно смейство благи характери.  Шегуват се помежду си, толерират метреси, отглеждат чужди деца, не бият собствените си, не са се отплеснали болно по Бог, интересуват се от театър, организират пищни вечери, живеят в разкош...
  Финалните думи, които Елена четеше от пиесата, обобщават всичко:
   "Всичко може да стане, всичко е възможно и вероятно. Времето и пространството не съществуват. Върху крехката рамка на реалността, се върти въображението, плетейки нови схеми."
   
 
  Бергман е много, много взискателен режисьор. Иска зрителите му да са се отпуснали и в същото време максимално настроени за филм.

Тина, много хубаво си го написала. всичко си уловила.
така като те чета, уж и аз видях всичко това. защо така студена ме остави този филм, нямам обяснение. дори на моменти ме отегчаваше.
абе, не ми хареса.

    А за мен точно "Фани и Александър" се оказа ключът към истинския Бергман. Или поне към този Бергман, който успя да ме спечели.

    Признавам, че гледайки някои от  по-ранните му филми, изпитвах смесени чувства на любов и омраза към този режисьор.
    От една страна- гениален майстор, перфекционист до най-дребните детайли. От друга- угнетяващо откровен в изобразяването на тъмните човешки страни, на болката ...
    В тази негова лента, една от последните в творчеството му, намерих отговор на много от въпросите, които си оставаха отворени  след много от филмите му.
    "Фани и Александър" е филм-изповед на един зрял творец. Мъдростта на един дълъг живот, излята в една жизнена и творческа равносметка. И тук идва ред на цитатите, защото в тях е казано всичко .
      Прощалните слова на Оскар в Коледната нощ- това са думите и изповедта на самия Бергман. Там той казва, че работата му, театърът и киното, за него са всичко, те са целия му свят :
      "Мили мои приятели...За двадесет и две години, в качеството си на управител на театъра, стоях тук и държах речи, без наистина да имам талант за такова нещо. Особено ако си спомняте баща ми, който бе брилянтен в речите...
       Единственият ми талант, ако може да го наречете така... е, че аз обичам този малък свят, вътре, зад дебелите стени на този игрален дом. И обичам хората, които работят в този малък свят. Отвън е големият свят, и понякога малкият успява до отрази големия свят...или може би ние даваме на хората, които идват тук, възможност да забравят за известно време...за няколко кратки минути...грубия свят отвън....(спомняте ли си мисълта на Алмодовар, той беше казал същото в едно интервю : "чрез филма да избягаш за малко от реалността..."  )
       Нашият театър е една малка стая или ред. Рутина, грижа...и любов. "
      
       В приказки вярват не само децата, а и възрастните хора. "Фани и Александър" е една приказка за живота, за доброто и злото, за вечната им борба...И разбира се, за този задкулисен персонаж, наречен Бог, от когото уж зависи всичко, но не съвсем...Да, не съвсем.
       В този филм Бергман най-после си разчисти сметките с лицемерния Бог, и то чрез думите на малкия Александър :" Ако има Бог, той е боклук и аз бих го изритал по задника...".
       Що се отнася до кинематографичните качества на филма, той е като една соната. Красива, ту тъжна, ту комична. Но композиторът е такъв виртуоз, актьорите сякаш са родени за тези роли...съвършенството е изумително.
        И с още нещо ме спечели Бергман в тази лента- може да не се уповаваме на Бог, защото най-често той мълчи...Но в чудесата не бива да спираме да вярваме, или поне да се надяваме на тях. Защото какво друго е изкуството, ако не едно чудо...Значи чудесата съществуват, и то не само по Коледа. И нека не само на децата е дадена привилегията да вярват в чудеса.
       Защото ..: "Човекът е едновременно старец и дете....Какво стана в промеждутъка от тези дълги години, което изглеждаше така важно тогава ?...Всичко и без това е игра. Някои роли са хубави, други- не толкова....Аз играех ролята на майка, аз играех Жулиета и Маргарита, после изведнъж започнах да играя вдовица или баба...Ролите следваха една след друга. Идеята е да не те отблъскват. Но какво се получи от всичка това ?....Чувствата ми идват отвътре, дълбоко в тялото ми...Въпреки, че мога да ги контролирам, те разбиват реалността....Реалността остана разбита оттогава....Странно, но така по-добре чувствам реалността. Затова не се старая да я променям. Вече не ме интересува дали нещо има смисъл...Оскар, милото ми момче, тъжен ли си ?
- Загрижен, мамо...
- За децата ли ?..."

     Това е за мен един от най-хубавите филми, и то коледни филми. Животът трябва да завършва така, както е започнал- по детски искрено, чисто, красиво....Като в уютен дом, с голямо и сплотено семейство, около празничната трапеза....с любов.

Аз с малко закъснение се включвам за "Живота е прекрасен", пък за вероятно с Бергман ще започна 2011

Капра ми е познат повече като документалист с поредицата "За какво воюваме" (има я в Тубата и е интересен пример за пропагандно поръчково кино, без никакви лоши чувства, дори напротив).
Приятно коледно филмче, малко сантиментално - защото е черно бяло и заради маниера на игра, леко наивни "специални ефекти" в началото, които ме карат да се усмихна - в крайна сметка може и малко проблясващи и озвучени от диктор "галактики" да са ти по-приятни от всички компютърни не-знам-колко-Д- чудеса:)

Това, което ми хареса в идеята, беше за смисъла на живота на обикновения човек - героят не блестеше с нищо - не беше някакъв талант, не преуспя, не натрупа милиони, не стана герой от войната, не се прочу. Но. Оказа се, се е бил жизнено необходим за много хора, че е ценност просто защото е добър човек.

Сантиментално, на моменти мелодраматично може би, наивно, задължителен хепи-енд... достатъчно, за да ме раздразни. Но.

Стори ми се, може би част от този ангел-хранител е отишла и у берлинските ангели на любимия Вендерс И в този момент филма ме спечели. 

Е, и Капра, разбира се, който е добър във внушенията и използването на символи. Ако се тръгне по пътя на анализа на структурата - детството на героя, как се влюби в една, но се ожени за друга и откри истинските ценности, как изгради дом - може да се спретне едно помагало за студенти-сценаристи. Предполагам, че матрицата ще си работи и днес, трябва и само малко адаптиране.

Весело посрещане от мен, дами и много успешна Нова Година! 

мм, не я усетих чак тази любов, СОНЯ. трапеза да, празнична, всичко пищно и изящно, обаче всъщност щастливи ли бяха? бабата се наливаше непрекъснато с коняк и пускаше по няколко сълзи, племенника (Карл ли беше, съжалявам, но от толкова народ бъркам имената) говореше непрекъснато простотии на жена си, а тя си трайкаше. оня другия син дъртия развратник и той какво, направи едно бебе на куцото момиче, та накрая то плачещо се чудеше къде да се вдене от цялата тая "преливаща" любов, която не й даваше да диша. а жена му се правеше на либерална и "над нещата"
аз не го видях положително това семейство, задушено в кадифените си завеси и притаени проблеми. Емили щастлива ли беше?
самият Александър не ми стана симпатичен. и не беше завършен като персонаж. имаш доста някак недовършени неща, може би оставени на въобръжението ни, а може би не съм гледала 5-часовата версия. не знам, но съм някак ядосана чак.
а и това с Исмаил защо беше, пак недовършено ми седя. тъпях на тая сцена и се чудех за какво става дума. изобщо той за какво се появи?
и Тина, продължавам да считам, че Фани бе напълно излишна, че какво донесе тя? какво като стои зад брат си? да, видяхме, там е Фани. ама с нещо ще я запомниш ли?
първо се разказва историята на възрастните, техните радости, сексове и драми, а изведнъж отиваме във фантазиите на Александър. след това майка му се жени за епископа и отиваме в оная част на демоничния нов баща, на дявола с пасторско лице, там където Бергман е истински добър. тази част от историята имаше и начало и край, но наистина като серия. четох, че като сериал са го давали по ТВ, в дългата му версия. тук вече се поразсъних, интересно ми стана, взех да преживявам с децата и вдигнах температура чак (и буквално, че ме мъчи вирус). ма се почувствах най-сетне жива и в Бергманови води, викам, айдее оправи се филма! ама тц.
ако речем, че намеря този сериал сигурно ще разбера защо хората приемат филма за позитивен и с хепиенд, като хич не е или защо Александър е толкова ключов, като само една неголяма част от филма му бе отредена, а на Фани никаква. и ще разбера може би какво правеше Исмаил, че и половината друг народ, който беше фон. пък може и да не разбера.
ама няма да ги отделя тея 5 часа. сърдита съм на Бергман

Привет, момичета!:)Честита Коледа и от мен, малко позагубила се напоследък

Хм, така и не успях да гледам "Неуместният човек", "Баллада о солдате" и "Животът е прекрасен", затова пък още преди няколко седмици гледах "Аз съм любовта" и "Фани и Александър"... Откровено казано, бях малко скептична към филма на Бергман, не знам защо преди време не бях го изгледала, стори ми се скучен, може би просто не му беше дошло времето. Тази година обаче, може би защото Коледа почукваше на вратата, а и може би защото в момента в душата ми е много радостно, но някакси Фани и Александър ми донесе коледното настроение, гледайки този филм си мислех колко чиста детска радост и непринуденост има в този филм, колко дълбоки и искрени емоции показва, как за тези няколко часа поне аз се превърнах в едно дете, което вижда Коледа по един съвсем нов начин и зад наивната веселост се крие едно мъдро отношение към живота, а самият филм е едно истинско откровение. Виждам вече сте цитирали пасажи от филма - някои от тези цитати докоснаха и мен, хареса ми много ненатрапливия начин на вплитане на тези сериозни, мъдри думи в като цяло веселия фон на филма, много ефирно и майсторски направено, което не ме учудва предвид това кой е режисьор на лентата. Като цяло за мен филмът е фантастичен, точно мой тип, изобщо филм, който ми се иска да гледам отново и отново. Но ще го оставя за следващата Коледа, когато вероятно отново ще ми донесе коледното настроение и ще предизвика у мен същите тези малко позабравени емоции и радост

ще пусна и едно мнение на един швед, което прочетох и намерих припокриване с моето, макар че той е по-краен. но съдържа и интересни факти за Швеция.
съжалявам, че нямам време да го преведа, но не съм усетила някой от пишещите тук да не знае езика.

What a bunch of crap..., 4 August 2007

Author: dan_g_reynolds from Sweden


Just saw this 5hr+ torture on TV yesterday. Having heard so much about this movie for so many years, by so many people, I expected at least something solid, but no. This movie sucks in every possible respect.

It is far too long. Long and utterly pointless scenes, like the one where the theatrical company is rehearsing Hamlet, add nothing to further the movie.

The scenography is a joke. Overdriven and not at all well composed. Except perhaps at the odd home of the Jew. I know the movie was lauded for precisely its scenography, but that was highly undeserved.

The acting isn't much better. The only exception being Jarl Kulle, the bearded bonvivant who laid all those women.

The cutting of the movie is, what? Nonexistent. Ingmar Bergman must have been so in love with this deformed monster of a movie he couldn't bring himself to cut away much from it.

So what's it all about? Nothing. There's no story, no glue holding it all together, no point.

We're offered one scene where the family is preparing for and celebrating Christmas. A funeral, a marriage ceremony, a baptism fiest. Standard Hollywood-style fillers when the author has nothing much to say. A house tyrant in the form of a bishop and a couple of entirely uninteresting intercourses.

The title is somewhat misleading. The Fanny character is close to being just a cameo. Alexander is a 9yo boy who most of the time looks and acts like a zombie. And he's generally completely uninteresting.

For people who aren't Swedes, a couple of explanations to what the movie *really* is about.

Sweden is a strange mix of a socialist and fascist society. The fascist part is how the economic system is set up. In Sweden, most of your economic dealings are with the State. Our tax burden is somewhere around 85%, so normal people must apply for various hand-outs from the State and the commune they live in. Tax cheating and evasion are very common. And the authorities silently let people get away with it. That way no one in the country has a clean nose and no one can point the finger to those in power, who steal and cheat the most.

If you're a company, cuddling up to your commune and/or State often means you'll get tax breaks, subventioned loans, generous zoning laws etc. And that's nice. But if you for some reason DON'T cuddle up, or rather DON'T suck up, you'll be sabotaged by the authorities on every level of your dealing with them.

Which brings us to the great parasitic layer of society called "artists" and other euphemisms for privileged upper-class or upper middle class people who aren't talented enough, or are too lazy, to do some productive work.

There is only one single employer and buyer for everything that has something to do with "art" in Sweden, the State. Whether you're a painter, sculptor, or film maker, the State is your breastfeeding Mother. The State pays you, finances your projects, sells your name abroad etc. So every artist in Sweden must be utterly politically correct in order to not infuriate Mother.

The problem here is that these same undeserving so called "artists" don't want to accept the reality of what they are, useless parasites for whose "work" nobody cares, except the State comissions and other useless parasites of the same ilk. They think of themselves as brave fighters, in a very similar way to that Spanish knight, don Quixote.

The only way that these people can show some supposed bravery is to strike at a target that the State allows them to strike at.

So what are those allowed targets to shoot at? This movie shows us some of those targets:

The Protestand Church and Christianity in general. Burgeois traditions. Male sexuality. Accountability for one's actions, if the person in question is a woman or otherwise privileged person.

What most people won't realize about this movie is that everything about it is fake. Including the supposed evil of the targets listed above.

The Protestant Church in Sweden has for a long time now been so meek and watered down that it has become a bleak shadow of nothingness. You will certainly not find a bishop or priest that even remotely resembles the one portrayed in the movie. And that was even true when the movie was made (1982) and perhaps some 40 years before.

Burgeois traditions are entirely wiped out in Sweden. Even old money has gotten rid of old traditions. Rich people in Sweden aren't interested in culture. They drink beer and watch horse races. But there is a great movement of wannabes. People who are of humble origins but who speak in a certain manner as to make you believe they're old money or old noble families but just without the money. Many times they invent behaviour and traditions for themselves that they've read about or have seen in movies like this one.

Male sexuality in Sweden is a joke. The men here are so feminized that it is a wonder they've at all kept the dangling male attributes between their legs.

In Sweden women are never accountable for their actions. If she's a pedophile, like the redhaired servant girl in the movie almost appears to be, sleeping together with a 9yo boy, that's always, without one single exception, "because her father used her" when she was a child herself. Or an uncle, or a neighbor, etc.

My first thought when I saw this movie was "We are in deep trouble". By "we" I was of course thinking of Swedish society.

  

  Аурора, и аз му бях сърдита преди за някои филми.  
  
 Но за този няма как да му се сърдя, защото най-накрая го почувствах близък. Може би ми е трябвало време, аз преди на един дъх изгледах доста негови ленти.
 "Фани и Александър" го гледам за трети път. Първия път още като ученичка, след това преди години. И двата пъти не го усетих така, както снощи. Сигурно съм в такова настроение, или това, че сравнявам лентата с по-ранните му творби и откривам отговори на някои въпроси.
   Филмът е много магнетичен- не усетих как мина времето. Има някакво смирение и надежда в него, и спокойствие, и мъдрост. Страх ме беше за децата и ако филмът беше завършил с нещастие, нямаше да обикна никога Бергман. В по--ранните му ленти липсата на смирение у героите е това, което ги погубва. Е, тук го има и то ги спаси.
    А семейство Екдал бяха щастливи, така мисля. Имаше много детайли, които показваха как хубаво минават дните им, в обич и разбирателство. Слугите им се хранеха с тях на масата, бяха част от семейството, децата всяка вечер ги споменаваха поименно в молитвите си. Въпреки недостатъците на много от членовете на семейството, цареше дух на разбирателство и прошка, на снизхождение и обич. Децата бяха щастливи, спокойни, по това най-вече личеше любовта в този дом.
  Емили, тя рида неутешимо над ковчега на съпруга си, значи го е обичала безумно...
  
   Много интерсна, дори най-любопитна за мен беше всъщност ролята на еврейското семейство. Исак, Арон, Исмаил...Те бяха не само спасителите, ангелите-хранители, те бяха като че ли носителите на онзи Бог, който грубите лапи на Пастора бяха обезобразили до неузнаваемост. Нали Арон говореше през нощта на момчето : "Трябва да си мил с хората, Александър..."
   Исмаил беше точно ангелът, който трябваше да направи чудото, да възнесе справедливостта...както в предишния филм на Капра, дето коментирахме...и там ако нямаше ангели с добри сърца, животът нямаше да е прекрасен...

  Това е една своеобразна, Бергманова интерпретация на хамлетовския въпрос :"Да бъдеш или не...". И отговорът на Ингмар Бергман е : "Да бъдеш..."

   Животът като една пиеса, режисирана от самите нас. Децата вярват в това, местейки играчките си кукли...А защо и възрастните да не повярват, какво им пречи да живеят и те в този по-добър свят на фантастични мечти и кошмари, който виждаше малкият Александър....

  

  


    Тина е цитирала тази мисъл  в поста си, но ми се иска пак да я повторя, защото в това е същността на целия филм, на магията на  изкуството...
 "Всичко може да стане, всичко е възможно и вероятно. Времето и пространството не съществуват. Върху крехката рамка на реалността, се върти въображението, плетейки нови схеми."