Адекватни действия при инцидент

Точна реакция и адекватно действие ,не може да се очаква в такъв момент.
Паниката надделява на разумът когато става въпрос за любим човек.
Явно му е паднала кръвната захар и за това е припаднал , но това е една теория.

Дори да знаеш на теория как се реагира адекватно надали в момент на такъв стрес ще се сетиш...

Случвало ми се е да изпадна в стресова ситуация и ми беше доста трудно . Малкия падна от столчето  за хранене и тогава нямах идея какво да направя , в първия момент блокирах , но много бързо трябваше да се окопитя . Но наистина не знаех какво да направя , слава богу , че на тел.150 попаднах на свестен оператор , който много бързо ми даваше наставления и за щастие всичко се размина само с уплаха.

Темата е важна,а е с толкова малко отговори.

Да звъннеш на 150?Да си направи изследване на главата и кръвта?

Случвало ми се е. За щастие не се панирам. Най-важното в такъв момент е да провериш дали е контактен, да не го вдигаш прекалено рязко от земята. От там нататък действаш според състоянието му. Но наистина е добре да иде на лекар.
Дано не ти се случи отново, просто си повтаряй, че трябва да си силна заради него.

Момичета, цял ден ми е криво днес.
Преди малко се присети да излезем на разходка. А мен ме мързи, но се облякох и излязох. Иначе щеше да излезе сам.
Следя му стъпките и при най-малкото залитане примирам.

-------------------------

На това попаднах днес, ровейки се за нитроглицерин:

Как да окажем първа помощ при инсулт

А за нитроглицерина, бегло си спомням, че преди доста време четох във вестник 24 часа, че е хубаво да се намира в домашната аптечка. Това във връзка с първа помощ при инсулт.

П.С Малко не ми се получи връзката между двете неща.  Минаха ми разни мисли през главата, но се въздържа от споделяне.

Проверяваш да не си е глътнал езика,правиш проверка на жизнените показатели,опитваш се да чуеш сърцето.
Знам,че изпаднал човек в безсъзнание не трябва да се мести и де не му се дава нищо през устата.
Това лято имах инфарктна ситуация,но далеч по различна от твоята.Изненадах се от себе си и от запазването на самообладание от моя страна.След,като приключи всичко,аз тотално  се сринах.

Само веднъж през живота си съм преживявала
подобен ужас. Мисля че реагирах адекватно,
но благодарение на майка ми.
Просто грабнах детето, завито в едно одеало
и дори не помня как съм стигнала до Пирогов.
Благодаря на Господ, че живеехме на 5 минути пеша
и на невероятната докторка Адриана Боянова.
В момента обаче, в който го качиха в реанимация -
аз се сринах.
В подобни ситуации, човек може да бъде, както
много силен без да е подозирал, така и ужасно слаб.

Мишелин, медицинско лице съм и мога да ти кажа, че дори повечето ми колеги трудно запазват самообладание, не само, когато се касае за близки, а и за който и да е, освен ако не работят в Спешен център и не са свикнали с това. Под "инцидент" може да се имат предвид много ситуации - от ортостатичен колапс ( при рязко ставане от легнало положение, както мисля, че се е случило със съпруга ти, при което рязко пада и без това ниското при сън кръвно), през отравяне, обгазяване, падане от високо, катастрофа, алергичен шок и какво ли още не. Затова най-важното в случая е, ако е възможно, да се запази самообладание и да не се забрави телефона на ЦСМП. Докато дойдат, се прави преценка на жизнените показатели, както е казало момиче преди мен - важно е да се установи дали диша и дали има сърдечна дейност, като се опипа пулса. При проблем и с двете, това, което може всеки да направи, е сърдечен масаж и дишане уста в уста. Ако е възможно да се измери кръвното. При припаднал човек главата трябва да се постави ниско, за да се кръвоснабди мозъка. Ако се забелязва повърнато, да се обърне внимателно настрани, за да не се аспирира в белия дроб.Да се разхлабят дрехите, да се отвори прозорец, за да влезе чист въздух, да се напръска с вода. Ако има счупено, да не се размества, а ако може да се шинира с подръчни средства. Ако кърви от крайник, да се стегне над мястото на кървене. Изобщо - при всяка ситуация мерките са различни и наистина човек може да блокира от страх. Не се рови за инсулта - няма инсулт момчето ти. От него не се припада току-така, симптомите започват обиковено полека с нарушение в говора, несвързани приказки, пареза на единия устен ъгъл, високо кръвно, което е несъвместимо с колапса. А нитроглицеринът се използва при сърдечните заболявания - стенокардия или инфаркт.

Оказването на първа помощ се учи и най-вече се преговаря системно, защото се забравя.
В случаят, който описваш си постъпила емоционално, тоест, нормално.
Аз бих освежила с вода, премерила кръвно налягане, наблюдавала за странични ефекти от удара.
Научи например какво е странично стабилно положение, това е много важно нещо ( не касае случая).
Много неща могат да се научат, има ръководства на БЧК по ПП, море от материали в Интернет, човек желание да има.
Това, което много пъти съм писала е, че има и ръководства за оказване на ПП на бебета и малки деца, нещо абсолютно задължително за всяка майка.

В продължение на горния пост - има курсове в БЧК, не са скъпи, но си струват. 
Карала съм два такива преди години /не за шофьори/, след което няколко пъти ми се е налагало да оказвам първа помощ, вкл. и на близки - стягаш се, наученото някак изплува от само себе си и действаш. В такива случаи не трябва да се губи самообладание и да се изпада в паника - това не е помага на постардалия. Е, после наистина рухваш от напрежението.   

Потвърждавам, наученото в курсовете на БЧК не се забравя. Мама ги е завършила преди, за речем, 30-35г., но запази самообладание и спаси голямата ми щерка от задушаване с орех, буквално от сигурна смърт.

При такъв случай, човек прави вскичко по истинкт.
Въпросът е да не изпазаш в паника, ако изпаднеш, наистина по-добре повикай съседите и след това Бърза помощ.

   Последната бърза помощ ,кото ми се наложи да давам, беше на дъщерята преди три седмици! Тръгна за внука и след две минути се връща ревяща.Стъпила накриво,паднала по стълбите, десния и глезен посиняваше и се подуваше на огромна буца пред очите ми.Стъпалото и изкривено навътре. Сложих я да легне, вдигнах и крака на стол, изсипах лед в един плик, дадох и да го държи на глезена, а аз намерих ластичен бинт и обездвижих глезена.После баща и я закара в Пирогов и и сложиха гипс! Вече като мина всичко, ми отмаляха и краката и ръцете, не можех да си ги мръдна!

   Хубавото е,че помня още почти всичко за първа помощ, защото едно време го учехме и даже в състезания съм участвала.

  Тогава всички учехме как се дава първа помощ, днес никой нищо не знае!