Не мога да си организирам домакинството

Знаете ли какво ме е изкарвало извън кожата, когато например мъжът ми се е хванал и е измил прозорците, ама ги е измил първо с веро, после с микрофибърната кърпа ги е излъскал до блясък, светят ония прозорци, той е оплискал с вода навсякъде, кърпата е метната на мивката за пране, препарата забравен отворен на единия от первазите.
Отнело му е 3 часа примерно да го направи, през което време аз съм забавлявала детето, посвършила съм туй онуй, и мъжът ми накрая ми рече: "Ето виж как се мият прозорци, ти като ги миеш, не личи че са мити, а трябва да лъщят.." Иде ми 
Обикновено му отговарям, че тогава той ще ги мие вече, обаче вътре ми кипи от яд, как може да е такъв несъобразителен, че откъде това време 3 часа да мия прозорци, в ред ли е изобщо, аз ако отделя по още толкоз време за фурна, котлони, плочки и не знам какво, то 24 часа денононщие няма да стигнат 

да, трябва да има отделно време, в което да чистиш, или в което да си миеш зъбите.

От друга сфера ми е примера, но имах един колега англичанин, който по време на работа в почивките  все се отделяше да се разходи навън, или да прочете някой комикс или нещо такова. Никога не участваше в нашите върли бистрения на теми ( и отношения) служебни в обедната почивка, например.  После работих за кратко в интернационална среда и ми правеше впечатление, че всички така правят, успяват да се откъснат от темата, работата. Имала съм и шефка канадка, тя по същия  начин. Докато ние (българите) горим цялата енергия в това, което уж правим и е неефективно. И точно както казва Андариел не сега, но в един момент пречи и нито работата е свършена като хората, нито ти самият си обърнал на нея/или себе си нужното внимание.
Аз от тези хора научих какво е истински тайм менаджмент, и той не е да мяташ възможно най-много портокали в един и същи момент, а точно обратното - всяко нещо да си застане на мястото когато му е времето.

И живеем във вечното "вкъщи говорим за работа, а на работа говорим за почивка и вкъщи". И после защо изперкваме! Ами, направо сме за лудницата целокупно! Лошото е, че така сме възпитавани поколения наред - залудо работИ, залудо не стой. Признавам си без бой, че все още го имам този проблем. Имам напредък - логически и икономически съм го разпознала и зная какво трябва да се направи. По-трудната част е обаче, да го превърна в трайно действие.

Залудо работИ, залудо не стой много отдавна не е част от ценностната ми система 

Извинете, но поговорката няма нищо общо с превръщането в многоръкия Шива  Пропускате 'залудо'.

Точно това твърдя и аз - многоръка съм, защото така ми е по-комфортно, но никога не го правя "залудо"

Нещо такова, а?

Здравейте момичета,
Темата ми е много интересна. Аз вкъщи съм с дете на 1г и 5м и сега е впериод на всичкопипане, ровене, отваряне на всички възможни чекмеджета, ръсене на боклуци по пода и т.н. знаете за какво говоря. Та моля за съвети майките които са преминали през това как са успявали да се справят. Ето аз например не мога нищо да свърша без чифт малки ръчички постоянно да се опитват да се домогнат мен и да дърпат всичко, каквото държа. Та къде слагате децата си когато чистите пода например. При мен е голям стрес чистенето. Ето например как ми минава сутринта. Докато проветрявам спалнята малкия седи в кошарката за игра в хола. Аз през това време мета пода и чистя с моп, прахосмукачка ползвам когато таткото е в къщи, че малкия много го е страх отнея и реве. Та докато аз чистя той постоянно мрънка, искада го взема, хвърля всичко отвънка, вече се опитва и да излиза от нея, понякога и плаче. После се местим в спалнята и там се повтаря процедурата. Да не говорим, че не мога да направя нищо отнемащо повече време, защото той или няма да седи в кошарата или ако е до мен просто нищо няма да направя. Ето например хладилника ми плаче за почистване ама...... За прозорците да не говорим. По цял ден ходя след него и следобяд или вечер когато заспи, пак нищо не мога да направя, защото се събужда от всеки шум, пък съм и толкова уморена, че се мятам на леглото и заспивам.
Когато малкия беше по-малък беше още по-зле. Аз го кърмих на поискване, когато имаше колики най-добре се чувстваше на ръцете ми да спи, отделно когато усетеше, че излизам от стаята надаваше рев. Имало е случаи, когато и до тоалента не мога да отида. Та буквално малкия беше закачен за мен. Сещате се колко работа съм можела да свърша в домакинството. С таткото тогава много се карахме, защото според него не съм правела нищо, ама как да направя нещо в случая 
Та моля майките на малки дечица за съвети. Как сте се справяли в тези ситуации???

В тия ситуации не съм се справяла никак.
Честно казано точно такава ситуация съм нямала. И аз кърмя на поискване, ама не е толкова залепено за мен детето. И спеше много, та през това време можех да изчистя.
Обаче в твоята ситуация, и като визирам ей това изречение:
С таткото тогава много се карахме, защото според него не съм правела нищо, ама как да направя нещо в случая
те съветвам първия почивен ден на таткото /в събота почива ли ?/ да му връчиш бебето + малко изцедена кърма и пътя, шапката и на пазар.
Върви се разходи, блей по магазините, купи си една книга и седни в една сладкарница да я прочетеш и т.н.
Като се върнеш питай таткото колко работа е свършил докато се е моткал из вас. И ако ти отговори, че му е било трудно да свърши каквото и да е, припомни му изречението по - горе  

По въпроса с бутащите навсякъде детски ръчички - ами всичко, което бебето можеше да стигне и счупи, го качихме високо. Шкафовете в кухнята завързани с шнурове така че да не може да ги отваря. Също и уредите - пералня, миялна, сушилня, хладилник имат тиксо отстрани. Едва напоследък почнах да ги оставям незаключени, защото детето се вслушва в забрани.
Не разбирам защо не можеш да изчистиш хладилника докато детето е при теб  ?
Ако се надяваш да стои на разстояние, няма да стане.
Аз свикнах и да мета, и да обирам с мопа, и да готвя докато детето се мота в краката ми. Давам му и на него една четка, да "мете" и той, давам му лъжица с купа да бърка и т.н. И заедно чистим, готвим, то иначе няма кога...
Напоследък заедно пишкаме в тоалетната - аз на голямото гърне, той на неговото си, и там няма мира братко...

Двойните шкафове заключихме с ключалки, ето такива:

От единичните в кухнята извадих всичко чупливо и оставих само пластмасови купи, някой шкафове дори празни седяха.

Опитахме се да заключим хладилника, защото нон стоп висяха на него (не са били гладни, но през 20 минути проверяваха да не и да се е появило нещо кой знае какво интересно там  ). Но не стана, защото бяха много яки в ръцете и веднага отлепиха уж заключващото устройство. (В магазина ни уверяваха, че нямало как да го отлепят, да бе да...)

Може да пробваш, ако нее толкова яко детето ще върши работа.

Чистех, докато спят или събота-неделя, или вечер - докато таткото е вкъщи. Гледаме сами хлапетата, та му е пределно ясно, че сам човек с бебе/та няма как да свърши нещо съществено. Освен това, в повечето време докато спят съм гледала аз да си почивам, не да чистя. И Хасан е хора, дето се вика.
Иначе ако имате проходилка може да го сложиш в нея, ако му харесва на детето. Разбирам че вече е проходило и е голямо, но моите се забавляваха в проходилката. Между другото аз само за това я ползвах, да ги слагам в нея докато върша нещо - да сготвя или от сорта. Кошара не сме имали, а в леглото не искаха да седят будни.

tweetys, с голямо умиление си спомням времето, когато бебето можеше да стои в кошарката докато си върша работата. С времето се научих да действам доста бързо и не чак толкова основно да чистя.

Докато готвиш или чистиш хладилника нареждай на земята някакви купички, чашки, лъжици и карай детето да те имитира - да бърка и то, да прелива в чашки, да прхвърля бобени зърна. Аз в някои случаи давам купа с брашно, постилам една голяма хартия на земята и се цапа на воля поне половин час.

Миенето го правех за нула време като пусках песнички и детето се захласваше и стоеше повечко в кошарката. Пробвай и с някое филмче, ако можеш да му хванеш интереса. С моп се чисти цяла къща за не повече от 10-15 минути, нищо няма да му стане на детето от малко филмчета.

За шкафове продават в Джъмбо обезопасители. Всичко чупещо го качи горе, а в долните чкмеджта нареди пластмасите, меките материи и всичко нечупливо. Така също докато си чистиш нещо, детето може да си рови в шкафа, да вади и да си играе. После само подреждаш.

А, и не се престаравай. Аз съм имала периоди на коликите или растежа на зъби, в които не съм готвила по 2-3 седмици или се е чистело вечер като имам помощ от таткото. Все пак е по-добре да си починеш и да си пълноценна, а не къщата да е излъскана.  rosy_bosy  ти е дала добър съвет за възпитанието на татковци.  

P.S. Бънджито при нас вършеше чудеса. Хем с кефеше детето, хем 10-15 минути ми стигаха да разтребя стаята.