Големия Дебат: Едно дете ... или две?

Ами приятелките ми,които имат второ казват,че им е станало по-трудно.Не отричам,че е по-хубаво да имаш две деца.Определено отговорностите и потребностите им са повече отколкото да се въртиш около едно дете.

Когато започнем разговорът с думите "От както имам две деца....", тогава ще приема ги приема сериозно
Сега всичко е в сферата на чужд опит и теории. А и двете както знаем са различни за всеки.
За това и аз не се наемам, да ти кажа как ще ми бъде с три деца- просто нямам идея, само бегла теория.
 

Ох,и без това много се колебая.Ама гледам чуждия опит.Като чета такива като теб леко се окрилявам от мисълта за две деца.Ама пусто все във форума са положителните мнения,а моите приятелки като ги видя или се чуем са
Живот и здраве,каквото стане!При нас е кофти,че детето и роднини почти няма,защото и ние сме по едно.Ама и с приятели се живее.

Пак си права, Мафани.
Едно от нещата, които най-много ми тежат /казвала съм го и в друга тема/, че детето иска цялото ми внимание, през цялото време докато е с мен, а аз просто нямам сили, време, възможност да му го дам понякога.
Ако са две, се занимават едно-друго и нещата са съвсем различни.
И не са толкова залепени за родителите, което е добре и за тяхната психика.

Тъжно...много тъжно.......



В стила на Мафани, която харесвам много, ще кажа......

От както имах 2 деца - се почувствах и станах майка.

От както имам 4 деца - първо - физически ми е трудно, второ - психически ми е трудно, трето - загубих си свободата си, нямам свободно време, четвърто - ...., пето - ......НО......ми е хубаво да сядам на пълна маса с деца на вечеря, ми е хубаво да посрещам и изпращам, ми е хубаво, когато се надпреварват да ми подаряват цвете или рисунка без повод, ми е хубаво, когато ме целуват и ми казват,че ме обичат, ми е хубаво, когато им угаждам на вкусовете и им правя различни вкусотии, ми е хубаво, когато виждам как растат и с тяхното порасване на мен ми става още по-готино на душата - общувам вече с големи хора, обсъждаме, коментираме, гледаме и четем заедно, ми е хубаво, когато всички заедно минаваме през разни изпитания, които още повече ни сплотяват, ми е хубаво, когато сме щастливи от постигнат успех на някой от нас и от  много други неща ми е хубаво......

Всичко минава.....Имаше един период, в който бях много нервна, бебето бе все на ръцете ми.....Но този период мина, вече пълзи, чакаме с такова нетърпение и с такова желание първия му рожден ден, че наистина вече забравям всичко онова, което ме е изкарвало извън релси......Стремя се да грабя от бебето сега всичко бебешко, защото времето наистина лети, няма да закъснее времето, когато ще тръгне на ДГ и ....тогава пак ще имам свободно време, тогава пак ще имам свобода, тогава живи и здрави ще си имам и 4 дечица, които ще пълнят и препълват майчиното ми сърце и майчината ми гордост.........

Да, всичко това може да се изпита и с 1, и с 2 деца... Аз просто споделям,че всичко е въпрос на организация, желание, осмисляне, избор.....Не се оплаквам от избора си, на човек може да му е трудно и с 1 дете, не е задължително да бъдат 4 напр. Животът по принцип не е лесен и не е песен.......Зависи много обаче как ние ще си го подредим и какви ноти ще напишем.....Дано успеем да вземем максималното от живота.

Винаги съм била привърженичка на това в едно семейство да има 2 деца. Всеки избор си има своите плюсове и минуси, аз обаче смятам,че много истина има в думите записани в Еклисиаст - И ако легнат двама заедно, ще се стоплят;а един как ще се стопли сам? И ако някой надвие срещу един, който е сам,двама ще устоят насреща му.......

. егоизмът не е свързан с броя деца в семейството.
. няма дебат, има съдба - на когото каквото е отредила. някои искат едно, а получават повече. някои искат много, а получават едно. или изобщо не получават.
. аз искам повече от едно дете. не знам колко, но не искам да е само едно. обаче не мога да имам. поне засега.

. прилича ми на тоста от съветска комедия: "... да пием за това - нашите желания да съвпадат с нашите възможности".

Желая ти от сърце в най-скоро време да се похвалиш с 2 чертички......Разбирам те напълно.......Ние номер 1 го чакахме 4 години, Той и Тя дойдоха след терапия с лекарства и лечение в Майчин дом.......Моля се през новата година да ти се сбъдне мечтата.......

колко да е голяма ..моята с брат ми е 5 години , пък се разбираме  чудесно...а и ако става въпрос лично за твоето дете - няма как  да предположиш дори какъв ще е пола на другото .
Не зависи толкова от разликата според мен , а от подхода на  родителите , от самите деца ...

Отговорът на темата си е чисто политически

Според мен, всяко семейство трябва да е с минимум 3 деца. Как, защо, какво ... си е въпрос на интерпретация. Това колко дава държавата, колко помагат бабите е сложен въпрос с лесен отговор.

За мен минимума е 3 деца. Това е и целта в която се целя. За повече , ще пиша след няколко години

Аз съм за минимум 2 !Дай Боже всекиму!
Вече ги имам и зная, че съм направила правилния избор
Преди и аз си задавах подобни въпроси, сега вече зная отговора. Всички лишения си струват! А и децата така искат, да не са сами.

Всичко е по две - и време, и грижи, и внимание, и обич, и нерви, и радост, и недоспиване... Предполагам, че за три деца е по три.

Аз също съм за 2 деца.Сега остава да убедя мъжа ми ,че колкото по-скоро,толкова по-добре.Не ми се иска децата ми да имат голяма разлика,а и не съм вече първа младост 

Моята разлика с брат ми е 15 години и се обичаме силно. Разликата между моите деца е 7 години. Никоя разлика не е голяма, когато в семейството има любов.

Кой колкото деца иска,не трябва насила,защото така било най-добре и т.н
Аз за сега има сили за едно.На теория искам 2,но още не съм готова и не знам дали ще дойде този момент.Или ще дойде,а вече няма да може.

Аз съм на мнение, че човек трябва да има толкова деца, колкото сам може да издържа 
(това го беше казала съфорумка и определено изрази и моето становище по въпроса).