КИНО клуб 2

Момичета, аз съм много назад с материяла, но не ми остана време за нищо, а и от скоро съм горда леля на две близначки.    Надявам се при следващите филми да ви настигна, много ми липсвате

  Гея, много здраве и радост, да растат  красиви и добри ! 

  Аз гледах   Touch of Evil (1958)/Допир до злото .

  Но да изчакаме още някой да каже, с какво ще запомни  "Чичо Бунме..." 

 

искам и аз да се цопна тук! приемате ли нови членове в клуба?

напоследък малко изоставам с филмите покрай бебето, но пък сега като се по-успокоят нещата ще си наваксам.. много готина карта имате - имам от нея някои неща за наваксване!

 

  jennie.to, приемаме и още как !  Добре си дошла.

  Ако си гледала някой от филмите, може да споделиш впечатления.

  

гледала съм доста от нещата, но не ми се иска да връщам темата назад.. от днес започваме да гледаме Touch of Evil (1958)/Допир до злото, нали?


ей сега ще го издиря и мисля да се включа от него..

Гея, честито! 

Допир на злото
страшно елементарен сценарий, толкова ме отегчи, гледам рейтинга и не вярвам на очите си. за времето си може и да е бил интригуващ, но за мен в днешни дни беше изключително досаден филм.
харесвам noir филми, но с този си загубих времето.

                        Touch of Evil (1958)/Допир до злото

                          

    И моите очаквания за този филм се оказаха по-големи, отколкото крайните впечатления.
    Много ми хареса  Орсън Уелс в ролята на полицейския инспектор, на затъналото в мръсотия и  безскрупулност  корумпирано ченге. Харесвам го повече като актьор, отколкото като режисьор.   Марлене Дитрих също беше неузнаваема в ролята си на Таня.
     Историята е  интересна, изобличаването на  корупцията във властта винаги е актуална тема. Искаше ми се да беше развит по-подробно образа на  капитан Ханк Куинлан. Съвсем бегло се споменаваше зловещата случка от личния му живот, без почти никакви подробности. А би било интересно да се разберат причините този силен мъж да се пречупи. Може би самият роман дава по-цялостна картина.
     Орсън Уелс има някаква особена харизма като актьор, колкото и отрицателна да е ролята му, винаги нещо в героя му ти става симпатично. Мисля, че високият рейтинг на филма до голяма степен се дължи именно на неговата игра тук, запомнящ се образ. Един циничен, безмилостен,  самозабравил се, облечен във власт, но в същото време достигнал дъното, напълно отчаян мъж.  
     Четох, че Орсън Уелс е снимал филма без особена охота, най-вече поради финансови причини. Имал е договорни отношения, както и нужда от средства.
     Аз се чудех  защо е толкова различен тук Уелс, нещо във физиономията му ми изглеждаше много променено, и най-вече в носа. А после прочетох, че си бил сложил нещо на лицето, за да прилича носът му на лоена топка.  
    
                          

"Дебел като Фалстаф, аморален като Хари Лайм, властен като Чарлз Фостър Кейн, Ханк Куинланд е една окаяна буца гордост. Или както Марлене Дитрих казва накрая- "Някакъв мъж. ""
      

Много несериозно подходих към предните две заглавия. Чичо ми Бунме ме приспа а на злото не му се оставих да ме докосне. Разбирай, не смогнах да го гледам.
  С домашното Ел Ей, обаче, съм готова. Аз го харесвам този филм, много. Помнех основната му идея само, толкова отдавна беше, когато гледах в киното за първи път. Подробностите ми бягаха.
  Дани де Вито е идеалния нагъл репортер. А Кевин Спейси много хубава роля тук, сякаш за него писана.
  Всичко ми харесва в този филм. И как е заснет, и кастинга и сценария. Има филми, гледаш, пък се разсееш за малко, доскучае ти леко. Този не е от тях.
  Темата ми харесва. Актуална е винаги. "Добрият" не устоява по никой начин на корумпираната система.
 

   Тези дни така се отплеснах, съвсем забравих за новия филм.

   L.A. Confidential (1997)/ Поверително от Ел Ей

  
  

     Много хубав.
     Ако ми попадне романа, бих го прочела, първият от поредица е. Джеймс Елрой бил много доволен от екранизацията на тази му книга. И наистина е добра.
      Филмът много прилича на емблематичната лента на Сидни Лъмет- "Серпико" . Аз лично харесвам повече "Серпико", най-вече заради  документалността на сюжета. Но и по отношение на режисурата в "Поверително от Ел Ей" ми се струва, че има някои пропуски. Може би това е сценарий за по-дълъг филм, някак сбита ми се стори цялата история, набързо разказана. А и тук, за разлика от "Серпико", главните герои са трима, вниманието е съсредоточено в по-голяма степен върху героя на Гай Пиърс, но и върху другите. Но те остават сякаш загатнати, незавършени.
      Интересното е, че и през петдесетте години, времето на действието във филма, и през седемдесетте, когато е живял Серпико, нещата в полицията са били едни и същи. Няма промяна. Вероятно и сега е така...Най-странното  е, че въпреки разобличаващата сила на литературата и киното, системата не е помръднала. Кучетата си лаят, а керванът си върви...Но поне материал за филми се трупа, ако не друго.  
      Най-доброто в този филм, освен сценарият, разбира се, са актьорите и тяхната перфектна работа. Много добри, чак ти става мило да ги гледаш. Кевин Спейси е страхотен, но пък в коя ли роля той не е такъв. Много интелигентен актьор, винаги улавя най-същественото в образа и го прави така, сякаш е роден за ролята. В този филм героят му много приличаше на ченгето Ханк Куинланд от "Допир до злото"- същият циник и непукист.
      Гай Пиърс е супер готин, четох коментари, че бил от  "подценените" звезди на Холивуд. Ами ако го сравним с Ръсел Кроу и Кевин Спейси, може и да е малко подценен, наистина.
В този филм е много добър. Героят му прилича на Серпико, може би не толкова благороден, но пък  е по-реалистичен, не знам. В действията си той от една страна се ръководи от чувството си за морал и справедливост, но кариеристичните амбиции и желанието му да се докаже на всяка цена на моменти изместват фокуса  на мотивите му.
      Ръсел Кроу беше интересен типаж тук. И той чаровник, каквато и роля да му дадеш, все е за него сякаш. Изобщо, героите бяха много симпатични, изиграни блестящо.
      Дано не прозвучи много неуместно, но единственото, което не харесах от актьорските изпълнения е това на Ким Бейсинджър. И аз не знам защо. Като че ли не  е достатъчно изразително лицето и, някак не съм и фен. Имам чувството, че точно нейният избор внася една доза "холивудско" във филма, но все пак нещата са овладени в по-голяма степен.
      Не бях го гледала преди, с удоволствие някой ден пак бих си го пуснала, най-вече заради актьорите .
     Ако ми се гледа наистина разтърсваща история за проядената от корупция  полиция, то това е "Серпико", поне засега за мен си остава най-доброто на тази тема.

    За Ким Бейсинджър, може да съм малко предубедена към тази актриса.
    Преди години Никита Михалков гостуваше на някакво културно събитие в София и слушах интервю с него  по нашата телевизия. Току що беше излязъл филмът му "Сибирският бръснар" и той разказваше, как е търсил американска актриса за главната роля. Първоначално предложил на Ким Бейсинджър. Срещнал се с нея, обяснил и за какво става върос, а тя се усмихнала и казала- "Това вашият пръв филм ли е ? Аз съм много ангажирана, за съжаление ще трябва да ви откажа...". На следващата сутрин обаче телефонът му в хотела звъннал и Ким, вече осъзнала, че Никита Михалков не е някой дебютант в киното, любезно се обадила да се извини....После подобна била ситуацията  и с  Анди Макдауъл.
 В това интервю Михалков общо взето не се прояви като голям кавалер, искаше да каже, че тези актриси може да са красиви, но им липсват някои други качества....Поне аз останах с такова впечатление, той много се забавляваше, когато разказваше това.  

Ако наистина са реагирали по този начин, то аз съм на страната на Михалков.
К.Б. е могла да откаже поканата за роля по десет  начина. Явно наистина ѝ липсват други качества, след като първо не се е поразровила да научи кой е. Странно, как може да се е показала толкова нагла и нетактична и да се изкаже така?! Ти не си Минка кварталната продавачка, има вероятност да се чуе какво си казала.  Смятайте колко е била убедена, че някой си с фамилия -ов може да е 'някой' изобщо и да я разнася в интервюта по-късно, и то как. 

 Дори и тя стоеше добре в ролята за мен, Соня. Леко застаряваща, уж ѝ се иска да е цинична, ама не го докарва. Прекалено смачкана от това, че се бе оставила на клишето "веднъж да замина за Холивуд и ще им покажа коя съм".
 Нямам забележки към този филм.

Аз отново изостанах, ама напоследък хич ме няма с тайм-мениджмънта... 

След като проследих обсъждането на двата филма ("Л.А" отдавна съм го гледала, няма да остане време сега за опреснителен курс) - "Допир до злото" ме разочарова - особено като игра на ограмна част от актьорите. То едно театралничене, резцитиран, пози... Вярно, не трябва да се забравя годината на производство, но все пак...
Не знам доколко филмът задава проблеми, характерни за тогавашното време, тоест, доколко повдига някакъв дебат, актуален за времето си - много е възможно, като се има предвид Орсън Уелс.

Изпълнението на самия Уелс обаче спасява филма. Ако има нещо, заради което си струва да се гледа "Допирът" - това е именно Уелс.

ПП. Ще гледам са де включа отново по-активно за "Рошамон", Куросава ми е от любимите 

Много ми е криво за превръщането на Михалков в "придворен" режисьор, ама много.
Знам, че трябва да си избия от главата всякакви идеалистични изисквания за сливането на позициите в една творба и реалното поведение на нейния автор, ама не ми се отдава особено.
 

  Никита Михалков,  струва ми се,  много прилича на героя си от "Изпепелени от слънцето". Иска винаги да е на върха, всички овации да са за него. Забелязала съм, че в повечето си филми дава най-хубавата роля не на друг, а на себе си. Той е много добър актьор иначе, винаги с удоволствие го гледам, и обичам филмите му. Но е факт, че е доста самолюбив творец. 

ох, защо му трябваше да прави продължение, защо?!
историята на героите си беше завършена, разказана, точката и си беше там, където я беше сложил веднъж. 

Хахаха, Мамамиа, сигурно защото пак е искал на върха...