Чувството за вина, когато си предприел ти крачката

  • 12 359
  • 141
# 15

Казваш ,че си  този мъж си от 12 години...Нормално е ,хората си омръзват,рутината и безразличието....Виждам ,че си чуствителна жена и не понасяш много неща....Лошото е ,че тайш всичко в себе си....
Съвет/не си правя майтап/,
-напиши на компютъра си всичките си проблеми с мъжа си....,запази текстовия файл...
- намери си някой мъж и прави много секс.......
След като се отпуснеш,като се почустваш задоволена и желана,прочети написаното и вземи решение
съветът ти ми харесва.
и знаеш ли какво: направих го още преди. почувствах се така-желана, щастлива...
и всеки ден си задавам въпроса дали съм взела правилното решение, и всеки ден отговорът е ДА  Peace от това поне ми е спокойно
Виж целия пост
# 16
Не е ли по хитро,да подържаш паралелна връзка и да си до мъжа си.....Бъди сигурна,че готиният секс сега,не ти гарантира нищо в бъдеще...Имай предвид,че някоя ще докопа мъжа ти и парите му вместо при децата ти,отиват при нея
Виж целия пост
# 17
Не е ли по хитро,да подържаш паралелна връзка и да си до мъжа си.....Бъди сигурна,че готиният секс сега,не ти гарантира нищо в бъдеще...Имай предвид,че някоя ще докопа мъжа ти и парите му вместо при децата ти,отиват при нея
не искам да поддържам паралелна връзка  Peace
не е проблемът само в секса, ако беше така щеше да е лесно  Peace
и не всичко опира при кой отиват парите. децата ми няма да са щастливи с парите му, а със любовта към тях, което си остава и щастието на родителите си, което липсваше
Виж целия пост
# 18
Не е ли по хитро,да подържаш паралелна връзка и да си до мъжа си.....Бъди сигурна,че готиният секс сега,не ти гарантира нищо в бъдеще...Имай предвид,че някоя ще докопа мъжа ти и парите му вместо при децата ти,отиват при нея

kalli ,

Помисли върху този вариант , не разбрах всъщност само се разделихте или решението за развод е взето ?
Наистина любовните ти трепети сега не са гаранция .
Не че има гаранция изобщо , но все пак ти си човекът който най-добре ще прецени.

Изпреварила си ме с отговора , виждам , че това не е решение .

В такъв случай децата наистина ще са по-щастливи да имат любовта на двама ви , дори разделени , но спокойни  Hug
Виж целия пост
# 19
Не е ли по хитро,да подържаш паралелна връзка и да си до мъжа си.....Бъди сигурна,че готиният секс сега,не ти гарантира нищо в бъдеще...Имай предвид,че някоя ще докопа мъжа ти и парите му вместо при децата ти,отиват при нея
не искам да поддържам паралелна връзка  Peace
не е проблемът само в секса, ако беше така щеше да е лесно  Peace
и не всичко опира при кой отиват парите. децата ми няма да са щастливи с парите му, а със любовта към тях, което си остава и щастието на родителите си, което липсваше
Повярвай ми не е така....Вярваш ли ,че ще се справиш сама и на каква цена...Парите са важни за подсигуряване на бъдещето им......Бъди хитра и ще спечелиш
Виж целия пост
# 20
     kalli, преди да напусна първият си съпруг, минах през ада. Няма да повтарям чувствата, които ме вълнуваха, ти така добре си ги описала...
     Когато стигнах до тегло 42-43 кг от нерви, взех решение и го напуснах. Всъщност той много отдавна беше напуснал мен, макар да живеехме в един дом. И да, той беше този с парите, а аз далеч от родителите си, съвсем сама в чужд град, на една заплата.
     Мисълта, която ме мотивира да продължа напред с взетото решение, и да се освободя от чувството за вина, беше че детето ми се нуждае от майка.
     Не майка, която в постоянна депресия, тресе се от нерви, плаче час по час.  А майка, която може отново да се усмихне на живота и чиято мисъл не е постоянно заета с проваления ѝ брак.
     Благодарение на моето решение, синът ми сега има и баща, и майка. А като се обърна назад, си мисля, че съм била на крачка от психичното разтройство.
     Горе главата, много трудно се минава по този път, но после разбираш, че си е струвало. Особено щом не те вълнуват материалните проблеми.
Виж целия пост
# 21
Присъединявам се към горното мнение Peace
Напуснах първия си мъж когато сина ми беше на 9 месеца, но всъщност се бяхме отчуждили доста преди това. Знаех, че няма да съм щастлива и трябваше да "жертвам себе си в името на детето" или да търся своето щастие - избрах второто. Имаше доста мислене по въпроса преди да се реша на тази стъпка, но веднъж взето, решението си остана окончателно и не съм съжалявала за това. Може би ми помогна средата ми - израстнала съм при разведени родители и щастлива и любяща майка, докато семействата на повечето ми приятелки са били от двама родители, които се разминават по коридора, без да се поздравяват (ако са в добри отношения). Майките - все изнервени или дори съсипани жени след разцвета на силите им, направили компромис в името на децата. Нищо героично не виждах и не виждам в такива отношения.
Вярвай в себе си!
Виж целия пост
# 22
kalli, имаш две деца... не ти ли се случи още след първото да поискаш да се разделите? В случаи като твоя ми е много интересно как хората стигат до второ дете... обикновено след първото вече става ясно.

Пожелавам ти да си силна и да се справиш, по моите критерии и ценности си постъпила съвсем правилно.
Виж целия пост
# 23
Избрала си да бъдеш щастлива, или поне да си дадеш шанс да търсиш щастието си, но се чувстваш виновна за това. Разбирам те напълно.
Но реално погледнато кой печели от живот в нащастие? Нито ти, нито мъжът ти, а децата усещат фалша.
Не вярвам в налаганите от обществото норми, че бракът трябва да се запази на всяка цена. И то  каква цена!!! Цената на живота ти!Убедена съм, че предназначението ни е да бъдем щастливи и да изживеем живота си възможно най пълноценно.Което няма как да стане, ако си перманентно подтисната.
Бракът трябва да е радост, а не тежест и мъчение Stop!Интимността и близостта идват от сърцето, а не по задължение. В противен случай би било някакъв гаден театър, който в крайна сметка ще ви съсипе психиката и самоуважението.
Като не си подхождате, не си подхождате и това е!Няма виновни.
Не се самоизмъчвай излишно.
Виж целия пост
# 24
Споделям напълно мнението на   milko i morko ,  бъди силна и се бори за щастието  си !   bouquet
Виж целия пост
# 25
Избрала си да бъдеш щастлива, или поне да си дадеш шанс да търсиш щастието си, но се чувстваш виновна за това. Разбирам те напълно.
Но реално погледнато кой печели от живот в нащастие? Нито ти, нито мъжът ти, а децата усещат фалша.

Бракът трябва да е радост, а не тежест и мъчение Stop!Интимността и близостта идват от сърцето, а не по задължение. В противен случай би било някакъв гаден театър, който в крайна сметка ще ви съсипе психиката и самоуважението.
Като не си подхождате, не си подхождате и това е!Няма виновни.
Не се самоизмъчвай излишно.
Не си права..По принцип има логика твоето изказване...Обаче ние не живеем сами на този свят.Бракът значи и отговорност един към друг и към децата ,които сме създали...Ами ако се създаде втори брак,има още деца и отново реши ,че не е щастлива и айде отново ....Представи си ,обратната ситуация.....имаш две деца,мъжът ти реши ,че не го кефиш и те напусне....дава ти 200 лева издръжка и толкоз !!!
Виж целия пост
# 26
Избрала си да бъдеш щастлива, или поне да си дадеш шанс да търсиш щастието си, но се чувстваш виновна за това. Разбирам те напълно.
Но реално погледнато кой печели от живот в нащастие? Нито ти, нито мъжът ти, а децата усещат фалша.

Бракът трябва да е радост, а не тежест и мъчение Stop!Интимността и близостта идват от сърцето, а не по задължение. В противен случай би било някакъв гаден театър, който в крайна сметка ще ви съсипе психиката и самоуважението.
Като не си подхождате, не си подхождате и това е!Няма виновни.
Не се самоизмъчвай излишно.
Не си права..По принцип има логика твоето изказване...Обаче ние не живеем сами на този свят.Бракът значи и отговорност един към друг и към децата ,които сме създали...Ами ако се създаде втори брак,има още деца и отново реши ,че не е щастлива и айде отново ....Представи си ,обратната ситуация.....имаш две деца,мъжът ти реши ,че не го кефиш и те напусне....дава ти 200 лева издръжка и толкоз !!!
А когато другия не проявява тази отговорност към теб и към децата? Когато не те напуска не за да имат децата двама родители, не за даде шанс на брака и семейството, а само защото му е удобно да си има покрив, храна и обслужване?
Когато вече тзи ситуация те докарва до лудост и се принуждаваш ти да вземеш решението, за да оцелееш чисто психически и физически, а излизаш кривия и неумещия да се жертва само защото словесния израз е дошъл от тебе?
Виж целия пост
# 27
kalli, имаш две деца... не ти ли се случи още след първото да поискаш да се разделите? В случаи като твоя ми е много интересно как хората стигат до второ дете... обикновено след първото вече става ясно.

Пожелавам ти да си силна и да се справиш, по моите критерии и ценности си постъпила съвсем правилно.
Да, още преди да забременея с второто  Rolling Eyes
смятам се за неглупав човек, но сега виждам колко глупаво съм расъждавала. Мислех си, че нещата ще се променят, надявала съм се, обичала съм го...и най-глупавото: мислех, че като родя второ дете и нещата ще се оправят  Shocked
Човек прави много големи грешки понякога, но...
За мен бракът винаги е бил на първо място, най-трудното решение, което съм взимала досега ,беше това  Rolling Eyes
Пак казвам: нямам разделени около мен и сега всички ме обвиняват и сочат с пръст: родители, роднини и повечето приятели.
Нищо, че живеем в модерно общество, просто такава ми е средата  Rolling Eyes
Като се срещна с разни познати и роднини, понеже живеем наблизо, ме гледат много странно.  Rolling Eyes
Ама и това ще мине  Peace
Не съжалявам, просто си разсъждавам

Много благодаря на всички!
Който го е преживял знае колко е важна подкрепата в този момент
   bouquet
Виж целия пост
# 28
[
А когато другия не проявява тази отговорност към теб и към децата? Когато не те напуска не за да имат децата двама родители, не за даде шанс на брака и семейството, а само защото му е удобно да си има покрив, храна и обслужване?
Когато вече тзи ситуация те докарва до лудост и се принуждаваш ти да вземеш решението, за да оцелееш чисто психически и физически, а излизаш кривия и неумещия да се жертва само защото словесния израз е дошъл от тебе?

в този случай си права
Виж целия пост
# 29
Представи си ,обратната ситуация.....имаш две деца,мъжът ти реши ,че не го кефиш и те напусне....дава ти 200 лева издръжка и толкоз !!!

Искам да ти кажа, че много жени се молят да са в тази ситуация. Честно казано, щях да съм много по-щастлива, ако в момента, в който мъжът ми беше решил, че не го кефя, ме беше напуснал, вместо да сменя любовница след любовница, а аз да рева у нас.
Пък за 200 лева издръжка какво да ти кажа - може и да има някъде такива късметлийки, дето да получават такава издръжка, ама масово се присъжда минимума, че и не се плаща.
Ти какво искаш, мъжът като спре да ми се кефи, да остане с мен? И как ще живеем така, наясно ли си? Щото аз съм. Хич не е хубаво.
Лошото е, че много рядко мъжа има доблестта да си тръгне като човек.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия