Всяка майка на Юнско дете да намине да се отчете :)

А аз нямам търпение да тръгне Жорко на градина. Не знам как ще се адаптира там, но в къщи определено не му е хубаво. Напоследък е ужасно нервен, агресивен и прави всичко на инат. Аз съответно вече съм супер изнервена от стоенето в къщи и социалната изолация и все по-често му се карам, викам, дори пошляпвам. Когато излезем на вън и види деца и очите му светват. Дано вече баба Марта се усмихне и ни подари слънце 

Много яка дума, приятелове!
)))


Зари пък изобщо не ме пита 'защо?'. Нито 'какво е..?'
И все оше аз превеждам като говори:)


А и друго да ви питам. Зари спи все още с памперс и никога не му е сух, заради което и не съм го махнала. Има ли някой все оше да спи с памперс, че вече късно ми се вижда.

Има, има  Жорко и на обяд и вечер е с памперс. На обяд много често е сух, но вечер никога. Даже тази сутрин става и ми вика "Гого ипика у гатите" и като го пипнах беше целия мокър, а памперса ще се пръсне. Мисля сега като се запотли да пробвам да махна поне обедния.

MaLe, нощем и Диди спи с памперс и никога не е сух сутринта. Следобед спи без, но от време на време /ако забрави да се изпишка преди да легне или е пила много вода/ има инциденти

Виан също спи с памперс.Почти винаги е сух, но не искам да рискувам, защото сглупих да купя някакви матраци, които не трябвало да се мокрят никога, за да не мухлясат

Малко "позакъснели" стихчета за мама. Предупреждавам, че са тъжни:


Закъсняло писмо
 
Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни?
Ти ме целуна и рече през сълзи: ” Да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сЪлзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо -
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „Мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „Къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи е бяла.
Чакаш ли още?
Ето го мойто писмо закъсняло.




Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта  -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми с:"Мамо,моля!"

Галче, трогателни са! Особено второто...  И в тази връзка, всичко съм оставила на заден план. И всички домакински работи ги вършим заедно с Криско като игра или тримата с тати - пак така.

И Кристиан спи през нощта с памперс и вече все по-често е сух. Когато лятото махнахме памперса, спеше без. След това се беше разболял, нощем трудно спеше и сложих една нощ. И сега още не можем да го махнем.

Това второто стихче го чета за втори път и пак се разплаках 
Дайте някое весело и позитивно стихче за мама...

Били, Роси е права - Марти първата година не беше приет в държавна и ползвахме частна, сега е в държавна. Но наистина според мен много зависи и от детето. Все пак децата са различни и по различен начин им се отразява яслата. Аз както казах, Марти е много адаптивен ( не се е метнал на мен) н някои от "недомислиците" не му се отразяват. За съжаление хубавите частни градини, които бих предпочела са четирицифрени суми ..., а повечето не предлагат нещо повече.

Марти постоянно пита. Направо изпадам в шах на някои въпроси като 'Защо свети слънцето", " Защо е на небето" " Кой направи облаците" и т.н.

Памперси през нощта не слагаме от 2г. Просто не дава. Не, че не случва на 1-2 месеца някои инцидент.

Били аз ползвам чаршафчета, за да се намокри матрака,

Кори, повечето май са тъжни, но ето няколко по-ведри

Мила моя
Мария Павлова


Мила моя, нежна дъщеричке,
моя малка, палава звездичке,
как усмихната света приемаш,
с пълни шепи даваш, вземаш.

Ти сега си още много малка,
спускаш се по звездната пързалка
и усещаш мойта тиха обич,
колкото и да съм с тебе строга.

Само че нещата стават сложни
и да се объркаш после можеш,
затова ти запомни, детенце -
нищо не е по-велико от едно листенце.

Таз Земя е наша кратка гара,
а се гоним в луда надпревара.
Ти недей наникъде да тичаш,
важното е да се учиш да обичаш.

Важното е ти човек да станеш,
пък човекът чувства болки, рани.
Но умее и да побере небето,
ако съхрани в душата си детето.

Искам да си горда, силна, смела,
от корена езически нектар поела,
ала, мое слънчице, дете красиво,
добротата, мисля, най ще ти отива

МАМО

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата .

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз-
най-хубавия на света подарък .

Петя Йорданова


***
За теб са, мамо, тези редове,
които съм написала не с молив,
написах ги със своето сърце,
в един напиращ благодарствен порив.

От детството безгрижно до днешния си ден
те помня все една и съща, мамо.
Не помня само онзи ден благословен,
когато болка съм ти дала само.

На мене, майчице ми стига,
дори далеч да си, да зная, че си с мен,
от твоя дух във мене да прелива,
надежда да ми дава всеки следващ ден.

Не само живот си ми дарила,
от себе си ми даде всичко ти.
А аз с какво съм ти благодарила?
Днес този стих от мене приеми!

Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?

МАЙКА

Откога ни е родила
Без умора, всеки час,
Денем-нощем майка мила
Треперяла е въз нас.

Тя с млеко ни е кърмила,
Пяла ни е да заспим,
Първа тя ни е учила
Сладки думи да мълвим.

Колко нощи не е спала,
Кога болни сме били!
Колко често е плакала
Бог към нази да смили!

С какви скърби тя посреща
Всяка наша тегоба!
Каква радост тя усеща,
Щом за нази чуй хвалба!

Толкоз мъки е теглила
И награди тя не ще;
Едно иска майка мила:
Да я любим от сърце

Мамо, ти ли си поискала момиче,
че си ме родила в пролетта?
Толкова ли много си обичала,
че си втъкала любовта?

Аз ли трябва да съм твоя изгрев,
твоята усмивка и тъга..
Винаги до съм до болка искрена
в дланите ти сложила глава?

Мен ли трябва дълго да посрещаш
по един, единствен тъжен път,
който от сърцето ти извежда
и ме води някъде отвъд?

В него като мъничкото птиче
да ме топли твоята сълза...
Мамо, ти ли си поискала момиче
или ме донесла пролетта?

НА МАМА

Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя,майчице ле мила!
Вечер във постелята ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся
и да израсна и сполуча
всеки ден прилежно да се уча!

Майко моя,нежна моя мила,
дето си ме,майчице,родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная,мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя,майчице любима!

От майка за майка

Обичам тебе свята майко,
това ти казва твойта дъщеря,
която през живота преминава
след теб с детенце свое на ръка.
За всички мигове изминали
не зная как да ти благодаря.
Но съдейки по себе си и нея
безкрайна ще е твойта доброта!
Милувка , нежност даваш още,
отворена за нас е слънчева душа.
обичам те - да знаеш
и аз и мойта дъщеря.

Мама

Мама знае най-добре,
когато аз се разболея,
защо боли ме и къде.
Тогава гушкам се до нея.

Мама знае най-добре
защо аз плача и се смея.
Дори,когато каже-не!
Аз гушкам се до нея.

Мама знае най–добре
без какво не мога да живея.
Без мамините две ръце,
които гушкат ме до нея.

Иван Мишев

ето тук още на който му се чете: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=268259.0

Благодаря, Гали  много са хубави стиховете. Странно, дори и тези последните пак ме карат да настръхвам и от тях  лъха тъга.

Кори, на мен ли го казваш, дето рева на края на дестките филмчета Ей го вчера Диди се разплака като си лягахме, че искала с тати си да спи и като я видях разплакана и аз се разплаках. Тези хормони на никого не прощават

Спомням си като бях бременна с Виан, Ния поиска да спи при баба си-еййй, цяла вечер ревах, че детето усещало как вече има конкуренция и не ме иска
Веси, объркала съм се явно Вярно, децата са различни, затова съм и склонна да опитам втори път системата, този път с по-подготвен играч

Ех, че сте писали -цял ден на пресекулки се опитвам да ви изчета !
Честит празник на много големи патерици, момичета! Тези дни до нищо не ми беше- и двете ми момичета се разболяха отново, Мирела малко насила, тъй като не успяхме да отделим Василена при някоя баба и прихвана от кака си....
Вече са добре, съответно и аз покрай тях- до 40 градуса вдигнаха отново, трудно я свалиха тази температура- вече ми писна с тези вируси- тъкмо прибера лекарствата и пак ги изкарвам ((((

Но сега по- ведро всичко отмина и дано да е било за последно тази зима!!!!

Галче - много се радвам, че сте се решили за второ- честито, лека и безпроблемна бременност ти желая от сърце- аз пък си мисля, че пак ще е момиченце!!! )
Прекрасни стихове за майката- дори и тъжни пак са хубави!!! Благодаря трогна ме!

За градините какво да коментирам, то толкова мнения има, че......аз лично нямам вариант за различна от тази, която е най- близо до нас- и да - има и позитиви, има и негативи, но така е в живота, толкова бързо минават дните, с толкова много информация се зареждат децата ни, че няма как да ги опазим от лошотията, простотията и арогантността. И аз самата виждам неща и модели в поведението на голямата, които изобщо не ми се нравят, но освен да й покажа кое е правилно и  добро според мен-друго не знам какво да направя. Важна е много средата- да и много зависи от персонала в една група- ако са безхаберни и само ходят на работа за едната заплата, гледат часовника кога ще мине смяната- това е жалката картинка.
После ще е важна компанията, в която попаднат, едно "зрънце" да има и проблемите са налице! Да са ни живи и здравички, и късмет да имат в живота само за това се моля!

За памперса -вече много ме е срам като ви чета, но нямам идея как да се случат нещата- Мирела е постоянно с памперс- през целия ден и не намалява бройката им за деня а се увеличава- пие много течности ...и на детско гърне я слагам и на голямото в тоалетната - не става- стиска и после доволна, че си е свършила работата в памперса пристига с една такава мазна усмивчица- да я изядеш!Чакам да се постопли още малко, че апартамента ни е доста студен и да слагам гащите! Това от нас!
Радвам се че темичката напоследък толкова много се оживи- и ние сме в нашия си период явно с тези нови вълнения покрай децата! Хубав и усмихнат ден!!!

Миона, да оздравяват бързо принцесите. Ние тук сменихме времето в Канада вече, ама като гледам май в България първа е дошла пролетта

И таткото има усещане за момиченце и то при положение, че иска момченце, пък аз както и първият път нямам никакви усещания за пола . Добре, че са видеозоните да разбулят мистерията по някое време

За памперса, Диди от няколко дни категорично отказва вече и нощем да й го слагаме и много често има произшествия . Сега трябва да купувам протектор за матрака, ама щом има желание, не искам да я отказвам. Мисля, че сега е много подходящо, когато и аз ставам по сто пъти през нощта да ходя до тоалетна