Скорпионките...прекрасни...-3

Red Velvet, дръж се и не падай духом! 
Лъки, ти си почивай сега, защото скоро ще се качиш на въртележката. 

KIARA, благодаря ти за пожеланията. Като почна да наближава и гледам много да не мисля за това, да не се спичам...ама то как да забравя  Пожелавам ти и на теб същото, ако това е, което искаш 
Deziderata, успокоявам се всеки път като почне да рита Малечка като легна, че поне мога да си почивам сега, когато не се занимавам с Малчо...наистина като се появи едва ли ще мога да си спя по цяла нощ както сега...но пък по празниците ми идва муза да направя нещичко, поне сладичко...сега съм си наумила за нова година да правя баклава и къщичка, да видим ще се справя ли...

Пак го оставих моят стрелец.

Вече, чествно да Ви кажа ми писна. Сега да сме се разведяли и да живеем пак заедно...Ай сиктир, а?

Пак ми звъня, кара ме до автогарата, искаше да ме взема по пътя някъде (аз пътувам нали)...После съм му липсвала. Ама може да вика, нали?

Аман от мъже, ще си търся скорпион...

Ред Велвет, мислих си за теб и виждам, че си писала. Всички сигурно са имали във връзките си трудни моменти. Явно сега е дошъл твоят, за да разберете дали наистина сте един за друг. Не се съгласявай с нещо, което не одобряваш. И на мен ми звучи странно да се разведете, но да живеете пак заедно...каква е идеята на стрелеца не мога да схвана? Явно и той много не може да си оправи мислите щом предлага такива неща. А това, че е викал....и на мен ми се случва и то на най-любимите ми същества  Не че го извинявам, но всички сме хора  Най-важното в момента е да се заредиш с някаква положителна енергия, за да настроиш вселената да ти поднася само хубави неща - така без значение дали ще сте заедно или не ще знаеш, че ти се случва възможно най-доброто!  Пък през това време стрелецът дано си избистри мислите...

Честита Коледа на всички и Весели празници!!!!
Рядко ми остава време да пиша и прочитайки последните няколко поста искам да кажа нещо на Red Velvet.
Типичен скорпион съм ,със всичките плюсове и минуси на тази зодия.Никога не съм си и предтавяла ,че съпругът ми също ще бъде скорпион-желязна комбинация .Когато се караме -не остава скрито покрито и винаги си казваме всичко -добро и лошо .Това така ме разтърсва ,че след това със седмици съжалявам за казаното ,а за безсънните нощи да не говорим . Та /малко се отклоних/ ,но разбрах ,че в стресовото и забързано ежедневие-работа ,деца ,домакинстване ,приятелски срещи -само по женски и само по мъжки и т.н май не ни остава да си кажем с половинката важните неща .Когато усетя такъв момент ,моментално извеждам моя скорпи на вечеря -очи в очи .Само двамата и споделям всичко каквото ме мъчи .Не зная същността на вашият проблем,ако мога така да го нарека ,но само вие двамата може да разрешите всички проблеми.Ако майка му е проблема  -тогава бъди лицемер -извади и душата с памук ,ако е липсата на деца -работете здраво и ще се получи ,ако е любовен триъгълник-остави нещата -времето ще покаже и ще изясни много неща ,понякога една изневяра действа много отрезвяващо .Ако монотонността ви е отдалечила -веднага отидете на екскурзия и не мисли за работата си -убедена съм че има кой да те замести или ще организираш добре времето си -умна жена си  .За сега това мога да те посъветвам от моя над 10 годишен семеен живот/.Пиша бързо и съжалявам ако съм допуснала грешки /.Лека вечер.

Това с лицемерието никога не съм го считала за добродетел, извинете ако обиждам някого. За мен връзка (без значение с или без подпис), в която се е стигнало до "дай да се разделяме" е точно това - дай да се разделяме. Гордостта не ми позволява да го държа такъв около себе си и ден повече. Те обикновено после примъркват, но на мен вече ми се е счупило отвътре. Естествено, всеки знае най-добре за себе си и подобни съвети не само в ИНтернет, но и извън него аз не бих следвала. 

simplyaven, извинявай, но има ли гордост не става въпрос за любов. Чуя ли за въпросната комбинация, веднага ми е ясно, че едно от двете липсва, не могат да съжителстват заедно
Пожелавам ти, един ден да го разбереш.
Любовта е да забравиш себе си, да надскочиш егото си, и всичките ''гордост и предразсъдъци''. Да правиш всичко, което ти идва от вътре, без да те спират разни нещица...........който ме разбрал, разбрал, на другите пожелавам любов

Red Velvet,
моят съвет е да го пуснеш, като толкова иска развод-ок, да видим, когато се съгласиш, дали ще му стиска
Подготви документите, обсъдете нещата, дръж се съвсем сериозно, но без излишни емоции, делово, да видим какво ще направи...........
Съгласи се с неговите условия, но наложи и свои правила..............как да го обесня , съгласи се с всичко, което иска, но лекичко го попромени, така че накрая да не му допада и сам се откаже..........
Като не го пускаш, ще има да се дърпа и да истерясва......... Много важно в тактиката е да си напълно спокойна и не показваш прекалени емоции, особено негативни.  Съгласявай се с него, да видим до къде ще стигне............
Това са само съвети, прави каквото ти идва от вътре

Ani, точно това направих вчера--съгласявах се с всичко, казах му само това дето ме мъчеше--да не говори с думите на майка си.

Мерси на всички за съветите. Аз винаги съм слушала вътрешния си глас, обаче сега той нищо не ми говори, или по-точно ми говорят два гласа. Страх ме е, защото родителите му са много отмъстителни и могат да тръгнат да ме съдят аз да вземам къщата придобита от двама ни преди брака и т.н. Те бяха против, и са се опитали зад гърба ми тогава да го убедят да не я купуваме. Опитали са се да го убедят и да не се женим.

Иначе няма друго какво да ме притесни. Имам си професия, платена съм що-годе добре, имам веднага къде да отида да живея в София, мъже колкото искаш...

Но не е там въпросът. Аз искам да изясним нещата. Защо да разрушим нещо, което градим толкова дълго. Имаме огромен дом, имаме добри доходи (може и по-добре, но ние сме млади), имаме си всичко у дома, родителите ми помагат, след време ще наследя доста неща...Ама на кого да го дам? Да го споделя ли изобщо, струва ли си...И защо той не иска да сме само двамата, а говори постоянно за Вас и Нас...

Идва ми да го.....


Не се чувствайте длъжни да ми отговорите, аз само исках да споделя, не да Ви занимавам...

Ето един мъж Скорпион:

http://www.youtube.com/watch?v=-DNNOoyMldA&feature=related  (НЕ СЪМ ГЛЕДАЛА линка, произволно го избрах)

 Red Velvet, оферти ти правя, мога да разбера,  има ли си половинка.......... аз лично съм му фен.

А възможно ли е наистина да се правим на глухи когато разума започне да ни крещи, че нещо не е както трябва?
Честно казано мен ме облива студена пот от представата да забравя себе си...Не се заяждам, интересно ми е да дискутираме точно тази тема.  
Не знам дали е гордост, аз му казвам инстинкт за самосъхранение.
Аз бях много луда по мъжа ми, но разума ми не млъкна, или поне така си мисля.

Дори и да съм луда по някой, ще ми е ясно, че аз не го познавам достатъчно добре, и че мога да си изпатя много яко. За някои ще съм страхлива, за други предпазлива...

Red Velvet, представи си ако бяха намесени и деца във вашата ситуация. Според мен мъжът трябва да е осъзнато съпруг на първо място и тогава син. Няма Ние и Вие. Вие двамата сте "нация от двама души" (обичам Вонегът), а родителите да се отнесат с разбиране.

Deziderata, усещането е страхотно, наистина забравяш за себе си, и инстинкта за самосъхранение...........аз го свързвам често с уроците за смирението........но дълга и широка, излизам, после ще се постарая да обесня на неизпиталите го. В интерес на истината преди да ми се случи, разсъждавах точно по подобен  на твоя начин.
Не съм сигурна дали ще се справя и ще го обесня, така че да ме разберете, трябва да го изпиташ, думите са излишни.

Частта за родителите, ние вие...........абсолютно съгласна

Ani, аз те разбирам. Мисля, че съм като теб. Готова съм на всичко за любовта. Ни докога? В момента си задавам въпроса дали да продължа така или не...И това ме мъчи, но знам, че ще намеря отговор.

Днес ми казаха нещо много хубаво. На тийм билдинг сме на Банско през Януари. Само дето много колеги липсват...ще го преживея де. Важното е да се забавялваме малко.

Ани, аз също те разбирам чудесно, но явно не е много присъщо на нас скорпионите да покажем, че сме крехки, нежни и раними души. Много пъти в началото на връзката ни мъжът ми ми е казвал, че ми е в повече гордостта и няма място за нея, ако наистина обичам. Той поне изповядва тази философия, на мен ми отне доста време докато я осъзная. Много пъти съм се държала така сякаш съм готова да го загубя, само и само да не нараня гордостта си.
Относно родителите - определено месят ли се нищо хубаво не очаквам да се получи...
Ред Велвет, а дали показваш това, което става в сърцето ти. Защото ние сме много потайни...умеем добре да се затваряме в себе си и да се преструваме, че не ни пука, когато ни се плаче...готова ли си да разкриеш душата си наистина...и да рискуваш да бъдеш разголена и отхвърлена

Привет
Как се днес, скорпионки?

Red Velvet , според мен каквото и решение да вземеш ще ти е много трудно и за съжаление съм съгласна със simplyaven, като според мен тя е имала предвид не толкова гордостта, колкото себеуважението

И да, не съм съгласна с Ани, защото в една връзка, за да е щастлива е необходимо и двамата да обичат и да уважават не само другия, но и себе си...не смятам, че е нормално единият все да прави компромиси и да забравя за себе си, защото другият ще започне да го приема като даденост и това въобще не ми прилича на любов!

Относно твоя стрелец, ами според мен, няма какво да направиш, ако иска да се разделите...просто не можеш да останеш с някого насила, нали?