А големия ми син ме гледа и ме пита що се смея така...ми как да му обясня кое ми е смешно толкова
После и на мъжо ще го чета това, накефи ме. 
пепеджийнс, аз писах преди няколко страници ,че ходихме на хирург да ни забелва пишлето.На 28.12 беше.Малкия си порева един ден като чуркаше.После 5-6 дена го беше страх и ревеше само докато го събуя да му сменя памперса, но сега е добре.Вече нищо не го боли, всеки ден го забелвам и не плаче вече.Доктора м изписа гентамицин на крем да го мажа 4-5 дена и да му слагам отгоре една стерилна марля полята с риванол.Това може по веднъж на ден, може и колкото пъти сменяте памперса.Аз първия ден на всяко сменяне го правих, но малкия така ревеше,че ми дожаля и подле го правих по веднъж на ден.Всичко си мина добре и нямаме проблеми.

Аз да ви кажа утре ще ходя при моята зъболекарка да видим дали ще ми извади един зъб дето трябва да се извади.Ама толкова ме е страх,че даже не мога да го опиша.Изпадам в паника само като се сетя за зъболекар, упойки, клещи и т.н.Просто много ме е страх. Мъжо ще идва с мене, ама все пак няма да е до стола да ми държи ръката,че ще трябва да държи малкия.
Боже, дано не ми се смеете много на това.Но наистина ми е много страшно.Как се преодолява това?

Бърборанка, добре завърнала се! Кофти се е получило с температурата.Дано следващото ви пътуване в странство е безпроблемно.

Само аз ли не слагам още детето на гърне?Май ще трябва тия дни и това да почваме да правим...
Целувки и прегръдки!
много забавно. Аз скоро не бях я поглеждала тая темичка. 

Но да кажем, че си връщате за това, че не се включвам често







