а ти какво толкова страшно си направила? доколкото разбирам в един момент сте щастливи и искате детенце, в следващият нашия човек охладнява и се дърпа... какво се случи между тези два момента? без да знам твоята роля в нещата...не смея да взема отношение. във всичко винаги има две страни и две гледни точки. доколкото си спомням и ти имаше дялово участие в раздялата, за което не искаше да говориш...
ако мога да дам мнение само въз основа на това, което съъм прочела тук, то е следното.
вие се обичате. нещо става докато ти си бременна и той се отдръпва от теб. започват твоите грижи. хем яд към него, хем чувство на вина. ражда се бебо и той е непрекъснато до вас. ти свикваш с това. той се отдръпва и ти не оставяш ден да мине, без да го потърсиш (което не ми прилича на даване на време и свобода да се осъзнае). според мен той знае, че бебо е в добри ръце, и си взима малко време да си преосмисли нещата спрямо теб. това, което ти е казал... сигурно е било в момент когато е бил страшно бесен. моят съвет е, не го притискай, дай му време да осъзнае всичко и да си направи избора. не го манипулирай с бебо- ако не му казваш как е и не му даваш да го вижда- по- зле! покажи му колко е готино при вас ДВАМАТА, за да поиска да сте тримата. ако ще трябва пак да го печелиш...бъди търпелива.
на бебо не му е писано да расте далеч от баща си. сигурна съм
пожелавам ти да сте заедно и всичко да се нареди


Много ми е скапано днес
На всички вас който празнувате днес Свети Валентин много любов и щастие желая!