Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

Честно казано, МаЛе не знам какво да те посъветвам.

Тук агресията изобщо не се толелира и децата просто не се държат така. Даже Диди като беше по-топло и ходехме по площадките веднъж я изкараха грубиянка, защото леко побутна едно дете дето беше седнало пред нея на пързалката
Но пък аз точно днес колко съм й набрала на нашата детска градина, възпитателката днес реши въобще да не се появи и добре, че работя от вкъщи, че Диди си остана у дома. Ама може ли такова нещо значи. При първа възможност я сменяме. На всичкото отгоре и телефон за връзка даже нямаме, да не сме безпокояли отговорничката ненужно   Ама айде да не излезе пак, че само се оплаквам, спирам

Ами аз нямам впечатление, тук да се толерира..., по-скоро е небрежно отношението на някой,
но едва ли някой възпитава в агресия ....и изобщо в БГ агресията да се толерира.

Ами аз с друго впечатление съм останала при същите ситуации на площадките, но както и да е, лично мнение

Мале, това което описваш е типична реакция на посещението на ясла. Повечето деца го проявяват. Явно средата там е враждебна или достатъчно е едно - две деца да са враждебни и нашите инстинктивно се научават да се отбраняват. Лошото е, че го демонстрират после вкъщи. Дамян ми е разказвал как дете на 2 г. му казва "глупак", какво да очаквам после. Но нямаме избор, това е цената на социализацията.

Ние тук в България си възпитаваме децата с агресия, да се бият и удрят

Шегата настрана.

Не знам защо си мислите, че средата в яслата е враждебна.

Ами няма как - както децата обичат и се учат да целуват, така и мразят и се учат да удрят. Аз все си мисля, че е ненормално само любов да лъха от децата. Наша работа е да им обясним, кое е допустимо и кое не и как трябва да се държат въпреки, че са ядосани. И в никакъв случай да потискаме тези чувства.

Нормално е, когото едно дете е гледано вкъщи само и е обгрижвано, като тръгне на градина да се стресира и от там да стане по-агресивно (агресиатя е заложена във всеки човек). А и много се превъзбуждат децата в градината и пак стават агресивни.

А за думите научени там - няма как това е нашия свят. Марти и на мен ми казва "глупава мама", като ми се ядоса. Но как само се грижи за мен... само като си помисля и се разтапям. Просто децата ни изпитват различни емоции и ние трябва да ги научим да ги овладяват.

В яслата средата е враждебна, защото и в България средата е враждебна.

За крушата и дървото става въпрос.

И като си пуснеш детето на градина или където и да е другаде с други незнайни деца, с незнайни родители, с незнайно възпитание (а моето мнение е, че сме много прост народ с просташки нрави), за мой потрес, и какво да очакваш да попие???

И само мога да стискам палци нашето влияние откъм възпитание да надделее над "ясленското-като събирателен образ".

Честита Баба Марта на всички!!!! Да сте здрави, румени, засмени!!!

И при нас е така, както МаЛе описва държанието на Зари. Мирела навън е срамежлива, тиха, спокойна, държи ме за ръка и на мен ми е спокойно и добре- не че ми харесва тази й страна, в яслата докато ходеше също се държала така - тиха и срамежлива, учителките не й чуват гласа. В къщи ОБАЧЕ- фурия, ако имаме гости продължава да ме държи за крака докато се отпусне, след това няма спирачки- качва се на главата на хората )))
Когато се съберат с кака си са нетърпими- те сами си се шамарят, отвръщат и т.н, карам ги да се извиняват една на друга, ама полза голяма няма. Един ден ги оставих -едната удря, другата отвръща, само че на кака й ръката е по тежка и тя не си сдържа силата, а налага- резултата боя беше прекратен от моя страна като видях накъде отиват нещата, но за най- малкото се започва...

Друго е че напоследък чувам само "искам" от Мирела- желанието й трае много кратко и следва ново, в случай че й се откаже започва да крещи, то не са писъци, не е чудо!!! Гушкам я, ама си продължава, докато не се успокои... И двете нямат търпение за нещата да се случат, голям неуспех имам като им кажа да почакат, едни такива нетърпеливи са нещата да се случат и много непостоянни в желанията си!
Така че Галче часовникът ти е много точен! ) Минават през периода си в момента и колкото и да не ни харесва, това е положението! Няма да те плаша, но ще става още по- зле, имам предвид тези техни "кризи", емоции и състояния на духа - така расте днешната младеж
Аз също си има моите "състояния", за които по-късно доста често съжалявам, но и аз реагирам първосигнално в повечето изнервящи ситуации, опитвам се да не го правя и напоследък се улавям, че съм станала по- спокойна!

В групата на нашата кака има два три "елемента", които така и не си подобриха поведението цели 4 години, удрят се, бият се...учителките са вдигнали ръце тази година, явно и те не им правят забележки или вече им е писнало и чакат края на годината. Дисциплината на групата не е от най- добрите, въпреки че ги хвалят за успехите и постигнатото като знания и умения.
Марвеле лошото е, че децата прекарват по- малко време с нас, а основно са в градината.

На всички ви пожелавам повече търпение!

Ей това е истината за мен. Аз виждам, че колкото по-спокойно реагирам аз, толкова по-леко минават "кризите" Пусто, не винаги ми се получава, но все пак и ние сме хора

Друго да се "оплача". Диди въобще не е социална личност. Не би ли трябвало точно на тази възраст да нямат никакви задръжки и без проблеми да отива при непознати деца да си играят. А тя винаги чака някой да дойде да я хване за ръка и да я поведе За съжаление и аз съм била така до много късна възраст и въобще не ми харесва тази тенденция, но не знам как да подходя в случая . Някакви идеи?

Ами всъщност, то ние сме напълнили агресията с негативно съдържание и често май я бъркаме с грубост, или злонамереност, враждебност

това е, което всъщност не ми харесва,
не съм съгласна с това, Зари да разбира, че да вземе играчка трябва да блъсне някого (нарани),
или да не дава своя, заради това, че после не може да си я прибере...
един ден това може да се превърне в злоба и злонамереност....
и ако никой през деня не им обяснява това, не им разказва уроците от приказките или не ги учи да играят заедно.....то по 6 часа на ден, той ще се учи именно на оцеляване в такава среда, в която е нужно да оцеляваш.....и каквото и да му говоря и каквито и убеждения да му втълпявам....на следвашия ден ще му се докажат обратните....
та затова...все пак навярно има начин да го убедя, чудя се обаче как, вярвам че с мъдрост, обич и постоянство ще стане, но как реално да ги приложа - не знам...

мдааа последното ми изречение липсва в поста....


което беше по-важното-
ама все едноооооо, важното да сме здрави и да се обичаме!

Верно е Мале много си права, това е най- важното !!!

Съгласна съм с Галче и marvele . И на мен ми се иска да е инак , но не е  

Стани честита ви Лина  

Моето момче също напоследък е доста агресивно. Незнам защо, но не иска да види друг освен мен и баща му и като идем в нашите например не дава никой да го доближи и само повтаря :мамо, мамо и се опитва да се измъкне а после ходи и рита баба си дядо си и даже прадядо си, който по принцип много харесва...та незнам и аз как да реагирам вече, казвам му че е лошо така и че никой няма да иска да си играе  с него като е лош, а те много го обичат, дори и братовчетка си бута и рита като нещо не му е на кеф.
Аз си мисля че доста асоциален става от този 3 месечен престой с нас вкъщи и все още като споменем за яслата и е готов да ревне милия , че не иска да ходи там.. драмата ще е пълна следващото му тръгване, когато и да е то.

Чух че 2ра грипна епидемия се задава и в Стара Загора е обявена даже, та докато изчакаме да мине грипа се започват пролетните вируси, после летни, после есенни и вече не знам кога да го  пусна    

Веси ако не ме лъже паметта ти даваше ли изопринозин на Марти, ако да - как му се отразява ?

Агресията  не  е  толерирана  и  при  нас- и в  детската  и  вкъщи,въпреки  всичко  и  аз  съм  запозната  с  юмручетата  на  Зара и  котката  ни  често  е  потърпевша,но  имено  с  настояване  и  постоянство   това  е  рядко  срешано  явление  за  сега, всички  любезно  се  молим  да  направиме  място  за  да  минем, благодарим  си  за  разни  неща,не  забравяме  да  се  караме  на  на  котката  като  се  блъска  или  е  нахална  като е  шумна,понякога  чак  ми  става  в  повече  и  на  мен  самата  от  цялото  любезничене,но  си трая.
 За  пищенето  за  отказ  на  пожеланото  нещо - имам  толкова  свеж  пример  от  днес че   и  така  нататък,за  това  да  не  сме  си  тръгнмели  от  детската ,за  това  да  купим  закуска  от  закусвалнята с  целият  цирк  и  въргаляне  пред  нея ,след това  за  сладолед  през  поредната  лавка и  накрая  да  я  нося   до  втория  етаж , че  няма  вече  сили  от  рев да  върви - уф
В  къщи по  се  оставя  да  се  расее  с  нещо,а  и часовникат  на  фурната  ми  е  пръв  приятел,като  се  заиска  каквото  и  да  е  навиваме  часовника  след  еди  колко си  минути  и  после  само  донавивам като  си  е  в  стаята ,та  така  докато  дойде  време  за  вечеря  и звъни  за да  сядаме  да  ядем ,че  ни  е  викнал  часовника  за  вечеря  
Е та  при  нас  нещо  което  се  случва  два  последователни  пъти  вече  е  ритуал!
И  аз  гледам  да  запазя  спокойствие ,не  само  заради  това  че  шляпване  на  дете е  законно  наказуемо,а  и  за  това  че  не  искам  да  прилагам  насилие  по  принцип,но  понякога  и  аз  съм  на  границите  си ,дано  после  да  си  заслужава всичко  това.

Здравейте
Интересна тема сте захванали- за тръшканиците и истериите и аз , като бивша потърпевша, да ви успокоя идвам Ния изкара много, много труден период около две-три години, направо ми разказа играта Никога не е била агресивна към деца, но затова пък се тръшваше по пет пъти на ден- на земята ляга, рита, реве, пяна излиза от устата...абе ужас.Ако се опитам да я взема, започваше да ме удря, ако я оставя пък може да се нарани нещо...не искам да си спомням.
Лошото е,че истериите започваха за безобидни неща- например,ч е откъснала дръжката на една череша, а пък искала друга, или пък защо съм разрязала динята...по-голяма част от времето ми с нея минаваше да я успокоявам от поредната криза, после дишах дълбоко.
Всички роднини и познати ме убеждаваха, че това дете е много разглезено и трябва да му покажа кой е шефа, че като порастне, ще ми се качи на главата и т.н ...
Малко след като навърши три, нещата се поуспокоиха до степен на поносимост, а сега имам най-кротката и прилежна първокласничка
С цялата тирада исках да кажа, че наистина е период и минава-стискайте зъби, дишайте, скачайте, играйте Зумба и чакайте да мине Виан, за разлика от кака си, не е влизала в подобни кризисни периоди, затова пък си позволява да удари понякога, да бутне и изобщо...май ще и се размине градината по тоя повод.

Явно наистина всички минават през този ужасен период, и аз се надявам да свърши с настъпването на 3 - въпреки, че уж имаме най-разбраното дете, тия тръшкания и глезотии ми идват в повече.
Никой нищо не каза за спането в нашето легло, за което ви писах? Наистина не знам как да действам. Ето днес я оставих в нашето легло - прочетохме 2 приказки, загасих и моментално заспа, а вчера в нейното близо час се тръшка, рева, карахме се, шамарчета и накрая вече от изтощение заспа. И съм ужасно разколебана дали има смисъл да я тормозя или да я оставя да заспи при нас и после да я преместя. Ама докога?

Иначе Честит празник, момичета! Днес като даваха Шипка и се оглеждах за Офи и Митака, ама не ги видях в тоя студ 

Били, радвам се, че се появи и че сте добре

Eeee, докога, докога- Ния започна да спи в леглото си на 6 Най-живописна картинка бяхме, когато спяхме и четиримата на спалнята