КИНО клуб 2

"Поверително от Ел Ей" го гледах навремето, когато излезе. за филмите, които съм гледала и са ме поразили е ясно, а за останалите макар да нямам много спомени, то остава едно усещане, което ми напомня за филма. а за този усещането ми е такова, че не ми се иска да го гледам пак.

обикновено тук пишещите не можем напоследък да сколасаме да завъртим един филм, гледан от всички ни, но пък за "Допир на злото" всички се прецакахме

Ааа не, аз не успях да изгледам злото, но ще си го пусна някой ден. Може и да превъртам, а може и да изгледам... искам да видя Орсън...

Не го гледах навреме и четох тук първо, та коментарите ме спряха. Не е гаранция нищо, обаче. Ето, да речем, снощи гледах Лов на дребни хищници. Ами не ме "потресе, отврати и т.н.' ... даже мога да напиша- нелош. Сигурно от сериалите дето гледам напоследък понавикнах, и не ми 'кухавее' когато говорят. Хареса ми как беше заснет. Вярно, историята/случките не бяха кой знае какво, но в никой случай не ми беше досаден. Ако се бях оставила на коментари от теми в подфорума, нямаше да го гледам, а не съжалявам. Както винаги съм казвала, строго индивидуално и към момента е... 

         Край (2010)

  
    Накратко за филма - някакъв борш, забъркан с доста пари, амбиции за "Оскар", доволно количество стереотипи, архетипи и всякакви подправки от сорта " тези странни руснаци" , придаващи пикантен  вкус и гъделичкащи приятно небцето на заладния зрител... Традиционният образ на Русия пред света - Сибир, Сталин, НКВД, русский медведь, русская баня, водка, картошки....И конечно, русский солдат...Само дето тук Игнат, главният герой, е съизмерим със Супермен. Сега ми е ясно защо боядисаха така паметника на Червената армия - ами те самите руснаци се стремят към този облик, поне Алексей Учител това прави в този филм. Супермен наистина ще се окаже героят на новото време....
   Жанрът "кино за тези странни руснаци" и без това е доста популярен  на Запад. Филмът на Алексей Учител  явно цели да разкрие още някои от безбройните чудатости на народа на тази необятна страна.... Или, както е озаглавил един руски автор статията си :  "Антитоталитарен епос за локомотиви..."
   Впрочем, ако обичате локомотиви, то това е вашият филм..
  
  В руските медии и форуми има много оригинални коментари за филма. Признавам, че ми беше  почти толкова интересно да чета тях, колкото и да гледам самия филм.  
  "«Край» Алексея Учителя – пожалуй, самая удачная в истории новейшего российского кино попытка русифицировать шаблон голливудского блокбастера. Картину «Край» Алексея Учителя можно советовать безо всяких пояснений и абсолютно всем: и любителям арт-хауса, и КВН, и блокбастеров. По духу «Край» находится где-то посередке между «Особенностями национальной охоты» и «Утомленными солнцем-2».


 







    Има много символика в лентата, която все пак буди размисли....Мечката, която хората убиха, макар и без да искат, и изядоха, и после разпънаха кожата и като трофей...Това е  една  твърде смела провокация от страна на режисьора към природозащитниците, все пак мечките, за разлика от хората, са защитен вид.  Локомотивът с немското име "Густав", но написано с руски букви на червен фон...И малкото германче Паша. Елза, която впоследствие ражда три деца на  Игнат, но която е принудена цял живот да се преструва, че е няма, "защото у нас недъгавите никой не ги закача..." Вероятно и сцената в женската баня е наситена с дълбок смисъл и символизъм, но не знам защо в момента ми убягва...може би някой все пак ще обясни...
      Като кинематография филмът е доста добър, работата с камерата наистина е забележителна. Разбира се, на почитателите на жестокия реализъм и авторското кино лентата в никакъв случай не се препоръчва. Затова пък  поклонниците на качествените мелодрами,  и то исторически, в никакъв случай не бива да пропускат този филм.
     Хубавото е това, че въпреки немалкото мелодраматични моменти, филмът не задълбава в тази посока и успява да запази един оптимистичен дух. А посланието е ясно- и отвъд последната точка, отвъд границата, дори и след станцията, наречена "КРАЙ", локомотивът трябва да продължи....И километражът му не бива да спира на 50.... И, ако си неуверен в силите си, по-добре не се състезавай ...Но при всички случаи е добре да си локомотив, "ведь главные герои - паровозы"....  

   Само че, има едно "но"...Опитите  за копиране на холивудския модел за касово кино, колкото и успешни да са те, постигат точно това - връщане поне с петдесет години назад по отношение на качество и художествена стойност.  
   Има и доста   положителни мнения за филма, може би са 50/50. Не случайно все пак е обявен за един от най-известните руски филми за 2010 година.


                  
  
  
  
  

Копират модела за касово кино, ама със старите лафчета. Руснаците и те като нас, не могат да си избягат от "запазената марка". Ако ние сме постсоц и мрънкаме по какво щяхме да сме ако ни се бе разминал комунизма, те пък не спират да показват как са си тежали по "онова" време.
  В тези филми, както и в "Край", ми е симпатична само оная индивидуална философия у човека. Все показват едни мъдри по своему образи, с някакъв собствен, примитивен дзен, за който даже и не си дават сметка, че го умеят.
  Сцената с женския бой в банята не мож се обясни, тя е като задължите коне и влакове. 

Инак добре, имаме силни характери, драма, любов, воля за оцеляване колкото щеш, лудост също, но някакси на същия изтъркан декор и хоп! докато се усетим, сме се отегчили от филма.

Ако 4 е максимума звездички, то аз бих дала 2.

Уморих се от смели солдати, немци и въобще войната в руските филми.

"Дребните хищници" много приятно ме изненадаха - може би защото имах ниски очаквания, ха-ха!
Нелоша история, добре заснет (въпреки че като че ли всички филми, излезли от СИА са в една визуална стилистика, пък това не винаги е плюс), неизхабени лица - повечето актьори са с присъствие и излъчване, което компенсира някой грапавини на играта и сценария, не лош саундтрак. Не че е нещо гениално филма, но хич не е лош.

   А, в този филм сякаш се прави опит за нещо ново. Игнат при всички случаи е свръхчовек- бивш фронтовак, контузен в главата, но това не му пречи само за ден да се преквалифицира от танкист в машинист. Идва в затънтеното сибирско селище, веднага взима локомотива и жената на местния Степанушка....После си намира още един локомотив, защото какво е супермен без собствено превозно средство....Ами Елза, тази крехка девойка, само привидно е беззащитна и слаба. Тя е по-силна от самия Игнат, шега ли е това да преживееш сама четири години в тайгата в един потрошен локомотив.... Тук има нещо магично и свърхестествено, което може да е щриха от традиционните руски сказки, но може и да е повей от Холивуд, и по-вероятно е така....

   Плакатът също е замечателен, тела, омацани в машинно масло, изгарящи в огнената пещ на страстта :

 

   Филмът е правен с високата цел да спечели заветния "Оскар". И поради тази причина в него е зелегнал още един стереотип- за "тъпите американци " и вероятно не по-взискателната Американска киноакадемия....Въпреки че напоследък наградените филми не само на американските, но и на европейските фестивали, издишат отвсякъде...Пресен пример с "Чичо Бунме...", удивително слаб филм.  

  А що се отнася до сцената в женската баня, има послание, разбира се. Всеки непредубеден зрител би си направил изводите за природните дадености на руската и немската жена, то е видно от километри.... Поредното доказателство, че хубостта на рускините не е просто мит, а реалност от плът и кръв, и то каква плът....

Ахаха!!! Ревюто на Соня този път кърти миФки, ако трябва да ползвам хлапашкия жаргон.  

Успях да го изгледам, но не останах особено впечатлена.
Явно са търсили някакъв баланс между традиции модерност -
щото колкото и да е абсурдно, цялото това надцакване с локомотивите
ми напомняше "Бързи и яростни" - и тука си тунинговаха колите,
ама какви коли! Не е шега работа!
Или пък ми се привиждаха някакви заемки от "Влакът - беглец"...  

Май са се прецакали в гоненето на чичо Оскар. Ако си бяха направили филма, за да разкажат една история, може и щеше да се получи по-добре. Какво пък - дори най-великите имат и слаби филми


ПП. Ааа, сцената в банята! Е, известно е, че руската жена брани със зъби и нокти своята територия - и детето, и любимия, освен това женския пердах (особено в банята!) винаги печели зрителското одобрение.

ПП2. Всъщност един детайл, който много ми хареса - Пашка, който най-накрая се засмя, когато му заговориха на немски - предполагам се е почуствало щастливо хлапето да открие поне нещо познато.
Сцените накрая с "върнете ни Пашка!" и въздаването на справедливост ми дойдоха малко мелодраматични.

Не съм съгласна. Игнат си е типчния руски мужчина. Луд, мърляв, корав и т.н. Супермен не краде чужди жени. Той е мазен романтик. 
 Как точно го каза Софи на другия мъж, нещо от сорта на " избрах него, защото ти нямаш достатъчно дяволи (в теб)"...

Да взема да се запиша с няколко реда за "Край", че съвсем изостанах с филмите.
Средна работа е филмът за мен, попада ми в категорията може да се гледа/може и да не се гледа. Аз по принцип съм си предубедена към руските филми, още повече тези засягащи събития от Световните войни. Но в защита на филма да кажа, че по същото време, което го гледах, гледах и "The Way Back", за група затворници, които избягват от Сибир с Ед Харис и Колин Фарел ( началото на филма, което представя затворниците в Сибир е снимано в България) и сравнен с него "Край" е по добър, достоверен и реален.

Игнат ми беше симпатичен. Чест прави на руснаците, че отдават заслуженото на издържливостта на  германците, цяло чудо си беше как това немско момиче е оцеляло само и колко борбено и силно беше.
Имаше нелоши моменти във филма.На мен женския бой ми хареса  , историята на Паша също, но като цяло филмът ми беше по - скоро скучен..

О, да! Напълно съгласна.
Странно как пак се получи. Изреждаме тук инетерсни моменти, герои, запомнящи се сцени... почти всичко включихме, а филмът като цяло не ни е харесал... Кино, да му се незнае....

Да кажа, че смятам, че рускинята избра Игнат, защото инстинктивно знаеше, че той ще защити детето - Паша , ако се наложи.


Като цяло идеята на филма не е лоша според мен, интересни характери и съдби. Аз съм съгласна с вас , че ако се бяха фокусирали на героите и да задълбаят в техните емоции и вътрешни борби щеше да стане по - добър филм, с тия несполучливи залитания към екшън жанра само са развалили филма за съжаление . 
Нещо му липсваше на филма. Изгледах го до каря, интересно ми беше какво ще стана и в същото време като свърши и го забравих..

О да, тя си го избра. Изобщо не му остави шанс той да решава и да избира - подбра го от общата софра и право в леглото - след задължителната водна чаша водка, разбира се!
По принцип рускините, родили деца от немци, май са третирани доста жестоко в следвоенния СССР, така че и на мен тази трактовка ми хареса - бяха и дали единственото що-годе самостоятелно ъгълче само заради детето, пък и еуфорията беше всеобща, когато Паша се усмихна. Никой не знаеше, че детето е "трофей", май.

Мисля си, че са се опитал да направят нещо по-гледаемо - това относно залитанията към екшъна, но не са се справили много как. По-принцип по-зрителските им неща на руснаците в последните години - "Стражите", "Статски съветник", Бригадите и Бумер за телевизията - все не могат да се отскубнат от стария тертип на психологическото кино. Не им върви с чистия комерс

Ако тя им беше казала, че не го е родила, нямаше да я толерират толкова.

      Rashomon / Рашомон (1950)  

    Многото лица на истината... Колкото хора, толкова и истини....Коя е вярната история, кой ще отсъди безпристрастно...

   "Човек просто иска да забрави лошите неща и вярва в измислени добри неща."  



   Историята, разказана от бандита Тажомару. Правдоподобна, макар желанието му да поддържа юначния си ореол да личи във всяка дума. Той не иска в никакъв случай да се признае за победен, за отхвърлен...



   Версията на жената. Мъка, срам, вина, безпомощност. "Какво трябваше да направи една бедна и безпомощна жена като мен ?" Но и огромно желание да запази собствената си чест и тази на мъжа си. Тя чувства себе си виновна за смъртта му. Независимо дали собственоръчно е забила камата в сърцето му, тя се чувства морален убиец заради изневярата си. Разказът и може да се приеме като метафора на чувството и за вина.  
  "Но пък жените използват сълзите си, за да мамят всички. Те мамят дори себе си. Затова трябва да внимаваш с версията на жената."  
    Обаче си мисля, че нейната версия оневинява в известна степен Таджомару.



  Историята, разказана от мъртвеца. Преобладават чувствата на ревност, накърнена чест и жажда за мъст. Болката от изневярата на съпругата му е несравнимо по-голяма от обидата, нанесена му от бандита. Той дори е готов да му прости в един момент, наказвайки невярната си жена. Като че ли цялата му омраза и ненавист се насочват към нея, тази, която е предала любовта му. Самоубийството е единствения му изход, няма за какво да живее...
  "- Моля те, убий го !
  Тези думи бяха като вятър, който се опитваше да ме издуха в дебрите на мрака. Дали някога думи с такава омраза са били произнасяни от човешко същество ? Дори бандитът пребледня, когато ги чу. "
  "- Мъртъвците не лъжат.
   - Защо е така ?
   - Отказвам да повярвам, че човек може да бъде толкова грешен.
   - Както искаш. Има ли изобщо някой, който наистина да е добър ? Вероятно добротата е просто преструвка, измислица.
   - Колко плашещо..."
   - Човек просто иска да забрави лошите неща и вярва в измислени добри неща. Така е по-лесно.
   - Това е нелепо..."



    
   И накрая, разказът на очевидеца. Той би трябвало да е безпристрастен, но и тук не липсват емоции. По отношение на фактите, неговата версия съвпада с тази на Таджомару. И яростта на жената, и ревността на съпруга и, и дуелът между него и Таджомару...Макар и той да запази за себе си частица  от истината.

   Какво точно се е случило ? Така и няма да се разбере със сигурност...Всеки ще повтаря своята си истина, опитвайки се да облекчи болката си, да приспи съвестта си, да оправдае грешката си...

Соня, а хареса ли ти?