Кой и как избра името на детето ви?

  • 5 888
  • 79
Въпрос към всички: родилите и бременните, които вече са избрали име за бебето си:
Кой, как или защо избра името на детето?

Питам, понеже аз ще раждам за първи път и ми е интересно, дали при две деца, например се редувате: единия път избира майката, другия път бащата или винаги и двамата? Кой избра първия път?
Т.е. - ясно е, че трябва да бъде постигнат консенсус по въпроса, но пак е интересно и кой го е избрал?
 Натискаха ли ви роднини да изберете тяхното име и т.н. ? Сърдеха ли се други роднини, ако детето е кръстено по случайност с първата буква на някой роднина? Лесно ли се избира име, което да се харесва и на двамата ?
Виж целия пост
# 1
Аз избрах името. Прочетох го в списък с имена в нета. Таткото го одобри. Преди това той беше предлагал други имена, които аз не харесах. Аз също имах някои идеи, които пък на него не му допаднаха. Синът ни не е кръстен на никой от роднините, не е имало сърдити.
Виж целия пост
# 2
На първото дете аз избрах името, на второто- първото.
И двете деца на са кръстени на никого. Сърдити нямаше.
Виж целия пост
# 3
 С таткото си направихме списъци с имена ,които харесваме,защото вкусовете ни доста се разминаваха,накрая избрахме имена,които и на 2та да ни допадат..Но честно казано аз настоявах за Ема повече,а той за Християн..Моят фаворит за мъжко име беше Денис,но таткото въобще не го харесваше,та постигнахме консенсус за Християн  Heart Eyes,тъй като го очаквахме по Коледа,но той малко подрани  Mr. Green Първият път беше по-лесно..  Mr. Green Но да ти кажа всичко е много индивидуално,ако със съпруга ти имате сходен вкус,ще бъде лесно,ако сте коренно различни като предпочитания,ще бъде по-трудно.. Peace Иначе не сме кръщавали на никого..Имаше малко разочарование от страна на майка ми,но не беше кой знае какво..  Wink
Виж целия пост
# 4
аз и бащата - заедно, като решението беше единствено наше, никой не се е бъркал. така е редно според мен.
Нищо не харесвахме дълго, накрая прегледахме именните дни в този месец, оказа се, че на деня на термина ми е това име...та до край се колебаехме между него и това, но избрахме в крайна сметка, това, което се падаше на термин....е то бебето закъсня...но така си остана...по късно научих, че на деня на раждането е било Матей...но тогава така и не знаех иначе един Матю, Матей или Матиас също нямаше да е лош вариант. Wink
Виж целия пост
# 5
Аз избрах име за момче, но въобще не се сетих,  т.е. - чак днес се сетих, че първата буква, съвпада с тази на баща ми и някой може да помисли, че е нарочно. ooooh! А пък хич не съм мислила за началните букви, дали случайно не съвпадат с нечие име. Но няма да променям името. А за момиче пак избрах име, което се хареса и на двамата, обаче пък започва с моята буква  ooooh! Не знам вече кой какво ще си помисли, а хич не съм по това да гледам буквички, зодии и да определям отношението си по това, обаче хората го правят.
На роднини сме се разбрали, че няма да кръщаваме. Но, ако имам второ дете, ще ми е много неудобно пак аз да предлагам имена.  Да не говорим, че и сега таткото искаше да помисли за женско, ама аз вече го бях измислила, та ще остане за следващия път, стига да не е на някой негов роднина .  Но си мисля, че след като жената се мъчи толкова 9 месеца, понякога и преди и след това е добре тя да има решаваща роля за избора на име. Е, хубаво е и да се харесва и на двамата. До роднини няма да се допитваме, че отсега ги виждам, как се надъхват в чий рожден месец ще се роди, камо ли за името, сигурно силно се надяват и на това, или поне на някоя буквичка....
Виж целия пост
# 6
Гласувах само за второто си дете, защото за първото трябва да гласувам с няколко опции Simple Smile
За 1вото дете заедно със съпруга ми измислихме името. Свекърва ми не го одобри, по традиция детето трябвало да бъде кръстено на прадядото. Смених името, но казах, че го кръщавам на моята мама. Силно казано "кръщавам", защото мама се казва Димитринка, а дъщеря ми Дияна. Но така е наречена Simple Smile Прадядото, бог да го прости, се казваше Димитър. Едните знаят, че дъщеря ми е кръстена на него, другите обратното.
Предупредих съпругът ми, че живот и здраве за 2рото дете ще решавам аз. Така и стана. Никой не е имал претенции, и никой не е питал дали и защо не е кръстен на никой от роднините.
Виж целия пост
# 7
с каква буква започват няма никакво значение. пък ако някой нещо си мисли - негов си проблем.

за това от кой е дошло името като предложение, също не мисля че има значение, важното е в крайна сметка и двамата да го харесват.

Аз честно изобщо не знам кой какво име е предлагал при насчетохме заедно списъци и се хилихме, току някой подхвърляше някое име... не сме се размятали със списъци разни в ръка и да викаме твоето-моето...
накрая аз казах - я да погледнем именните дни в месеца, може да си се роди с името...и той каза - ми добре...и ооо ми то никак не е лошо това...и така...
другото което отпадна беше чисто мое предложение, но някак остана и за двама ни на заден план.

Виж сега вече си имам два стройни списъка с имена мъжки и женски...ако някой ден се зададе второ чеве....но пак  никой не зане дали наистина името би било от тях...със сигурност не и ако бащата не хареса никое.
Виж целия пост
# 8
Аз избрах името, мъжът ми го хареса. На никой не съм кръщавала, въпреки, че първата буква съвпада с тази на майка ми. Но детето ни е кръстено на себе си.
Виж целия пост
# 9
Аз избрах името.
Не е кръстен на никого. Сърдити няма.
Виж целия пост
# 10
Избрахме го двамата. Не е кръстен на никого.И роднините ни не са настоявали за това.
Не смятам, че единият родител има повече право да избере името, не одобрявам и това името на едното дете да се избере от единия, пък на другото от другия.
Децата са и на двамата, правата са равни, името трябва да се харесва и на двамата.
Виж целия пост
# 11
И двамата. И двата пъти аз изброявах имена, които харесвам, таткото одобри тези, дето се виждат в подписа ми. Но те си бяха и моите фаворити  Simple Smile Условно баткото е наречен на  свекърва ми, а малкият - на баща ми.  Simple Smile Никой не е настоявал за това, ние просто искахме така.
Виж целия пост
# 12
Аз го избрах. Казах първо на майка си, че ще го кръстя на свекъра и тя веднага ме подкрепи. Водещият мотив беше не да е кръстен на някого, а това, че харесвам името. Минути след това уведомих мъжа си и баща му, който скочи от вълнение и почна да ми благодари...
Виж целия пост
# 13
Аз избрах имената,таткото ги одобри...не веднага. Laughing Не може да се каже,че са кръстени на някого,щото само отбихме номера с първата буква-мое беше желанието да "вземем" началните букви,най-вече за да улесня себе си,щото вероятно още щях да се чудя как да ги кръстя. Laughing  Е,може би за синът ми би могло да се възприеме,че е кръстен на дядо си...поне имат общ имен ден! Peace Сърдити няма,но баща ми до последно таеше надежда ..."Е,Димитър ли,Митко ли,няма значение,което и да е,няма да се сърдя!" Laughing
Виж целия пост
# 14
Аз дете нямам, но с мъжът ми сме обсъждали идея за име. За момче - на никой. За момиче - не сме решили.
Свекърва ми подхвърля и върти въпроса да е на нея, но единственият и шанс да има внуче кръстено  на нея е да имам близнаци - момичета и едното да е кръстено на майка ми другото на нея. Но шанса за близнаци е мноооого мъничък. Имаме и измислено име за момиченце, което включва буквички на моята майка и на свекърва ми, но не сме сигурни, че ще го ползваме. Сигурна съм обаче  в едно - че името ще бъде избрано от двама ни заедно, независимо кой от нас го предложи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия