Големия Дебат: Едно дете ... или две?

Много емоционална тема ..за мен

Винаги съм искала..поне 2 деца.
Но живота ми мина през много бурно и преходно време, което нямаше как да не окаже отражение... Когато минах 30те обаче, биологичният ми часовник така затрака, че всичко друго мина на заден план (макар онази част от мен наречена разум да ми говореше други неща)..Да, но след 30 да откриеш мъжа с когото искаш да изживееш живота си и да отгледаш деца, става доста по-трудно. Когато най-накрая този мъж ме откри, се оказа че той не иска деца. Няма да пиша през какво минахме през тези 4 години: 2 пъти си тръгвах (заради категоричният му отказ) и се връщах, защото сякаш интуицията ми казваше че това е Той. Накрая използвах шанса си (спечелена стипендия) и заминах за 1 година в чужбина, поставяйки ултиматум... През ваканцията получих предложение за брак + съгласие за детенце... Година след това се роди и моето слънчице. 3 месеца по-късно се преместих в чужбина с малката където вече беше татко и. За повече от 2 години забравихме какво е сън или почивка. Малката ми принцеса се оказа доста трудно за гледане детенце (пристрастено кърмаче отказало да следва каквито и да било схеми за гледане). Далеч от баби си я гледахме сами с мъжа ми. До 3тата и годинка бях толкова изтощена, че не нямах сили да помисля за друго детенце, а мъжа ми този път беше още по-категоричен - 1 стига! НО аз вече се заглеждах по бебешките колички, завиждах на всяка мама с коремче и разбрах че искам още 1 бебче.. мъжа ми не искаше и да чуе, а и разумната ми част все вадеше доводи колко ще ми е трудно (малко жилище, нестабилни доходи и пр.)
Желанието ми да имам детенце обаче ставаше все по-силно още повече че нямах и никакво време – карах вече 39! Ще си призная нещо, само на вас ; )..успях да убедя съпруга ми, че в цикъл няма шанс за забременяване (знаейки все пак че има, макар и минимален)
И тогава се случи моето малко чудо – тогава когато вече бях спряла да се надявам – видях 2 чертички. Не искам да си спомням за 2 драматични седмици след това – стигна се даже до разговори за развод... В крайна сметка мъжа ми каза – Да! И в този момент се сетих, че точно в периода на зачеване правих рентгенова снимка на таза, това в комплект с почти категоричността на прегледалия ме гинеколог за –аборт!... започнаха страховете за бебчо,.. Слава богу всички изследвания за сега са добри, след дни чакам и феталната морфология. В коремчето ми расте вече моя син и с него – моята обич, която постепенно заглушава всички страхове, които още се промъкват. Вкъщи вече всички чакаме малчо с нетърпение, особено каката, която към дежурното “маме обичам те” вече добавя “с бебето”...

Аз сега главувах в темата "Колко деца бихте искали да имате, ако нямате ограничения"..и отговорих с три, ама реално сме само на едно за момента. Ослушвам се, а времето тече...

heberlea, доста си се борила за всяко от дечицата ти. Пожелавам ти всичко да е наред и сега и да си гушкате още едно живо и здраво детенце. Ние започнахме опити за второ дете, но при нас първия път отне 9 месеца и гледам да не храня надежди, че ще стане бързо. Успех на всички, които искат да гушкат още дечица! 

Според мен е престъпление. За мен родителите, които създават второ и трето дете без да имат възможност да им осигурят комфортно детство и добър старт в живота не се отличават по нищо от циганите, на чиято безотговорност всички се възмущаваме.

Моите деца пък държат да са в една стая. Сега се чудя аз ли правя престъпление, че им позволявам или те, че искат. А имаме стаи. Следващото дете ще е в отделна стая, но те и него искат в своята. И какво сега? Циганка ли съм, ако позволя да ползват една стая или не съм, понеже имам още няколко свободни стаи /+ няколко свободни жилища/?!
И ми е интересно по какво точно преценявате добрия старт. Наистина се надявам да не слагате всички многодетни родители под общ знаменател, защото няма как да знаете положението на всяко семейство, че да слагате и квалификации.

В момента спим в една стая с дъщеря си. Почти всяко нощ се буди и спи с нас до сутринта. Това по никакъв начин не ни притеснява. Аз съм на принципа, че щом има нужда детето да спи при нас, значи така е редно. Със съпругът ми започваме опити за второ дете и не смятам, че децата ми ще живеят като циганчета, тъй като ще спят в една стая. Един ден живот и здраве ще изтеглим заем за по-голямо жилище и няма да живеем на квартира. Това не означава, че трябва да чакам този неизвестен далечен момент, за да създам семейството такова, каквото и двамата желаем. Също и че ще лиша децата си от нормален живот или подходящ старт. 

Ихааа, айде пак от тия крайните, тесногръдо дефинираните.... И раzбира се, жестоко пресилените коментари. То бива да си кон с капаци, ма чак пък толкова ли бе... 
Ако на това му викате престъпление, на престъпленията какво им каzвате? Странно боравите с думите...

Не боравя никак странно с думите. Написах две изречение, които и двете започнаха със "според мен" и "за мен" - за всеки, който може да чете ще е очевидно че изразявам собственото си мнение, не обобщавам, нито квалифицирам, камо ли да го натрапвам на някого. Това, че на някого пък се струвам тесногръда ни най-малко не ме притеснява. По-добре да е така и да съм осигурила на детето си всичко, от което има нужда и възможно най-добър старт в живота, отколкото да създавам безотговорно деца и да чакам държавата, арменския поп или банката да ми помогне да отгледам, защото аз, видите ли съм раждала без да си правя сметка и някой ми е длъжен.  

И да - според моят начин на живот и разбиранията ми да създадеш дете, на което дори не можеш да осигуриш отделна стая е безотговорност. Естествено, че не става въпрос за това дали детето ще иска да спи там или не, а за елементарни жилищни условия. Но всеки решава сам за себе си - аз искам да дам на децата си всичко, за да им бъде възможно най-лесно и да се наслаждават на живота си, а не да се борят с него. Други родители пък смятат за достатъчно, че са хранили децата си до някоя възраст и считат, че те сами ще си постигнат, всичко, което искат. Има и трети, които не са осигурили на децата си нищо, но за сметка на това дори имат претенции към тях. Последните два примера за мен са безотговорни хора и винаги ще правя всичко възможно да се разграничавам от тях, без значение дали някой с незадоволителен правопис ще ме нарече кон, камила или каквото и да било с капаци.

А какво zначи да се осигури "всичко"?
За някои "всичко" може да е няколко гувернантки и поне отделен жилищен етаж zа детето. В такъв случай една единствена стаичка си е чиста проба миzерия.

Кой говори zа чакане от арменския поп тук? Или zа раждане на деца беz сметка? Струва ми се някак обидно/сниzходително написано, сякаш тук всички се оплакват, че са zле.. Не обидно zа мен, мен не ме касае, а zа аудиторията.
И не zабеляzах да пише "смятам, че е престъпление АЗ да съzдам дете, което няма стая", а че било престъпление да СЕ съzдават деца, които спят в една. Което респективно ми се струва, че се отнася zа другите хора.

Иначе ми е все тая, аz съм си преценила какво е важно моите деца да имат. Просто си дискутирам тука, ей така...

П.П. Нищо му няма на моят правопис, не се коси zа него... 

Lyubi – благодаря за милите думи!

stameka - кой знае какво ще кажеш за мен: Първите 2 години малката даже спеше при мен в леглото - въпреки, че имахме достатъчно стаи на разположение. И да ти кажа съм сигурна, че е била по-щастлива отколкото дете, в красиво кукленско креватче, слушано от мама само по мобифон докато си лакира примерно ноктите или прави поредната сделка Какво точно искаш ти да осигуриш на децата си Стаменка? А колко години според теб трябва да гледаме децата си - докато имат внуци?

За мен е най-важно да осигуриш на детето си - ОБИЧ (+да го научиш да бъде добър човек и да се справя в живота )!!! Според мен при теб обичта е в дефицит...въпрос на интуиция  
И още - ако сервирам на тепсия всичко на детето си, то как ще се научи да се бори, да цени нещата които има?

А иначе днес си задавах дълго въпроса - Защо изобщо човек иска да има дете?? За да задоволи незадоволените си амбиции, за да има с какво да се хвали пред другите,  за да бъде като другите...просто така...
Сложен въпрос - сигурно с много отговори...
Аз още се питам - и все мисля, че знам отговора - защото имам какво да дам на детето си: натрупала съм много опит, знания и обич, които имам нужда да дам на някого. Защото знам – единствено познанието и обичта са нещата, които никой не може да отнеме на детето ми. Всяка друга сигурност материална е несигурна!
А защо искам 2 деца – защото много обичам първото си дете и искам да му дам нещо много важно в живота – приятел (брат) на когото винаги може да разчита. А и защото мисля, че иначе моята обич и безкрайно безпокойство биха и дошли в повече...

Разбира се, че е обидно. Написано е сякаш обединява всички с 2 или 3 деца, но има огромна разлика между всички отделни семейства - някои наистина са безотговорни, други имат различни критерии за "даване на всичко", трети пък могат да си позволят и на 10-тина дечица да дадат всичко.
Но е по-лесно да се обобщава и обвинява. И задължително да се определя, че семействата с повече от 1 дете чакат на някого нещо /80% от познатите ми многодетни семейства са доста над т.нар. "средно ниво" и идея си нямат от държавни помощи, банкови кредити или нещо подобно/. Ама и аз мога лесно да обобщя, че семействата с 1 дете просто не са амбициозни и се примиряват с посредствен живот, вместо да си вдигнат стандарта, че да си позволят повече деца. Това не звучи ли по същия начин?!

Peace, sisters
Все си мисля, че финансовият фактор не винаги ще откаже жена, която копнее за бебе, както и обратното - рогът на изобилието няма да мотивира жена, която не иска повече деца.
Позволявам си да говоря за себе си. Можех спокойно да си остана с едно дете, никога не съм си поставяла за цел да се мултиплицирам на всяка цена, просто в един момент почуствах огромна нужда от второ дете. Разликата между двамата е голяма - 9 години и както бях забравила напълно и памперси и пюрета, така изведнъж се оказах потънала до ушите в тях
Но за разлика от първото си майчинство сега се чуствам много по-уравновесена, спокойна и търпелива.
На времето една приятелка на майка ми ми каза:"Второто майчинство е осъзнато майчинство!". Ами права се оказа жената

Убедена съм, че е така!

Смятам, че децата докато са малки изпитват нужда да не са сами в стая (търсят братчето или сестричето си). Вече като станат по-големи имат нужда от пространство и самостоятелност 

Задължително ще си имаме поне още 1 диване  Мечтата ми са 3, ама и дотам ще стигнем...надявам се 
Родих скоро и още не знам какво е да пълзи мъненкото из апартамента, опитвайки се да го събори, но определено вече си мисля за второ. Всички ми казват - Изчакай да проходи и ще те питаме пак дали искаш още едно...Е, какво като проходи, никой не е умрял от това  Имам си сестра без, която НЕ МОГА, благодаря на родителите ми, че не са ме оставили сама. Като се сетя колко пъти съм имала нужда от помощ и единствения човек, на когото съм разчитала е сестричката ми  Разликата ни е година и половина. Да, вярно, че като бяхме малки се карахме много и от време на време се постЕпвахме, ама сега се смеем на детските ни щуротии. Затова няма да лиша и сина ми от присъствието на братче или сестричка. Финансите никога няма да са достатъчни, ама ако чакаме да станем милионери, ще си останем само с чакането  Дете се гледа и с 20 и с 200, така че смело напред 

На мен пък много ми олекна като проходи.Всичко стана някак по-лесно.Е вярно,първите седмици докато започне по стабилно да ходи те позаболяв кръста да си все около него,но сега вече когато е стабилен навсякъде си припка където иска без аз да трябва да го мъкна на ръце постоянно.