КИНО клуб 2

е, да но накрая духа на пастора се появи в къщата и струва ми се, че отново Александър не ще намери покой, какъвто си е шашав.

хм, за Емили, да, рида, но пък и много бързо го прежали.
ами, не са ми това разбиранията за добро и щастливо семейство.
а в началото не ти ли се стори странно как рижавата слугиня (пак не помня име) натискаше Александър? прекалееено чак свободолюбиво това семейство.

упреците ми не са към разни неточности и незавършености, които, за съжаление открих много. а по-скоро към този нов, непознат за мен Бергман, изневерил на дълбочината, на тишината, на завършеността. на мен този филм ми дойде някак повърхностен и шумен, ничия болка не усетих близка, нищо не ме рани, нито ще остави следи у мен.
пък като се замисля сега и актрьорите не са онея от лентите му през 60-те - които толкова коментирахме тук. един не мога да отбележа като многозначителна фигура.

да, и аз изгледах много негови филми на един път, с изключение на един във всичките му се влюбих. и ще продължа да го гледам. а за този филм ще си представям, че не е негов или ще се опитам да съм великодушна и да приема, че тук е остарял и бунтара в него е поумрял.

Заглавието е Фани и Александър, спокойно можеше и да е Децата. Не виждам какъв е проблема, ако Фани фигурира само като сестрата на Алекс. Да застанеш до брат си и да излъжеш пастора без да му мислиш, си е сериозна постъпка за едно 7-8 годишно момиченце.
  Фокусираше се върху децата, как приеха загубата на баща си, как приеха заместника му. Не се наемам да съдя майката, че се е омъжила повторно. За мен това не означава, че не е обичала Оскар. Дори и в реалния си живот не прилагам репликата "бързо го забрави".
   Екдал си бяха разкрепостени, да. Което много ми хареса. Предпочитам тая съпруга, която знае как да живее с любовниците на мъжа си, а не варианта на смачкаха кифла, дето само да реве, а пък да не го напуска. Както знаем, в онези години не е било много лесно, явно тази жена си е дала сметка, че може така.
  Бабата си пийваше, но балансираше добре депресията си, както и алкохола. Не е като да беше гадна алкохоличка, хайде сега. Освен това с такова голямо семейство, единият син похотлив, другият пропаднал финансово и без деца, с жена германка. Третият, най-свестен, почина.... Да ги въртиш всички, без да има грозни скандали, си беше майсторлък.
  Аз винаги съм казвала, че няма нужда от тръшкане. Не ни харесва даден филм- не ни. Какво като е Бергман, какво като са му дали тон награди. Това е върпос на лично усещане, момента нагласа и какво ли още не.  Чак така както го е описал шведа не ми се стори. Да не е гледал пет часовата версия. Освен това, на дистанционното има един бутон с квадратче. Не линчуват, ако го натиснем.
 

 

леле, Тина, ти се разбесня.
ми нали затва пишем тук бе, за да се потръшкаме, ако ни иде отвътре

Така де. 
 Давай още, кое друго не харесваш? 

Като съм набрала инерция, да кажа, преди да забравя пак. Тук отново пастор, дето се пита "Какво и къде е Бог?".  Мче ако ти не знаеш, кой тогава, бе... хаймана с хайманите?

  Е, този пастор тук вече си получи заслуженото. Откога го чакаме, още от "Причастие".

 Това съперничество между Александър и пастора беше много показателно. Дотолкова низък беше божият служител, че искаше да отмъщава на едно дете. А в една от сцените каза, че се страхува от него.

Не ме грабна ФиА и няма да го коментирам да не ме метне Тина тука 
А и както бях казала преди, пасторът в Причастие ми беше симпатичен. Този тук си беше много по-ужасен.

 Aха, да, от Тина ви е страх вас.. пиши, не се оправдвай....

Мне бе, мен ме изнерви шведа. Ще ми разправя за данъците на шведите и защо филма е боза. Смешник....

ма те шведите са чалнати бе, Тина. и са супер депресанти, и от краткият ми престой там и разговори с шведи, наистина един от първите въпроси им беше колко е ДДС-то у нас
и това, че са такива си личи и от филмите на Бергман. нищо, че тук се беше опитал да обере каймака и да ги представи в добра светлина. айде, стига съм плюла по Екдал. Бергман ще продължава да ми е любим заради 4-5 филма, които никога няма да забравя.
жалко, че lulumba не успя да се включи, това  й е един от любимите филми и наистина ми бе интересно да видя коментара й. _{пък на нея моя хич нямаше да й хареса, де}
а, и още едно мнение със знак (-) ще ми бъде интересно. и няма да се чуствам чак такъв мизантроп напоследък с коментарите ми за филмите в тоз клуб
стреляй, Биз, смело

lulumba има още време да се включи, а и може да се вкл. с коментар когато и да е. Подсещай я. 

Добро утрооооо!

Изгледах го, и съм - как да кажа - раздвоена. От една страна (както винаги при Бергман) - благодатно за анализ, още повече, че цевтовете и светлината дават допълнителни възможности.
От друга обаче, което силно накланя везните в негативна посока - много се повтаря маестрото.
Тук виждам предъвкване на стари, показани вече идеи. И към тях няма добавено нищо ново, нищо различно, отколкото в "Персона", да кажем или "Причастие" - все същата липса на пълноценно общуване, все същото печално, лишено от топлина и близост детство.
Фани - както още някой друг отбеляза по-горе - ми е напълно излишна.
Става ми тъжно (на разионално, не на емоционално ниво) за хлапето Алекс, което просто наблюдава света на възрастните и никой, ама никой не се интересува как всъщност се чувства той.
Баща му на Бергман вероятно е бил наистина неприятен човек, та да е толкова много и толкова дълго ненавиждан...
Което ме навежда на мисълта, че сдамия Бергман вероятно си е бил неприятен тип...
Все повече започва да ми прилича на фон Трир - психози, самовлюбеност, предъвкване на едни и същи идеи.
Е, Бергман поне мъничко го харесвам де.

За много години, маниачки!

И не забравяйте,

За много години, Тина! Живот и здраве на семейството ти!   

Бергман. Хм. Харесва ми този човек. Харесва ми шантавото му мислене, отскоците между реално/нереално, страстта да се движи по ръба на онова, на което мислено ти самият поставяш граници, но което в действителност е тъй далечно и недостижимо от ръцете ти, че изглежда сякаш от паралелна действителност - такава, с която хем искаш да се съизмериш, хем не желаеш да имаш нищо общо. Бих го нарекла бунтар, макар че изразът не е точно от неговата кръвна група. При всички случаи е режисьор, който с всеки филм те кара не просто да възкликнеш: „Брей, колко готино го е казал автора” или тайничко да забършеш скрита сълза, а е от онази порода, които те карат да мислиш. Ама мноооого да мислиш. Понякога не си съгласен с него, друг път се накефваш максимално, защото го е описал точно така, както си го рисувал в мислите си. Общото е, че никога не оставаш равнодушен. Гневен, доволен, недоволен, съмняващ се, щастлив (да, защо не и щастлив), но не и недоволен.
„Фани и Александър”. На пръв поглед не е типично бергманов филм. А може би, защото това е неговата изповед (автобиографичните елементи не са случайни, казват че с този филм Бергман си разчиства сметките със своя баща). Това е може би от един от малкото негови филми, които не успяват да се харесат дори на хора, които иначе много тачат творчеството му. В него има всичко: и гняв, и страдание, и ...опрощение. Това е и филмът, с който той сякаш иска прошка: от зрителите, от Бог, та дори и от себе си. Поне аз така го разбирам. Присъствието на Бог и търсенето на отговори на вечните въпроси от рода на: кои сме ние и къде по дяволите е Бог, когато най-много имаме нужда от него, е запазена марка на филмите му, изключение не прави и „Фани и Александър”. Но в този случай човек има усещането и за някаква жертвеност, бих я оприличила на жертвената клада (огънят има също роля в лентата, а не е просто самоцелен декор), в която понякога се налага да изгориш и най-съкровените си спомени, за да започнеш новия ден „на чисто”. Има една много известна статия на Уди Алън (болезнен последовател на Бергман в страстта към откровения и разголване на човешката душа, досущ като Тарковски), в която той описва характерен приьом в кинозаснемането на Бергман. Та става дума за следното: той е обичал да поставя камерата пред лицата на актьорите (говоря за крупните планове) и ги е оставял да се гърчат (в буквалния смисъл на думата) с часове пред нея, докато най-накрая успеят да извадят на показ онези емоции, фини като мъгла, които нямат плът и мирис, но които усещащ с всяка пора на тялото и които карат косъмчетата по ръцете ти да настръхват. Не е нужно да си преживял или поне изфантазирал странността на „Фани Александър”, за да го харесаш. Изобщо не е нужно да го харесваш. Стойността на този филм е в различността на въздействието му. Така си мисля. Точно като при гениалното „Жертвоприношение” на Тарковски, и тук я има магията на повторното гледане и повторното преоткриване. След всяко гледане виждаш нови неща. Филмът докосва...
--------------
Малко прекалих с дължината на поста... И се извинявам, че не успях да прочета всички мнения за филм, който наистина много харесвам. Сигурно няма да успея да се включа отново, тъй като имаме кофти здравословен проблем у дома (свързан е със сина ми) и съм ужасно притеснена. 

lulumba, пожелавам ви бързо да отмине здравословният проблем!

За Фани и Александър, като един лаик, мога да кажа, че за мен беше много разхвърлян филм особено от страна на Екдал-ови. За мен при противопоставянето на сивотата при пастора и колоритността на Екдал не печели никоя страна. Бабата Хелена беше като че ли най-развитият образ във филма. Но може би трябва да съм швед/ка, за да разбера какво точно е имал предвид Бергман  , т.е., кое е нормално и кое не или може би нищо от показаното не е типично шведско?

  lulumba, бързо оздравяване на детето.

  "Фани и Александър" и аз така го усетих- като равносметка, като взимане на прошка от всички, които са били свързани по един или друг начин с живота му, като едно почти пълно разкриване на себе си, на светогледа си. Да, повтаря много теми от предишните си филми, но тук вече не звучи толкова наранено, а по-скоро смирено.

 Всички ще се радваме и на следващи твои включвания в темата, с коментари и предложения за филми за обсъждане.