КИНО клуб 2

  • 29 332
  • 739
# 240
  Ето клубната програма :

Amici miei (1975)/ Моите приятели 17. 1.- 23. 1.

Bronenosets Potyomkin (1925)/ Броненосецът Потьомкин  - 24.1.- 30.1

Возвращение (2003)/ Завръщане - 31.1- 6.2.

Black Swan (2010)/ Черен лебед - 7.2.- 13.2.

Breaking the Waves (1996)/ Порейки вълните - 14.2- 20.2.

Antichrist (2009)/  Антихрист- 21.2.- 27. 2.

The King's Speech (2010)/ Кралят говори - 28. 2.- 6.3.

Kontroll (2003)/ Контрол - 7.3.- 13.3.

The Trap (2007)/ Клопка - 14.3.-20.3.

Bure baruta (1998)/ Буре барут - 21.3.- 27.3.

American Beauty (1999)/ Американски прелести - 28.3.- 3.4.

How I Ended This Summer (2010)/ Как прекарах лятото - 4.4.- 10.4.

Filantropica (2002)/ Филантропика - 11.4.- 17.4.

Kynodontas (2009)/ Кучешки зъб - 18.4.- 24.4.


  Филмът La passion de Jeanne d'Arc (1928)/ Страстите на Жана д'Арк да го оставим за по-късно, и без това доста се събраха.
  Може да правим корекции, да разместим някое заглавие или да отпадне друго, да се добави нещо...


  
Виж целия пост
# 241
Amici miei, много свежо филмче, за 4ма неразделни приятели + един, попаднал в "бандата" при изключително странни обстоятелства.  Laughing
  Да можеш да приемаш живота като героите, си е умение, което не всеки притежава.
Филмът е и тъжен, да гледаш всички тези мъже, с трагедиите им, ежедневието, пороците им...
  С неспирното вдетиняване, разбирайки се само с поглед, преобръщат всяка ситуация в безкраен скеч.
  Няма по-смешна сцена от тази на перона. Идеална терапия. Joy
 Имах усещането, че на места преводът куцаше. А и предполагам много неща биха останали изгубени в превода, колкото и да добър да е той.
 Сцената в болницата, примерно. Мятаха лафчета един през друг, надприказваха се, което едва ли би могло да бъде събрано в субтитрите... Искрено завуждам на всички, които знаят италиански, в момента.
Виж целия пост
# 242
  

   Аз го гледах сега за втори път, смях се даже повече, отколкото при първото гледане.
   Мисля, че хубава комедия е много по-трудно да се снима, отколкото да кажем- драма. Много по-трудно е да развеселиш човек, да го разсмееш до сълзи.
   За авантюризъм като този на главните герои се искат: циганско сърце, кураж, солидна доза егоизъм, модифициран в непукизъм, и най-важното- не просто няколко съмишленици, а приятели, истински верни приятели. Тези петимата бяха щастливци, намерили се бяха. За съжаление, само помежду си се разбираха и си съчувстваха, в очите на "нормалните" хора те бяха просто егоисти и циници.
  Хората са различни, този екстремен начин на възприемане на живота на някои се харесва, на други- не чак толкова, трети го осъждат. Да се вживееш до такава степен в ролята на мафиот и наркопласьор, че да обикаляш с дни и нощи улиците, криейки се от въображаеми противници, стреляйки с халосни патрони, устройвайки шоу с фойерверки  и боя, вместо кръв...Да се почувстваш като истински екшън герой, да забравиш кой си, отдал се на забавлението...Ами те бяха луди за връзване, ще кажат повечето нормални.  Laughing
   И дори вървейки след ковчега на починалия си другар, "ама наистина ли е умрял или се преструва пак...?", без да искат, без да я търсят, сякаш отвътре им напираше тази тяхна лудост...отново започнаха да се бъзикат, а уж бяха опечалени... Laughing
   В истински хубавите комедии винаги има еднакво количество смях и тъга. Ако е само смях, значи има нещо фалшиво. Няма смях без сълзи, но майсторлъкът е точно в това- през сълзите, в промеждутъка между две подсмърчания и избърсване на издайническа сълза, да можеш да се усмихнеш, да погледнеш с други очи, да се плеснеш по челото и да се запревиваш в истеричен смях....Е, Моничели и Джерми са  от малцината, които владеят това изкуство - подръпвайки фините нишки на интелекта, да държат в постоянно напрежение лицевите мускули на зрителите.... Образно казано. Laughing

    И нещо много важно- хубава комедия като тази, задължително се гледа в хубава компания, на любими хора.
  Иначе удоволствието не е същото.  Laughing

  Продълженията още не съм гледала :

 Amici miei atto II (1982)

Amici miei atto III (1985)


 
Виж целия пост
# 243
Аз съм малко скептична към продължения, а и с един по-малко... но ако ги намеря, ще гледам.

Цитат
И дори вървейки след ковчега на починалия си другар, "ама наистина ли е умрял или се преструва пак...?"
И аз като тях, СОНЯ, до последно очаквах да скочи.

Виж целия пост
# 244
Прекрасна комедия, която остави в мен мъничко тъга.
Може би защото толкова истинско, безрезервно, безусловно приятелство е невъзможно.
Може пък и мъжете да са прави в крайна сметка и жените да не можем да го дадем, знам ли  Laughing

Може би, защото всички понякога си копнеем да сме като циганите - без мисъл за утре, за грижите, за дома, за семейството и за всичко, дето ни връзва към действителността. Но не можем.

А от друга страна филма наистина много "мъжки" - жените бяха излишни в живота на тези мъже. Мисля си, че спокойно биха минали и без тях  Grinning

Виж целия пост
# 245
О, да. Някъде из кометари четох, че феминисти биха се засегнали дълбоко.  Laughing
  Много смешна ситуация беше и с доктора, когато вече се оттърва от жена си, децата, кучето..и отиде на гости у новата жертва... Когато нещата на масата бяха извън контрол, новият ѝ мъж не знаеше как да се справи с нищо... И като се развилня оня ми ти доктор: Ти така, ти марш там, ти онова.... Joy
Виж целия пост
# 246
   А, не се знае. Представете се появи една жена с циганско сърце като техните. И се присламчи към  компанията им. Няма ли да им развали приятелството, ако е хубава и всички се влюбят в нея ?
   Това си е сюжет за нова комедия.

  Какво ще кажете за сцената с детското гърне ? Как изобщо му е хрумнала на автора подобна идея...  Laughing Laughing
  Като се обаждаха на жената на доктора, докато я сваляха по телефона, колко сериозни бяха всички, загрижени за влюбения си приятел. "Работим ..." Laughing
  А Мансети наричаше жена си и дъщеря си, дето ги беше изоставил на село- "почиващите"... Laughing
Виж целия пост
# 247
О, да. Някъде из кометари четох, че феминисти биха се засегнали дълбоко.  Laughing
  Много смешна ситуация беше и с доктора, когато вече се оттърва от жена си, децата, кучето..и отиде на гости у новата жертва... Когато нещата на масата бяха извън контрол, новият ѝ мъж не знаеше как да се справи с нищо... И като се развилня оня ми ти доктор: Ти така, ти марш там, ти онова.... Joy

О, тогава направо ми стана жал за него.  Joy
Той искаше само Мадоната. Без кучето (дето излиза в 5), децата и немската гувернантка!
И доФтура на гости през седмица-две Simple Smile
Виж целия пост
# 248


  Кой не знае "Броненосеца...", кой не е слушал за него...
 Много е писано и говорено за тази кинолегенда и още много ще се изпише и изговори.
 И до днес е в челните места на класациите за вечните филми.
 Голям филм. Който го е гледал, не го забравя.
 Интересната му история го е направила още по-популярен, противоречивите отзиви на критиката само са вдигнали рейтинга му.
  Революционен филм, който ще си остане вечно млад по дух.
  "За нас сега най-важно от изкуствата е киното". Пророческа мисъл на вожда на Пролетарската революция. Пълният текст звучи така : " Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и циркът. („Пока народ безграмотен, из всех искусств важнейшими для нас являются кино и цирк“.)
   Въпреки, че Ленин е водил покровителствена политика по отношение на киноизкуството  с цел пропаганда и ограмотяване на масите, трябва да му се признае сериозен принос в развитието на киното. Филмът на Айзенщайн е един от най-добрите примери в това отношение. Създаден по правителствена поръчка, той се превръща в  революционно за онези години произведение, а  времето показва, че е от филмите, които винаги ще се гледат и коментират.
 Говорейки за филма, без да искам подемам точно възторжено-приповдигнатия тон, характерен за онази епоха.  Simple Smile
  Ще се опитам да кажа с по-простички думи това, което ме развълнува.
  Увлекателно и оригинално заснета лента. Силно послание. Някои сцени е невъзможно да забравиш- алегорията с  червясалото месо, сцената с кръста, врязал се като брадва в дъсчения под на палубата, убитият Вакулинчук с табелка "Заради една лъжица борш", и особено    Одеското стълбище....
  Харесаха ми много кадрите с врящия борш, падащите мъгли над пристанището в Одеса, безкрайната върволица от хора, дошли да се поклонят на загиналия матрос, сбръчканата жена с бенката, която плачеше и говореше нещо....
  Като се прибави факта, че режисьорът е бил само на 27 години, участват много малко професионални актьори, изключително подходящата музика на Шостакович, новаторския начин на снимане- всичко това прави лентата уникална. Айзенщайн е оцветявал на ръка негативите, червеното знаме. И това ако не е ентусиазъм.... Именно ентусиазмът и оптимистичния заряд са най-притегателното в този филм.
  Идва ти да извикаш с все сила :



  Simple Smile

  
Виж целия пост
# 249
Ами да - за "Броненосеца" е писано много, много е говорено.
Да - пропаганден и поръчков е, кадъра с червеното знаме доколкото знам е оцветяван на ръка - върху самата лента по-късно.
Но си остава един от филмите с огромно влияние върху кино езика - може да се анализира отново и отново.
Масовите сцени в Одеса - те дори не са режисирани, това си е чиста хореография.
Стълбището - невероятна сцена на настъпващите сенки на войниците към жената с дете на ръце.
Още на кораба - разгневения свещеник на фона на пушещия корабен комин...

Класика  Simple Smile

А това е бонус Simple Smile
http://www.youtube.com/watch?v=9Wlp1AxO4kM
Виж целия пост
# 250
Аз още наваксвам с другите, и Броненосеца ще го гледам "тези дни". Ноооо Соня не мога да не вляза да да ти кажа, как ме разсмя аватара ти  Laughing
Виж целия пост
# 251
Аз още наваксвам с другите, и Броненосеца ще го гледам "тези дни". Ноооо Соня не мога да не вляза да да ти кажа, как ме разсмя аватара ти  Laughing

  Laughing

  Поздрав :

http://www.youtube.com/watch?v=nvJlAYg1cCo

http://www.youtube.com/watch?v=lzv4vno2o8I

http://www.youtube.com/watch?v=AyIIGAy6s40&feature=related
Виж целия пост
# 252
 Simple Smile

http://www.youtube.com/watch?v=HEBG2pdw2II
Виж целия пост
# 253
Нещо този Потьомкин ми се опъва... От една седмица го мъча. Пусна, дам пауза...я малко чатче, я да видя фейсбук..ммм, дочете ми се книга.. На следващия ден пак така.. все стигам до сцената с месото... онзи дем мръднах маалко по нататък, но пак пауза и т.н.
  И аз като Аурора, дето току я прочетох в Гледах... , това нещо не е добър знак.  Laughing Laughing
 Този май ще ми е от филмите, за които се надъхвам повече от коментарите ви, отколкото от самия филм.
  Точно като книгата Параграф 22 ми е до тук... Всички казват, че е класика, а аз се опитвам да я започна 5 пъти и нъц, нищо...
Виж целия пост
# 254
нещо и на мен ми куца Потьомкин (ама направо съм го спряла с идеята да го догледам в някой мързелив следобед), но го отдавам на традиционните ми проблеми с руското кино. що така е, не знам Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия