Статията е взета от http://e-vestnik.bg/10458/selyani-v-grada-fotogaleriya/ - има и доста снимки - enjoy.....
Иван Бакалов
София се напълни със селяни – често повтарят кореняци софиянци. Обаче и сред новодошлите, и сред повечето от родените в София, преобладава т. нар. селски манталитет. Той се проявява във всичко – и в бутането на опашки пред някоя каса, в градския транспорт, блъскането по улицата и т. н.
Най-очевиден е селският манталитет сред шофьорите. Завирането пред другите с колата отляво и отдясно е по-малкият проблем. Манталитетът на шофьорите е пагубен за вида на София. В града няма здрав тротоар, защото навсякъде колите се качват на него и го трошат. Плочките се разместват, клатят, като вали дъжд джвакат и софиянецът уж живее в град, пък като си погледне обувките - кални като на село.
Колите се качват на тротоара или поне на бордюра, дори когато има достатъчно място на платното. Просто селската природа на софиянеца му подсказва да си прибере колата на “по-сигурно”, да не мине някой “селянин” да му я одраска. Затова – поне с двете гуми на тротоара, ако не с четирите. И особено селяните с джиповете – те тежат по 2-3 тона, като стъпват редовно с две гуми на тротоара, счупените плочки са гарантирани. Това, разбира се, е нарушение на правилника, в който е описано точно как се паркира на улица. Но санкции за паркиране на тротоар никой не налага. Защото полицията е друго съсредоточие на селяни. Ако някой им спусне заповед да глобяват, сигурно ще глобяват (и ще прибират рушвети), но полицаите не го правят, защото и началниците им са със същия селски манталитет, и това тотално обезобразяване на града не им прави впечатление.
Културни софиянци, културно паркирали с джипове на тротоара. Ама те не са счупили тия плочки, разбира се, други преди тях са ги счупили…
Някой ще каже – ама защо тия от общината не са направили паркинги? Това е типично селски въпрос. При 1,2 милиона регистрирани коли в София няма земна сила, която да направи паркинги за тия коли на толкова територия, още повече в старите градски части. И да са безплатни, както иска селянинът в града. Но той чака от общината, от държавата. А по света частници строят паркинги - закрити, открити. Ама се плаща.
А тук? Защо софийският селянин, като си строи жилищната кооперация на всяко празно местенце – в кв. “Лозенец” и т. н., не си е направил подземен гараж под нея? Защото е по-скъпо? “Дай да се уредим с апартаменто, за колата ще видим”. Колко са жилищните сгради с подземни гаражи, като в цивилизованите градове? Само тук-там. А повечето сгради на по 6-7 етажа са само с няколко гаража отдолу, които обаче са превърнати в магазини. И други селяни архитекти и главни архитекти в столичната община издават разрешения да е строят сгради без паркинги и гаражи, което дори е нарушение на строителните нормативи.
Тротоари и бордюри в София са разбити от практиката да се паркира на тротоара. Селяните с джиповете обичат, ако не на тротоара, да стъпят поне с две гуми на бордюра. Поради което и тротоарите, и бордюрите в София са изкривени и разместени навсякъде. Резултатът от постоянното газене на тротоарите от коли е хлътнали плочки и локви, из които джапат софиянци. Ама те не са счупили тия плочки, разбира се, други преди тях са ги счупили…
Преди години, при комунизма, пишещият тези редове написа статия срещу една “тенис мафия” в тогавашната власт, която искаше да построи трибуни за 22 хил. места в парка и тенис зала с 6 корта – там, в гората, до парк хотел “Москва”, на кортовете на “Академик”. Това беше същинско безобразие, в което беше набъркана косвено и Юлия Берберян. (Тя след години си построи своя тенис зала, пак на територия на парка – тенис школа “Малееви”. Даже замени земята за няколко апартамента - така става, като твоите са на власт в общината).
Та тогава един виден селянин писател с претенции на народопсихолог, лека му пръст, който по парвенюшки беше част от тенис-мафията при комунизма, ме убеждаваше да не пиша против това строително осиране в парка. “Няма да има паркинг за коли - казваше селянинът – няма да се сече нищо, само заличката ще построим”. Той изтъкваше липсата на паркинг като достойнство на проекта. Селянинът така си представя нещата – зала с 6 корта и открити трибуни за 22 хил. души и …без паркинг. Гората наоколо ще се напълни с коли, естествено. Те и сега шетат из парка необезпокоявани.
Ако някой не е виждал - “Ролс Ройс”, и той паркирал с две гуми на тротоара.
Подобен селски манталитет построи неотдавна и изложбената зала срещу “Метро” само със 100 места за паркиране. Така при всяко автомобилно изложение там, или друго по-голямо събитие, селяните паркират навсякъде из тревата наоколо.
То и в Париж няма място на улицата, и в Ню Йорк. Но няма селяни да паркират по тротоарите и тревните площи. В София също има закон, но никой не го спазва и никой не санкционира. В западните градове на който му е скъпо да плаща за паркиране и застраховки, не си купува кола. Така е в Манхатън и др. Тук селянинът кара и без застраховка, и се оплаква, че била скъпа, че за паркиране му искали по 1-2 лева на час. Ако може без пари. Затова в центъра има подземни паркинги, които не могат да се напълнят и в най-натоварените часове на деня. Затова пък по тротоарите не можеш да минеш от коли.
Този софиянец, освен че си е разположил возилото на тротоара, го е покрил с разни приспособления и плочки, да не се хаби от дълго седене.
В Швейцария, примерно, всяка улица е разграфена с линии за паркиране и няма нито една кола, паркирана извън правоъгълника, очертан на платното. И се плаща на час. Или в най-добрия случай имаш право да паркираш без пари до 2 часа - дори да е на улицата пред дома ти – слагаш на предното стъкло един картонен часовник, който се раздава от общината, на който се наглася часът. Само вечер след 18 до 8 на другия ден не се плаща или няма ограничения. Ако в Швейцария някой паркира на тротоар, ще дойде полицията и дори линейка да прибере шофьора, защото ще помислят, че е луд или дрогиран.
Тук селянинът си мисли, че тротоарът пред блока е негов – част от селския му двор. И си паркира на него. Или, не дай си боже, ако някой друг паркира на “неговото” място пред блока - ще слезе да му надраска колата с пирон. Ама селянинът от блока не си е купил земята пред него. Дори земята под блока не е негова, а на общината. Той, обаче, разполага с нея, държи се като собственик.
По данни на системата ЕСГРАОН, която комунизмът измисли, за да прошнурова и пронумерова народонаселението, към 1989 г. 2/3 от жителите на столицата бяха родени извън София. А тогава имаше т. нар. “софийско жителство” – комунистическа система, която не позволяваше в София да се заселва който му скимне. Трябваше някое министерство, ведомство и т. н. да издаде специален документ, с който роденият някъде в провинцията, дошъл да следва в София, можеше да получи временно или постоянно софийско жителство и да работи тук - ако е ценен кадър.
Такава привилегия получаваха всички от “номенклатурата” – средни и висши чиновници, които властта разместваше по служби и по градски, окръжни и прочее комитети на партията. И с разни връзки някой извън този кръг можеше да получи софийско жителство. Другият (най-разпространен) начин беше да се ожени (омъжи). Софийското жителство беше репресивна комунистическа мярка, която президентът Желев премахна веднага през 1990 г.
Така или иначе, при онази строга система, София 2/3 беше съставена от хора, родени предимно на село. Поколението над 50 години тогава (към 1989 г.) беше родено дори не в град, а на село. Защото до 50-те години населението на България е било над 80% селско. И тогава започва индустриализацията и преселението в градовете. Така някои селски навици се пренасят в града, виреят и до днес, и се предават на следващите поколения, родени в София и в големите градове.
По-старите софиянци, полека-лека, са придобили някои градски навици. Сега обаче родените в София вече са не повече от ¼ от живеещите тук. Новите пришълци от малките градове преобладават – не само в София, но и в големите градове. Най-малката беля са таксиджиите, които дори не познават София и питат “Къде ‘й това ЕН ДЕ КА, бе колйега?”
Кореняци софиянци се възмущават от нашествието от провинцията и някои дори искат да се върне “софийското жителство”. Това също е селско мислене – вместо да настояваш за спазване на правилата, да си избираш компетентни общинари - искаш забрана за заселване.
__________________
Виж целия пост
Иван Бакалов
София се напълни със селяни – често повтарят кореняци софиянци. Обаче и сред новодошлите, и сред повечето от родените в София, преобладава т. нар. селски манталитет. Той се проявява във всичко – и в бутането на опашки пред някоя каса, в градския транспорт, блъскането по улицата и т. н.
Най-очевиден е селският манталитет сред шофьорите. Завирането пред другите с колата отляво и отдясно е по-малкият проблем. Манталитетът на шофьорите е пагубен за вида на София. В града няма здрав тротоар, защото навсякъде колите се качват на него и го трошат. Плочките се разместват, клатят, като вали дъжд джвакат и софиянецът уж живее в град, пък като си погледне обувките - кални като на село.
Колите се качват на тротоара или поне на бордюра, дори когато има достатъчно място на платното. Просто селската природа на софиянеца му подсказва да си прибере колата на “по-сигурно”, да не мине някой “селянин” да му я одраска. Затова – поне с двете гуми на тротоара, ако не с четирите. И особено селяните с джиповете – те тежат по 2-3 тона, като стъпват редовно с две гуми на тротоара, счупените плочки са гарантирани. Това, разбира се, е нарушение на правилника, в който е описано точно как се паркира на улица. Но санкции за паркиране на тротоар никой не налага. Защото полицията е друго съсредоточие на селяни. Ако някой им спусне заповед да глобяват, сигурно ще глобяват (и ще прибират рушвети), но полицаите не го правят, защото и началниците им са със същия селски манталитет, и това тотално обезобразяване на града не им прави впечатление.
Културни софиянци, културно паркирали с джипове на тротоара. Ама те не са счупили тия плочки, разбира се, други преди тях са ги счупили…
Някой ще каже – ама защо тия от общината не са направили паркинги? Това е типично селски въпрос. При 1,2 милиона регистрирани коли в София няма земна сила, която да направи паркинги за тия коли на толкова територия, още повече в старите градски части. И да са безплатни, както иска селянинът в града. Но той чака от общината, от държавата. А по света частници строят паркинги - закрити, открити. Ама се плаща.
А тук? Защо софийският селянин, като си строи жилищната кооперация на всяко празно местенце – в кв. “Лозенец” и т. н., не си е направил подземен гараж под нея? Защото е по-скъпо? “Дай да се уредим с апартаменто, за колата ще видим”. Колко са жилищните сгради с подземни гаражи, като в цивилизованите градове? Само тук-там. А повечето сгради на по 6-7 етажа са само с няколко гаража отдолу, които обаче са превърнати в магазини. И други селяни архитекти и главни архитекти в столичната община издават разрешения да е строят сгради без паркинги и гаражи, което дори е нарушение на строителните нормативи.
Тротоари и бордюри в София са разбити от практиката да се паркира на тротоара. Селяните с джиповете обичат, ако не на тротоара, да стъпят поне с две гуми на бордюра. Поради което и тротоарите, и бордюрите в София са изкривени и разместени навсякъде. Резултатът от постоянното газене на тротоарите от коли е хлътнали плочки и локви, из които джапат софиянци. Ама те не са счупили тия плочки, разбира се, други преди тях са ги счупили…
Преди години, при комунизма, пишещият тези редове написа статия срещу една “тенис мафия” в тогавашната власт, която искаше да построи трибуни за 22 хил. места в парка и тенис зала с 6 корта – там, в гората, до парк хотел “Москва”, на кортовете на “Академик”. Това беше същинско безобразие, в което беше набъркана косвено и Юлия Берберян. (Тя след години си построи своя тенис зала, пак на територия на парка – тенис школа “Малееви”. Даже замени земята за няколко апартамента - така става, като твоите са на власт в общината).
Та тогава един виден селянин писател с претенции на народопсихолог, лека му пръст, който по парвенюшки беше част от тенис-мафията при комунизма, ме убеждаваше да не пиша против това строително осиране в парка. “Няма да има паркинг за коли - казваше селянинът – няма да се сече нищо, само заличката ще построим”. Той изтъкваше липсата на паркинг като достойнство на проекта. Селянинът така си представя нещата – зала с 6 корта и открити трибуни за 22 хил. души и …без паркинг. Гората наоколо ще се напълни с коли, естествено. Те и сега шетат из парка необезпокоявани.
Ако някой не е виждал - “Ролс Ройс”, и той паркирал с две гуми на тротоара.
Подобен селски манталитет построи неотдавна и изложбената зала срещу “Метро” само със 100 места за паркиране. Така при всяко автомобилно изложение там, или друго по-голямо събитие, селяните паркират навсякъде из тревата наоколо.
То и в Париж няма място на улицата, и в Ню Йорк. Но няма селяни да паркират по тротоарите и тревните площи. В София също има закон, но никой не го спазва и никой не санкционира. В западните градове на който му е скъпо да плаща за паркиране и застраховки, не си купува кола. Така е в Манхатън и др. Тук селянинът кара и без застраховка, и се оплаква, че била скъпа, че за паркиране му искали по 1-2 лева на час. Ако може без пари. Затова в центъра има подземни паркинги, които не могат да се напълнят и в най-натоварените часове на деня. Затова пък по тротоарите не можеш да минеш от коли.
Този софиянец, освен че си е разположил возилото на тротоара, го е покрил с разни приспособления и плочки, да не се хаби от дълго седене.
В Швейцария, примерно, всяка улица е разграфена с линии за паркиране и няма нито една кола, паркирана извън правоъгълника, очертан на платното. И се плаща на час. Или в най-добрия случай имаш право да паркираш без пари до 2 часа - дори да е на улицата пред дома ти – слагаш на предното стъкло един картонен часовник, който се раздава от общината, на който се наглася часът. Само вечер след 18 до 8 на другия ден не се плаща или няма ограничения. Ако в Швейцария някой паркира на тротоар, ще дойде полицията и дори линейка да прибере шофьора, защото ще помислят, че е луд или дрогиран.
Тук селянинът си мисли, че тротоарът пред блока е негов – част от селския му двор. И си паркира на него. Или, не дай си боже, ако някой друг паркира на “неговото” място пред блока - ще слезе да му надраска колата с пирон. Ама селянинът от блока не си е купил земята пред него. Дори земята под блока не е негова, а на общината. Той, обаче, разполага с нея, държи се като собственик.
По данни на системата ЕСГРАОН, която комунизмът измисли, за да прошнурова и пронумерова народонаселението, към 1989 г. 2/3 от жителите на столицата бяха родени извън София. А тогава имаше т. нар. “софийско жителство” – комунистическа система, която не позволяваше в София да се заселва който му скимне. Трябваше някое министерство, ведомство и т. н. да издаде специален документ, с който роденият някъде в провинцията, дошъл да следва в София, можеше да получи временно или постоянно софийско жителство и да работи тук - ако е ценен кадър.
Такава привилегия получаваха всички от “номенклатурата” – средни и висши чиновници, които властта разместваше по служби и по градски, окръжни и прочее комитети на партията. И с разни връзки някой извън този кръг можеше да получи софийско жителство. Другият (най-разпространен) начин беше да се ожени (омъжи). Софийското жителство беше репресивна комунистическа мярка, която президентът Желев премахна веднага през 1990 г.
Така или иначе, при онази строга система, София 2/3 беше съставена от хора, родени предимно на село. Поколението над 50 години тогава (към 1989 г.) беше родено дори не в град, а на село. Защото до 50-те години населението на България е било над 80% селско. И тогава започва индустриализацията и преселението в градовете. Така някои селски навици се пренасят в града, виреят и до днес, и се предават на следващите поколения, родени в София и в големите градове.
По-старите софиянци, полека-лека, са придобили някои градски навици. Сега обаче родените в София вече са не повече от ¼ от живеещите тук. Новите пришълци от малките градове преобладават – не само в София, но и в големите градове. Най-малката беля са таксиджиите, които дори не познават София и питат “Къде ‘й това ЕН ДЕ КА, бе колйега?”
Кореняци софиянци се възмущават от нашествието от провинцията и някои дори искат да се върне “софийското жителство”. Това също е селско мислене – вместо да настояваш за спазване на правилата, да си избираш компетентни общинари - искаш забрана за заселване.
__________________
У Градскио Столичен Транспорт работят само селяни.И преди и сега,пак така.Преди 30 години-срьбска музика и кичозно оформление на целио рейс.В момента-втора рька превозно средство +чалга за разкош. 
Кьм автора:Ако сте фен на Еленко,моля кьм профилът му вьв Facebook 
