ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ

  • 3 754
  • 31
Замисляли и сте се колко време от живота ни минава в чакане и тръпнене: чакане да отидеш преминеш от яслата в детката градина, да дойде първия учебен ден, да постъпиш в гимназия, да влезеш в университет, да се ожениш,да видиш 2те чертички на теста за бременност, да чуеш сърчице, да минат 3те най-критични месеци, да дойде времето за раждане, да чуеш първия плач на рожбата си, да я гушнеш и целунеш, да минат 3те месеца на колики и плач, да пробият зъбчетата....
Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...
....
Просто малко мисли,които ми се въртят от известно време в главата и исках да споделя с Вас и да кажа:
Наслаждавайте се на всеки миг от живота и вярвайте, че нещата се случват тогава,когато е дошъл момента за тях Hug
Погледнете днес любимия човек до Вас и му дайте една усмивка-тя не струва нищо , а дава толкова много!

Обичайте живота и се радвайте на него с най-близките си хора! Heart Eyes
Виж целия пост
# 1
Ами предвид това, че аз съм супер припрян и нетърпелив човек, напоследък започнах да се променям.  Peace
Опитвам се да живея тук и сега, осъзнах че мислейки и чакайки, губя хубавите моменти около мен. Hug
Виж целия пост
# 2
аз пък съм точно обратното - колкото повече чакам толкова повече се научавам да го ценя и избягвам 90% от грешките .. всяка монета има две страни и обикновено аз гледам от по-странната Mr. Green
Виж целия пост
# 3
прекрасна и много вярна мисъл Алчо!!! Hug Praynig Peace Praynig Hug
винаги съм приканвала към това, макар на моменти на самата мен да ми е било трудно, но си заслужава! и когато се пребориш за нещо и то е факт и погледнеш назад осъзнаваш, че това е бил най - точния и подходящ за него момент Peace
Виж целия пост
# 4

Вярно е написаното. За мен важи в пълна сила.
Виж целия пост
# 5
Аз също съм много припряна - искам нещата да стават тук и сега. Но с времето , с годините  виждам ,че не всичко може да се случи веднага . Научих се на търпение  или поне на мен ми се струва така. Wink
Виж целия пост
# 6
С напредване на ЕГН-то и под влияние на някои случки, случили ми се междувременно, се научих нищо да не чакам. Живея си живота, радвам се на сина си и на съпруга си. След няколко месеца, ако е рекъл Господ ще се радвам и на дъщеря.
Животът е много кратък, само си го усложняваме с глупостти.
Е, чакането по спирки, учреждения и летища не мога да го избегна, но гледам да го запълня с приятни мисли и наблюдения на света наоколо.  Simple Smile
Виж целия пост
# 7
кое?
аз не съм чакала нищо от гореизброеното... Thinking
Виж целия пост
# 8
Майка на едномесечно дете е нормално да мисли така. Разбирам я.  Wink
Виж целия пост
# 9
За мен част от очарованието е в самото очакване, в копнежа по нещото, което чакам да се случи.
 Rolling Eyes
Виж целия пост
# 10
Е...извинявам се, ама как предлагаш да си живееш пълноценно живота, докато чакаш автобус например? Да се подхилкваш??
Какво изобщо значи чакане?? Животът не спира, няма да те чака теб. Ако страшно силно искаш бебе например и нямаш, няма хич да ти мине през акъла да насочиш тва желание към нещо друго и то да ти донесе същата радост. Просто няма как. Ще си искаш бебето и тва е. Бебе може да се замени с всяко страстно желание. И не се нарича чакане, а усилия за постигането му.

Трогателно тъпа тема.

Цитат
Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...

Ама да, разбира се, как обичам тъпи женски клишенца- ТУК И СЕГА! Защо чакаме автобус, вместо да ЖИВЕЕМ?! Къде си била през целия ми живот....!

И, наистина ли си чакала от яслата да те преметнат в градината? Мм?
Виж целия пост
# 11
Едно е да кажеш импулсивно, че животът е прекрасен, съвсем друго е да напишеш:

Или пък чакането пред автобусната спирка, на летището, в магазина...
Все чакаме и чакаме...ВМЕСТО ДА ЖИВЕЕМ, сега, да, точно сега в този момент-ТУК И СЕГА...
 ooooh! ooooh! ooooh!

Отново - защо чакаме транспорт, вместо да живеем тук и сега?! пардон, ТУК И СЕГА?!?  hahaha

и яслата, разбира се! иху, най-сетне съм в градината!
Виж целия пост
# 12
Аз също съм мислила по тая тема. Наистина често си поставяме някакви малки цели и живеем в очакване на тяхното постигане. Може би истината е, че животът  не е цел, а пътешествие. И е хубаво някой да ни го припомня от време на време!  bouquet
Виж целия пост
# 13
Първият пост е възможно да се съкрати до две думи - carpe diem.
Съгласен с Ломбардо, макар и да е малко краен.
Виж целия пост
# 14
Ако съм аз хич няма да чакам на спирката, а ще тръгна пеша.
Обаче точно сега очаквам с ужасно нетърпение да родя, за да мога да ходя дълго пеша.
И да се почувствам пак в тялото си.
И да видя бебето, разбира се. Mr. Green
И освен да чакам, вече почти нищо друго не мога да правя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия