

Дали не се дължи на нещо друго
Дали не се дължи на нещо друго 
инъче и на мен много ми тежи......Но аз разходка казвам и на возенето с кола, все е някакво разнообразие за малчовците

Започва да ми писва страшно много от тая тъпа ситуация и имам чувството, че грам силичка не ми е останала да се боря. Направо се плаша...
!
!Напълно те разбирам миличка!И аз съм самичка с тримцата,а тати е някъде из Европата,че да можем да си ги гледкаме.Аз поне съм си в къщи,ама на теб хич не ти е лесно самичка там!Опитай се да се успокоиш и да не се връзваш много на детето.Мен така Весела ме побърква,но установих,че дните минават по-леко ако се опитам да си наложа да не и се ядосвам.А и за детето не е много добре само да му се карам,не ми се ще да го стресирам.Малко ли е,че го измести едно бебче от 100% внимание на мама.Кураж мила,с теб сме,ще се справим,само спокойно! 
ти си показала на всички ни колко си силна, ще се справиш с всичко 
Отстрани е прекрасно вашето положение, че и романтично! Само да не ми се случва
Не й се сърди на Йована, тя поне е малка.
!!!
като и се радвам


И моят любим само му говори на Ванката как догодина щял да е батко на сестрчика, но аз яко го скастрям- в момента не искам да чувам за ново бебе, поне докато сегашното не почне да говори и не спре този истеричен рев. 
Засега нищо не подсказва, че ще ми идва. Лохиите ми бяха близо 40 дни и оттогава не съм имала никакви кръвотечения. 
Как успявате физически, а и най-вече психически, да се справяте, направо не мога да си представя. Освен да ви пожелая "кураж", друго не знам какво да ви напиша. Препоръчани теми