Кой и как избра името на детето ви?

Аз предложих и двата пъти имената, после ги одобри и мъжа ми... не веднага и при нас. Името на второто ни дете исках да е друго, но мъжът ми беше против, в крайна сметка склоних на друго име и сега съм много доволна, че стана така. Името беше консенсус, не сме кръщавали на абсолютно никой, макар че буквата съвпада с името на свекър ми и на мъжа ми.

Аз избрах името на дъщеря ни, мъжът ми одобри .Нямаше спорове.
Кръстена е на майка ми .
Няма сърдити .

Уж двамата с мъжо го избрахме, ама сега той твърди, че аз съм го била избрала 
Нарочно избегнахме първите букви на всички роднини и познати  За да няма сърдити после.

Исках да кръстя сина си на името на съпругът ми,но той категорично отказа -
както искаш ,но без моето име!
И двамата ми сина са с избрани от мен имена.

С каката така и не стигнахме до съгласие за името,компромиса беше ако е момиче аз избирам,ако е момче той.За малкия таткото избра името само имах претенции за буквата.Александра е с първата буква на баща си, а Мирослав с първата буква на моите родители. Затова гласувах с опция и двамата.

При мен ситуацията беше по-особена. Колебаех се между няколко имена-Рада, Амелия, Кармен, имена които нямат нищо общо помужду си, но тези ми допаднаха. Мъжът ми си хареса Амелия. Малко преди раждането леля ми направи жест, който значеше изключително много за мен, не ми се коментира поводът. От благодарност реших детето да е кръстено на нея. Мъжът ми беше категорично против, първо, че не харесва леля ми, второ, не харесва самото име. Аз също не го харесвам особено, но в крайна сметка благодарността ми надделя, а аз надделях над мъжа ми ...До ден днешен той веднъж не е казал цялото й име, към нея се обръща с Ади, а когато някой непознат човек го попита как се казва детето, също отговаря-Ади.

Kotkataa,с най-добри чувства съм към теб   ,умна жена си,знам,че няма да ми се обидиш,но аз не бих постъпила като теб-да настоявам за име,което таткото не одобрява! Благодарност може да се изрази по безброй начини,но разбира се,ти си знаеш причините най-добре!
Иначе,браво,че си му стъпила на вратлето! И браво на леля ти!

Мимина, разбира се, че не се обиждам . Принципно си абсолютно права, но в моя случай Ади може би нямаше да се роди, ако не беше леля ми. В онзи момент( когато разбрах, че съм бременна), никой, абсолютно никой, нито родителите ми, нито мъжа ми подкрепиха решението ми да родя бебето. Студентка съм била, не му било времето, да съм си живеела живота и така...Само леля ми застана зад мен и заяви твърдо, че ще ми помогне и морално и материално, и такава реч дръпна пред моите, че те умряха от срам Тя никога не е имала претенции за името, даже остана безкрайно изненадана, като го чу. Можех да кръстя дъщеря ми по мой вкус, никой нямаше да каже нищо, но като си спомня колко дълбоко трогната и щастлива беше леля ми в този момент, не съжалявам за избора си.

Доста преди да забременея бяхме решили, че ако имаме момиче, ще я кръстим на майка ми. Сигурно е било моя идея  , но не помня да е трябвало да убеждавам мъжа ми, та явно бързо се е съгласил. Името пасва на всичките ни критерии - хубаво име, международно, има галено, има имен ден, а и сме фенове на традицията. И двата комплекта родители са широко скроени, така че знаехме, че няма да има изпълнения тип "защо на нея, а не на мен" .

Имената на двете си деца ги избрахме ние с мъжа ми. Не е имало натиск от страна на роднините. Инициативата и за двете дадох аз. Първото ни дете се казва Валентина. Кръстена е на свекъра ми - Валентин. И двете семейства имат хубави български имена, затова решихме да ги почетем, пък и много не сме умували за име.Честно казано така ни беше и по-лесно. Аз нямам любимо мъжко или женско име, освен моето си, но пък не ми харесва традицията децата да се кръщават на майка си и баща си. Първоначално ни бяха казали, че дъщеря ми ще е момче и затова мислехме да се казва Валентин на дядо си, но тя се роди момиче и я кръстихме Валентина. Синът ми е кръстен на моя баща - Борислав. Моят мъж  обаче повече му харесва Борис и така бебето се казва Борис.

Говорили сме че като му дойде времето няма да е кръстено на роднини.

Темата е много готина, и аз лично се радвам да чета за всяка история.
Все още нямам деца, не съм и омъжена.
Но ще разкажа за племенницата ми, която след няколко месеца ще навърши 4 годинки.
Брат ми и снаха ми бяха решили, че ще кръстят бебето Иван ако е момче - на двамата дядовци (които за голямо съвпадение, освен че имат еднакви имена, са родени и на един и същи ден!!!  ). Но то взе, че се роди момиченце И тъй като моята майка е Роса, а другата баба е Мария (и аз съм Мария), решиха че няма да кръстят малката на бабата и лелята, а на нашето майче
Така, че решиха кратко и ясно да е Роси.
Разбира се, всички бяхме щастливи, но все пак попитах: "Е, като толкова искахте да е Иван, защо не кръстихте малката пак на Иван-човците?" И брат ми: "Е, Ивана ужасно звучи!", а аз "Е, една Ивайла не звучи ли добре?  "
Специално аз харесвам Ивайла, но нека мама е щастлива да има внучка с нейното име
Иначе доколкото знам историята с моето име и това на брат ми: когато брат ми се е родил мама е искала да го кръстят на дядо ми по линия на тате (бог да прости) Цеко, а татко е харесвал повече Цветан (и на мен ми харесва повече), но го кръстили Цеко, защото мама много държала да е точно като неговото име.
Когато съм се родила аз, искали да ме кръстят на баба (по линия на тате) Мара, но тате е казал... НЕ, Мария е по - хубаво.....
Така че и двамата са се наложили и поне при мен съм доволна... за брат ми се чудя, но поне си има уникално име. 

Лично аз уважавам традицията да се кръщават децата на свекър и свекърва, ако разбира се, заслужават... нали знаете човек се "мята" на този на когото е кръстен.

Изключително много се забавлявахме с приятеля ми когато гледахме имена в генератора: http://www.bebeshkoime.info/ , така че избирайте имена, за които да не съжалявате, и най - вече от които децата ви да не срамуват.

При нас името дойде само, нямахме предварително избрано. Аз бях убедена че има още време до раждането и все отлагах избора. Името ми дойде в ума докато лежах на операционната за секциото. Таткото не възрази, по-късно осъзнах че първата буква съвпада с тази на майка ми

Аз им избрах имената, но все пак исках и таткото да ги харесва.
Голямото ми дете е кръстено на баща ми, неговото име ми е най-любимо за момче. Малкото не е кръстено на никого, просто много ми харесва името Камен и много му приляга. Никой не се сърди, сърденето за имена не е присъщо на интелигентните хора.

С последното изречение съм напълно съгласна-сърденето за имена не е присъщо за интелигентни хора! На бабата и дядото може и името да не им хареса, нормално е, всеки си има вкус, но би трябвало да си замълчат, или поне да не се цупят. Лошо ми става като чуя, че някой са го лишили от наследство, изгонили са нечия снаха заради името или пък най-голямото извращение- да не погледнеш внучето си докато си жив, само защото не е кръстено на теб. Ама прости хора колкото искаш...