КИНО клуб 2

Аз си признавам без бой , че направо го прескочих Потьомкин. Ще му дам шанс някой ден, но напоследък излязоха много филми, които искам да гледам и не ми остана време, но гледах "Завръщането"  ("The Return"). Ще го обсъждаме ли тази седмица?

Разбира се. давай. Аз го гледам в момента. С първите кадри си дадох сметка, че съм го гледала преди 5-6 години. Помня го толкова смътно (да не кажа хич), че ще го догледам пак.

"Vozvrashchenie" - хубав филм, тъжно и едновременно красиво по своему приключение, което те оставя накрая с повече въпроси отколкото отговори. Историята на две деца, израснали без баща, който се появява изведнъж в живота им и след това го загубват отново...
Малко забутано градче някъде в Русия, много дъжд ( по едно време си мислех, че са в тропиците), различно отношение/поведение на децата по отношение на бащата. Малкото беше много проклето - като го свалиха от колата когато мрънкаше, даже не се и разплака. Опита на бащата да ги научи неща, които не е успял през изминалите 12 години, децата са объркани и аз като зрител се обърках. През цялото време витаеше напрежение, все едно всеки момент нещо ще им се случи на децата. Многото неотговорени въпроси - къде е бил бащата през тези години? какво имаше в кутията? защо ги заведе на острова? - придават допълнителна мистичност на иначе тъжната и драматична семейна история.

Това, което мен ме омагьоса, беше силата на пейзажа, като равнопоставен герой от филма.
Гледах го за първи път на голям екран и мисля, че монитора просто убива част от филма.
Много камерен филм - героите са всичко на всичко трима, но драмата е много силна.
Равнопоставени актьори - особено малкия брат - невероятно хлапе, може да съперничи на не един и двама Оскарови актьори.
Малко парадоксално - почти без поява на жени филма е женски някак си - децата бяха отгледани и възпитани от майка си и баба си, бащата се появи само за да ги преведе от детството в съзряването и след като изпълни предназначението си изчезна - както от живота им, така и от снимката.
Едно от нещата, които много ми харесаха на сюжетно ниво - малкия брат, нарочен за страхливец от съучениците си, който всъщност се оказа с много по-силна воля и дух, много по-непреклонен от батко си, който беше готов да сервилничи, за да спечели благоволението на Големия - бащата в случая.
Кой е и къде е бил бащата? И аз това се чудех, мисля, че се загатва за някаква сенчеста част от живота му, може би Чечня, може би Афганистан... но в крайна сметка не е важно.
Много ми хареса актьора в ролята на Бащата, много...
Той играе и в другия филм на Звягинцев - "Изгнание" - същото мълчаливо, силно и на моменти заплашително присъствие...

Изгледах го пак. Губеше ми се какво (по скоро как) става с бащата, знам че нещо не беше наред, което си допринесе за напрежението докато гледах. То така или инак си се насажда от самия филм и при първо гледане.
  МамаМиа много хубаво си го написала.
Силен филм.
  Любов по "нашенски". Да наваксаш 12 години за една седмица не си е работа.
Малкият играеше блестящо, къса сърцето направо. Още с първата сцена, когато майка му се качи на кулата. По-късно пак, отново на кулата...
  Така е, той беше по-мъжкар, но имаха нужда от мекушавостта на големия.

Много любов се иска, за да можеш да извадиш точно този подход към двамата си сина, когато си пропуснал толкова години от живота им. Знаейки, че няма да е леко и че вероятността да те ненавиждат, обиквайки те, е стопроцентова.

  Майката- много красива.
 Да поспекулирм с бащата. Може би е направил някоя щуротия, която е поставяла в опасност семейството му. Наложило да се махне от тях, за не ги въвлече в неприятности. Съдържанието на кутията или е било ключово да "изчисти" миналото си, или е имало пари... нещо такова...
  Моментът с двете снимки също беше настръхващ...
Много хибав филм!
 

По едно време си мислех, че бащата е прекарал 12-те години на този остров, нали имаше една реплика, че е ядял много риба и вече не иска да яде.

Аз не съм съгласна с този подход на бащата към децата. Може би смяташе по - късно да им обясни и да омекне, да им каже, че ги обича и много са му липсвали, но видяхме, че стават непредвидими неща в живота. В крайна сметка неговите действия и методи на възпитание доведоха до трагедията, можеше нещо да се случи и с децата.

Съгласна съм, че пейзажа беше като четвърти главен герой във филма. Дъжда, пустоша и безлюдния остров навяваха тъга, самота и подсилваха двойно повече напрежението.

Четох, че актьора , който играе големия брат се е удавил преди премиерата на филма. Много жалко.

За подхода и аз не съм съгласна, но го оправдавам. Да, нещата щяха да си дойдат на мястото, но уви...
   Накрая, когато тичаха след лодката и крещяха "Татко! Татко!", си беше от сърце, не мислиш ли?

От сърце беше да, но да не си виждал децата си 12 години и да се държиш така с тях само, за да им дадеш урок и да ги направиш мъже не го разбирам. Те и какво преживяха горките деца.

Ми това е то, различни хора, различни подходи. А и ако си поддържаме разните му там теории, бащата все в невъзможни ситуации се е оправял, за да оцелее. Той иска да ги подготви за всичко.
  Прекалено таф, наистина, особено съпоставяйки го с днешно време и т.н....

Както си ги навикваше по войнишки, в очите му се четеше, че е доволен от хъса на малкия, когато му се противопоставяше и му казваше каквото му беше на сърцето...

Не го гледах отново този филм, но така или иначе е силен... да не говорим за майки с двама сина на почти сходна с филмовите герои възраст (като мен  ) - просто няма как да не ти въздейства емоционално...Само че нашият татко общо взето си е вкъщи (но често пътува )  ...Малкият ми е определено такъв "таф" тип, не отстъпва...Стига личностен подход  Като цяло ми хареса филма, макар и да го намирам за твърде умозрителен, нещо типично руско. Харесвам въпросите на които зрителят сам да си отговори, но тук са твърде много, напомня за самоцел...
Имам и "Изгнание", но още не съм го гледала. Защо няма нищо ново на Звягинцев?! Тъкмо се бях зарадвала за руското кино...

Да, като се замисля все едно наистина искаше да могат да преживеят това, което той е преживял и да са подготвени. Но не съм съгласна. Прекалено е крайно това, да притискаш децата до такава степен особено като не ги познаваш добре и те не те познават. Беше си неразумно от негова страна.

Малкото хлапе е мечта за всяка майка. Хем страхливо, пази се , хем упорито, издържливо и не се предава

Не го гледах отново, но си спомням почти целия филм. Помня, че когато свърши бях много впечатлена и не можех да опиша точно от какво. Дали от силните емоции, дали от природата. От тогава ми се иска да отида на това място. Белите нощи са нещо магическо, правят всичко наоколо да изглежда невероятно красиво и някак нереално. А филмът си беше за завърналия се баща, който по незнайни причини е отсъствал много време (все ми се струваше, че е бил замесен в нещо престъпно). Голямото момче е усетило липсата му повече от малкото и иска да е като него, силен, мъжествен, а малкия е по-първичен и иска нещата да са ясни - обичаш ли ме си мил и си до мен, а не строг, отчужден и далечен. Бащата не ме впечатли с истински чувства, не можах да го оправдая - единствената причина, заради която отидоха на острова беше кутията. Явно си беше решил да отиде там е някак си е решил да го комбинира с опит за сближаване с децата. Иначе дали е липсвал заради война, дали заради престъпност, не е ясно, но със сигурност не беше прекършен от нещо и беше свикнал да му се подчиняват и не можеше да понесе едно хлапе да не го прави. Майката също не изглеждаше да е щастлива от завръщането му.

Краят беше много тежък за мен, през цялото време си мислех, как големия брат ще обвинява малкия, че са загубили бащата, за който той се е надявал да остане, щастлив е бил, че се е завърнал. А малкото момче ще се чувства виновен завинаги...
Много силен визуален филм, с толкова малко актьори, а такова силно въздействие...

   Аз пак го гледах, втория път още по-силно ми въздейства. Много хубав филм, провокира размисли, дискусии, различни тълкувания.
  Зачетох се, търсих информация за смъртта на Володя Гарин, и попаднах на доста шокиращи факти.  Ето за Вовка Гарин, въпрос към Звягинцев и неговия отговор :

  "- Ето правда, что старший мальчик, Володя, погиб?
  -Да, правда. Он утонул, тоже в похожих местах, на Ладоге. Это абсолютно мистическая история: 25 июня прошлого года мы сняли свой первый кадр - и ровно через год, 25 июня, Володя пошел купаться и не вернулся. Хотя был отличный пловец."
   От тук
 

  Има много интересна полемика около тази лента , ето две статии, които ми направиха  впечатление. Едната е в подкрепа на лентата, а другата е  отговор, посочваща много недостатъци и дори достигаща до отрицателни оценки .

“От трагедии - к прощению и любви”
     "Возвращение" - жизнеутверждающий фильм- твърди авторът. Да, може би.
 
   А тук опровержението :Накануне настоущего возвращения .
 Като че ли съм съгласна с някои от доводите във втората статия, макар да се изказани твърде крайно. Но наистина в неразгаданата тайна на бащата виждам известна доза "псевдозагадъчност", както е написал авторът. Тази забуленост и мистериозност не помага за цялостното послание на филма, мислех си го и първия път, когато го гледах, убедена съм и сега. По-честно спрямо зрителите щеше да е, ако се знаеше повече за това, кой е бащата.  

  Когато децата търсят старата снимка с баща си на тавана, намират я на  страницата от Библията, в която е разказана историята за Авраам и сина му Исаак.  Илюстрацията ясно се вижда, камерата няколко пъти я показва, чете се и надписът отгоре :" Авраам приносит в жертву Исаака".
  Според някои журналистически статии, в първоначалния  вариант на сценария става точно така- големият син Андрей потъва в езерото.
  Володя Гарин се удавя в Осиновецкото езеро само два месеца преди премиерата на филма. Ужасна трагедия. Бил е единствено дете, доколкото четох интервюта с майката, никъде не се споменава за баща, може би е имал подбна съдба на героя си от филма. Ето едно интервю с майката на Вовка Гарин : http://www.peoples.ru/art/cinema/actor/garin/
  Не се е шумяло много около смъртта на момчето преди премиерата на филма, може би за да не се изтълкува като някаква спекулация. Едва на фестивала във Венеция, след получаване на наградата, един италиански журналист не издържал и пръв разказал за смъртта на Володя.
   При всички случаи призът във Венеция е заслужен, филмът е прекрасен, въпреки режисьорското решение да обвие в загадъчност част от посланието.
  Самият Звягинцев казва ето това : "В "Возвращении" есть все четыре главные стихии: вода, огонь, земля и воздух. Земля – это мама, вода – это отец… старший, Андрей, – это воздух, а Иван – огонь. Но если вам кажется, что всё иначе, – всё иначе".
  За мен този филм си остава един от най-тъжните и ще го запомня най-вече с образите на двете братчета- иска ти се да ги помилваш, да им кажеш нещо ласкаво.
  Какви прекрасни актьори са двете деца личи от всеки кадър. Звягинцев казва в интервюто, че от 600 деца, явили се на кастинг, избрал точно тях, защото търсел реална прилика между характерите на актьорите и героите им във филма. Володя е бил и в живота такъв странен младеж- самовглъбен, чувствителен, искал е да стане пианист, четял е Библията.  Иван Добронравов пък бил много жизнерадостно и "светло" дете...

  

 Що се отнася до образът на бащата, виновникът за тази драма, смятам, за съжаление, че е неубедителен. От една страна- груб , жесток, властен, от друга- в погледа му прозира обич, снизхождение. Дори тези две крайности да са били в непрекъсната борба в него, той пак не беше на страната на децата, сякаш си беше в своя свят. Момчетата наистина не му бяха нужни, както казваше малкият Ванка :"Зачем ты взял нас?! Чтобы мучить?!".
  Аз също смятам, че именно тази сзцена е кулминацията на филма, а не финалната, със смъртта на бащата. От тези думи на момчето става ясна цялата безнадеждност и безизходица на ситуацията, оттук насетне може да се случи всичко.
  Може би тази "незавършеност" на образа на бащата идва от там, че в първоначалния сценарий той наистина е бил много брутален и жесток. Авторите на филма са опитали да смекчат този суров облик, и се е получило точно това- една загадъчност и мистериозност в крайна сметка. За филм от такъв ранг, майсторски заснет, мисля че не е нужно да се заиграва по този начин. Винаги е добре да има въпроси около дадена творба, не всички могат да получат еднозначни отговори, но не трябва да е самоцелна тази загадъчност.
  Въпреки това, филмът много ми хареса, смятам, че е изключителен и бих го гледала пак.

Аз все си мисля, че майката знаеше къде е бащата и го повика, защото разбра, че момчетата имат нужда от него. Че той направи това пътуване по нейна молба, и то за да помогне най-вече на малкия - де да знам, може би именно да му помогне да открие, че смелостта не започва и свършва със скачането от една кула.
Може би бащата откри, че обича децата си именно в последния момент, може би и те откриха, че са го обичали, въпреки неговото отсъствие.
На мен тази недоизказаност ми харесва - всеки може да го разчете по свой начин, автора дава свобода на зрителите си да запълнят дупките според собствените си представи. И винаги се получава завършена картинка, просто е различна за всеки.

  А това че филмът беше разделен на части- понеделник, вторник..., както си водеха дневника децата, отново ли е свързано с Библията, как мислите ?
  И ако  се върнем на историята за Авраам и Исаак, бащата тук жертвения агнец ли беше ? Бог в последния момент реши да спаси сина и пожертва бащата...?
  Ако бащата беше останал жив, какво щеше да стане с детето, то сигурно щеше да скочи...Изобщо това "завръщане" от самото начало вещаеше нещо страшно, според мен. Бабата, седяща до огнището, колко притеснено и тъжно гледаше в огъня..и после той загасна- изведнъж.