Обазование тук, образование там.(USA)

Мери, и двете /семейство и система/ си имат своя съществен принос за дереджето ни. Идеята е, че за да имаме някакво горе- долу средно ниво задължение на държавата е да се погрижи за него. Оставяйки го на семействата се видя до къде я докара.

Немирница, за мен "спокойствието" е там, където детето ходи спокойно само на училище, без страх, че в междучасието или по път ще му се случи нещо неприятно, в клас с не повече от 24 деца, в не много голямо училище, там, където класният е ангажиран с класа си, учителите- с предмета си и отделят индивидуално внимание към учениците си. Също така и липса на излишно товарене до ХІІ клас с всякакви чудеса на тези, които определено няма да станат "доктори, адвокати, архитекти, учени, финансисти", съобразяване още след V клас с интересите на отделните деца, на които да се позволи да се развиват, а не да тъпчат на място по безсмислени предмети, които не ги интересуват и нямат афинитет към тях /за някои деца музиката и рисуването, например, могат да са кошмарни, като им прибавиш и по някой луд даскал, който иска от немузикалния да пее и от този, дето хич не му иде отръки да рисува картини със светлосенки/, да могат да развиват и заложбите си в насоките, в които могат. А чужд език да се учи в групи от по максимум 10 деца, в противен случай си е чиста загуба на време- 30 деца се въртят в претъпкана стая. По- добре да го няма по програма. Аз, като възрастен, едва ли ще се заинтересувам от предмета и ще науча нещо.  Ако нещо ще се прави, то да е поне някоя и друга идея смислено и по- качествено. В противен случай си губим времето взаимно.

Judy,

Това, което искаш, не вярвам да го има в държавните училища на коя да е държава. За да получиш всички тези екстри ти трябва частно училище. Там действат на принципа "който плаща, той поръчва музиката" и се стараят да удовлетворяват желанията на родителите. Единственият проблем е, че в много западни държави в частните училища се събират най-надарените деца, а в нашите частни училища се събират децата на най-надарените родители. Но пък тези родители могат да платят за прилично висше образование и затова не им е проблем, че децата не получават много знания. Даже харесват спокойствието.

Сбъркана образователна система+ сбъркано общество= немотивирани ученици.

Как един учен да мотивира детето си, като е учил, учил, учил и получава 300 лева заплата, а домашният ни майстор изкарва толкова за три дни труд?
Интересно ми е и как българските учители обясняват на децата връзката образование - материално положение - положение в обществото?
Право или обратно пропорционално е едното на другото?

За себе си направих извод - повече екскурзии навън, за да види какъв е ефектът от доброто образование и от добрата професия в "белия" свят.

Ми не знам, в другата тема има друга информация- точно за диференциация и избор на предмети, само с 3-4 задължителни.
Аз и затова мечтая- да си учи синът математика, БЕЛ и още 1-2 неща, но останалите сам да си избере. Така няма да му досаждат с пеене, което посмъртно не може да го затрогне, нито ще му губят времето с Домашен бит и шиене на кръстат бод, например.
Между впрочем в старото училище на детето бяха 22 деца в клас и класната им се справяше отлично. Не ми се е налагало да дообяснявам у нас. Тогава детето бе и по- мотивирано, само изявяваше желание за ходене на състезания. От тази година с 30 парчета /от които няколко приети по "други" критерии"/ му се изпариха разни интереси и мераци яко дим. Та виждам ясно, как т.нар. елитни училища и паралелки всъщност не са това, което трябва да са.
Не съм можела никога да си обясня поради що половината от децата учат до 19 годишни напълно излишни за тях неща, като на самите тях им е ясно, че ще бачкат в строителството и сродни и нямат мераци за друго.
Иначе, Нова, и ние така- повечко показване как е по света, но реално и понадъхване.

нова, преди време бях писала, че таксиметров шофьор може да изкара 5000 евро на месец, но висшист не. Т.е. това не е само в БГ.
Judy, това спокойствие го има и при 30 деца в клас. Особено когато децата са малки. Но зависи сред какви индивиди живееш. Но и там ги има същите проблеми в среден курс, като в БГ. От това не може да се избяга.
Merry има опит, тя би споделила с повече подробности. Но не виждам съществена разлика с БГ. Този бленуван Запад е подобрена версия, но не чак толкова.

Разлика между 20 и 30 деца винаги има.
А опит имам споделен от много хора, включително и въз основа на направено от мен нарочно проучване в друга, чужбинска, тема. Лични познати имам достатъчно, на тях се доверявам, т.к. ги познавам добре и знам на чия преценка мога да разчитам.

Не мисля, че 30-те деца са причината да изгуби интерес. По-скоро материалът става различен и по-задълбочен и много деца вече не изпитват удоволствие от неговото овладяване. На времето в училище също бяхме 34 деца в класа, но това не е пораждало никакви проблеми- всички слушаха и внимаваха. Най-общо казано, който иска да научи ще научи и в клас с над 30 деца. Който няма мотивация му трябва индивидуален учител с остен.
В източните държави системата на обучение почива на вековната традиция "Умният разбира и от малко, на глупака колкото и да му обясняваш, все ще е напразно".  И така и преподават - даскалът говори, всички слушат и който разбрал - разбрал. За мен това е идиотизъм, но те явно си го харесват. И се научават.

ДБТ не е лош предмет. За мен не е загубено време един мъж да може да си зашие копчето. Или една жена да знае все пак как се сменя бушон и какво е шевна машина.
С пеенето нещата си зависят от учителя. Всъщност предметът не е пеене. Моята дъщеря също не може да пее, но никой не я тормози да го прави. Вместо това им преподават теория и интересни факти за обща култура, което е доста полезно.

Става въпрос за много прости нещица- вкл. чуваемост на учителя, особено ако те сложат да стоиш на последен чин, възможност за лично участие, задаване на въпроси и проверка на всяка работа в клас и домашна с индивидуално пояснение, според нуждите.
То, иначе, който иска да научи, ще научи и в кварталното училище, нали се установи, че сами се справяме на практика всъщност по- добре. А и това за себе си го изпитах вече. И най- вече- така и трябва, родителят да се справи.
Не обсъждам кой предмет е добър и кой- лош. Идеята ми е коренно различна, не се нуждае от пояснение допълнително, именно защото "Умният разбира и от малко, на глупака колкото и да му обясняваш, все ще е напразно".
А при нас си е пеене предметът- детето трябва да пее и толкоз. Фалшиво, грозно- пее си пред класа и му се казва да се старае да пее като съседчето по чин. Освен това е "калпазан", щот не може. Та предпочитам поне избор да има детето. Но нейсе, наясно съм, че у нас изборът е мръсно понятие, неизгодно на ползващите се от системата /за жалост това не са учениците/. Трябва да има запълнени часове, все пак.

Е, забравих да спомена, че освен учител всеки клас си има по 2 съпорт такива. Клас от 30 деца, като 3 деца от тях са чужденци.
ЧС е права - едно време също бяхме големи класове, но тогава важни бяха първите 7 г и си личеше - бе тихо в клас и само гласът на учителя се чуваше. Сега не е така. Т.е. бройката не е важна, а възпитанието на децата и на родителите.

И аз бих имала претенции към системата. Но съм се убедила, че няма идеална система за всички деца. Още на първата родителска среща в 1 клас видях, че едва ли не всеки родител иска нещо различно. И няма начин да се угоди на всички. Затова системата се опитва да е някаква осреднена и да да дава по нещо за всеки, но никому на 100%. Приемам това и за мен то е нещо като урок за живота, защото и в живота няма идеална среда.
Затова ти казвам, че е нереалистично да искаш система, която да ти пасва на 100%  НА ТЕБ. Ми едва ли ще стане. И на нас не ни пасва системата, но опитваме да компенсираме сами.

Ми търсиш система, която ти харесва и си пращаш там детето, ако искаш. Всеки има избор. Не е като да няма и да се задоволява с това положение.

Именно. И мотивацията.

Сега много от децата нямат мотивация и влошават постиженията си, а родителите обвиняват системата. Да, ако системата предвиждаше индивидуални уроци и по един учител с пръчка до всяко дете, щеше да има мотивация. Но в голям клас научава този, който иска да научи. Родителите на останалите деца дават пари за да компенсират с уроци незаинтересоваността на децата си. И си мечтаят за друга система. Което само по себе си не е лошо, но е нереалистично. По-добре е да се мотивират децата и тогава никой няма да ходи на уроци за да върже тройката.

Съгласна съм. Но да пратя "навън" дете в основното училище не ми се иска. Наистина е въпрос на избор.

Едно време бяхме 30 ученици, но...имаше намалено поведение.

Безнаказаността е много лош пример и за останалите.
Ами другата година какво да очакваме?

Judy, мнението на хората, включително и моето, не може да ти даде отговор какви са плюсовете и минусите на дадена образователна система, защото са пречупени през личния опит и нужди. Ако искаш да имаш обективно мнение, ти трябва личен опит и информация от официални, безпристрастни източници. Аз затова и пусках линкове в отговорите си. За да може всеки сам да прочете и да направи изводите си, а не да разчита само на моето мнение  
А информацията ти за Англия, пусната на лични, бих я подложила на съмнение   Защо на лични ти писаха, а не във форума В чужбинския има доста теми за образованието и сме сравнявали с българското не веднъж  
Не знам с какво впечатление си останала, но аз лично избирам английското, не българското. За нуждите на моето семейство то е по-добро. Но и впечатлението ми от българското е на база, когато аз съм била ученичка и какво други майки на наборчета са коментирали и споделяли, тоест не е обективно.
А какво трябва да е средното ниво според теб?
И за спокойствието, за което говориш. Аз писах, училището на сина са 10 паралелки на година по 28 деца. Училището му е oversubscribed, защото е с изключително добра репутация. Обучението тук е задължително от 5 до 16 години. На 16 се полагат матурите, GCSE. След това, ако искаш работи, ако искаш в колеж учи, ако искаш покривай А левълс за университет.
Изборът на предмети синът ще прави тази година, на 14 години. Ето информация от официален правителствен сайт.
Задължителни:
•English
•maths
•science
по тях се държи матура и задължителни, по които ако искаш държиш матура:
•careers education
•citizenship
•information and communication technology (ICT)
•physical education (PE)
•religious studies
•sex and relationships education
•work-related learning
Не задължителни, които училището е задължено да даде като избор:
•arts (including art and design, music, dance, drama and media arts)
•design and technology
•humanities (history and geography)
•modern foreign languages
и още доста други, които вече са по преценка на училището.
Синът не е доволен от този избор, защото неговите интереси са география и история, а математиката и науките са му на заден план. Обаче няма избор. Чак за А левълс наистина им се дава възможност да избират, според това към какъв профил са се насочили и какви са изискванията на университетите. Обаче за дете с насоченост науки и математика, тази опция е перфектна