Подсъзнанието може всичко 33 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Добро утро.
Най-накрая успях да ви изчета Много интересни неща прочетох.
Имам голяма нужда от съвета ви, и главно да ви споделя, няма на кой, а става дума за нещо, което не мога да споделя в реалния живот. Имам нужда от съвет как да постъпя.
Моя много добра приятелка, с която сме преживяли какво ли не, преди няколко години след много тежко приключване на връзка, отключи някакво психологично заболяване. Според лекарите е циклофрения (ако правилно съм го запомнила). В какво се изразява - след някаква силно емоционална травма, или много голяма умора, тя изпада в странно състояние, сякаш живее в неин свят. Затваря се, говори странни истории, но ги представя много реалистично, техните я натискат, започва да си пие лекарствата редовно и след месец, два се оправя. Та това нещо не се беше случвало от 3 години, пълноценно си живее, виждахме се по-рядко, но защото аз по-трудно лавирам между семейството и приятелите и работата. Та снощи в 22:30, се звъни на вратата, излизам и гледам нея. По къс ръкав, тресе се цялата, и плаче. Питам я какво стана...не можела да събуди баща си (доста възрастен човек), бил умрял, не е сигурна дали тя го е убила, явно нещо са се карали, майка и била припаднала, баба и ревяла  Попитах я викнала ли е линейка, тя каза да, ама не ме попитаха за адреса. Аз веднага звъннах на 112, казах адреса и за случая,  помолиха някой да чака линейката защото в квартала входовете се заключват. Дадох и едно яке и тръгнах да звъня на баба и, а тя отиде да чака линейка. Като се обадих бабата се разрева, измърмори "тя пак е зле" и затвори. Тогава се усетих какво става, свързах се с майка и, чух гласа на баща и, и веднага отидох при нея, тя все още твърдеше че баща и е починал, качихме се заедно до тях, отвориха ни и тя като го видя каза "а той се е преструвал" Но всичко беше супер реално, тя вярваше като говореше, вярвах и аз. Както и да е обадих се на 112, и на бърза помощ за да откажем линейката, после ми звъняха още веднъж от бърза помощ да потвърдя и три пъти от 112 за да обясня какво точно става. Ужасно ме беше срам, че ги вдигнах на крак.
Разказах ви всичко, за да видите че дори аз, която я познавам супер добре се подлъгах, защото всичко беше супер реално. Сега искам да и помогна, не знам как. В книгата за хо'опонопоно ставаше дума, че можеш да помогнеш на другите, особено с ментални заболявания. Според мъжът ми, не мога нищо да направя, просто да се отдръпна, защото накрая ще стане някоя беля. (имали сме и преди подобни случки с нея, но преди години) Ама не ми го побира главата как да я зарежа, имаме 20 години съвместен живот, многи ми е помагала, снощи ревах като магаре, просто не мога да приема, че един млад, здрав човек, чийто живот предстои, предстои семейство, деца, любов. Не може така изведнъж да прещракаш и да живееш някъде, с някакви истории. Как да и помогна, не мога д ая накарам да прочете каквото и да е, лятото беше ок, карах я да прочете тази тема, давах и книгата за вселената и на Дж.К. но отказа да ги чете. Много се притеснявам техните накрая да не се откажат и да я пратят в някоя лудница и съвсем да я отпишат.

Здравейте
Чета ви,когато мога,но май не съм писала...
Този път реших да го направя..Имам нужда от положителна ВИ енергия 
Ще водя сина ми ( на 10месеца е) на операция и страшно се притеснявам.
Все чаках и вярвах,че ще се орпави без оперативна намеса,става дума за хидроцеле на тестисите.
Казват,че операцията е рутинна,но колкото и да е рутинна,пак си режат,пак има кръв и т.н.  тази мисъл ме съсипва.
Опитвам се да мисля положително,да си представям,как всичко е минало и без операция,но явно не го правя,както трябва или и аз не знам!
Много ви моля за морална подркепа!  Ако някой има идея,какво друго може да се направи,преди операцията,нека сподели


Joya Не знам,какво да кажа...Много неприятено,съвет не мога да ти дам! Може би момчиетата ще се включат с по-адекватно инфо и съвети.

joya, това което ми се появи е дистанционни рейки сеанси със символи, особено сей-хе-ки, но  да се пита първо Висшия и Аз.
Също така може да се изследва има ли и по хороскоп предразположения към това(мога да го направя безплатно)

Таня, прекрасно бебе! Да ви е живо и здраво!

Понеже напоследък постоянно коригирам детето, когато говори, ще си позволя да го направя с теб - напълно добронамерено и с любов . Защо не се опиташ вместо "страхотен" да казваш "прекрасен", "чудесен" и т.н.? "Страхотен" носи негативен заряд, въпреки че ние влагаме друг смисъл в тази дума, но тя поначало си носи негативното. Чела съм, линк сега не мога да дам, че трябва да употребяваме положителни думи, ако мога така да се изразя, защото в подсъзнанието ни първоначално се е "записало" "страхотен" като "Ужасен", "страшен" и пр. думи с негативен заряд и когато ги употребяваме, за да подсилим някой положителна дума, те влизат в противоречие с подсъзнанието ни и носят своите последствия макар и неведнага. Ох, не знам дали го обясних правилно .

FDiamond, желая ти успех!
ljubima10, добре дошла!
eftelya, изведнъж си помислих, че ти си аз - заради подписа ти

И аз точно за това се замислих вчера, като ви написах "Страшни сте!"....

Zuki, приемам с благодарност забележката ти. Много си права. Наистина е така. Направила съм го съвсем несъзнателно, за което се извинявам. Не е с някакви лоши мисли. Позитивната енергия ме владее и днес. Чудесен ден и чудесно начало на месеца. Прекрасни сте.

Zuki е права аз много се дразня и от израза "ужасно красив", "ужасно добър" или нещо от този род. Използва се непрекъснато от екрана, "ужасно" не е превъходна степен за положителни изрази.

joya, това, което описваш е много сериозно. Използваш ли ТЕС? В случая можеш да опиташ с прокси. Само, че се чудя дали е редно да се намесваш по този начин. Моя приятелка също изпада на моменти в неадекватни състояния. Като се добави, че сама гледа две деца.... става много сериозно. Тя не е ходила на лекар и няма поставена диагноза. Не знам точно какво и има, но се моля на ангелите да и помогнат. Езотеричните техники и гледни точки въобще не я интересуват. И тя беше няколко години добре и тази есен отново изпадна в това състояние. Този път вземаше лекарства, предписани от невролог, но предполагам, че състоянието и е по-скоро за психиатрична помощ. Така, че напълно те разбирам как се чувстваш. От една страна си мисля, че близките и /роднини, приятели/ трябва да и помогнат. От друга страна  - тя не желае тази помощ и не разбира същността на състоянието си. Лично аз прокси ТЕС не съм ползвала, защото не съм убедена, че имам право да се намеся по този начин - не е търсена помощта ми.

Много. 
Преди много години се случи с моя добра приятелка. Избягах, преди да ме унищожи психически.
ТЕС и подобни алтернативни методи може и да помогнат, но тук си трябва тежка химия. Не, че ще я излекува, но ще притъпява кризите.

Първо да поздравя  joya , че е толкова добра приятелка. В днешно време, повярвай ми, май ти си полезно изкопаемо.
Не знам какво да те посъветвам, освен - намери й добър терапевт, ако щеш психоаналитик, ако щеш фасилитатор, но ако имаш възможност плати й го и я заведи "на готово". Ако не - опитай се да й внушиш да си пие лекарствата поне и бъди до нея.


А май не съм добър човек, по този критерии.  Миналата седмица се обади клиент (моят мъж се занимава с недвижими имоти, проектиране и т.нат), че са го заключили в една сграда и не може да излезе. След като звънна два пъти на строителя и не му отговори обърна колата и тръгна да го спасява. Обстоятелствата са,че часът беше 18 (закъснявахе за децата от ДГ), а бензинът беше доста под 0-та (и не знаех дали ще успеем да стигнем до квартала даже). Докато стисках зъби да не му кажа, че децата ще останат сами, затворени на двора да ни чакат, ако успеем да стигнем въобще до Люлин, той ми обясняваш как човекът има семейство и той не може да го остави така. Истината е, че за 20-тина минути го извади от там с една стълба и човека се прибра по живо, по здраво, бензинът ни стигна и децата бяха последни, но все пак ги прибрахме...После ни питаха защо са били последни в градината и аз им разказах, че баща име  много добър човек и е спасил един чичко да се прибере при неговите деца, за това. И че мама е лоша, защото би предпочела да се погрижи за своите деца, место да се грижи за чуждите. От сегашно време - срам ме е то мен. От минало -умирах от страх да не ни свърши бензина между центъра и Люлин,в 19 вечерта и да не можем да си вземем децата...

  Klemy, разбирам те напълно. Живея с такъв човек и не веднъж съм се изправяла на нокти 

Да де, ама обективно погледнато аз съм супер егоист и ме е срам чак. Нищо, че за себе си ги обяснявам с това, че за майките най-важни са децата и след тях всичко останало. Но в крайна сметка хем спасихме човека, хем прибрахме децата.

Klemy , ако не бяхте спасили човека и бензина щеше да ви свърши и други грижи щяхте да имате. Имаш страхотен съпруг 
с него си да се научиш , че така е редно. Винаги съм постъпвала така и никога не съм била оставена в беда.

майка Тереза казва, "има гладни хора по света, не защото няма храна, а защото нито ти нито аз ги храним"

Сигурна съм, че си права. Много имам да уча... Дано да ме научи, аз съм податлив ученик. 

Момичета, справих се по-добре от очакваното. Мина страхотно, въпреки че нещата бяха далеч от това, което всички си представяхме, като тръгвахме. В някакъв момент моята роля се оказа доста сложна на психологически посредник, който трябваше да успокои и върне към преговорите една от страните, която се отказа да сътрудничи по ред причини. Сега съм много изморена, но и днес трябва да съм на работа, утре ще почивам. Направих и гаф, в някакъв момент шефът ми прецени, че личните разговори, които проведох с оттеглилата се страна в опит да разбера причините и да ги предразположа отново е трябвало да ги анализирам само с него, а не пред целия екип. За мен пък беше важно да изясня на всички къде грешат, за да може всеки за себе си да промени подхода и да се възстанови доверието и сътрудничеството и наистина точно това стана (чак ме изненадаха с дипломатичния подход, с който обърнаха хода на събитията). Това го постигнах, но все още чакам личния разговор с шефа и не знам какво ще ми се случи на него. За себе си съм доволна. Върнах нещата от точката на замръзване към нормалните делови отношения, но какво ли си мисли шефът за мен?! Е, и друг гаф имам с вироглавието си и че си позволих някои лични занимания в предполагаемото лично време, което в тази фирма не е точно лично. Дано да няма последици, в бъдеще ще се въздържам. Днес ще има брифинг - анализ на развитието на събитията, сигурно ще ме споменат. Един от шефовете на друга фирма, участваща в проектите вече прати е-майл на шефа, в който споменава изричната си благодарност към мен (много се зарадвах). Дано и шефът ми прости прегрешенията и вироглавието.

Благодаря ви за подкрепата, за енергията, за пожеланията! (*Мила*, заплатата ми е неоправдано ниска, но в момент на криза и като чужденка в тази държава, съм доволна че изобщо започнах някъде. Ако успея да се задържа, ще си отворя устата за по-голяма заплата или пък след време Господ ще ми прати по-хубава работа. Засега съм просто щастлива, благодаря денонощно за този шанс и давам всичко от себе си в работата, пък да става каквото ми е писано, убедена съм, че ме чака само най-доброто.) Извинявайте, но няма да коментирам написаното, въпреки че изчетох всичко. Трябва да тръгвам за работа. Обичам ви и ви благодаря от цялото си сърце. Изпращам енергия на всички, които имат нужда от подкрепа, в момента преливам от такава и ви пожелавам на всички да го изпитате!