Цитат
Едно дете ... или две?
за мен отговорът на въпроса е: толкова колкото всяко сем-во може да отгледа, като им осигурява нормален стандарт на живот и толкова колкото желаят двамата родители. Не става нито без желание, нито без възможности. Двете за мен вървят ръка за ръка.
Под "възможности" имам предвид нормални условия за живот, образование и т.н. не визирам разкош и милиони, за да не остана неразбрана
Ще дам и пример:
Имаме познати, които едвам свързват двата края- изплащат кредит, постоянно вземат заеми, нямат възможност да си направят ремонт на жилището. Дори за сметките всеки месец търсят заем от познати т.н. И при това положение, си направиха второ дете. Лошо няма, но като се роди, започнаха да звънят, да питат кой какво може да им даде, з-то няма как да му купят количка и т.н. (от първото е била пак назаем, върнали са я и хората са я продали). Гледат си ги децата, но им е ужасно трудно. Просто се чудя, защо при това положение не изчакаха малко, но тяхна си работа. Да са им живи и здрави децата. А, по Н. година говореха, че искали трето, защото това им е била мечта, а и тя не е първа младост. Чудя им се на смелостта
Радостта ни е безкрайна че са близнаци. Оказва се че здравето ми няма да позволи повече бременности 
Безспорно е много трудно от финансова гледна точка, всичко по две наведнъж в нашия случай. Сега поне знам че са си две сестрички, надявам се да са поне толкова близки както сме аз със сестра ми 
Честно казано и аз не искам да остана с 1 дете, но да видим дали ще мога да съчетая деца, кариера, сем-во и т.н. 
.
Не бъркай едното с другото 
Така че всяка монета има две страни и всяко правило си има изключение