
Изобщо не съм съгласен хората да се автоцензурират, особено, когато става въпрос за детето им. Още в първия си пост написах, че нищо не губят с подаването на молбата. А само могат да спечелят, защото ако в хода на изследванията и лечението се окаже, че е нужна много, много по-голяма сума, какво става? Кой може да я осигури?
С две думи - едното не пречи на другото. Лечението навън, дарителската кампания и молбата във фонда.

Само да уточня някои неща. Срокът за отговор от МЗ не е седем дни. И отговор не се получава от там, а от фонда. Това е едно. И в случая няма никакво значение. Значение единствено има датата на подаване на молбата. Тя определя дали нещо ще бъде платено или няма да бъде платено, дори лекарите да кажат, че това не може да бъде лекувано в България. Да не говорим, че окончателното решение се взима от Обществения съвет на фонда, а не от корумпираната Геновева Алексиева. Точно затова се борим толкова време. Съдбата на децата да не е в ръцете на подобни хора. Драган Бобев беше достигнал други върхове. Шеф е на онкохематологията, шеф е на профилната комисия и после, като член на Обществения съвет сам разглежда своето становище. Пълна и безумна лудост. Е, тозипорочен кръг вече е прекъснат.
И вече споменах, че подаването на молбата по никакъв начин не пречи на спешността на лечението, нито на провеждането на дарителска кампания. Просто е нещо, което е много възможно да им помогне по-нататък.
Даже съм сигурен, че Бижу може да им попълни документите, докато те са там, и да остане само да прибавят епикризите и офертата. Има много случаи, в които родителите подават молби, дори да не са съвсем окомплектовани, само и само да хванат по-ранна дата.
п.п. Надявам се, че този оживен разговор се приема като размяна на мнения, целящи най-доброто за Михаела. Поздрави.


