Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 15

Да се успокоя, не зная, но ще кажа на себе си, това е причината и това съм могла да направя.
Още когато заведох Алек на 3 години и беще в една група за обследване и лекаря каза "Нищо не може да се направи".
Просто не вярвам, че има нещо без причина и на това"Аз те гледам и ти ме гледаш"
Другите диагнози имат някакво обяснение, но тази не.
Това просто ме поставя в безтегловност. Не зная какво да правя/поне нещо реално/.
Може би аз да върша нещо ми трябва причина или да се боря срещу нещо, нещо което ми е ясно.

Валенце,не съм го водила в Пумпелина.Питах личната,не тази,която го окепази,нали я смених отдавна,един друг педиатър и лекар,който се занимава с проблеми с храненето-в 3-та градска-мнението на повечето,е да го оставя гладен и щял да прояде пак супи .Оставяла съм го за половин ден гладен,ама той все си намира нещо за ядене.като е огладнял отива и търси хляб примерно и започва да го чопли или ми носи солети от другата стая,а в нас има почти винаги солети,защото ги продаваме и в къщи е нещо като склад,освен това има и други вредни неща,като зрънчо и т.н.Вече ми отказа и адаптираното мляко,сега вечер,като заспива и му набутвам по едно шише,той като се е унесъл и го изцоква,от скоро така му набутвам и пасирана супа или пасиран жълтък в адаптираното мляко .До година и 3,4 месеца си хапваше супички и от май започна да разрежда,докато напълно ги отказа,попара също,изобщо нищо,което е с лъжица .Иначе не мога да кажа,че е слаб,но е малко блед,то като не яде полезни неща.Хемоглобина последно му беше 108,преди 2 месеца,личната даде желязо.пихме го 2 месеца,в момента не му го давам.

Снеже,как така нищо не може да се направи?Не съм запозната  с историята ти,ама не предложиха ли някакъв вариант?

Това са ужасни глупости. Лекарите са тотално невежи в областта на храненето, същото ми казаха и за моя син. Никой не го погледна как не може да суче изобщо, ами ми обясняваха, че с "по-широк биберон" щял да може да яде...
Значи, около възрастта на твоето дете има един спад в яденето.
Бебетата ядат много и растат много. Т.е. бебе, което тежи 5 кг, е нормално да яде килограм, килограм и 200 г мляко. Около края на втората година количеството храна намалява, защото децата не наддават вече по килограм на месец. Родителите трябва да го приемат с разбиране. Точно в този момент те си правят децата злояди - довчера е яло пълна купа с каши и супи, днес иска само малко хляб - УЖАС! Дай да го тъпчем насила, че ще умре от глад!
А то никакъв ужас. Спокойно.
А и супите не са най-важното нещо за ядене. Гледай детето да приема всички хранителни групи - белтъчна храна, въглехидрати,  плодове и зеленчуци. 
Зрънчото и солетите ги съхранявайте в непрозрачни кашони, да не знае какво има там.
"Нищо с лъжица" може да значи, че не харесва лъжицата, ако е метална, смени я с пластмасова и обратното. Може да значи, че не иска ти да го храниш, а да си държи само лъжицата. Може да е и някакво настроение към лъжици въобще, остави го да яде с ръце тогава, но не зрънчо и солети, а картофи, плодове и тн.

Това беше много одавна, преди 10 години и може би и на такъв лекар/лекари / попаднах.
Това обаче не е истина. Казвам го от собствен опит.
За децата ни много може да се направи.
Първо един родител, трябва да знае и да е убеден, че много може да се направи.
И хората тук го доказват.
Аз го осъзнах много късно, а това не беше добре.
Проучването на нещата и избора е едно, а да не вярваш в нищо е друго.

      Момичета,ще изместя малко темата.Синът ми е във втори клас, не е отлаган и е в масово училище.Няма придружител,само в четвъртък е с ресурсната си учителка.Справя се относително добре:чете, пише под диктовка,събира и изважда до 100, за моя изненада понаучи и преминаване с едно на ум.Проблемът е че не иска да работи сам, в къщи ученето отнема часове, а в училище,когато не разбере инструкциите въобще не пише.Предполагам, че много от вас, чиито деца са още малки си мечтаят децата им да достигнат нивото на Васко и проблемът ми сигурно изглежда дребен, но повярвайте ми, всяка възраст си има своите проблеми и колкото по-големи стават децата ни, толкова различията  стават по-осезаеми, ако не се работи активно.
Някъде преди 5-6 страници катина беше писала, че синът й много обича да учи.Как успяваш да го
мотивираш?Аз го оставям сам да избере какво да учим,скачаме от предмет в предмет, бързо се разконцентрира.Чете си каквото иска от читанката, а не съответния урок.Съзнавам, че трябва да му дам повече свобода и да се възползвам от всяко негово желание за работа,дори да е нещо много различно от това, което трябва да учи в момента, но учебният материал се трупа и се страхувам, че ще започне много да изостава.

Лесно е, при моя Мишо, защото е с хиперлексия.При твоя Мишо има вероятност да има обратното дислексия.За дислексията имам много бегли познания и не мога да ти помогна особено с идеи, освен да ти преразкажа какво разбрах за метода Дейвис.
Има и вероятност да не му се учи, защото му е труден материала.При всички положения метода Дейвис би ти свършил работа, дори и да няма дислексия.Аз също се възползвам от идеите му в ежедневието дори и при хиперлексията.
Възможно е да няма мотивация да учи.При моя Мишо се отлага писането на домашни в полза на компютъра или детското.може да го напише и в 22.00 часа когато спрат картона и го изритаме от комп. Но пък го прави перфектно, пише по красиво от сестра си - без да му проверявам дори домашните.Засега е така, но вероятно, когато моя Мишо стане колкото твоя и аз ще рева със същите проблеми тук.Материала се усложнява и е логично да имат трудности при логически задачи или при преработка на текст.
Отвлякох се от мисълта си.В къщи го мотивирам с условието, че ще играе на любима негова игра на компа, ако си напише домашното.Или го заплашвам, че няма да отиде на тренировка, ако не напише домашното или нещо друго, защото няма да има време за тренировката ако много се мотае.Друг стимул е, наградата.На края на седмицата получава награда за добро седмично поведение.Може да получава награда и за добро дневно поведение в началото, ако прецениш.Наградата е разходка до "левчето" и играчка по избор до 2-3лв. примерно - прецени си колко пари можеш да отделиш.Не се изхвърлям с големи награди да не му пораснат много ушите, а и защото няма смисъл.И без това не играе особено с играчките при наличие на комп.
Напоследък много играе логически онлайн игри на компютъра.позволявам му, защото са великолепни за развитие на логиката.Препоръчвам тази или такъв тип има много интересни.Пише си сам логически игри на гугъл и си играе.Позволявам.За награда играе глупости като тази

Днес минахме на СТЕЛК.Не му дадох хапчета.Казах му преди да влезнем вътре, че там при този лекар може да прави всичко, което аз не му позволявам.Може да си бърка в гащите, да отваря врати, да излиза, да си криви лицето, да танцува, каквото си иска, но само там при при този лекар, защото той позволява всичко.За беда, Мишо не се възползва от дадената възможност и седна като изтукан на стола и отговори на всеки зададен въпрос, че и отгоре- въодушеви се и заразказва как е играл на Need For Speed и през кои градове и коли и ..........не чух особено.Ама те го чуха и надявам се видяха проблема.

Снежа63, когато поставят на детето диагноза, родителя изпитва нещо подобно на фазите на траура.Ето ти повече за тях:
Това нещо сравняването на мъката при диагнозата с мъката при загуба на близък съм го чула само от един специалист - от Оля, и е толкова вярно, че чак боли.За същото нещо говори тя в последния си пост преди няколко дни тук.

The Game,
Синът ми по подобен начин, когато “пропусне” нещо в училище, или спира да пише, или прескача. Причината е, че бидейки много последователни, за децата ни е стрес, когато пропуснат нещо и вместо да се концентрират върху това, до което са стигнали вече, мозъкът им е в блокаж от стреса и не възприемат останалото. Изходът е и съм помолила учителката- когато го види, че се върти, започне да пита и е видимо притеснен, просто да отиде до него и да погледне до къде е стигнал, да го попита и да му обясни от там нататък, за да “преоделеят” заедно аутистичната атака.
Тя вече го прави, но не успява винаги и понякога и при Марти се получава- да си дойде с тетрадка по някой предмет, където е писано до някъде.

Вкъщи овладяхме този период, в който “прескачаше” от урок на урок...с много търпение, дадохме му време и вече е станал доста стриктен- той определя колко време ще се учи по предмета и докато не се мине всичко- домашното и каквото е написано в  тетрадката за упражнение, не разрешава да се мине нататък.

Това е формулата- търпение, търпение, търпение....и мотивация...и пак- търпение.

Танче,
Стига си “облъчвала” хората.

Хрумна ми още нещо.Моя син също чете избирателно това, което му харесва - така мислех на пръв поглед.По късно се сетих, че чете само това, което разбира.Книжки с неясен текст не иска да чете, защото не разбира за какво става въпрос.За да го накарам да им обърне внимание сядах с него и се стараех да разбера като четем заедно, кое е нещото, което не разбира.Основният му проблем са житейски ситуации с неясен контекст.Ако му чета и анализирам и обяснявам всяко изречение от книжката или текста си ме слуша с интерес.Има ли вероятност твоя син да е нещо подобно - да не разбира житейската ситуация например или да не е наясно с текста който учи.Казваш, че математиката му е силна страна, а текстовите предмети са му слаби - точно както и при моето дете.(Сега да не си помислите, че кой знае колко му чета - всеки ден по часове.Няма такова нещо - мързелива съм, чат пат, горе долу веднъж месечно му се случва такова нещо  )При моя син се старая всяко нещо в ежедневието ни да му го смеля и преведа за да може когато го види в текст да го разбере.Например днес видяхме на улицата припаднала жена.Обадих се на 112 и повикахме линейка.Случката беше близо до сточна гара и минахме през бърза помощ да види линейките и да разбере как тръгват и откъде тръгват.Горкия е виждал само летяща линейка със сирени и светлини, но дали осмисля, от къде тръгва, къд отива и какво вози.Колкото и да му говоря и разказвам всяко едно нещо трябва да го види за да го разбере.Дано ме разбра какво се опитвам да ти кажа.

Вярно, стига съм ви говорила само за това, то на мен в момента ми е страст, но наистина има и много друга работа. И като се караме и противопоставяме, понякога казвам неща, които иначе няма да направя и развалят комплексността на подхода.

Влади, да напишеш извинително писмо на д-р Усман, да дойде и догодина в БГ, че искам пак да я слушам. Много си серт и лекарката може да не посмее да прекрачи прага ни

Много полезни неща съм научила от вас майки на по-големи  деца, та се захващам и с такива детайли       

Честит имен ден Танче.Бъди здрава и щастлива .Много успехи и късметти пожелавам  .

The Game,
Тайната с децата ни е и в нещо много просто- Всичко, което важи за останалите деца, но много засилено- умножено по- 100.
И умножено по 100 се нуждаят от добра самооценка, за да правят нещо- също, като останалите, но засилено. И за да правят и се занимават с нещо, трябва да са сигурни в себе си и отработили.
Тайната е в затвърждаване на наученото ( след като ги мотивираме да го научат). Така самочувствието им става все по- добро, самооценката- по- висока и резултатите- все по- добри, а ние- все по- щастливи

Всичко е в главата- колкото повече знания овладяват децата ни, повече могат да поемат и навържат нататък. В стомасите им няма нищо, свързано с ученето, научаването и подобряване самооценката, и адекватността.

Преди около 2 годими бях купила няколко книжки от поредицата “Мисли и смятай” с много логически задачи за деца другата книжка от поредицата беше за ориентация във времето и пространството и тогава ги правехме с подсказване, с умора..., с насочване.
Онзи ден, се прибирам от работа и той взел едната книжка с намерение- да ме впечатли и ми задава въпроси- кога са се родило кученцата на Пердита, след като 3 седмици след това- на еди коя си дата еди какво станало...аз се замислям, а той ми показва календара от книжката и казва “Ето, да си помогнеш, бавно смяташ.”, след това продължи с други въпроси...с  часовника, тък като вече е завтърдил и тази материя и се чувства силен.

Танче,
Остави интригите.

Таня, това, че не съм правила гастро изледвания на синът ми е защото не показва такива проблеми или показва такива, които са наследствени.
Например при температура, болка, притеснение и аз и майка ми реагираме с разтройство/което беше споменато/ и повръщане.
Поне на себе си съм правила изследване за гастрит.
Кръвните му показатели, винаги са били в норма/въпреки, че за мен той не се храни добре/.
От къде взема енергия да бъде толкова пъргав, не ми е ясно.
Слаб е много, но и аз на 20години бях 42 килограма.
Боледува много рядко/дано и занапред е така/.
Антибиотик не е пил от престоя ни в болница/заради зъб/ през 2007г.
Той по принцип е здраво дете. Няма отклонения в изследванията който съм му правила.
За тежки метали не съм правила такива.
Не мисля за сега и да правя, тъй като болниците не ни се отразяват никак добре.
На контролен преглед сме в края на май в св. Никола.

Kezaja не мисля, че Таня  "облъчва" или  прави интриги. Все пак сме здраво мислещи хора и всеки сам преценява по кой път да поеме. Хайде престани с нападките, насочени към хора, които имат различно мнение от твоето.
Всички тук сме научили много неща от Таня, за което аз лично и благодаря   .
Таня, Честит имен ден