Това е въпроса мили мами.Бих искала да споделите своя опит.Моето дете например като не стане на нейното си удря главата,започва да пищи,тръшка се,ляга на земята......изобщо пълна програма.И аз честно казано не знам какво да я правя.Опитах всичко-да я заиграя с нещо,да й се скарам,да й говоря,дори и шамарки съм опитала и нищо не постигам.Дайте съвет какво да правя.А и самата идея на темата е всеки да сподели с какъв инат се е справил и как.Вие сте.
Виж целия пост
Как се справяте с ината на децата си?
- Публикувана: 25 ноем. 2010, 10:37 ч.
- Последно мнение: 5 май 2013, 00:28 ч.
# 1
25 ноем. 2010, 12:39 ч.
Шамарите няма да помогнат.
Или гушкане, или разсейване или тотален игнор.
Виж целия пост
Или гушкане, или разсейване или тотален игнор.
# 2
25 ноем. 2010, 17:40 ч.
не трябва да се справяш - игнорирай го и ще спре да прави така много скоро.
Ако му обръщаш внимание - ще разбере че това е начина да си до него и само ще се усложни
Виж целия пост
Ако му обръщаш внимание - ще разбере че това е начина да си до него и само ще се усложни
# 3
25 ноем. 2010, 19:42 ч.
Криси, не знам как да се справиш, не че искам да те плаша, но това е само началото. На вашата възраст моето дете истерясваше по пет пъти на час, а всяка истерия беше с продължителност 10 минути. Нищо и никой не беше в състояние да отклони вниманието на детето (или поне аз и познатите ми бяхме некадърни да се справим). Това с гушкането беше по-скоро научна фантастика за мен, отколкото реалност. Говорих, както съветват и психолозите. По цял ден. В края на деня просто исках да легна, да заспя и да не се събуждам вече. Толкова тежко беше положението. След 2,3 месеца нещата се успокоиха... за да влезем сега в "ужасните две." Сега обаче си мисля, че говоренето е вариан по-скоро за "бебешкия пуберитет". За вашата възраст игнорирането вероятно е по-подходящия вариант. Пожелавам ти бързо да стигнеш до правилния за вас начин за справяне с проблема.
Виж целия пост
# 4
25 ноем. 2010, 20:18 ч.
Много ме успокои няма що 
.Аз пък си мисля,че ако я игнорирам ще свикне да прави така и ще го прави и навън.Досега навън овладявам положението,но скоро няма да мога.Дано скоро отмине и този период. Понякога нервите ми не издържат и я пляскам(не по лицето разбира се-по дупето),но така я разпищявам още повече и нищо не постигам. Днес донякъде успях да овладея една истерия с говорене,но рядко се получава номера.Не искам да се чувствам най-некадърната майка на света,а точно така се чувствам като не мога да се справя със собственото си дете.
Виж целия пост
.Аз пък си мисля,че ако я игнорирам ще свикне да прави така и ще го прави и навън.Досега навън овладявам положението,но скоро няма да мога.Дано скоро отмине и този период. Понякога нервите ми не издържат и я пляскам(не по лицето разбира се-по дупето),но така я разпищявам още повече и нищо не постигам. Днес донякъде успях да овладея една истерия с говорене,но рядко се получава номера.Не искам да се чувствам най-некадърната майка на света,а точно така се чувствам като не мога да се справя със собственото си дете.
# 5
25 ноем. 2010, 21:47 ч.
Ами, Криска, аз наистина не смятах да те плаша. Просто така седят нещата при нас, а и при повечето други познати. Тъкмо решат, че всичко е зад гърба им и попадат във вихъра на "ужасните две". Може пък и да го пропуснете това (пожелавам ви го). За игнорирането не знам, не съм пробвала. Аз просто не издържам бебешки плач и правя всичко възможно да го преустановя. И там сигурно ми беше грешката, де. Когато четях и питах обаче, как да се справя помня, че се препоръчваше момента с игнорирането. Така хлапето бързичко "схващало", че няма да стане на неговата. Може да пробваш, успех!
Виж целия пост
# 6
25 ноем. 2010, 22:15 ч.
Игнор на детето,като се поуспокои обяснение,че ако не стане отива да се сърди наказана отвън в коридора и никакъв контакт-гушене,говорене,надвикване,успокояване докато се тръшка-така се възнаграждава този тип държание с обръщане на внимание ,говорене и абсурд-гушкане като се тръшка и крещи и не чува нищо!Бързо ще схване ,че не получава нищо от тоѝи тип държание и ще стои наказан/а докато не говори с нормален тон или спред а се тръшка или крещиУспех!Опитай и сподели!
Виж целия пост
# 7
25 ноем. 2010, 22:18 ч.
Дете на годинка едва ли много разбира от наказване в коридора? По-скоро не съм сигурна как би му повлияло на психиката такъв тип действие 
Виж целия пост
# 8
25 ноем. 2010, 22:25 ч.
Ето материали да прочетеш защо са по малки вредите от това сега и че е по лесно в момента година и половина ,а не като стане на 2 или 3 !С Любов и търпение се постига много!
http://www.heptune.com/tantrum.html
видео как да се справите в такава ситуация
http://www.5min.com/Video/How-to-Deal-With-Tantrums-77389262
Виж целия пост
Дете на годинка едва ли много разбира от наказване в коридора? По-скоро не съм сигурна как би му повлияло на психиката такъв тип действие
http://www.heptune.com/tantrum.html
видео как да се справите в такава ситуация
http://www.5min.com/Video/How-to-Deal-With-Tantrums-77389262
# 9
25 ноем. 2010, 22:51 ч.
Не мога да ти дам съвет,защото и аз в момента имам същия проблем,но съм съгласна с tanyatais,и съм забелязала,че игнорирането помага.Но за наказването в коридора,за момента поне при нас не би имало никакъв ефект,може би в по-късна възраст!Ще следя.
Виж целия пост
# 10
26 ноем. 2010, 08:50 ч.
Ами вчера в късния следобед дребната пак нещо побесня,''наказах'' я в коридора и затворих вратата на стаята,в която съм аз.Тя първо започна да мрънка(около 10-тина минути)и като се успокои отворих вратата,взех я в мен и й казах,че ако пак е ''лошо момиче'' пак ще отиде сама в коридора.Не знам дали ме разбра,но от този момент докато да я сложа да спи,не се е тръшкала.Ще продължавам така пък ще видим.А навън се затръшка да влиза в един магазин и аз й пуснах ръчичката и й казах,че няма да отида с нея в магазина,тя направи 2-3 крачки към него(явно за да види дали ще я последвам)и като видя,че не тръгвам след нея се върна,хвана ме за ръката и тръгнахме в друга посока.
Лелеееее,ако съм знаела какъв зор е да се гледа дете
. Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас!
Виж целия пост
Лелеееее,ако съм знаела какъв зор е да се гледа дете
. Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас!
# 11
26 ноем. 2010, 08:59 ч.
Методът работи,но се иска постоянство и обяснения,че ако продължава да се държи така няма да получи внимание!Успехи!Убедена съм,че ще успеете!Трудно е да се гледа дете с Любов и без викане и шамари,но си заслужава усилията!
Виж целия пост
Ами вчера в късния следобед дребната пак нещо побесня,''наказах'' я в коридора и затворих вратата на стаята,в която съм аз.Тя първо започна да мрънка(около 10-тина минути)и като се успокои отворих вратата,взех я в мен и й казах,че ако пак е ''лошо момиче'' пак ще отиде сама в коридора.Не знам дали ме разбра,но от този момент докато да я сложа да спи,не се е тръшкала.Ще продължавам така пък ще видим.А навън се затръшка да влиза в един магазин и аз й пуснах ръчичката и й казах,че няма да отида с нея в магазина,тя направи 2-3 крачки към него(явно за да види дали ще я последвам)и като видя,че не тръгвам след нея се върна,хвана ме за ръката и тръгнахме в друга посока.
Лелеееее,ако съм знаела какъв зор е да се гледа дете. Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас!
Лелеееее,ако съм знаела какъв зор е да се гледа дете
. Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас!Методът работи,но се иска постоянство и обяснения,че ако продължава да се държи така няма да получи внимание!Успехи!Убедена съм,че ще успеете!Трудно е да се гледа дете с Любов и без викане и шамари,но си заслужава усилията! 
# 12
26 ноем. 2010, 09:54 ч.
Наскоро четох, че до три годинки, няма как логично, разумно и с аргументи да им обясниш да не се инатят. Вече се самоосъзнават като личности и започват да проявяват характер, но от обяснения и "къндардисване" не разбират. 
В такъв случай можеш само да ги разсееш от тършкането, инатенето и т.н. с прегръдка, интересна игра или друго съвместно занимание.
Виж целия пост
В такъв случай можеш само да ги разсееш от тършкането, инатенето и т.н. с прегръдка, интересна игра или друго съвместно занимание.
# 13
26 ноем. 2010, 10:22 ч.
"Малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове". И аз не знаех с какво се захващам. Пък и съм всичко друго, но не и добра майка. Аз не умея да игнорирам детето, а и общо взето рядко "не става на нейното", което знам, че ще ми изиграе лоша шега, но надеждите ми са в баща й...
Виж целия пост
Лелеееее,ако съм знаела какъв зор е да се гледа дете . Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас!
. Тъкмо минахме коликите-започнаха зъби и тръшкания. Ужас! "Малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове". И аз не знаех с какво се захващам. Пък и съм всичко друго, но не и добра майка. Аз не умея да игнорирам детето, а и общо взето рядко "не става на нейното", което знам, че ще ми изиграе лоша шега, но надеждите ми са в баща й...
# 14
26 ноем. 2010, 10:51 ч.
Според мен ако детето започне да се тръшка и инати,една прегръдка може само да го стимулира,показвайки му,че е на прав път с манипулирането.
Точно от това се страхувам,да не я науча виаги да е на нейното. На мен пък надеждите ми са в детската градина,че нашия татко е по-отстъпчив и от мен.И на мен не ми е хубаво като плаче малката, но по-добре да потърпя сега отколкото цял живот да отглеждам лигла(страха на всяка майка).
Виж целия пост
Наскоро четох, че до три годинки, няма как логично, разумно и с аргументи да им обясниш да не се инатят. Вече се самоосъзнават като личности и започват да проявяват характер, но от обяснения и "къндардисване" не разбират.
В такъв случай можеш само да ги разсееш от тършкането, инатенето и т.н. с прегръдка, интересна игра или друго съвместно занимание.
В такъв случай можеш само да ги разсееш от тършкането, инатенето и т.н. с прегръдка, интересна игра или друго съвместно занимание.
Според мен ако детето започне да се тръшка и инати,една прегръдка може само да го стимулира,показвайки му,че е на прав път с манипулирането.
Цитат
"Малки деца, малки ядове, големи деца, големи ядове". И аз не знаех с какво се захващам. Пък и съм всичко друго, но не и добра майка. Аз не умея да игнорирам детето, а и общо взето рядко "не става на нейното", което знам, че ще ми изиграе лоша шега, но надеждите ми са в баща й... Rolling Eyes
Точно от това се страхувам,да не я науча виаги да е на нейното. На мен пък надеждите ми са в детската градина,че нашия татко е по-отстъпчив и от мен.И на мен не ми е хубаво като плаче малката, но по-добре да потърпя сега отколкото цял живот да отглеждам лигла(страха на всяка майка).
Препоръчани теми