СЕПТЕМВРИЙЧЕТО играе, пее, пълни памперси и дебелее!

Flash Danceне се чувствай гузна, при нас е същата работа. Не може да ме манипулира чак толкова (не минава номера със страх от нещо-си), знае че не го отразявам вече. Но и той не спира да говори, да ходи насам-натам, да вика и т.н. И аз понякога в прав текст си му казвам да ме остави на мира, че направо бръмвам...А като говоря с баща му, или просто по телефона, то става едно надприказване с него. Собствените си мисли не мога да чуя.
А за килограмите не се притеснявай. Щом добре си расте младежа и си пълни памперсите доволно, не го мисли.  
fata_morgana, правила съм на сина ми на ръката. Залепвах го с лейкопласт. При махането не е много приятно, ама иначе няма как да се закрепи и да не омаже всичко , а риванола много цапа.

fata_morgana  аз пък съм била пълничка до към годинката, но майка ми ме гонила с храната и ми правила театри за да ям. После станах хилава, а сега съм средна категория май  Знам, че не е състезание наддаването и виждам че си е добре детето. Може би повече се страхувам да не спра да кърмя. Ей Богу, много ми харесва тази интимна връзка и не искам да я загубя, не още. Имам чувството че именно кърменето ме направи близка с бебето. Понеже не кърмих много Сисинка като че ли не съм имала такава интимност с нея и ми е тъжно заради това. Кърменетето въобще не е само хранене, то е всичко. Няма друго такова усещане. Да, тежи ми понякога честото будене през нощта. Да, не се наспивам винаги. Но пак искам да кърмя поне до една година. Сякаш всичко друго изчезва като сме си само двамата с малчо и се гушим и кърмим. Нищо друго не е от значение и нищо друго не ми е важно. Уви явно и Сисинка го усеща, милата ми. А аз така исках да балансирам между двамата. Всеки ден се заричам като си дойде вечерта от градина да й обърна внимание. И всеки ден не се получава.
Машонка и мен много ме дразни като ме пита разни неща докато говоря по телефона. Как не й обеснявах, че не мога да слушам и човека в слушалката и нея. Е, не. Тя пак си знае нейното. Явно ревнува, явно си иска внимание. И има право. Ние всички (и аз в това число) си казваме да са ни живи и здрави децата и колко много ги обичаме. И всеки ден си казвам, че не й го показвам достатъчно. На Давид може би повече, но на нея...... едва ли. Като дойде вечерта искам да седна пред компа, да гледам телевизия, дето се казва да релаксирам. И идва тя, милата ми пораснала госпожица и иска да ми разкаже всичко - за песните, които са учили, за танците, за това как някой я е обидил или някой я е разсмял. А аз. Аз искам да съм за малко поне сама и да слушам друго, не нея. Уф, не мога да не ми е гузно. Груба съм, рязка, гневна, заповядвам - измий се, легни си, не се глези, яж по-бързичко. Оф, казах си болката. Ама не ми олекна  .

Flash Dance, не се чувствай виновна, има и такива моменти. И моята щерка е една дърдорана, преди още да се роди Влади ѝ правех забелжки да мълчи, или да е по-тиха. А веднъж беше направо нетърпимо и ѝ казах да млъкне и за 10мин да не си отваря устата изобщо. Детето ме погледна   и ме пита "Мамо,защо не искаш да говориш с мен?". Леле-мале, как ми стана криво и гузно и казвам "Добре, нека да си говорим тогава." . Но тя не иска, иска просто да си бърбори, води диалог сама със себе си .Добре, че имам приятелка психолог, та ме успокои, че е нормално поведение. А като се върне от градина   то не е за разправяне, цял ден се е сдържала и е слушала и вечерта си наваксва. А малкото само чака да се върне и почва да я гони да играят и става една лудница  

Кой беше писал, че бебче примлясква когато някой яде пред него? Да ви разкажа и аз. Тази вечер големите хапват за десерт кисело мляко, седнали до шезлонга на Дани. Каката хапва и дава и на малкия, а бебо ги гледа. Ако знаете какъв поглед имаше, да му дадеш лъжицата сам ще почне да яде. А онзи ден явно брат му реши, че го държа гладен и почна да му слага трохи от меденка в устата.

Добро утро

Flash Dance, и при нас е така - аз доста съм започнала да викам напоследък, а мъжа ми се кара. Но как да не викам - кърмя малкия и ако се позабави, което често му се случа, Лора идва и почва да го удря по главата - 'Самуилче, стига папа'... и аз викам, случва се да го махна от гърда, да успокоя каката малко и после пак го взимам.

Иначе при Лора това мазало за пръстчета - Даум Ексол - ще помогне май. Вече 3 вечери засписва без палец в устата. И май разбира какво и се говори, зашото вечер без съпротива дава да намажем палчетата. Дано ефекта да е за постоянно.

Аз с баткото нямам никакви проблеми, едно че е голям, второ, че вече знае какво е да се появи бебе у дома - когато се роди сестра му. Но дъщеря ми определено си има лека ревност. Първо почна да говори по бебешки понякога Обясни ми, че иска да си е бебе. Не да ходи на детска градина, а да си я гледаме ние у дома, тя да смуче биберон, само памперси може да не й слагаме. Щяла да си купи машинка за връщане на времето назад и да си стане бебе. И още, и още. Опитах се да й обясня колко много неща тя може да прави, а бебето още не, та да я поразведря и май успях 

Момичета ,споделете мнението си за бънджи-гащите и проходилките.Когато бяхме на ортопед при Драганов ,той забрани и двете , но чак пък толкова крайно мнение не ми допада.Иска ми се поне бънджи да вземем на Йоана и затова ви питам за вашето мнение и информация по въпроса  .

На мои приятелки децата са ползвали и бънджита, и проходилки, и нищо им няма  Моите не са ползвали и сега няма да взимам. По принцип проходилките се водят опасни, но това е ако живееш в къща, да не би да падне детето по стълбите с нея примерно. Бънджи гащи ме е страх да взимам, просто при по-силно залитане си мисля, че може кофти да се удари детето или да се преобърне. Може и да греша, но просто не ме привличат тези два артикула.

velizarka_8 ,

на Симоне му давам такова чайче, той го харесва повече от това с копъра на Хип, но до там, този чай чудеса не прави или поне при нас не съм забелязала с чай без чай по един и същи начин се приспиваме 

Добро утро момичета!
Днес имам двоен празник , годишнина от сватбата(цели 6 години, кога минаха не разбрах ) и 3 месеца на бебка! Та да почерпя



Оф, нашия батко също е много бърборлив, че и гръмогласен Първите дни като си дойдохме с бебето вкъщи, докато го кърмех започваше и той да се умилква покрай мен, да се катери отгоре ми уж да видел как яде бебето Сега вече посвикна и мисля че няма кой знай каква ревност! Винаги, когато го усетя че си търси вниманието ми гледам да му го осигуря, а пък като му се карам го правя заради негови бели, но той общо взето е много внимателен с бебчо. Някой път като му дойде музата застава до нея и почва да и говори, да и пее, разхожда я с количката, а пък иначе не и обръща внимание и даже не се дразни като плаче, дори и когато е заспал( което ме учудва)
Само че и аз викам, понякога ме заболява гърлото , ама толкова ме ядосва като преди малко...баба му му подари един голям кран с дистанционно, а нашия голям зор има да го разглобява, и естествено го счупи Как да не се ядосваш, няма нито една здрава играчка, изобщо не ги пази, едва издържат няколко дена... И сега пак се развиках, чак бебето се разплака После и аз се чувствам гузна, но пък си мисля че все пак има някакъв ефект...след последните ми поучителни тиради в понеделник, беше послушен цяла седмица, направо като че ли беше друго дете "Мамо, благодаря ти, че си толкова добра!", "Мамо, извинявай!", сам се облича и съблича, без да го подканям по 100 пъти...избщо да не повярваш
Какво да ги правиш, деца! Някой път откривам себе си в него, сещам се че и аз съм правила така като малка и си казвам:"Защо толкова се ядосваш, успокой се, иначе детето ти ще те запомни като крясла!"

За бънджита и проходилки мисля че е доста рано! Според мен трябва детето да може да седи само стабилно, да му е укрепнало добре кръстчето и да има наченки на опити за ходене! При всяко дете това ще е по различно време естествено! Моя хубостник на 6 месец седеше стабилно, на седмия го сложих в проходилка(в началото по малко време), на деветия ходеше с наша помощ, а на десетия сам. Иначе педито каза "Каква проходилка на седем месеца, в книгите пише на девет!"   Ама той си беше много жилав и пъргав(и сега още е такъв), та най-добре всеки сам да си следи детето, то си показва(както и със захранването)

Исках още нещо да споделя с вас, което почва малко да ме притеснява!
В началото на втория месец бебка беше започнала да гука и направо се опитваше като че ли да каже нещо! А сега напоследък не "говори", само се усмихва, много е контактна, прави различни физиономии като и говориш, но много рядко "казва" нещо.Дали да се притеснявам, при вас как е положението? Или просто , ще е по-мълчалива и по-скромна от батко си

iv4i_79 ,знам че им е рано за тези приспособления.Интересува ме и друга информация по въпроса.Пък и за Коледа баби ,дядовци ще правят подаръци и нещо такова е вариянт.

Flash Dance, това все едно сестра ми го е писала, много добре те разбирам. На сестра ми голямата е на 4 годинки, малката - на 1, която още се кърми. Отгледахме ги почти заедно, особено с голямата съм много близка. Когато се роди малката при тях се получи същото та чак досега. Такива изпълнения има голямата, че ти иде да ѝ креснеш, но и то си е детенце и то си иска внимание. Нещата се подобриха като тръгна на детска градина. Докато е вкъщи обаче е ад. Изобщо не си лоша мама, ти си просто човек. Сигурна съм че си я обичаш не по-малко от бебо, просто ти трябва повече време, а ти имаш само две ръце и денонощието има само 24 часа. При вас няма ли опция някой да ѝ отнема вниманието, докато си е вкъщи - тати, баба, дядо? Достатъчно е да ѝ послушат бърборенията за час-два. Също така може някой да те замени в гледането на бебчо за час-два, докато ти обръщаш внимание на каката. Тяхното поведение е напълно нормално - свеки е детски педагог и сестра ми често се консултираше с нея. Имат различни периоди - на бърборене, на инатлък, на себедоказване, на разсеяност и т.н. Гушни я и ѝ казвай от време на време колко я обичкаш - не отнема време, а ефектът е огромен.
За мерките на малкия не се притеснявай, ако си ака и гука няма проблем!
За проходилка, аз мисля че 3-4 месец е много рано още. Плюс това проходилките са опасни не само защото може да се катурне бебето (което е по-малко вероятно когато е толкова мъничко), но и защото детето не стъпва на цялото си ходило, а само на върха на пръстите си, а това не дава успешен старт на прохождането.  Чувала съм, че не трябва бебечо да се държи в нея повече от 30 мин.
Ивчи 79, Честито! Щом не си разбрала как са минали годинките, значи са били хубави и щастливи дни:) Да е здрав и послушен малкия!
айде че ферман цял стана  

iv4i_79, честита годишнина!! Още много години щастие с любимия ти мъж! Честита ви и месечинка!!!


За "говоренето" и моя човека малко затихна, ама почна и да гледа много криво няколко дни. Днес обаче пак си прогука и почна да се смее с глас.

Уфф, тия подаръци. Хич не обичам да ходя и избирам. Винаги съм предпочитала всеки да си казва какво иска, но никой не си казва и съм побесняла. Накрая нищо няма да взема или нещо, колкото да мине номера. А то и време не остана ... Онзи ден ходих до мол Сердика с бебко и майка да си накупя поне някакви дрехи, ама то пусти нерви и притеснения кога ще се събуди малкия, ще се разреве ли, ще мога ли да си купя нещо въобще, но бебо не ме предаде, а 2 часа се държа геройски, поспа си, после с такова възхищение гледа елхата :

Иначе аз не се сещам за Симон какво да му купуват бабите ... на майка ми и казах тази лампа с мечо пух дето прожектира на тавана. Много от вас си я купиха, а ще може ли да ми кажете дали виждат, чак до тавана, много на високо ми се струва ????

 

talktoher ,

виждат дребните до тавана и още как, ние и имаме  бейбифон на |Fischer Price  и той прожектира рибки и има релаксираща музика, такава радост пада по тея рибки, такова гукане и ританес крачета.... , самон дето до сън не се стига  , но поне се забавлява за известно време