Млада ли съм да бъда майка ?

  • 12 442
  • 89
# 45
Цитат
Да, но ако има кой да издържа и теб, и детето, и да ти осигури спокойствието, за да можеш да учиш. Но може би всичко зависи от това какво учиш - аз съм завършила филология, а там си беше като в училище (по половин ден лекции, после се прибираш у дома и започваш да пишеш домашни или курсови работи, най-често и двете).

 В случая наистина е много важно да си намерил човека, защото иначе става сложно. По въпроса за специалността обаче, мисля че отново си е вид оправдание. Няма да цитирам каква ми е специалността, само ще кажа, че за да я завърша са ми необходими 6 години. Учим не до обяд, а от сутрин до вечер, като имаме около час-два обедна почивка, правим редовно колоквиуми, имаме заверки и т.н. и т.н. Около мен обаче вече няколко колежки си родиха дечица, та даже си ги и поотгледаха и не е лесно, но не е и невъзможно. Университета дава много права на майки-студентки, така че мисля, че всяко умно момиче, което е намерило правилния чоек, ще се въползва от тях. Що се отнася до работодателите- те много по-трудно биха се съгласили да дават болнични, да пускат по майчинство и т.н.
Виж целия пост
# 46
 Laughing
minimouse, разбрахме каква е професията ти Sunglasses май.
Общо взето явно нещата са въпрос на организация и като опре ножа до кокъла ще се справиш не ами...
Сестра ми е 4 курс в СУ, има колежка (наборка), роди , омъжи се, и беше по майчинство (т.е. е работила преди това).
Мъжът й е нейн колега от университета.Сега ходи на лекции и е и с доста добър успех.
Аз й се възхищавам.Явно не е невъзможно...
Аз сега съжалявам,че не съм я свършила тази работа по-рано, ама късно се срещнахме с мъжа ми... Mr. Green
Виж целия пост
# 47
Университета дава много права на майки-студентки, така че мисля, че всяко умно момиче, което е намерило правилния чоек, ще се въползва от тях. Що се отнася до работодателите- те много по-трудно биха се съгласили да дават болнични, да пускат по майчинство и т.н.
.

Жалко, пропуснала съм да демонстрирам своята умност - no offence, просто ми дойде отвътре  Joy
Виж целия пост
# 48
Аз съм на 22 години и имам дъщеря на 4 месеца. С приятеля ми сме заедно от 6 години.
Мисля, че не съм малка, а той е на 30 и прецених че е готов за дете.
При вас евентуално той е малкия.(не го познавам, зависи колко е зрял за възрастта си все пак).
Поговорете, помислете и най-добре ще е ако има някой да ви помага, дали неговите родители ще ти се отзоват на помощ?
Виж целия пост
# 49
Не мисля, че най- важното е да си готова психически или да си на определен борй години. Все пак детето си е грижа и не мисля, че ще е много успешно отглеждането му, ако ти си на работа по 8 часа, в университета по 5 часа и нямаш време за това. Според мен трябва добре да си установиш живота, ако искаш детето ти да ресте в сигурна и добра среда. За годините- не знам. Аз лично не го приемам и според мен си малка, но това са строго индивидуални преценки. Не може да съдиш за себе си по това какво ще ти кажат другите, тъй като тяхните мнения произтичат главно от личния им опит.
Виж целия пост
# 50
Antonelly аз съм на 22 това е втората ми бременност,за съжаление миналата година когато бях на 21 загубих едно бебче в трети месец,мъжа ми е само шест месеца по голям от мен,живеем сами и се справяме някак. Имам приятелки родили по на 17,18 години ако се чувстваш готова не чакай,няма нищо по красиво и свято от това да дадеш живот,от друга страна наистина имаш много време за деца. Каквото и да решиш ще те подкрепя  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 51
Aз не мога да давам насоки, нито пък някой може категорично да ти каже Да или Не за възрастта, само ще кажа, че аз със сигурност не се чувставах готова да ставам родитле толкова малка.
Щом си решила едва ли те интересува мнението на другите, пък и за какво пускаш тема, прави това което ти е на сърцето  Peace
Но на така зададен въпроса ще ти отговоря, Да млада си  Rolling Eyes Поживей си, изучи се, намери си нормална работа и тогава прави деца, няколко години едва ли ще са Ви проблем да чакате  Sunglasses
Все пак успех, каквото и да решите.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 52
Доколкото разбира, под "млада" се разбира ненаживяла се, а не емоционално и финансово (примерно) неподготвена.
Виж целия пост
# 53
Мамката на Емка, на колко години си , ако не е тайна ?
А, под млада, няма определена дефиниция,  да, може би ненаживяла се, но то човек може ли да се нажие изобщо някога? А, не мисля, че да имаш дете и живота спира, напротив, почваш 2ри живот, може и да съм го написала вече. То, като е писано ще се случи.. а? Simple Smile
Виж целия пост
# 54
Е то в този случай, е въпрос на начин на живот.
Аз съм и съм била домошар, такива неща,като кръчми, дискотеки и разни форми на "изжияване на младостта " и "трупане на опит"  изобщо не биха ми липсвали.
Виж целия пост
# 55
Сега съм на 30, родих на 26.5, и пак ми се струваше рано. Но затова така го написах, всеки си решава кога е готов. Изобщо нямам намерение да влизам в каквито и да е спорове, факт е че живота ми се промени тотално, хем не съм била от онези момичета любителки на нощния живот.
Кой, когато иска да ражда, важното е вътрешно да се чувства готов и достътъчно уверен, че ще се справи с това толкова отговорно нещо да бъдеш родител  Peace
Далеч съм от мисълта и не смятам да се заяждам, но на така зададен въпроса мнението ми е ДА и двамата сте млади  Wink
Пожелавам ти да си още по-категорична и силна и след това  Hug, и всичко най-най хубаво. Heart Eyes
И пак казвам, какво се занимаваш тука с някакви тъпи въпроси и отговори, това е твоя живот, твоята съдба и е редно сама да решиш какво искаш, за да вървят после нормално нещата  Heart Eyes
Виж целия пост
# 56
Възрастта не е определяща дали една жена ще бъде добра майка или не. Познавам момиче, което роди на 21 г. и е прекрасна и отговорна майка. Важното е когато си решила да създаваш семейство да бъде с точния човек, който ще те подкрепя във всичко което ти предстои.
Виж целия пост
# 57
Здравейте момичета  Simple Smile и аз съм на мнение че възрастта не е определяща за това кога една жена е готова да стане майка.Аз съм на 22 години и смея да кажа че съм готова за това,важното е мъжът до теб да иска същото и да те подкрепя.Омъжена съм от 5 месеца,а от 9 месеца са опитите ни за бебче.Майка ми почина когато бях на 11,а баща ми е в чужбина от години,и до преди година-две не бях и помисляла за сватба или за бебе,но когато се срещнах точния човек,мисленето и плановете за бъдещето се промениха.Така че мога да завърша с това-не възрастта,а желанието и психическата подготовка са важни.
Виж целия пост
# 58
Здравей,
да споделя и аз моя опит. Навърших 21 на 2 октомври, на 12 родих моето слънчице. Аз също съм студентка-редовно обучение. Оставям мъника на майка ми, за да ходя на изпити /почти не ходя на лекции и упражнения/. Искам да ти кажа, че това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Исках много това дете и го обичам повече от всичко. И не е чак толкова трудно. Свиква се  Grinning
Виж целия пост
# 59
Здравейте и от мен, аз мисля че е по-добре човек първо да завърши, или поне да е към края на следването си и после да има деца. Какъв е смисъла от това да учиш  и да не посещаваш лекции? Да имаш диплома? В България почти всички имат, но не тя те прави добър специалист. Добре е да се възползваш максимално от образованието си, освен ако намеренията ти не са да бъдеш домакиня. Това не казвам, че е лошо - въпрос на избор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия